Р Е Ш Е Н И Е
№ 514/14.8.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик – VІІ – и състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: М.
ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Г.ева и участието на прокурора Стоян
Павлов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 99 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на М.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адвокат Т.Т., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, в която се претендира обезщетение за неимуществени
вреди в общ размер на възлизаща на 30 000,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 26.01.2022 год. до окончателното
ѝ изплащане, изразяващи се в причинени действия, довели ищцата до
развиване на психично заболяване с поставена диагноза „Параноидна шизофрения“ и
от бездействия относно лечението на посоченото заболяване след 12.09.2012 год.
до прекратяване на наложеното ѝ наказание „лишаване от свобода“ на
04.05.2017 год., което бездействие е довело до влошаване на общото психично
здраве на ищцата.
В съдебно заседание, ищцата чрез
процесуалния си представител, поддържа иска, по заявените в него съображения. Моли
за уважането му. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Р.Р., излага становище за недопустимост на исковата
молба, алтернативно за нейната неоснователност. По делото представя Решение №
331 от 22.05.2023 год. постановено по адм. дело № 469 от 2022 год. по описа на
Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена исковата претенция на Г.
С. К. за претендирано от него обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15
000,00 лева, вследствие на незаконосъобразни действия на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ в периода 21.06.2017 год. – 04.05.2017 год., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
заплащане. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00
(петстотин) лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на ицщата. Представя писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик
дава заключение за неоснователност на исковата претенция и като такава моли за
отхвърлянето й.
Административен съд гр. Пазарджик,
VII-и състав, като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите
на страните, приема за установено следното:
С Присъда №
77 от 07.11.2007 год. по НОХД № 830/2007 год. на Окръжен съд - Пазарджик,
ищцата М.К. е призната за виновна в извършването на умишлено убийство и била
осъдена на тринадесет години лишаване от свобода. С Решение № 111 от 02.07.2008
год. на Апелативен съд гр. Пловдив по ВНОХД № 605/2008 год., наказанието на М.К.
е намалено на 11 години лишаване от свобода. С Решение № 478 от 20.01.2009 год.
по наказателно дело № 471 от 2008 год. по описа на Върховния касационен съд решението
на Апелативен съд гр. Пловдив е оставено в сила.
К. е постъпила в Затвора гр. Сливен
на 10.10.2007 год. и е престояла там до 19.10.2017 год., предвид на което
излага твърдения, че по време на престоя си в затвора е била подложена на
постоянен тормоз от други лишени от свобода, а затворническата администрацията е
бездействала. Наричали я „убийца“, казвали ѝ, че е „убила брат си и тук
няма никакви права“, а освен това почти ежедневно я биели и ѝ взимали
храната. Твърди, че вследствие на тормоза е направила опит за самоубийство и
впоследствие отключила „Параноидна шизофрения“. Сочи, че е молела да бъде
прегледана от психиатър, но администрацията на затвора дълго време не ѝ
обръщала внимание.
Впоследствие, психичното
състояние на М.К. се обострило, изразяващо се в неспокойствие, конфликтност,
крещяла по прозорците и отказвала да приема предписаната ѝ терапия,
поради което й е изготвена медицинска справка от директора на МЦ при Затвора гр.
Сливен. Лишената от свобода е насочена за хоспитализация в периода 11.07.2012 год.
- 12.09.2012 год. в СББАЛС гр. Ловеч, „Психиатрично отделение“. Видно от
представената по делото епикриза, същата е диагностицирана с „Остро полиморфно
психотично разстройство с шизофренни симптоми, състояние след прекаран остър
психотичен епизод“. М.К. е изписана с подобрение, с поддържаща терапия и
върната в Затвора гр. Сливен. След освобождаването ѝ от затвора, с ЕР № 1427/13.05.2021
год. на МБАЛ гр. Пазарджик същата била освидетелствана и ѝ била призната
60% трайно намалена работоспособност, вследствие на заболяване „Параноидна
шизофрения“.
Съгласно изложените в исковата
молба твърдения е, че преди постъпването й в Затвора гр. Сливен, не е имала
каквито и да е наченки на психично заболяване, тъй като в семейството ѝ
не е имало страдащи от психично заболяване, за да е налице наследствена
обремененост. Ищцата твърди, че заболяването е провокирано именно и във връзка
с престоя ѝ в Затвора гр. Сливен и счита, че е вследствие на постоянния
тормоз и страх, в резултат на побоите, нападенията и обидите от другите
затворнички и затворническата администрация, която не предприемала мерки да я
защити, а напротив, заедно с другите я наричали „убийца“. Твърди се, че след
изписването ѝ от СББАЛС гр. Ловеч на 12.09.2012 год. до освобождаването ѝ
от Затвора гр. Сливен, затворническата администрация не е предприела адекватни
мерки, за да предотврати влошаването на психичното ѝ състояние.
По делото е приложено медицинско
свидетелство изх. № 22 от 16.03.2022 год. от МЦ на Затвора гр. Сливен, с което
лишената от свобода била освидетелствана по документи. Съгласно констатациите в
същото, още на 07.01.2008 год., освидетелстваната е диагностицирана от д-р Н. с
диагноза „Емоционално нестабилна личност“ и е посочено, че отказва да приема
терапия. На 25.03.2008 год. са наблюдавани прояви в поведението ѝ
характерни за „Остро психотично разстройство“. Приложена е терапия. Поради
зачестилите епизоди на напрегнатост, тревожност и агресивност към служители, с
ищцата е проведена отново консултация с психиатър, след което е издаден АЛ №
1492 от 23.06.2008 год. с диагноза „Параноидна шизофрения“, но
освидетелстваната категорично е отказвала предложената хоспитализация и
лечение. На 10.07.2012 год. поради отключване на „Остър психотичен епизод“ в
условията на затвора и след отказ на покана за преглед в МЦ е посетена в
жилищното помещение от д-р Д. и д-р А.. След прегледа състоянието на лишената
от свобода е преценено като „Остър психотичен епизод с шизофренни елементи у
личност с дисхармонична структура“. За овладяване на психичното ѝ състояние
и нуждата от провеждане на медицинско лечение е хоспитализирана в „ПО“ на
СБАЛЛС при Затвора гр. Ловеч за периода от 11.07.2012 год. до 12.09.2012 год. След
връщането ѝ от СББАЛС гр. Ловеч са спазени назначените препоръки и
поддържаща терапия под контрола на медицинското заведение. Медикаментите за
поддържаща терапия са изписвани с рецептурна книжка, съгласно изискванията на
НЗОК, като доплащанията към периода на престоя в пенитенциарното заведение са били
за сметка на Затвора гр. Сливен.
По делото, в качеството на
свидетели са разпитани: Г. К., С. К., Ц. Т., Т.М., Д.Й., Б.С., д-р Д.П. и д-р Н.А..
Свидетеля Г. К. – съпруг на ищцата споделя пред съда, че
преди влизането ѝ в затвора са живеели нормално. Имали са много семейни
спорове, но не са били много остри. Отбелязва, че след 2007 год. животът, като
че ли ѝ е свършил. К. не е била адекватна, когато е отивал на работа и я
е заключвал. Започнала да се кара със съкооператорите, после е започнала да се
кара с приятелите им. Давали са ѝ лекарства в затвора, които ги е държала
в една найлонова торбичка. Твърди, че когато ѝ е давал лекарствата, тя
отговаря „Преди малко ги пих“. Сочи, че е била неадекватна. След всяка негова
дума са започвали да се карат, тя е започвала да хвърля чинии, чаши, каквото
ѝ попадне. Описаните ситуации започнали да се случват, след като
излизането на ищцата от затвора. Тогава е започнала и да буйства. Споделя, че съпругата
му не е искала да остане в болница, личният й лекар е идвал на посещение у тях,
молил я да отиде в болница за два три-дни да се оправи, но тя не е искала. Счита,
че може би е имала някаква страхова психоза. Пиела е успокоителни лекарства по
четири пъти на ден, които й действали за 3-4 часа максимум. Твърди, че преди
затвора не е била освидетелствана от ТЕЛК, а това е сторено след освобождаването
й. Докато е била в пенитенциарното заведение е поддържал контакти със съпругата
си, а при свиждане е установявал, че е имала следи от побой по лицето.
От показанията на свидетеля К. –
син на ищцата, се установява какво е било психичното състояние на майка му
преди влизането в затвора, а също така и след освобождаването ѝ. Според
показанията му майка му е била нормална при влизането й в затвора, а
впоследствие се е влошила. При свиждане не го познавала него и сестра му, не е искала
да ги вижда. След излизането й от затвора е станала избухлива, луда.
От показанията на свидетеля Ц. Т.
– приятелка на ищцата се установява, че са приятелски семейства от 50 години.
През първите години са били постоянно заедно и са си помагали за всичко. В един
момент животът на К. се е преобърнал и тя не е разбрала какво точно е станало с
имотите между ищцата и брат ѝ. До днес двете са в приятелски отношения. Твърди,
че преди 2007 год. ищцата не е била агресивна. Преди този момент я описва като много
верен човек, много добър събеседник и човек, койото винаги е искал да помага. След
2017 год. животът ѝ се е преобърнал, станала е различна – неузнаваема.
От показанията на свидетеля Т.М. ***
се установява, че работи в Затвора гр. Сливен от
септември 2014 год., разгледала е случая по документи и споделя, че при постъпването
на М.К., колегите, които са я приели и после при обективното изследване са
констатирали изразен тремор на ръцете и краката, но като диагноза не е цитирано
психично заболяване. Споделя, че ищцата е посещавала много пъти медицинския
център, като при повечето случаи е отказвала да приема терапия, въпреки нейните
оплаквания и това е отразено в личния ѝ
амбулаторен картон. Преглеждана е от психиатър, психолог, кардиолог, невролог,
гинеколог. Споделя пред съда, че диагнозите, с които е постъпила ищцата са
бронхиална астма, хипертония, мозъчен инсулт, които тя е съобщила, но не е
представила документи за тях. Също така е имала исхемична болест на сърцето и
двустранна коксартроза. Посочените диагнози са били използвани като приемни
такива на 15.10.2007 год. Също така сочи, че от ареста в гр. Пловдив са
издавани документи, с които е била привеждана в психодиспансера и ѝ е
оказана психиатрична помощ за остро психично разстройство. Твърди, че ѝ е
било предложено лечение в психиатрично отделение в болницата в гр. Ловеч, но тя
е отказала такова, което отново е отразено в амбулаторния ѝ картон. Не е
осъществено принудително лечение, поради направения от страна на К. отказ и
честите дела, които е водила. Споделя, че е било осъществено лечение през 2012
год. с диагнозата „Остър психотичен епизод с шизофренни елементи на личността с
дисхармонична структура“ – с такава диагноза е приета в психиатрията в
Затворническа болница гр. Ловеч. Посочва, че през 2008 год. д-р А.,
която е била щатен психиатър към затвора, ѝ е поставила диагноза
„Шизофрения“, тъй симптоматиката е покривала диагностичните критерии за
посочената диагноза. На 23.07.2008 год. на ищцата е било предложено да постъпи
в болницата към Затвора гр. Ловеч, но тя е отказала. Назначена ѝ е и терапия – прием на таблетки през устата, които М.К. е
отказвала да приема.
От показанията на свидетеля Д.Й. ***
се установява, че в първоначалния план на М.К. е било заложено подобряване на
взаимоотношенията с останалите лишени от свобода, тъй като тя е имала проблеми с
комуникационните взаимоотношения с другите лица при изпълнение на наложеното й
наказание. Имала е здравословни проблеми, поради което е било проследявано
здравословното й състояние. Също така е било осъществявано съдействие на
съхраняване на връзките с близките на лишената от свобода, тъй като това е
важно, както и за администрацията, така и за К.. В началния етап
на изтърпяване на наказанието е имала проблеми в поведението, наказвана е шест
пъти – за физическа саморазправа, за закани за саморазправа, включително за
третото наказание, това се е случило в кабинета на началника на затвора при
изслушване за налагане на наказанието, за остри квалификации на етническа
основа към други лишени от свобода, за отклоняване от строя при придвижване на
групата, обидни квалификации към длъжностни лица, неподчинение на
законосъобразни разпореждания на длъжностни лица и демонстративно поведение.
Последното наказание на М.К. е от август 2012 год. и наложено за неподчинение
на разпореждане на длъжностно лице и демонстративно поведение. Твърди, че при
ищцата е спазена изцяло прогресивната система за третиране на лишените от
свобода и през 2014 год. режимът е бил сменен от „строг“ на „общ“, поради което
е настанена в затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ). След това, през
2017 год., режимът ѝ е бил сменен от „общ“ на „лек“, а на 22.02.2017 год.
и на 04.05.2017 год. по предложение на администрацията на затвора е освободена
условно предсрочно от Окръжен съд гр. Сливен.
Свидетелят Б.С., заявява, че е
работил като психолог в Затвора гр. Сливен, но не може да си спомни случая с М.К..
От показанията на свидетеля П. –
фелдшер в МЦ към Затвора гр. Сливен, се установява, че К. е постъпила с артериална
хипертония, имала е проблеми с костно-ставния апарат с доказано професионално
алергично заболяване „астма“, за което в условията на затвора не е имала
проблеми. Не е приемала медикаменти за артериалната хипертония. След проведена
консултация с д-р А. – психиатър ѝ е препоръчана
терапия за компенсиране на психичното здраве. Споделя, че когато лишените от свобода не са в кондиция, проявяват изблици
на агресия и на различни по сила прояви, които не отговарят на нормалното
психично здраве на човека. Когато има такъв епизод се
планира консултация с психиатър и се предлага да се пристъпи към терапия.
Свидетелят твърди, че М.К. по време на престоя си в
Затвора гр. Сливен не е приемала медикаменти за психиатрични заболявания. Спомня
си един епизод от юли 2012 год., през който се е наложило, поради прояви на
остро психотично разстройство, да бъде изпратена за консултация в СБАЛЛС гр.
Ловеч, в психиатрично отделение. Там лишената от свобода е пребивавала около
два месеца и се е върнала с уточнена диагноза, и с препоръки за терапия, която
е продължила да отказва да приема. Посочва, че насила не може да се прилага
терапия, освен ако не се налага при влошаване на здравословното състояние и
заплаха, както за лишената от свобода, така и за останалите лишени от свобода
или за персонала.
Свидетелят д-р Н.А., заявява, че е
работила няколко пъти като психиатър в Затвора гр. Сливен, но не може да си
спомни случая с М.К.. Споделя, че ако открие проблем, преценява дали е за терапия и се изписва съответната
терапия, но ако реши, че състоянието е по-тежко, тогава може да я консултира с
колегите от гр. Ловеч, като в хода на тази консултация с тях се разбират дали
жената да остане в затвора и да пие определени лекарства, или да отиде на лечение
в гр. Ловеч. Посочва, че изписаните медикаменти имат задължение да ги дават
здравната служба. В затвора има Медицински център и най-често фелдшерите ги
дават.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, като логични, последователни и взаимодопълващи се, като
всеки свидетел пресъздава непосредствените си впечатления за различни факти,
които лично е възприел. Към показанията на свидетелите К.и и на свидетеля Т.,
съдът се отнася критично, поради близката им родствена и приятелска връзка с
ищцата, но въпреки това, не се откриват основания за дискредитирането им.
По делото е приета съдебно-психиатрична
експертиза, която съдът кредитира като компетентна
и безпристрастно изготвена, а и неоспорена от страните. Съгласно същата,
причините, които предизвикват заболяването „Параноидна шизофрения“ са
наследственост и биологични изменения в мозъка. В заключението е посочено, че
диагнозата, която е поставена от Психиатричното отделение към служба Затвори в
гр. Ловеч е „Единичен Остър психотичен епизод с шизофренни елементи на
личността с дисхармонична структура“, но така описана тя не съществува в
Международната класификация на болестите. Според вещото лице колегите му са
имали предвид „Кратко психотично разстройство“ – това е наименованието, което е
разписано в Международната класификация на болестите. Сочи, че за да бъде
поставена диагноза „Параноидна шизофрения“ се изисква пациентът да изпълнява
няколко критерия – налудности, халюцинации, дезорганизирана реч,
дезорганизирано или кататонно поведение и негативна симптоматика, като тези
симптоми трябва да бъдат изпълнени за най-малко 6 (шест) месеца, в
продължителност на 6 (шест) месеца. Експертът не може да даде заключение, че
когато и да е пациентката е отговаряла на един от критериите, а именно - негативна
симптоматика. К. е отговаряла на три от критериите – дезорганизирано поведение,
налудности и халюцинации. Според специалиста това е била и причината този
епизод да бъде определен като психотичен. Единият психотичен епизод не определя
диагноза „Шизофрения“. Вещото лице дава заключение, че към днешна дата ищцата
по-скоро няма тази диагноза. Изтъква, че трябва да бъде подчертана една
особеност на българското здравеопазване, в което НЗОК заплаща безплатни медикаменти само и единствено за лечение на „Параноидна шизофрения“. В
огромна част от случаите и по ред други причини, бива поставяна диагноза „Параноидна
шизофрения“, с цел да бъдат облекчени пациентите от заплащане на лекарствените
продукти. Счита, че към датата на изслушването му в открито съдебно заседание М.К.
не отговаря на критериите за поставената й диагноза „Параноидна шизофрения“.
Според вещото лице, това е един
особен случай, който е на ръба на добрата практика и доброто поставяне на
диагноза, поради причината, че има един много важен факт в детство на ищцата, а
именно, че ищцата е прекарала тежка алергична реакция с кома, след „тонзилит“,
вероятно стрептококов, който „стрептококов тонзилит“ води до едно състояние,
което се нарича „PANDAS“. То се проявява, когато между белтъците на микроба и белтъците,
които са върху обвивката на някои от клетките в човешкия организъм, се
наблюдава т. нар. кръстосана реакция, при която вместо имунната ни система да
нападне само микроба, напада както микроба, така и част от клетките ни,
причинявайки нарушение на тези клетки. Най-явната причина е т. нар. ревматизъм
и ищцата има регистрирано такова медицинско състояние, но по време на комата
няма данни и никой не може да каже какви са били мозъчните прояви на тази
кръстосана реакция. Сочи, че вероятно това е причината за т. нар. органична етиология
или органична причина ищцата да има такива психични смущения в по-късна възраст.
Експертът е на мнение, че дори и преди деянието, дори преди настаняването ѝ в затвора, тя е имала особености, които имат такава органична нотка
и това е косвено доказателство за връзката между едното и другото, но това не
може да се определи като „Параноидна шизофрения“. В съдебно заседание вещото
лице отбелязва, че в медицинската документация не съществуват данни за
влошаване състоянието на ищцата при престоя й в затвора, а освен това има едно
единствено свидетелско показание на един социален работник, който твърди, че от
започване на работата му там не е наблюдавал промени в психичното ѝ състояние,
което вероятно е свързано с редовния ѝ прием на медикаменти, но не може
да изясни наличие на връзка между тях. Лечението е в цялост и медикаментите в
огромната си част лекуват т. нар. позитивната симптоматика в малка част и с много
несигурни данни. Също така в непълнота повлиява т. нар. негативна симптоматика.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд - Пазарджик излага следните правни изводи:
Исковата молба е допустима –
същата е предявена от лице, което е активно легитимирано да претендира обезщетение,
срещу пасивно легитимиран процесуален субект. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите – в случая
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. Разгледана по
същество исковата молба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. На основание чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия
и/или бездействия.
Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в правната норма на чл. 1, ал. 1от ЗОДОВ се включват следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на
който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
За успешното провеждане на иска
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже причинно-следствената
връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди
(Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 год. на Върховния административен съд по
тълкувателно дело № 2 от 2015 год.). Съгласно чл. 4 ЗОДОВ „държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице“.
В конкретния случай, се твърди,
че са налице незаконосъобразни действия и бездействия на ответника в периода
21.06.2007 год. – 04.05.2017 год., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 26.01.2022 год. до окончателното ѝ
изплащане, изразяващи се в причинени действия, довели ищцата до развиване на
психично заболяване с поставена диагноза „Параноидна шизофрения“ и от
бездействия относно лечението на посоченото заболяване след 12.09.2012 год. до
прекратяване на наложеното ѝ наказание „лишаване от свобода“ на 04.05.2017
год., което бездействие е довело до влошаване на общото психично здраве на
ищцата.
В тази връзка обаче от ищцовата
страна не се ангажират доказателства, установяващи твърденията за действия,
упражнение от страна, извършени в затвора спрямо К., предвид че
доказателствената тежест е указана от съда по настоящото дело още при
насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание. Още по-малко може
да се твърди, че след изписването ѝ от СБАЛЛС гр. Ловеч, затворническата
администрация не е предприела адекватни мерки за лечение на психичното здраве
на К.. От приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото се
установява, че по отношение на здравословното състояние на К. е било предприето
лечение, както в здравно психиатрично заведение към Затвора – Ловеч, така и е
предписана последваща медикаментозна терапия, която е била подсигурявана при
изтърпяване на наказанието в пенитенциарното заведение, но тя не ги е приемала
редовно поради нейното нежелание за лечение.
По отношение на следващото
твърдение, че ответникът е допуснал служители от неговата администрация да
извършат описаните в исковата молба незаконосъобразни действия или бездействия,
липсват доказателства, че именно те са причинили на М.К. да отключи твърдяното
от нея заболяване „Параноидна шизофрения“. От свидетелските показания на ИСДВР Д.Й.
***, както и от медицинската документация, изготвена в периода й на пребиваване
в затвора и лечението й в Психо-болницата в гр. Ловеч през месец юли 2012 год.,
се установява, че на ищцата е била провеждано медицинско лечение и не е
назначена лекарствена терапия, което е в противовес с твърденията, изложени в
исковата молба. От страна на затворническата администрация са полагани нужните
грижи за поддържане здравословното състояние на К. в добро качество. В резултат
на приложената й терапия лицето е показало видимо разведряване на състоянието,
което доказва адекватното й лечение. От съдебно-психиатричното заключение също
се установява, че не са налице данни за липсващо лечение на К. в периода от
12.09.2012 год. до 04.05.2017 год. Същите обстоятелства се установяват и от
свидетелските показания по делото и медицинските документи, от които се
установява, че още през 2008 год. на д-р А. я е диагностицирала и от този
момент са предприети действия по лечението й. След влошаване на състоянието на
ищцата през 2012 год. е лекувана в Психиатричната болница към Затвора – Ловеч,
а лед това й е предписана продължаваща терапия, но тя е избрала да не
продължава лечението. През 2015 год. К. подобрява състоянието си, в резултат на
което й е сменен затворническия режим от „строг“ на „общ“ и тя е изведена в
ЗООТ.
Също така от приетата и
неоспорена по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че медицинското
лице, след свалена анамнеза на лицето и съпруга й, е констатирало обективното й състояние, а именно - ищцата е психомоторно възбудена,
хиперкинезична; възбудим тип личност; темпераментово със занижен контрол върху
импулса, склонна към рисково поведение; с пасивни данни за хиперкинетично
разстройство с дефицит на вниманието; ориентирана за време, място и личност,
съответна на ситуацията; поддържа очен контакт; съответна мимика; пантомимика жива; повлияна от хиперкинезията; афектът е стабилен, с
ограничен диапазон и интензивност; мисленето е забързано по ход, нарушено.
Заключил е, че М.К. е имала единичен „Остър психотичен епизод с шизофрении
елементи на личността с дисхармонична структура“, който е овладян в стационарно
лечение. Посочил е, че липсват данни за предходна, както и последваща
психотична продукция. Установил е параноидности, както и други особености в
личностната структура, които могат да се свържат повече с налудно разстройство
от органичен тип, вероятно следствие на тежка стрептококова инфекция в
детството, която е причина и за сърдечните проблеми. Констатирал е, че ицщата е
имала единичен „Остър психотичен епизод с шизофренни елементи на личността с
дисхармонична структура“, който е овладян в стационарно лечение. Не е установил
данни за предходна, както и последваща психотична продукция. Приел е, че са налице
параноидности, както и други особености в личностната структура, които могат да
се свържат повече с налудно разстройство от ограничен тип, вероятно следствие
на тежка стрептококова инфекция, прекарана в детството, която е причина и за
сърдечните проблеми на ищцата. Медицинският експерт е заключил, че ицщата е
имала единичен „Остър психотичен епизод с шизофрении елементи на личността с
дисхармонична структура“, който е овладян в стационарно лечение, като тук
следва да се посочи, че не е налице идентитет между посочения момент на
психотично разстройство и твърденията на ищцата за наличие на заболяването
„Параноидна шизофрения“. Последното отклонение в здравословното състояние се
различава освен по своята дълга продължителност (липсват данни
за предходна, както и последваща психотична продукция), каквито данни не са
налице по делото, така и по халюцинациите и симптомите, които също не открива
при К. след сваляне на анамнезата и запознаване със случая. Ето защо, след като
разстройството в психичното състояние на лицето не отговаря на медицинските
критерии за наличие на твърдяното заболяване, то и съдът не може да обоснове в
обратния смисъл извод, каквито са твърденията от страна на ищцовата страна.
Съдебният психиатър сочи, че са налице параноидности, както и други особености
в личностната структура, които могат да се свържат повече с налудно
разстройство от органичен тип, вероятно следствие на тежка стрептококова
инфекция в детството, която е причина и за сърдечните проблеми на К., но не
обосновава извод, че при ищцата се наблюдава клинична картина въз основа, на
която може да се диагностицира с шизофренни личности изменения, обхващащи
цялата й личност, организъм и нервната й система. Вещото лице изрично посочва,
че на К. не може да определи психотичните промени при нея като такива,
характеризиращи заболяването „Параноидна шизофрения“, тъй като клиничната
картина при нея не отговаря на психотичните симптоми, разграничаващи „Параноидна
шизофрения“ от други психотични разстройства. Ето защо, твърденията, на които
се позовава ищецът за наличие на страдание от посочения тип, не успя да
подкрепи и обоснове чрез извършване на пълно и главно доказване по иска.
Съдът намира още, че от страна на
ищцата е налице самоувреждане, тъй като в периода докато
е била лишена от свобода, й е предписана медикаментозна терапия, която тя не я
е приемала редовно и е отказвала лечение. От тези обстоятелства може да се
направи извод, че отговорността на ответника следва да се изключи. Той е положил
нужните усилия и грижи, но те не са приемани от ищцата и съответно не са били
изпълнени. Както се установи от заключението на съдебния психиатър, при редовен
прием на медикаментозна терапия болната може да води пълноценен личен и
социален живот, в случай че не е прекъсвала психичното състояние на М.К. не би
се влошило в по-голяма степен. Всеки индивид носи отговорност за здравословното
си състояние и следва да полага усилия, за да го съхрани, респективно да се
лекува при проявни моментни на влошаването му. Видно от представената
медицинска документация по делото, се установява, че К. не е съдействала за
профилактичното й лечение, както и за осъществяване на последващото амбулаторно
и консервативно такова, което е довело до прогрес при влошаване на психичното й
здраве.
К. е изтърпяла наказание
„лишаване от свобода“ за дълъг период от време, което от своя страна е оказало негативни
последствия върху психичното й състояние, но това е вследствие от
продължителната изолация, откъсването от нормалните й ежедневни дейности, които
е извършвала преди наложената й законова изолация, както и ограничаване на
контактите й с близките и роднините по време на престоя в пенитенициарното
заведение и не е сред основните причините, посочени от медицинския експерт за
„отключване“ на психичното заболяване на К., поради което не може и да се
диагностицира като „Параноидна шизофрения“. В допълнение следва да се отбележи,
че откъсването от „външния свят“ при пребиваване в пенитенциарно заведение не
изключва промени в бъдещото поведение на лицето, включително в неговата личност
и душевност, но ответникът няма как да носи отговорност за тях, тъй като
ограничаването на правата и свободата на лице, изтърпяващо ефективно своята
присъда е част от мерките, прилагани от държавата при упражняване на
законодателната политика в областта на наказателното право.
Във връзка с установените по
делото факти и направения по-горе мотивиран анализ, съдът намира, че исковата
претенция на ищцата Краниколова е недоказана при липса на доказани
незаконосъобразни действия или бездействия и реално претърпени неимуществени
вреди, както и без да е доказана причинно-следствена връзка между тях, поради
което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната
стана по чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът приема, че след като иццата не успя да докаже
наличие на причинно-следствена връзка между твърдените незаконосъобразни
действия и бездействия от страна на ответната страна, в периода 21.06.2007 год.
– 04.05.2017 год., довели до промяна на психо-физичното й здраве, както и не
доказа твърденията си, че лицето е развило психично заболяване с поставена
диагноза „Параноидна шизофрения“, през посочения период от време, през който е
била лишена от свобода, а също липсата на действия относно прилагане лечение на
посоченото психично заболяване след 12.09.2012 год. до прекратяване на
наложеното ѝ наказание „лишаване от свобода“ на 04.05.2017 год., което
бездействие е довело до влошаване на общото психично здраве на К., искът следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за
лихви, предвид факта, че задължението за лихви е акцесорно и след като по
изложените по-горе съображения съдът счита за недоказана главната претенция,
неоснователно е искането за присъждане и на лихвите.
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ в полза на
ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в претендирания от процесуалния му
представител размер на 500,00 (петстотин) лева. От ищцата не е направено
възражение за прекомерност, поради което предвид разпоредбата на чл. 37 от
Закона за правната помощ, препращаща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът съобрази, че приложение намира чл. 25,
ал. 2 от цитирания подзаконов нормативен акт, в последното й изменение с ДВ, бр. 74 от 2021 год. В нея е
посочено, че за защита по дела с материален интерес над 10 000,00 лева
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Последната норма, определя, че присъденото
възнаграждение следва да е в диапазона между 100,00 и 360,00 лева, но предвид
размерът на исковата претенция, възлизаща на 30 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 26.01.2022 год. до
окончателното ѝ изплащане, съдът счита, че акцесорната претенция на
ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е в рамките на
законодателната воля, обективирана в ал. 2 на чл. 25 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Поради това съдът определя, че юрисконсултско възнаграждение
в размер на 500,00 лева следва да се присъди в полза на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София.
Воден от гореизложеното, Административен
съд-Пазарджик, VII-и състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба на М.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адвокат Т.Т.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, в която се
претендира обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на възлизащ на 30
000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
– 26.01.2022 год. до окончателното ѝ изплащане, изразяващи се в причинени
действия, довели ищцата до развиване на психично заболяване с поставена
диагноза „Параноидна шизофрения“ и от бездействия относно лечението на
посоченото заболяване след 12.09.2012 год. до прекратяване на наложеното
ѝ наказание „лишаване от свобода“ на 04.05.2017 год., което бездействие е
довело до влошаване на общото психично здраве на ищцата.
ОСЪЖДА М.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (П)