Решение по дело №18111/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262649
Дата: 20 октомври 2021 г. (в сила от 22 май 2022 г.)
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20193110118111
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ …………………/20.10.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

 

при секретаря Мариана Маркова,

като разгледа докладваното от съдията

гр. д. № 18111 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от С.К.И., с адрес ***-р **“ №5, ет. 1 срещу С.К.С., с адрес ***,  иск с правно основание чл. 30, ал.3, пр. 2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10890лева, представляваща ½ ид.ч. от стойността на направените разноски в общ размер на 21780лв. за запазване и възстановяване на съсобствения между страните имот – апартамент с идентификатор №**, ведно със законната лихва от датата на исковата молба (11.04.2019 г.) до окончателно изплащане на задължението, и евентуален иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10890лева, представляваща ½ ид.ч. от стойността на направените със знанието и с противопоставянето на ответника разноски, но в негов интерес, в общ размер на 21780лв. за запазване и възстановяване на съсобствения между страните имот – апартамент с идентификатор №**, ведно със законната лихва от датата на исковата молба (11.04.2019 г.) до окончателно изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба и уточняващите молби, че страните били съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ апартамент – жилище, при равни дялове, придобит чрез дарствена сделка от ** и чрез наследствено правоприемство от **. Сочи, че в периода 2014 г.-2019 г. е извършила ремонтни дейности, представляващи необходими разноски за запазване и възстановяване на общата вещ. Твърди, че в тежестите на съсобствения имот  е участвала еднолично, поради което ответникът следва да възстанови сторените от нея разходи. Подробно описва извършените в имота строително-монтажни работи, тяхното количество и стойност и периода на направата им. Сочи се, че общият размер на разходите възлиза на сумата в общ размер на 21780лв., поради което претендира половината от стойността им съобразно дела на ответника в съсобствеността. Твърди се, че разходите са сторени със знанието, без противопоставянето и съгласието на ответника, а евентуално излага, че ако не се докаже наличие на съгласие, намира, че ответникът следва да възстанови разходите, с които се е обогатил за нейна сметка. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендира разноски. Представена е писмена защита, в която излага подробни съображения по същество на спора. Излага се подробен анализ на ангажираните по делото гласни доказателства, като се настоява показанията на свидетелите на ответника да не се кредитират като предварително подготвени, противоречиви и непоследователни. Настоява се, че от ангажираните гласни доказателства, водени от ищеца, се установява наличието на извършени ремонтни дейности по основен ремонт. Подчертава се, че извършения през годините козметичен ремонт в имота не следва да се съобразява при разрешаване на спора за извършените необходими разноски за възстановяване на вещта. Настоява се, че представените от сайтове извадки са недопустимо доказателствено средство и че същите са манипулирани относно датата на публикуване и лицето, от което изхождат.

В срока по чл.131 ГПК  е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не се оспорва наличието на съсобственост по отношения на процесния имот. Оспорва се твърдението, че ищцата е сторила за своя сметка разходите за запазване и възстановяване на имота в процесния период. Подчертава, че претендираната от ищцата разходи не могат да се приемат за необходими разноски, поради това че техният характер не предполага същите да са такива, както и че не е имало необходимост от запазване на имота, доколкото преди процесния период апартаментът е бил ремонтиран от ответника. Сочи се, че твърдяните от ищцата подобрения са извършени с общи средства на съсобствениците, които са заплатени преди исковия период. Излага, че част от сумите за ремонта са заплатени от дъщерята на ответника Кремена К., от чиято банкова сметка ***. Част от сумите били предавани в брой, за което били съставени документи. Част от сумите били заплатени чрез извършено от ищцата прихващане със сумите от отдаване под наем на съсобствения имот, за което били съставени отчети. Подчертава, че ремонтите и подобренията в имота са извършвани съвместно от двамата съсобственици, включително и чрез полагане на личен труд от страна на ответника в периода 2004-2008 г., като тези посочени в исковата молба не попадат в исковия период 2014-2019 г. Релевира и възражение за погасяване по давност на вземането за необходими разноски, претендирани с исковата молба. Настоява се, че твърдяното извършване на ремонт на фасадата на стойност 1660 лв. е сторено още през 2010 г. с участието на ответника, който е вложил личен труд, материали и средства за направата му. Подчертава, че движимите вещи – вграден гардероб и климатик нямат характер на подобрения, нито на полезни разноски или такива за запазване на вещта. Твърди че дейностите, извършени в първа, втора стая и кухня са сторени преди 2014 г., както и част от разходите съставляват луксозни разноски и не подлежат на репариране. Оспорва част от разходите да са свързани с неотложен ремонт, както и намира същите за завишени по размер. Оспорва подробно наведените разходи и в други помещения – коридор, сутерен – маза1, маза2, баня сутерен и коридор-сутерен, като заявява, че са извършени със средства и труд от ответника преди 2014 г., отделно че не са в интерес на ответника. Възразява срещу разходите за ВиК дейности с доводи, че същите не са необходими разноски, а свързани с ползването на вещта, освен това стойността за подмяна на водомера възлизала на 11лв., а не на 120 лв., в т.ч. оспорва и разходите за подмяна на тръби и кранове; на вътрешното ел. табло, инсталация на стаи. Оспорват се и разходите за заплащане на подобрения в дворното място, поради липса на неотложност, възразява тези дейности да са извършени със съгласието на съсобственика или уместно в негов интерес. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуален представител оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски. Представена е писмена защита, в която излага подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че извършените в имота ремонтни дейности не съставляват необходими разноски, а като подобрения са извършени без съгласието на съсобственика. Намира, че със СПН е установено, че от 2012г. ответникът не е допускан в имота, поради което направените разноски са сторени без негово знание. Сочи се, че от експертното заключение не може да се изведе, че дейностите са извършени в процесния период, като настоява да не се кредитира заключението в частта, в която се начисляват допълнителни разходи, поради недоказаност на тези разходи. Сочи се, че съгласно гласните доказателства се установяват стойности за ел. табло в размер на 50лв., а съгласно заключението възлизат на 880лв., поради което посочената цена не следвало да се взема предвид. Излага се, че дейностите са извършени преди процесния период, позовавайки се на гласните доказателства като се моли за некредитиране на тези, ангажирани от ищцата. Отделно счита, че тези доказателства са недопустими, поради установяване на ремонтни дейности над 5000лв. Намира, че се касае за обикновени разноски, които не са за възстановяване и съхраняване на имота, за поддържането му, поради което счита, че не следва да бъдат поемани от ответника. По отношение на претенцията за мазите намира, че сторените разходи са ненужни, нямат практически смисъл и не следва да се репарират от ответника. Счита, че ремонта на двора като обща част не е бил неотложен, като настоява показанията на свидетеля Георгиев да не се кредитират. Счита се, че ползваният протокол от ОС, с който се ползва свидетеля, който не е приет по делото е антидатиран и е недопустимо доказателствено средство, тъй като съставлявало гласни доказателства в писмен вид. Отделно, намира, че разходите за извършените дейности в имота са сторени преди исковия период, поради което претенцията за заплащането им е погасено по давност. По тези съображения се моли за отхвърляне на исковете.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, както е прието и с доклада по делото, че страните са съсобственици на апартамент с идентификатор **, със застроена площ от 62.27 кв.м. с адрес - гр.*, ул. „Д-р **“ № ** с площ от 84.200 кв.м., ведно с припадащите се 26.3568% ид. Части от общите части на сградата, както и съответните ид. части от дворното място, цялото с площ от 203 кв.м., съставляващо имот с идентификатор **.

По делото са представени и приобщени в оригинал множество фискални бонове, фактури и разписки за закупуване на строителни материали в периода 2014-2018 г.

От представения договор за алуминиеви и и ПВС конструкции и спецификация към него от 02.10.2017 г., ведно с гаранционна карта се установява закупуване на дограма за адрес Д-р ** №* на стойност материали и труд в размер на 783лв.

Видно от представената фактура от 04.06.2014 г. за монтаж и закупуване на климатик са заплатени 1299лв. , а на 28.10.2016 г. е закупен климатик на стойност 719лв.

Видно от касов бон и фактура /л. 12/ е закупен бойлер на стойност 218лв.

От представената фактура и касов бон /л. 15/ е видно, че на 17.10.2015 г. е заплатена сумата от 47,52лв. за кран и водомер, като съгласно фактура от 10.11.2015 г. е заплатена сумата от 25лв. за за подмяна на водомер с нов закупен от клиента за адрес гр. Варна ул. Д-р ** №*, а съгласно фактура от 17.12.2018 г. е пломбиран водомера на същия адрес за сумата от 11лв. /л.17/.

Представените по делото нотариални покани и разписки за връчването им, извадки от сайтове /които не са приети по делото/, извлечения за консумирана вода, са неотносими към предмета на спора, тъй като възражението за прихващане от ответника с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС не е прието за съвместно разглеждане.

По делото е приобщена преписка по адм.д. № 77/2007 г. по описа на ВОС, но видно от същата се касае за обжалване на заповед на РДНСК – * от трето лице,  в което като заинтересовани страни са страните в настоящия спор, но същото е неотносимо към предмета на спора, доколкото не се съдържат данни за състоянието на процесния имот към датата на воденото производство, относими към предмета на настоящото производство.

По делото е приета съдебно – техническа и оценителна експертиза, което заключение следва да се цени само в частта относно извършените СМР, доколкото извода относно средния пазарен наем е неотносим към предмета на спора, поради неприемане на възраженията за прихващане, заявени от ответната страна.

От експертното заключение се установява, че стойността на извършените СМР, заявени с исковата молба към датата на извършването им възлиза на сумата от 16388лв. без ДДС или 19665,60лв. с ДДС. Съгласно експертното заключение твърдените ремонтни дейности и подобрения, които са установени на място при огледа, като описаните довършителни работи, шпакловки, гипсокартон, боядисани стени с латексова боя, настилки, дограма, бани и оборудване са видими и установени на място. Вещото лице сочи, че за повечето, с изключение на тези, за които има предоставени договори и фактури, не може да се установи от кога датират, поради липса на надлежни документи. Вещото лице заключава, че в първите две стаи е описано къртене на мазилки по стени и тавани, монтиране на мрежа и измазване, което е възможно поради смесената конструкция на сградата и периода на нейното строителство, което се отнася и до двете избени помещения. От експертизата се установява, че съществуващите в процесния имот вещи: климатик и бойлер, могат да се отделят без нарушаване на тяхната цялост, като гардеробът не е вграден, но трудно може да се пренесе без да бъде частично разглобен или отделена надстройката от гардероба. От експертното заключение се установява, че стойността на извършените дейности без ДДС, е както следва: за външна изолация на фасадата – 1273,55лв. ; за ремонт първа стая – 3263,11 лв., ремонт втора стая – 1865,66 лв.; за ремонт кухня – 2715,33лв.; за баня на апартамента- 816,33лв.;  коридор 674,37лв.; в сутерен: Маза 1 630,16лв., Маза 2-1692,05лв.; баня сутерен -1019,46лв.;  коридор сутерен 395,42лв.; за ВиК 310,89лв.; ел.инсталация -625,68лв. и двор – 326,06лв. В о.с.з. вещото лице уточнява, че към стойностите следва да се прибави и 5% неописани разходи съобразно СЕК, за да се изчисли действителната стойност. При изслушването вещото лице уточнява, че не може да каже кога са извършвани ремонтите, като описаните материали не може да се заяви с категоричност, че са сложени в този обект, още повече че повечето са скрити. Вещото лице подчертава, че не може да се разграничат дейности по предходен ремонт от тези по последващ. Уточнява се, че ремонтът по външната фасада не е завършен. Установени са наковани ел. кабели по стената, поради необходимост от смяна на ел. таблото. Подмяна на ВиК инсталация е констатирана на място. Вещото лице сочи, че не са довършени всички дейности по обръщане на прозорци, изолация и шпакловане. Сочи се, че поставяните плочки в двора са втора употреба и стойността е съобразена с притежаваните идеални части.

По делото са ангажирани две групи гласни доказателства посредством разпита на шестима свидетели – по трима на всяка от страните.

От показанията на свидетеля * се установява, че процесният имот представлява стара къща, като ремонтът в същата се извършвал поетапно в периода от 2014 г. до 2016 г. Свидетелят излага, че когато влязъл в къщата през 2014 г. „навсякъде било за ремонт“, тъй като не можело да се ползват помещенията – имало влага, мухъл, мазилката се ронила при допир, старата мазилка била подгизнала. Преди 2014 г. имотът не е бил ремонтиран, къщата била „стара“. Свидетелят сочи, че участвал в ремонта като 2014 г. правили основен ремонт в сутерена в мазата, където лепил и нови плочки в банята. Участвал по-късно и в ремонта на първия етаж в една от стаите /“втората стая“, тъй като ищцата живеела в другата стая/, поставял ламинат, виждал и поставяне на окачени тавани и внасяне на шкафове за кухнята. Излага, че плочките на жилищния етаж в банята били поставяни от него. Споделя за наличие на проблем с ел. инсталацията в имота.

От показанията на свидетеля  * се установява, че последният е участвал при извършване на ремонти от 2014 г. до 2018 г. в процесния имот, като ремонтът обхващал всички помещения, в т.ч. сутерена. Сочи се, че поставял гипс картон, шпакловал и боядисвал, поставял външна изолация на фасадата, която само шпакловал и грундирал през 2018г., без боядисване, поставяне на мрежа, стериопор  и шпакловка на жилището на С.. В сутерена поставял и ламинат, боядисвал и обръщал прозорци, като междувременно се извършвал ремонт от други майстори по електричеството и ВиК, фаянсаджии, дърводелци. Установява се, че преди ремонта имотът бил стар, имало мухъл и се ронела мазилката, дограмата била стара. Плащането се извършвало от С., която давала пари за закупуване на материали. В банята правел тавани, влизал след поставяне на плочките и не знаел как са изглеждали преди това. Виждал, че се поставя фаянс в банята. Дърводелците работили в сутерена, където сменили вратата и кухнята. В друг имот на С. не е правил ремонт.

От показанията на свидетеля * се установява, че като съсед в жилищната сграда, живущ на третия етаж, е виждал извършване на ремонтни дейности през различни периоди от 2014 до 2020 г. Жилището било старо, правени били шпакловки, подмяна на дограми, ел. инсталация, външна изолация, тъй като виждал майсторите в имота. През 2016 г. по решение на общото събрание на ЕС направили ремонт на  двора с плочки втора употреба и ремонт на стълбището, за което заплатили около 450-500лв. на собственик. Правили ремонт на вътрешното ел. табло , поради възникнали проблеми през 2016 г., за което заплатили около 50лв. В апартамента на С. се наложило поставяне на външни кабелни линии и за допълнителните работи доплатила около 150лв. Към 2014 г. нямало баня и тоалетна в мазите, а се ползвали банята и тоалетната на горния етаж. С. си правила изолацията на нейния етаж и фасадата в периода между 2014 и 2016г. При предявяване на снимките свидетеля споделя,че бялата баня не била направена по този начин, а в зелената не бил влизал. Преустройството на кухнята в коридора се извършило 2014-2016 г. Стаите преди 2014 г. били със стара дограма. В периода от 2005-2015 г. също е виждал майстори, но не може да конкретизира периода, но знае, че основен ремонт е правен след 2014г.

От показанията на свидетеля * се установява, че същият е извършвал ремонтни дейности в мазите през 2004г., тъй като имало наводнение. Прекарвали нови тръби. Работел като ВиК в мазата, където изкъртили всичко, плочките си ги слагал С., а той му помагал. Споделя, че плочките ги слагали той и още едно лице – */. Ходил отново през 2008 г. да носи плочки, на стените се слагало гипсокартон в коридора, поставили арматура и изляли бетон за плоча там, тъй като било изгнило. Влизал в имота през 2010 г., но през 2014 г. и по-късно не го е посещавал.  Излага, че през 2008 г. слагали шкафчета в баните. В стаята, където поставяли бойлер всичко било ново. На предявените снимки свидетеля сочи, че към 2010 г. зелената баня била в апартамента, която били правили през 2004 г. Банята на първия етаж също била направена към 2010 г. Кухнята, която била заснета на снимките от експертизата също била направена към 2010 г. Помещенията в сутерена били направени за живеене към 2010г. Фасадата на сградата към 2010 г. била розова. През 2005-2008 г. не бил виждал да се подменя дограма в имота. С. през 2010 г. правил шкафчета, а свидетелят му помагал, присъствал и когато се лял бетона. Помагал на С. за мебелите, които взели от гаража им, който се намирал в двора. Не се познавал със С., виждал я веднъж. В имота нямало дървена кухня, кухнята била на първия етаж,  плочата изливали на първия етаж в коридора.

От показанията на свидетеля * се установява, че при посещението си в имота през 2012 г., за да вземат врати и да носят гардероб, извърляли боклуци от ламинат и монтирали легла. Първият път, когато посетил имота през 2012 г. нямало вид на ремонтирано жилище, но по-късно вече изглеждало след ремонт, тъй като миришело на боя, стените били гладко боядисани. В коридора имало плочки, а в стаите имало ламинат. Имало баня и на двата етажа. Поставяли вътрешни врати на първия етаж. Не си спомнял какви били плочките в банята в мазите. Не си спомня стаите в сутерена да ли ремонтирани. В средната стая на етажа била сменена дограмата. Имало ВиК инсталация апартамента, баните били нови. При предявяване на снимките свидетеля сочи, че баните били тези към 2012 г. Не бил видял към 2012 г. стените в стаите да са мухлясъли и да има паднали мазилки. В двора имало тротоарни плочи, които били в добро състояние, като откъм входната врата били напукани. Фасадата била розова. Не си спомня дали е имало парапет на стълбището. В двора на С. не бил виждал гараж, вратите ги носили на неговия адрес между Столетов и Скобелев. В мазата не си спомня да е имало към 2012 г. нещо дървено по стените.

От показанията на свидетеля * се установява, че след 2012 г. не е посещавала имота, тъй като леля й не осигурявала достъп до него. В периода 2005-2012 г. виждала да се извършват ремонтни работи в него. Започнали ремонти през 2003 г. – 2005 г., като първо била направена банята в сутеренния етаж, която била зелена с бели плочки и в ремонта участвал баща й С.. Излага се, че до банята направили ремонт на другата малка стая, на която сложили подово отопление и направили ремонт на коридора, като баща й заедно с двама майстори изляли бетон и сложили плочки.  През 2008 г. сложили кухнята, която изработил баща й. Леля й водела отчети за ремонтите в тетрадка. Банята на първия етаж – бяла с кант, била завършена през 2010 г. Във всички стаи правили ремонт и бил поставен гипсокартон, и поставен ламинат стаите на първия етаж и сутерена. След това имало пребоядисване, но нямало мухъл. Сочи, че вграденият гардероб е поставен през 1997 г. и е пребоядисван от леля й. През 2010 г. била сложена и ПВЦ дограма във втората стая. През 2012 г. слагали каси, сменяли вратите и пребоядисвали. Споделя, че плочките на двора били същите, които помнела от детството си, при посещение на имота през август т.г. В коридора на сутеренния етаж не бил лят бетон, само били сменени плочките през 2004 г. Изолацията била външна, картона се слагал 2008г., а последния 2010 г. Електрическото табло било сменено през 2004 г. Споделя, че след 2012 г. не знае от леля си да са извършвани ремонти в апартамента. Никога не се била обаждала, за да сподели, че има проблеми в имота и не допускала баща й в имота. Не била канела С. да плаща разходи за имота или да търси съгласие от него, не се била обаждала да  уведоми, че нещо е развалено или да иска да се правят ремонти.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният главен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 30, ал.3 от ЗС.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на съсобственост между страните и дела в съсобствеността на всеки съсобственик, извършване на строително-монтажни работи от твърдяния вид, характер и обем в процесния период, както и тяхната стойност по отделни пера, че същите са за запазване и възстановяване на общата вещ, заплащането им еднолично от ищцата.

За да отблъсне исковата претенция в тежест на ответника е да установи правоизключващи, правопогасяващи, правоотлагащи  възражения, в това число че строително-монтажни работи са извършени преди процесния период 2014-2019 г., че е заплатил сторените разноски за запазване и възстановяване на съсобствената вещ.

Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й.

Правната доктрина и съдебна практика провеждат разграничение между различните хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения. Необходими разноски са тези, които са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или използване. Те са свързани с неотложни, вкл. и аварийни ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на вещта, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие (наводнение, пожар и др.), или с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на вещта, като чрез тях се цели привеждането й в състояние, годно за обичайното й предназначение.  Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяването им. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на вещта и имат характера на подобрения. При наличието на такива съществен въпрос е дали са извършени със знанието и съгласието, респективно противопоставянето на другата страна, като в хипотезата на липса на съгласие отношенията се уреждат по правилата на чл. 60 и сл. от ЗЗД, а при изрично противопоставяне по чл. 59 ЗЗД.

Въпросът дали разходите, направени за ремонт на процесното жилище, са били необходими за запазване на съсобствената вещ, е фактически и разрешаването му зависи от конкретно установените по делото обстоятелства, в това число състоянието на вещта и причините, наложили ремонта.

В случая наличието на съсобственост между страните и дела в съсобствеността на всеки съсобственик, не се оспорва от страните, както е прието и с окончателния доклад по делото.

От показанията на свидетелите се установи, че през 1987-1988 г. е имало пожар, а през 2005 г. наводнение в имота. Съдът кредитира като последователни, вътрешнологични и непредубедени показанията на свидетелите * и *, от които се установява, че при влизането им в имота „всичко било за ремонт“, къщата е била „стара“. Еднопосочно от тези доказателства се установява, че в състоянието, в което се намирал имота към 2014 г., същият не можел да се ползва, тъй като навсякъде имало мухъл, влага, мазилките се ронели и под тях имало мухъл.  Съдът не кредитира показанията на свидетелите * в частта, в която излагат впечатления за състоянието на имота, доколкото същите датират от период от преди процесния към 2008 г. – 2012 г. и едновременно с това си противоречат едни с други. От една страна, свидетелят * сочи, че основен ремонт е правен през 2004-2008 г., а свидетелят * заявява, че към 2012 г., когато е влязъл в имота нямало вид на ремонтирано жилище, а по-късно е имало такъв вид. Последните му впечатления също датират от 2012 г.

Ето защо, от съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства се установява, че с оглед характера и вида на твърдените ремонтни дейности през периода 2014г.-2019 г. имат характер на необходими разноски за запазване на вещта. Следователно ирелевантно за дължимостта на тези разноски е наличието или липса на съгласие от страна на другия ответник, доколкото съсобствениците следва да отговарят за сторените разноски за запазване и поддържане на общата вещ.

Спорният по делото въпрос е периодът на извършените необходими разноски за възстановяване и запазване на вещта с оглед релевираното възражение от ответника за погасяване по давност на претенцията за заплащането им.

За установяване характера, вида и обема на извършените в имота дейности е приета по делото СТЕ, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, съобразно специалните знания на вещото лице, които притежава. Съобразно заключението описаните от ищеца ремонтни дейности са реални, съществуващи място, като остойностява същите по отделни пера и в отделните помещения и общите части в сградата. Част от тях са незавършени, но констатира наличието им на място. Ето защо, съдът намира, че описаните от ищеца и претендирани строително-монтажни дейности, необходими за поддържане и възстановяване на вещта, са реални такива, поради което и в направата им следва да участват всички съсобственици, съобразно дела си в собствеността.

Вещото лице обаче уточнява, че не може да се разграничат извършените СМР от предходен и последващ ремонт и точно от кога датират.

В тази връзка по делото са ангажирани две групи гласни доказателствени средства от по трима свидетели, които излагат по отношение на някои от фактите, относими към предмета на спора, противоречиви показания.

При съобразяване изложените от свидетелите факти, съдът кредитира показанията на свидетелите ** като последователни, вътрешнологични, непротиворечиви на събрания доказателствен материал, поради което им дава вяра. Еднопосочно от показанията на свидетелите се установи извършването на ремонтни дейности поетапно през периода 2014-2019 г., в които свидетелите са участвали и непосредствено са присъствали на извършването им. Установи се, че в жилищния етаж и сутерена са осъществявани твърдените в исковата молба ремонтни дейности по шпакловане, боядисване, поставяне на ламинат, обръщане на прозорци, изолация на фасадата, поставяне на плочки в коридорите и фаянс в баните. В посочените ремонти двамата незаинтересовани свидетели, които нямат родствена връзка или каквато и да е друга с ищцата, са участвали непосредствено и излагат впечатленията си на спомените от извършените дейности. Обяснимо е свидетелят * да не помни цвета на плочките в баните, предвид извършването по занаят на строително-монтажни дейности в различни обекти, но същият категорично заяви, че е извършвал ремонтни дейности в процесния период и че към датата на първото му посещение жилището е имало нужда от цялостен ремонт, поради овехтялост, износване, влага и мухъл, ронене на мазилка, което се подкрепи и от показанията на свидетеля Тодоров.

От показанията на свидетеля * се установи, че в процесния период е извършен неотложен ремонт на ел. инсталацията, поради възникнали повреди в същата, както и е прието решение за ремонт в дворното място и подмяна на плочките в двора. Свидетелят последователно изложи необходимостта от извършване на тези дейности и периодът на извършването им, както и тяхната стойност, поради което съдът кредитира изцяло показанията му. Протоколът от ОС, с което свидетелят се ползва не е прието като писмено доказателство по делото, поради което неговата доказателствена стойност не следва да се обсъжда. Свидетелят * изложи в пълнота фактите и обстоятелства, от които има непосредствени впечатления, поради което възраженията на ответника в писмената защита в тази насока, съдът намира за неоснователни. Необходимостта от извършване на ремонт в общите части се подкрепят косвено и показанията на свидетеля Кеворкян, който помни, че от към входната врата на двора плочките при посещението му през 2012 г. били напукани. Последният не помни за наличие на парапет на стълбището, но обективното му наличие се потвърждава от показанията на свидетеля Георгиев и приетата по делото СТЕ.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите * в частта, в която се свидетелства за извършен ремонт на баните в сутерена през 2004 г.-2005г. На първо място, показанията на свидетеля * бяха уклончиви, същият едносрично и противоречиво отговаря на поставените въпроси, в т.ч. и относно лицата, които са участвали в тези ремонти. От една страна се сочи, че ремонтът в сутерена бил правен през 2004 г. и плочките били поставяни от С., от друга страна сочи, че С. само ги наблюдавал, а те с „Валентин“ работели, веднъж сочи, че дървена кухня в имота нямало, а след това, че шкафчета били правени от С. и че мебелите били взимани от гаража в двора, който се установи от другите гласни доказателства, че такъв не съществува в дворното място. Свидетелят * сочи, че фасадата към 2010 г. била розова, а от гласните доказателства се установи, че тази фасада не е на жилището на страните и е завършена по-късно. Описва и плочки в баните с подробности, макар че твърди, че са поставяни преди повече от 16 години, което буди съмнение в достоверността на показанията му. Показанията на този свидетел се отличават с тенденциозност за обосноваване на защитната теза на ответника и неубедителност при излагането им пред съда. Свидетелят Киворкян не споделя категорично впечатления за имота към процесния период, като спомените му за имота сочат до противоречиви изводи, доколкото не е забелязвал наличието на мухъл по стените, не помни за ремонт в сутерена и неговото състояние. Съгласно показанията му в стаите миришело на боя, което обаче не изключва вероятността да са извършени козметични ремонти през този период, които не са предмет на претенцията и не обосновават извършването на основен ремонт в процесния имот през 2014 г.. Показанията на свидетелят Кремена Стоичкова съдът цени при условията на чл.172 от ГПК предвид родствената връзка между страните и водените дела между тях, като ги намира за предубедени и заинтересовани от изхода на спора, предвид твърденията, че средствата за ремонт били предоставени от свидетелката в заем на ищцата. Отделно от това, съдът констатира, че показанията на този свидетел датират от преди 2012 г., поради което не следва да бъдат кредитирани досежно процесния период. Още повече, по отношение на общите части в сградата се установи от показанията на Георгиев за извършен ремонт и подмяна на плочките с втора употреба в двора, а свидетелката в унисон със защитната теза на ответника излага, че плочките в двора са същите от детството й, както ги помни и не са подменяни и понастоящем.

Ето защо, съдът намира, че ищцата доказа при условията на пълно и главно доказване извършване на ремонти дейности в процесния период, изразяващи се във външна изолация на фасадата; ремонт на стаите и кухнята, ремонт на баня на апартамента и коридор; ремонт в сутерена в двете мази; баня сутерен;  коридор сутерен, ВиК и ел.инсталация и ремонтни дейности в  двора. Съдът намира, че към стойността на посочените ремонти дейности следва да се добави допълнително 5% разходи, които включват такива неописани от вещото лице за труд и транспорт, съобразно направеното в о.с.з. уточнение от вещото лице.

Съдът намира обаче дадената от вещото лице стойност без ДДС досежно подмяна на ел. инсталацията не кореспондира на ангажираните по делото доказателства, поради което заключението на вещото лице не следва да се кредитира в тази част. Съобразно показанията на свидетеля Георгиев са извършени плащания по 150 лв. на собственик за подмяна на вътрешното ел. табло и за допълнителни дейности, поради което претенцията е основателна до този размер. Съдът доколкото кредитира показанията на свидетеля Георгиев, който сочи, че за общите части са заплатили около 450-500лв., намира че следва да се уважи претенцията в размер съобразно експертно заключение, сочещ сумата от 410,83лв. с включени ДДС и 5% увеличение за неописани разходи. Същият е изчислен съобразно дела в собствеността на страните в общите части и отразява пазарната стойност на вложените материали и труд, доколкото липсват категорични доказателства /писмени документи/, които да удостоверяват тяхната стойност. Съдът намира, че тези разноски също са такива за възстановяване на вещта, доколкото от показанията на свидетеля Георгиев се установи необходимостта и неотложността на подмяната на таблата във връзка с възникнали проблеми с ел. захранването. Ето защо, дори да се приеме с оглед показанията на свидетелката Стоичкова, че през 2004 г. е било сменено ел. таблото, не може да се приеме, че необходимост от подмяната му не е възникнала повторно през 2016 г., за което потвърждава свидетеля Георгиев. Още повече, показанията на свидетеля Стоичкова датират от преди твърдяната подмяна на ел. таблото, поради което и същата обективно не е могла да възприеме този факт след 2012г., поради ограничения достъп до имота.

Съдът намира, че претендираните разноски за климатик, бойлер и гардероб не съставляват необходими разноски за поддържане и възстановяване на вещта, а служат за задоволяване нуждите на лицето, което ползва общата вещ, каквото в случая безспорно е ищцата, поради което тези разходи не подлежат на репариране от ответника. Ето защо посочените от вещото лице стойности за ремонт в първа стая и баня следва да се приспаднат претендираните стойности за климатик, бойлер и гардероб, още повече, че съобразно експертното заключение същите могат да се отделят без да се нарушава тяхната цялост. 

Следователно, съдът като съобрази дадените от вещото лице по СТОЕ чисти стойности, чието заключение кредитира като обективно и компетентно дадено, намира че стойността на извършените ремонтни дейности в имота възлизат на сумата в общ размер на 16880,29лв. с ДДС, която включва ДДС и 5% неописани разходи, а именно във външна изолация на фасадата /1273,55лв.х1,2х5%/; ремонт първа стая /1783,48 лв.х1,2х5%/, ремонт втора стая /1865,66 лв.х1,2х5%/; за ремонт кухня /2715,33лв. х1,2х5%/; за баня на апартамента / 591,58лв. х1,2х5%/;  коридор /674,37лв.х1,2х5%/; в сутерен: Маза 1 /630,16лв. х1,2х5%/, Маза 2/1692,05лв. х1,2х5%/; баня сутерен /1019,46лв. х1,2х5%/;  коридор сутерен /395,42лв. х1,2х5%/; за ВиК /310,89лв. х1,2х5%/; ел.инсталация /150лв с ДДС/ и двор /326,06лв. х1,2х5%/.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че извършените в мазите ремонтни дейности не са необходими и практически ненужни, поради  което и не следва да понася разходите за тях. С оглед характера и вида на извършените ремонти дейности, същите са сторени именно за възстановяване и ползване на вещта, поради което е било и необходимо тяхното ремонтиране. Още повече, същите несъмнено водят и до увеличаване на стойността на вещта, но доколкото такъв иск не е предявяван, този въпрос не следва да бъде обсъждан.

От съвкупния анализ на ангажираните писмени и гласни доказателства съдът приема, че ремонтните дейности са извършени в процесния период юни 2014-2019 г., исковата молба е предявена на 11.04.2019 г., поради което възражението за погасяване на вземането за извършените от ищеца разходи за съсобствената вещ с петгодишна давност е неоснователно.

Съобразно дяловете в съсобствеността, което не е спорно, че са равни, ответникът следва да заплати ½ част от сумите от сторените разходи за необходими разноски, а именно сумата от 8440,15лв. Ответникът не ангажира доказателства за извършено плащане на тези разходи, поради което същите са дължими. Още повече, от събраните по делото доказателства показанията на свидетеля Стоичкова се установи, че от 2012 г. достъп до имота не е осигуряван, и не са предявявани претенции от ищцата за заплащане на половината от разходите, поради което и същите не са погасени. От показанията на водените от ищцата свидетели се установи, че плащането се е извършвало единствено от ищцата, като липсват доказателства средствата да са предоставени и от другия съсобственик.

По изложените съображения искът се преценява за основателен и следва да бъде уважен до размера от 8440,15лв. За разликата до претендираната сума от 10890лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

С оглед несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск, доколкото причина за отхвърляне на част от иска е недоказан размер, а не на неговото основание.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати сторените от ищеца разноски за държавна такса (435,60лв), депозит за СОЕ (550лв.) и адвокатско възнаграждение (900лв.), които съобразно уважената част от иска възлизат на сумата от 1461,41лв. (1885,60х8440,15/10890).

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложи разноски съобразно отхвърлената част от иска за СОЕ и адвокатско възнаграждение. Срещу претендираното адвокастко възнаграждение ищецът своевременно е релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. С оглед фактическата и правна сложност, броя на проведените заседания и предвидения в Наредбата минимален размер, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 900лв. Ето защо ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски  за експертиза и адвокатско възнаграждение, в размер на 225,41лв., съобразно отхвърлената част от иска (1002х2449,85/10890).

Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.К.И., ЕГН **********, с адрес ***-р **“ №*, сумата от 8440,15лв. /осем хиляди четиристотин и четиридесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща ½ ид.ч. от стойността на направените необходими разноски за запазване и възстановяване на съсобствения между страните имот – апартамент с идентификатор №**, със застроена площ от 62.27 кв.м. с адрес - гр.Варна, ул. „Д-р **“ № * с площ от 84.200 кв.м., ведно с припадащите се 26.3568% ид. части от общите части на сградата, както и съответните ид. части от дворното място, цялото с площ от 203 кв.м., съставляващо имот с идентификатор **, в периода от м.юни 2014г.-2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (11.04.2019 г.) до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 30, ал.3 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 8440,15лв. до претендирания размер от 10890лева /десет хиляди осемстотин и деветдесет лева/.

ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.К.И., ЕГН **********, с адрес ***-р **“ №* сумата от 1461,41лв. (хиляда четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет и една стотинки), представляваща съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********, с адрес ***-р **“ №*, да заплати на С.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 225,41лв. (двеста двадесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :