№………./…..........2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на
07.08.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като
разгледа
докладваното
от
съдията
Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1370
по описа за
2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3836/14.09.2018г. от В.Х.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. И.З., в качеството на длъжник по изп.д. № 20187190400364
на ЧСИ Ст.Янкова, срещу отказа на ЧСИ от 21.08.2019г. да прекрати
производството по изп.д., обективиран в уведомление № 8589/21.08.2019г. Излага
оплаквания, че не е бил уведомен от Община Варна за съставения АУЗ по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, нито за задължението по акта, станали му известни едва при
връчването на ПДИ по изп.д. Подал е
жалба до Община Варна, Дирекция „МД“, но производството е все още висящо. АУЗ
не е влязъл в сила акт и към датата на образуване на изп.д. не било налице годно изпълнително основание. Оспорва
изводите на административния орган, че АУЗ е връчен със съобщение по реда на
чл. 32 от ДОПК и е влязъл в сила. Моли се отказът да бъде отменен, като му
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В писмени възражения
в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят
Община Варна оспорва постъпилата жалба, като неоснователна. Основанията за
прекратяване на производството по изп.д. са посочени в чл. 433, ал. 1 от ГПК и
не е налице нито едно от тях. Касае се за изпълнение на публично общинско
вземане, което е възложено на ЧСИ по реда на ГПК. Задължението на Д. към
09.07.2018г. е в размер на 4475.62лв. То
е изискуемо и следва да бъде погасено от длъжника.
ЧСИ е изложил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от
ГПК за неоснователност
на жалбата.
ВОС съобрази следното:
Изп.д.
№ 20187190400364 на ЧСИ Ст.Янкова е образувано по молба вх. № 1028/16.03.2018г. от Община
Варна, към която е приложен издадения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
МД-АУ-3737/07.04.2017, върху който е обозначено, че е влязъл в сила на 29.11.2017г.,
насочена срещу В.Х.Д., ЕГН ********** за задължения, представляващи данък върху
недвижими имоти и такси за битови отпадъци и лихви до 07.04.2017г. в общ размер
на 3908.68лв. Направено е проучване на имуществото на длъжника, като са
извършени от ЧСИ справка за недвижимото и
движимото имущество на длъжника, за наличието на задължения и обезпечителни
мерки в НАП, справка за банковите сметки и сейфове на длъжника в БНБ, справка в
НБД, която включва данни за постоянния му и настоящ адрес, изпратена е ПДИ,
получена от Д., чрез процесуалния му представител адв. И.З. на 09.07.2018г.
На
13.08.2018г. е постъпила молба от В.Х.Д., вх. № 3258, с искане да бъде прекратно изп.д., поради това, че е
образувано без да е налице абсолютна предпоставка за това-изпращане на покана
за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК от органа, установил
съответното вземане и получаването на същата от длъжника. ЧСИ е изпрател препис
от молбата на взискателя. Община Варна е възразила писмено срещу
основателността на молбата-писмо вх. № 3401/31.08.2018г.
Последвало
е постановяване на обжалвания отказ. Уведомлението е връчено на длъжника, чрез
адв. З. на 04.09.2018г.
Постъпила
е жалба вх. № 3836/14.09.2018г. от В.Х.Д..
Настоящият състав намира, че жалба вх. №
3836/14.09.2018г. от В.Х.Д. е допустима за разглеждане, предвид това, че е
подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, след като е изпратена по пощата и
пощенското клеймо на плика е от 11.09.2018г., изхожда от надлежна
страна-длъжник по изпълнението, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на
ЧСИ и при наличието на правен интерес. Следва произнасяне по съществото на
спора.
Жалба вх. № 3836/14.09.2018г е неоснователна.
За да достигне до този извод, съдът има предвид следното:
Единственото
оплакване на длъжника срещу обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати производството
по изп.д. е, че не е бил уведомен за издадения срещу него АУЗ по чл. 107, ал. 3
от ДОПК, така, че той не е влязъл в сила. Неоснователно е.
Основанията
за прекратяване на производството по изп.д. са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 433 от ГПК. По настоящия казус не е налице обаче нито една
от предвидните от законодателя хипотези.
Видно, върху
самия АУЗ № МД-АУ-3737/07.04.2017г. е удостоверено надлежно, че е влязъл в сила
на 29.11.2017г. и това е достатъчно да бъде представен на ЧСИ и образувано
изп.д. Освен това, видно от приложеното съобщение от Община Варна е връчено на В.Х.Д.
на 13.11.2017г. Срокът за обжалване, указан в АУЗ е изтекъл на 28.11.2017г.-присъствен
ден, така, че при непостъпването на жалба срещу акта, последният е влязъл в
сила на 29.11.2017г., както е удостоверено от Община Варна в представения акт. Вярно,
че се твърди, че не е връчен АУЗ, но от една страна задължението на органа,
издал акта, по чл. 182, ал. 1 от ДОПК е отпаднало с изм. на нормата в ред. ДВ
бр. 94/2015г., в сила от 01.01.2016г. и дори не се
оспорва посоченото от Община Варна вземане.
Съдът
възприема становището на ЧСИ, че задължението му при представяне на
изпълнителен титул е посочено в нормата на чл. 426, ал. 1 от ГПК /посочена и от длъжника-жалбоподател/, но
преценката му се ограничава до преглед на акта от външна страна, без да
извършва проверка за истинността му, за това влязъл ли е в законна сила, при
положение, че административният орган надлежно
е удостоверил това и за изискуемостта на вземането. Защитата срещу незаконосъобразности на административния акт, следва да се
реализира по друг ред, но не и по пътя на обжалване на действията на ЧСИ.
С оглед изхода на
спора не се следват разноски на жалбоподателя, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а
искане от насрещната страна за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК
липсва. Съдът не дължи произнасяне за последните.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 3836/14.09.2018г. от
В.Х.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. И.З., в
качеството на длъжник по изп.д. № 20187190400364 на ЧСИ Ст.Янкова, срещу отказа
на ЧСИ от 21.08.2019г. да прекрати производството по изп.д., обективиран в уведомление № 8589/21.08.2019г., на осн. чл.
435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Определението не подлежи
на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, предл. последно от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: