Р Е Ш Е Н И Е
№
262/03.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 438 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на П.Д.Т. против Постановление от
06.03.2019 г. по изп. д. № 20098750401152 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов, с
което на основание 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратил изпълнителното производство.
В жалбата се излагат доводи, че неправилно съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното производство, като се поддържа, че не са
налице предпоставките по чл. 433, т. 8 ГПК за това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436,
ал. 1 ГПК от уведомяването на длъжника за наложената възбрана и против акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Изп. д. № 20098750401152 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов е образувано по
молба на П.Д.Т. въз основа на Изпълнителен лист от 30.11.2009 г. по ч. гр. д. №
2894/ 2009 г. на РС – Хасково общо за сумата от 5080 лв.
С атакуваното постановление съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй
като в продължение на две години взискателят да не е поискал извършване на
изпълнителни действия.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК постановява,
че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК двегодишния срок по чл. 433, т. 8 ГПК и
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая от материалите по делото е видно, че последното
предприето изпълнително действие, изразяващо се в извършване на опис на движими
вещи, е от 19.05.2016 г. макар и реално да не е извършено по вина на длъжника
поради неосигуряване на достъп до жилището му. След тази дата до постановяване
на обжалваното постановление не са искани и не са извършени други изпълнителни
действия. Извършеното на 28.11.2018 г. доброволно плащане от длъжника С. Т.С.
директно на взискателя П.Д.Т. не е в резултат на предприето изпълнително
действие и поради това няма за последица прекъсване на двегодишния срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. От изложеното следва, че в продължение на повече от две
години, считано от 19.05.2016 г., не са предприети изпълнителни действия по
делото, поради което е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, при която
съгласно дадените в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК задължителни указания принудителното изпълнение се прекратява по
силата на закона, а именно още на 19.05.2018 г. По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, поради което жалбата на взискателя П.Д.Т. против постановлението
от 06.03.2019 г. за прекратяване на изпълнителното производство следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
Жалба вх. № 13563/ 18.03.2019 г. на П.Д.Т.
против Постановление от 06.03.2019 г. по изп. д. № 20098750401152 на ЧСИ № 875
– Захари Запрянов за прекратяване на изпълнителното производство на основание
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.