Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260008
гр. Несебър, 26.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря А.Г., като разгледа гр. д. № 182 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и обратен иск с
правно основание чл. 433, т. 3 от КЗ.
От
ищеца Г.Т.Ч. ***” АД е предявен частичен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане
на сумата от 100 лв., представляваща част от общо 4500 лв. – обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане – „тотална щета“ на
собствения му лек автомобил „Нисан Х Трайил“ с рег. № ****, причинени в
резултат на реализирано на 04.03.2020г. ПТП в гр. Обзор – по вина на водача на
лек автомобил марка „Фолксваген Фаетон“, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С допуснато по реда
на чл. 214 ГПК изменение на иска в съдебно заседание от 17.01.2021г. частичният
иск е изменен като предявен в цялост – за сумата от 5634,80 лв. Ищецът сочи, че
на 04.03.2020г. бил паркирал автомобила си в гр. Обзор, ул. „Странджа“. Излага,
че на същата дата около 23:00 часа пиян водач на лек автомобил „Фолксваген
Фаетон“, при опит да избяга от служителите на МВР, загубил контрол над
управлявания автомобил и без спирачен път се блъснал в собственото му МПС.
Твърди, че застрахователят на виновния водач по застраховка „Гражданска
отговорност“ - ЗД „Б.И.” АД, е уведомен, извършен е оглед на автомобила,
съставен е опис и е заведена щета № ********** по полица BG/02/110-1664989. Твърди, че
през месец април 2020г. получил писмо от ответното дружество, с което бил
уведомен, че е определена тотална щета на автомобила му. Сочи, че от служител
при ответника получил устно становище за обезщетение в размер около 1000 лв.,
но тъй като не бил съгласен с него подал писмено възражение, с което помолил да
му се определи точен размер на обезщетение, на което не получил отговор. Излага
доводи, че размерът на обезщетение следва да е 5634,80 лв. С тези доводи моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника ЗД „Б.И.” АД е депозиран
отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер. Не се оспорва
обстоятелството, че автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. №
****е
бил застрахован към датата на ПТП при ответника. Потвърждава се, че при
дружеството е образувана преписка с № **********, по която застрахователят е
обявил „тотална щета“ на автомобила. Сочи се, че експертният съвет е определил
застрахователно обезщетение в размер на 1964,76 лв., в случай на споразумение и
2750,13 лв. – при прекратяване на регистрацията на автомобила, което не е
изплатено, тъй като ищецът не бил съгласен с определената сума. С тези доводи
искът се оспорва по размер. От съда се иска да отхвърли претенцията или
евентуално да намали размера на обезщетението. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника ЗД „Б.И.” АД от ответника е
отправено искане за привличане на трето лице помагач – Д.Г.С.. Предявен е и
обратен иск срещу третото лице помагач с правно основание чл. 433, т. 3 от КЗ, с който се
иска при уважаване на предявения Г.Т.Ч. ***“ АД иск за присъждане обезщетение
за причинени имуществени вреди от ПТП на 04.03.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
ответницата по обратния иск да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата,
за която то бъде осъдено по главния иск, ведно със законната лихва върху нея от
датата на завеждане на исковата молба. Излага се, че дружеството има право на
регресен иск, тъй като произшествието е причинено от Д.Г. под въздействието на
алкохол – 3,15 промила. С тези доводи от съда се иска да уважи обратния иск.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК от третото лице помагач и ответник по обратния иск - Д.Г.С.
е подаден отговор, с който предявеният срещу нея иск се оспорва като
недопустим, неоснователен и необоснован. Обръща се внимание, че няма
доказателства застрахователят да е изплатил обезщетение на увреденото трето
лице, поради което обратният иск следва да бъде отхвърлен. Оспорва се
твърдението, че по отношение на автомобила „Нисан“ е настъпила „тотална щета“.
Иска се да се приеме за недоказано твърдението на ищеца по главния иск, че му е
определено обезщетение в размер на 1000 лв. Обръща се внимание на
обстоятелството, че при тотална щета лицето следва да прекрати регистрацията на
МПС, като автомобилът остава негова собственост и има възможност да го продаде
на части. Размерът на обезщетението по главния иск се оспорва като недоказан.
От съда се иска да отхвърли исковите претенции.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира,
че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
от Г.Т.Ч. ***” АД:
В доказателствена
тежест на ищеца е да докаже, че водачът на застрахования при ответника
автомобил виновно, чрез предизвикано по негова вина ПТП на 04.03.2020г., около
23:00 часа, е увредил собствения на ищеца автомобил „Нисан Х Трайил“ с рег. № ****,
като му е причинил описаните от него имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования. Следва да докаже наличието
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между причинителя на вредите и застрахователя –
ответник. Следва да докаже размера на претенцията си.
С оглед липсата на спор между страните и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорно между тях, че към момента
на настъпване на ПТП лек „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ****е бил застрахован при
ответника със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по силата на по
полица BG/02/110-1664989.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, като е
изпълнено изискването на чл. 498 от КЗ. С приложимата по
делото разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск на
увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от
предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен
срок от искането за доброволно плащане. От
представените към исковата молба документи (на л. 6 – л. 7) се установява, че
при ЗД „Б.И.” АД е била заведена щета от ищеца. Ответникът не оспорва, че при
дружеството е образувана преписка № **********, по която е определена сума за
плащане от 1964,76 лв. – при споразумение и 2750,13 лв. – при прекратяване на
регистрацията. Ответникът не оспорва, че тази сума към момента не е заплатена
на ищеца, който не е бил съгласен с размера на обезщетението. Видно от писмо
(на л. 7 от делото) щетата е заведена на 10.03.2020г., а делото е образувано на
01.02.2021г. – след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ (от три месеца).
Следователно е налице процесуалната предпоставка за предявяване на иск по чл.
498, ал. 3 от КЗ.
По делото се установява и настъпване на
застрахователното събитие в срока на
действие на сключения договор за застраховка, за което застрахователят носи
риска. В тази връзка от ищеца е отправено доказателствено искане за изготвяне
на съдебно-автотехническа експертиза, която да установи механизъм на
произшествието от 04.03.2020г. и в какво се изразяват уврежданията на
собствения на ищеца лек автомобил. Отправено е и искане по чл. 190 от ГПК ЗД „Б.И.” АД да бъде задължено да представи по делото цялата преписка по
щета № **********. Тези искания са уважени с определение от 15.07.2020г.,
поставено по делото, но въпреки това в дадения срок ЗД „Б.И.” АД не е
представило по делото материалите по преписката. С молба (на л. 55 от делото)
вещото лице по допусната експертиза също е констатирало, че преписката не му се
предоставя и не може да отговори на въпросите по експертизата в пълнота. Поради
тази причина с протоколно определение от 28.09.2021г. на ЗД „Б.И.” АД изрично е
указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи както по
делото, така и на вещото лице, изисканите с определение от 15.07.2020г. писмени
доказателства. ЗД „Б.И.” АД е предупредено, че ако не изпълни указанията на
съда спрямо него могат да се приложат последиците на чл. 161 ГПК. Съобщение с
указанията е връчено на процесуалния представител на ЗД „Б.И.” АД на
15.10.2021г. (на л. 73 от делото), като в дадения срок (до 22.10.2021г.), а и
до приключване на съдебното дирене по делото – 17.01.2022г., по делото и на вещото
лице не са предоставени исканите документи.
Съгласно чл. 161 ГПК (респ. чл. 190, ал. 2 от ГПК) съдът
може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на доказателства. Въпреки указанията на съда и предупреждението за
последиците по чл. 161 от ГПК от ЗД „Б.И.” АД по делото не са представени
изисканите материали по преписка № **********. Същите не са представени и на
вещото лице, което е било натоварено със задача да установи механизма на ПТП.
При тези данни на основание чл. 161 от ГПК, съдът намира за доказано по делото,
че на
04.03.2020г., около 23:00 часа (в срока на действие на застраховка „Гражданска отговорност” по силата на
по полица BG/02/110-1664989), по
вина на водача
на лек автомобил „Фолксваген Фаетон“, който загубил
контрол над управлявания автомобил, настъпило ПТП със
собствения на ищеца автомобил - „Нисан Х Трайил“ с рег. № ****. На основание чл. 161 от ГПК следва да се приеме за доказано, че
вследствие на произшествието собственият на ищеца лек автомобил претърпял
т.нар. „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ (с оглед липсата на
представени материали по застрахователната преписка следва да се приемат за
доказани твърденията, че стойността на разходите за необходимия
ремонт на автомобила надвишава 70 на сто от
действителната му стойност).
При това положение следва да се обърне
внимание, че спазването на
изискването по чл. 390 КЗ не е условие за установяване на задължението на
застрахователя по съдебен ред, а само предпоставка за определяне момента на
изпадане на забава от страна на застрахователя за изплащане на това обезщетение (в този смисъл Решение № 1340 от 25.06.2020 г. на САС по в. гр. д. № 127/2020 г. и цитираните в него -
решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. №
775/2014 г. на I т. о. и решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
1256/201 г. на II т. о.). Плащането от застрахователя може да бъде
доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в
сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има
значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на
претенцията за главницата (застрахователно обезщетение).
Следователно всички предпоставки на
предявения иск са налице. Относно размера на
застрахователното обезщетение е налице задължителна практика на ВКС (решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г., решение
№ 79/02.07.2009г. по т. д. № 156/2009г., решение № 6/02.02.2011г. по т.
д. № 293/2010г., всичките на I т. о. на ВКС, Решение № 59 от 6.07.2017г. на ВКС по т. д. №
2367/2015 г., I т.о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т.о. и множество други), съгласно която размерът на застрахователното
обезщетение се определя по средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на
настъпване на застрахователното събитие,
без да се прилага коефицент за овехтяване. С оглед заключението на
съдебно-техническата експертиза относно размера на щетите по собствения на
ищеца автомобил (на л. 92 – л. 97 от делото) съдът приема, че средната пазарна
стойност на автомобила към 04.03.2020г. е в размер на 5400 лв., поради което
искът е основателен до този размер. Експертизата не е оспорена от страните и се
кредитира от съда като обективната, компетентна и безпристрастна, изготвена
след извършване на необходимите справки и съобразяване с данните на оценявания
автомобил. Искът е неоснователен до пълния му предявен размер – за разликата до
5634,80 лв., тъй като въпреки твърденията си, ищецът не е ангажирал
доказателства, че точно преди произшествието е бил извършил оценените на 234,80
лв. дейности, свързани с профилактика на автомобила – смяна на масло, смяна на
маслен филтър, смяна на въздушен филтър, смяна на филтър на климатик, смяна и
баланс на гуми, смяна течност за чистачки 2 литра, диагностика на ходова част.
Налага се краен извод, че претенцията на ищеца е доказана
по основание, а по своя размер – до сумата от 5400 лв. Искът следва да бъде
уважен до тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер от 5634,80 лв. С
оглед цитираната вече разпоредба на чл. 390, ал. 1 от КЗ и липсата на
доказателства за дерегистрация на автомобила, респ. липсата на доказателства за
изпадане на ответника в забава към момента на предявяване на иска, претенцията
за законна лихва от подаване на исковата молба следва да бъде отхвърлена.
По предявения обратен иск по чл. 433, т. 3 от КЗ от ЗД „Б.И.”
АД срещу Д.Г.С.:***” АД е да докаже, че предявеният срещу дружеството иск по
чл. 432, ал. 1 от КЗ е уважен, т.е., че е възникнало правото на регресен иск по
чл. 433, т. 3 от КЗ, както и, че Д.Г.С. е причинила вреда чрез нейни действия
или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над
допустимата по закон норма.
С подадения
от Д.С. отговор на исковата молба (на л. 41 от делото) са оспорени
обстоятелствата, на които се основава обратният иск. Същият е оспорен като
недопустим, неоснователен и необоснован, като е посочено, че застрахователят
няма право на регресен иск. В тази връзка с доклада по делото на ЗД „Б.И.” АД
са дадени изрични указания, че следва да докаже, че че Д.Г.С. е причинила вреда
чрез нейни действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с
концентрация в кръвта над допустимата по закон норма. В тази връзка и на
основание чл. 190 от ГПК от ЗД „Б.И.” АД е изискана и цялата преписка по
образуваната щета. Въпреки указанията на съда и въпреки искането по чл. 190 от ГПК от ЗД „Б.И.” АД не е представена преписката, нито са представени
доказателства, че към момента на настъпване на ПТП С. е действала след употреба
на алкохол с концентрацията в кръвта над допустимата по закон норма.
Следователно
макар по делото да е доказано, че искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗД „Б.И.”
АД следва да бъде уважен, не е доказано възникване на правото на регресен иск
по смисъла на чл. 433, т. 3 от КЗ. Както е прието в практиката на ВКС – Решение
№ 53 от 24.07.2020г. по гр.д. № 881/2019г. по описа на II търг. отделение - само при наличие на
данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в
ПТП, от която последният виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е
налице основанието по чл. 433, т. 3 от КЗ. От ЗД „Б.И.”
АД не са ангажирани доказателства за такава проверка, което е основание да се
приеме, че обратният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК (Решение № 53 от 24.07.2020г. по гр.д. № 881/2019г. по описа на II търг. отделение, Решение по т.д.№**7/2010
г. на ІІ т.о. решение по т.д.№ 814/2009 г. на І т.о.), по своята правна характеристика предявяването на
обратен иск по реда на чл.219 ал.3 ГПК съставлява последващо обективно
съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Обратният иск
на ответника срещу третото лице – помагач подлежи на разглеждане по същество
само при уважаване на иска на ищеца против ответника и само до размера, до
който първият иск е уважен. Касае са за специална хипотеза на евентуално
съединяване на искове не по почин на ищеца, при който условието, за да настъпят
процесуалните предпоставки за произнасяне по него, е уважаване на главния иск,
като неговите граници са и граници на обратния иск. В този смисъл е бил
формулиран и петитумът на предявения по делото обратен иск – третото лице
помагач да бъде евентуално осъдено да заплати изцяло сумата, за която ЗД Б.И.
АД бъде осъдено и след като заплати присъденото по предявения срещу
него иск обезщетение за вреди (видно от „обратен
иск“ на л. 16 – л. 17 от делото). Предвид изложеното и след като главният иск се уважава до сумата от 5400 лв., то обратният
иск следва да бъде разгледан до този размер и с оглед посоченото по-горе –
отхвърлен.
При този
изход на спора разноски следва да се присъдят на ищеца (съразмерно на уважената
част от иска). По делото са представени доказателства за извършени от ищеца
разноски в размер на 1375,40 лв., от които 900 лв. – платено възнаграждение за
един адвокат, 250 лв. – платен депозит за експертиза и 225,40 лв. – платена
държавна такса. В тази връзка на първо място съдът намира, че възражението на
процесуалния представител на ЗД „Б.И.” АД за прекомерност на претенцията на
ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение, е неоснователно. С оглед нормите
на чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения претендираното възнаграждение
от 900 лв. надхвърля с малко минималния размер на адвокатското възнаграждение
за такъв вид дело по наредбата. Освен това делото се характеризира с
фактическа, а и с известна правна сложност (особено с оглед поведението на ЗД „Б.И.” АД и непредставянето на изискуемите документи по делото и на
вещото лице). Ето защо такова надхвърляне не може да се приеме за прекомерно по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съразмерно на уважената част от иска в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1318,09 лв.
На ЗД „Б.И.” АД се дължат разноски от ищеца,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. По делото са представени
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., но тъй
като не е конкретизирано каква част от него е за защита по главния иск и каква
– за обратния иск, съдът намира, че като основа следва да бъде взета сумата от
360 лв. Т.е. по главния иск ответникът е направил разноски в размер на 610 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 25,42 лв.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца
следва да бъдат заплатени от ответниците по посочената в исковата молба по реда
на чл. 127, ал. 4 ГПК банкова сметка – „***“ АД, IBAN: ***, BIC: ***, титуляр: адвокат Ц.С.Д..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Д.Б.№**, да
заплати на Г.Т.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 5400 лв. – застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане – „тотална щета“ на собствения му
лек автомобил „Нисан Х Трайил“ с рег. № ****, причинени в резултат на
реализирано на 04.03.2020г. ПТП в гр. Обзор, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 5634,80
лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Д.Б.№**, да
заплати на Г.Т.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1318,09 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно
на уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА Г.Т.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, Д.Б.№**, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 25,42 лв., представляваща разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Д.Б.№**, срещу Д.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, обратен иск с правно основание чл. 433, т. 3 от КЗ за присъждане на сумата от 5400 лв.,
която ЗД „Б.И.” АД е осъдено да заплати на Г.Т.Ч., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане – „тотална щета“
на собствения му лек автомобил „Нисан Х Трайил“ с рег. № ****, причинени в
резултат на реализирано на 04.03.2020г. ПТП в гр. Обзор, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждане на обратния иск.
Банкова сметка, ***а на Г.Т.Ч. суми:
Юробанк България“ АД, IBAN: ***,
BIC: ***, титуляр: адвокат Ц.С.Д..
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач - Д.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: