Р Е Ш Е Н И Е
Номер 168
27.08.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На втори август две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Е. У.
Секретар:А. Г.
като разгледа докладваното от
съдия Е.У. гражданско дело № 715 по описа за 2018 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище/адрес управление:***, представлявано от А.К. и И.С. двамата действащи
в качеството си на изпълнителни директори чрез адвокат П.В.-пълномощник с адрес
за призоваване : гр. Б., ул. „Х. А.“№*,ет.*, против: „Б.Е.С.“ ЕООД,, ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Г.К..
В исковата молба се твърди, че Вземането
произтича от Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № *******год.
Лизингодателят „У.Л.“ ЕАД сключил
на 05.12.2014г. Договор за финансов лизинг на ППС № *******. с „Б.Е.С.“ ЕООД,
според който „У.Л.“ ЕАД се задължило да предостави на лизингополучателя
лизингов обект: лек автомобил марка Мерцедес, модел Е 250 ЦДИ кабриолет .
„Б.Е.С.“
ЕООД от своя страна се задължило да изплаща лизинговата цена на вноски с размер
и падеж, посочени в погасителния план, приложени към Договор за финансов лизинг
и сключения към него Анекс.
С
приемо-предавателен протокол от 02.02.2015г. лизинговият обект е предаден на
лизингополучателя, с което „У.Л.“ ЕАД изпълнил основното си задължение по
договора.
Поради
неплащане на лизинговите вноски от страна на Лизингополучателя на 30.05.2016г
между „У.Л.“ ЕАД и „Б.Е.С.“ ЕООД се подписал Анекс с нотариална заверка на
подписите, с рег.№ *******г. на нотариус С.Я. рег.№ *** на НК с район на
действие РС-Бургас за уреждане на взаимоотношенията произтичащи от Договор за
финансов лизинг № ******* год. Със същото страните се споразумели да разсрочат
изплащането на задълженията на Лизингополучателя, съгласно подписан между
страните нов погасителен план.
Лизингополучателя
не изпълнил задълженията си съгласно уговореното по Анекс от 30.05.2016г. към
Договор за финансов лизинг № ******* год., като същия не заплатил дължимите по
договора лизингови вноски. Поради това „У.Л.“ ЕАД изпратило Уведомително писмо
№ *******г., получено на 15.03.2017г. от управителя на „Б.Е.С.“ ЕООД С.Г.К., с
което бил даден 7 дневен срок на лизингополучателя да изплати дължимите суми по
лизинговия договор.
В
установения срок плащания от страна на „Б.Е.С.“ ЕООД не постъпили. С оглед на
това Договор за финансов лизинг № ******* год. бил развален по изключителна
вина на лизингополучателя, считано от 23.03.2017г.
Прекратяването на лизинговия
договор не освобождавало длъжника от изпълняване на задълженията му по него за
това, че не го е изпълнил.
По
входирани документи е образувано ч.гр.д
№ 268/2018г. по описа на PC- Несебър и на 26.03.2018г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 129 по чл.410 от ГПК, с която съдът
разпорежда длъжникът „Б.Е.С.“ ЕООД, ЕИК ****,със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от С.Г.К. да заплати на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище/адрес управление:***, сумите:1/.5 631.79 лева - представляваща
сбор от неизплатени лизингови вноски за периода от 07.10.2016г. до 23.03.2017г.
по Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № ******* год;2/.
525.96 лв - представляваща сбор от просрочена възнаградителна лихва с включен
ДДС за периода от 07.01.2017г. до 23.03.2017г;3/. 486.96 лв. - представляваща
сбор от неустойка за забава за периода от 31.10.2016г. до 23.03.2017г;4/.
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
26.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането,5/. както и сумата от
687.97 лева - разноски, направени в заповедното производство, от които 555.07
лева- за адвокатско възнаграждение и 132.90 лева - за платена държавна такса..
По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, връчена редовно на
длъжника. По Заповедта в срок е постъпило възражение.
От съда се иска да се постанови решение,
с което да се приеме за установено по отношение на ответника „Б.Е.С.“ ЕООД, ЕИК
****,със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Г.К.,че дължи
на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище/адрес управление:***, представлявано от А.К.
и И.С. двамата действащи в качеството си на изпълнителни директори сумата в общ
размер от 6 644.71 лева (шест хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и
0,71 ст.), представляваща 5 631.79 лева - представляваща сбор от неизплатени
лизингови вноски за периода от 07.10.2016г. до 23.03.2017г. по Договор за
финансов лизинг на пътно превозно средство № ******* год; 525.96 лв -
представляваща сбор от просрочена възнаградителна лихва с включен ДДС за
периода от 07.01.2017г. до 23.03.2017г;
486.96 лв. - представляваща сбор от неустойка за забава за периода от
31.10.2016г. до 23.03.2017г; законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението- 26.03.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 687.97 лева - разноски, направени в заповедното
производство, от които 555.07 лева- за адвокатско възнаграждение и 132.90 лева
- за платена държавна такса и разноски по настоящото производство.
В месечния срок не е постъпил писмен
отговор от ответната страна .
На основание чл.140 от ГПК, Несебърски
районен съд, внесе за разглеждане делото в открито заседание, което насрочи
за 05.11.2018г. от 11.00 часа.
В проведеното съдебно заседание, по общо
съгласие на страните и на осн.чл.229 ал.1 т.1 от ГПК, производството по делото
бе спряно.
По повод постъпила молба вх.№1635/27.02.2019г. от ищцовото
дружество, производството по делото бе възобновено и насрочено в открито с.з.
на 27.06.2019г. и отложено за 02.08.2019г.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства,
намира за установено следното:
Не
е спорно между страните, че на 05.12.2014г ищцовото дружество „У.Л.“ ЕАД и ответното сключили Договор за финансов
лизинг на ППС № *******., съгласно който „У.Л.“ ЕАД се задължило да предостави
на лизингополучателя лизингов обект: лек автомобил марка Мерцедес, модел Е 250
ЦДИ кабриолет .
Не
се спори и че на 02.02.2015г.
лизинговият обект е предаден на лизингополучателя.
Не
е спорно и, че на 30.05.2016г между „У.Л.“ ЕАД и „Б.Е.С.“ ЕООД е подписан Анекс
с нотариална заверка на подписите, с рег.№ *******г. на нотариус С.Я. рег.№ ***
на НК с район на действие РС-Бургас за уреждане на взаимоотношенията
произтичащи от Договор за финансов лизинг № ******* год. с който страните се
споразумели да разсрочат изплащането на задълженията на Лизингополучателя,
съгласно подписан между страните нов погасителен план-представен по делото.
Поради
неизпълнение на задълженията по договора „У.Л.“ ЕАД изпратило Уведомително
писмо № *******г., получено на 15.03.2017г. от управителя на „Б.Е.С.“ ЕООД С.Г.К.,
с което бил даден 7 дневен срок на лизингополучателя да изплати дължимите суми
по лизинговия договор.
В
установения срок плащания от страна на „Б.Е.С.“ ЕООД не постъпили. С оглед на
това Договор за финансов лизинг № ******* год. бил развален по изключителна
вина на лизингополучателя, считано от 23.03.2017г.
Ответника не ангажира
доказателства за извършено плащане на претендираната сума в общ размер от 6
644.71 лева (шест хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и 0,71 ст.),
представляваща 5 631.79 лева - представляваща сбор от неизплатени лизингови
вноски за периода от 07.10.2016г. до 23.03.2017г. Не се оспорва и размера на
дължимата лихва и претендираната неустойка.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск се явява
основателен и доказан.
С оглед крайния изход на делото и
претенцията на ищецът за разноски, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважена тъй като видно от доказателствата
по делото, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, както
и за подаване на заявление по реда на чл.410 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Б.Е.С.“ ЕООД,,
ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Г.К. ДЪЛЖИ
на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище/адрес управление:***, представлявано от А.К.
и И.С. двамата действащи в качеството си на изпълнителни директори чрез адвокат
П.В.-пълномощник сумата
от 5631,79 лева, представляваща просрочена главница за периода 07.10.2016г. –
23.03.2017г. по Договор за финансов лизинг на ППС № *******г. и Анекс от
30.05.2016г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението – 26.03.2017г., до окончателната изплащане на
вземането,както и сумата от 525,96 лева, представляваща просрочена
възнаградителна лихва за периода 07.01.2017г. – 23.03.2017г. по Договор за
финансов лизинг на ППС № *******г. и Анекс от 30.05.2016г. към него, както и сумата
от 486,96 лв., представляваща неустойка за забава за периода 31.10.2016г. –
23.03.2017г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 ГПК № 129 от 26.03.2018г., по ч.гр.д № 268/2018г. по
описа на PC- Несебър.
ОСЪЖДА
„Б.Е.С.“ ЕООД,, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от С.Г.К. ДА ЗАПЛАТИ на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище/адрес управление:***,
представлявано от А.К. и И.С. двамата действащи в качеството си на изпълнителни
директори сума в размер на 687,97 лева, представляваща направените по заповедното
производство по ч.гр.д № 268/2018г. по описа на PC- Несебър разноски, от които
555,07 лв. – адвокатско възнаграждение и 132,90 лв. - платена държавна такса,
както и сума в размер на 927.59 лева-разноски в исковото производство от които
132.90 лева-държавна такса и 794.69 лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: