РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Пловдив, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно гражданско дело №
20245000500456 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №209/13.06.2024г., постановено по т.д. №287/2023г. по описа
на окръжен съд Стара Загора, е признато за установено по отношение на М. Т.
Б. с ЕГН ********** съществуване на вземанията на „Б.А.К.Б.“ АД с ЕИК
******** по Договор за потребителски кредит №********/20.01.2020г. за
следните суми: главница в размер на 19 008, 87лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението - 25.08.2022г. до окончателното плащане
на вземането; просрочена договорна лихва в размер на 2 012,98лв. за периода
от 05.09.2021г. до 19.05.2022г., обезщетение за забава за периода от
02.12.2021г. до 24.08.2022г. в размер на 765, 22лв. и разноски за уведомяване
за настъпилата предсрочна изискуемост в размер 192лв., за които е издадена
заповед №***/31.08.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. №679/2022 г. по описа на Районен
1
съд - Ч., като са отхвърлени предявените искове над присъдената главница в
размер на 19 008, 87лв. до претендирания размер от 23 375, 87лв. и за
договорна лихва в размер на 370,91лв. за периода от 05.06.2022г. до
24.08.2022г. като неоснователни.
М. Т. Б. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Б.А.К.Б.“ АД с ЕИК
1 ********, направените по ч. гр. д. №679/2022г. по описа на Районен съд - Ч.
разноски в размер на 521,83лв. съразмерно с уважената част от исковете.
„Б.А.К.Б.“ АД с ЕИК ******** е осъдено да заплати на адв. С. П. от АК
П. за оказаната безплатна адвокатска помощ на М. Т. Б. адвокатско
възнаграждение по ч. гр. д. №679/2022 г. по описа на Районен съд - Ч. в размер
на 35,46лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
М. Т. Б. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Б.А.К.Б.“ АД с ЕИК
******** направените в исковото производство разноски в размер на
768,63лв. съразмерно с уважената част от исковете.
„Б.А.К.Б.“ АД с ЕИК ******** е осъдено да заплати на М. Т. Б. с ЕГН
********** направените в исковото производство разноски в размер на 44,
33лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
„Б.А.К.Б.“ АД с ЕИК ******** е осъдена да заплати на адв. С. П. от АК
П. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ответницата М. Т. Б. в общ размер на 867,76лв. съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство – М. Б.. Въззивната жалба е срещу тази
част от решението, с която искът за главница е уважен над 15 316,15лв. до 19
008,87лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
25.08.2022г. до окончателното плащане на вземането; просрочена договорна
лихва в размер на 2 012,98лв. за периода от 05.09.2021г. до 19.05.2022г.,
обезщетение за забава за периода от 02.12.2021г. до 24.08.2022г. в размер на
765,22лв. и разноски за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост в
размер 192лв. Въведено е оплакване, че решението в обжалваната част е
неправилно, необосновано, постановено при неправилни фактически и правни
изводи, както и при неправилно приложение на материалния закон. Изложени
са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с приетото от
първостепенния съд, че Договор за потребителски кредит
2
№********/20.01.2020г. е валиден и неприлагането на последиците,
предвидени с нормата на чл.22 и чл.23 от ЗПК. Поддържа се въведеното с
отговора на исковата молба възражение за недействителност на договора,
поради неспазване изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК; чл.11, ал.1, т.9, т.10 и
т.11 от ЗПК. В тази насока жалбоподателката се позовава на приложимите
правила по чл.143-чл.148 от ЗЗП. Коментирани са клаузите от договора,
съпоставимо със законовите норми. По отношение на доводите за неспазване
изискването на чл.11 ал.1, т.9 от ЗЗП, се твърди, че с процесния договор
потребителят е поставен в неяснота още при сключване на договора за кредит,
какъв ще бъде реалният лихвен процент по кредита и как се формира той. В
тази връзка жалбоподателят се позовава на заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68е ал.2, пр. първо и пр. трето, във вр. с чл.68д, ал.2, т.4 и
чл.68г. ал.4 от ЗЗП. Въведено е оплакване, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е спазено изискването за посочване на
реален ГПР, тъй като в договора е посочен годишният процент на разходите и
общата дължима сума от потребителя, но не са посочени допусканията, които
са взети предвид при посочване на ГПР. Твърди се и че неправилно не е
приета за недействителна клаузата относно еднократната такса за проучване и
одобрение в размер на 312,50лв., която, според жалбоподателя, е недължима
на основание чл.10а ал.2 от ЗПК. С така посочените възражения /оплаквания
срещу правилността на обжалваното решение/ се аргументира твърдението на
жалбоподателя за наличие на предпоставките по чл.22 и чл.23 от ЗПК,
съответно – дължимост само чистата сума по кредита - непогасената главница
- 15 316,15лв., недължимост на вземанията за договорна лихва в размер на 2
012,98лв. за периода от 05.09.2021г. до 19.05.2022г., обезщетение за забава за
периода от 02.12.2021г. до 24.08.2022г. в размер на 765,22лв. и разноски за
уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост в размер 192лв. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
исковата претенция в посочената част да бъде отхвърлена. Във въззивната
жалба се съдържа доказателствено искане – за допускане на
съдебнотехническа експертиза с формулирана задача /уважено от въззивната
инстанция на основанието за допустимост по смисъла на чл.266 ал.3 от ГПК/.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – „Б.А.К.Б.“ АД, въззивната жалба се оспорва.
Страните претендират сторените по делото разноски.
3
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено в производство по предявен иск по чл.422 от
ГПК, във вр. с чл.430 от ТЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в
настоящето – „Б.А.К.Б.“ АД, е изложил фактически обстоятелства за успешно
проведено заповедно производство по реда на гл.37 от ГПК. Издадената
заповед по ч.гр.д. №679/2022г. по описа на Районен съд Ч., съдържаща
разпореждане за незабавно изпълнение, е била в срок възразена от ответника
М. Б.. С издадената по ч.гр.д. №679/2022г. по описа на Районен съд Ч. Заповед
№*** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК от 31.08.2022г. и Изпълнителен лист №***/31.08.2022г., въз основа на
тази заповед, М. Т. Б. /солидарно със съдлъжник М. Т./ е осъдена да заплати на
„Б.***“ АД следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит
№********/20.01.2020г. и анексите към него, а именно: 23 375,87лв. -
главница; законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2022г. до
окончателното изплащане на вземането; 2 012,98лв. - договорна лихва за
периода от 05.09.2021г. до 19.05.2022г.; 370,91лв. - договорна лихва за периода
от 05.06.2022г. до 24.08.2022г.; 765,22лв. - обезщетение за забава за периода от
02.12.2021г. до 24.08.2022г.; 192лв. - разноски по изпълнението за уведомяване
чрез ЧСИ; 634,33лв. - заплатени и присъдени държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Съществуването на вземането се обосновава
с наличието на договор за потребителски кредит №********/20.01.2020г.,
Анекс №*/12.06.2020г. и Анекс №*/17.02.2021г., сключен между „Б.***“ АД в
качеството на кредитор и М. Т. Б., в качеството на кредитополучател /и М. Р.
Т., в качеството на съдлъжник/. По силата на този договор Банката се е
задължила и е предоставила на кредитополучателя, потребителски кредит в
размер от 25 000лв. за потребителски нужди и за рефинансиране на
4
задължения /кредити/ на кредитополучателя към друга банка, като
кредитополучателят и съдлъжникът неотменено и безусловно са се задължили
солидарно да върнат на банката всички суми, предоставени по кредита, както
и да заплатят всички лихви, такси и комисионни по договора. Крайният срок
/падеж/ съгласно Договора за потребителски кредит за погасяване на всичко
дължимо от кредитополучателя по Договора е 05.01.2030г. Посочено е, че
съгласно раздел I. Индивидуални условия по кредита, страните са се
съгласили, че задълженията по кредита ще бъдат погасени на 119 равни
месечни /анюитетни/ вноски и една последна - изравнителна, дължими на 5-то
число всеки месец, считано от 05.02.2020г. до 05.01.2030г., съгласно
Погасителния план, който е неразделна част от Договора за кредит. Съгласно
Раздел I, от Договора, кредитополучателят/съдлъжникът са се задължили да
заплащат на Банката променлива годишна лихва, равна на сбора от:
Референтния лихвен процент /РЛП/, представляващ Основния лихвен процент
/ОЛП/, който се определя по методика, приета от Управителния съвет на БНБ и
се променя при условията на чл.6.2 от Договора, и който към датата на
сключване на договора е в размер на: 0% плюс фиксирана надбавка в размер
на 5,95%. Лихвата се начислява годишно върху неизплатената част от
главницата, като към момента на сключване по договора, размерът на
договорната лихва по кредита е в размер на 5,95%. Определеният ГПР е
изчислен съгласно ЗПК, като към момента на отпускане на кредита е в размер
на 6,88%. Кредитополучателят е поискал да се възползва от облекченията,
прилагани от „Б.***“ АД, за отсрочване и уреждане на задълженията по
Договора за кредит при прилагане на реда за отсрочване, поради декларирани
финансови затруднения и затруднения за погасяване на задълженията по
кредита, във връзка с пандемията от Ковид 19 и ограниченията, въведени от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и техните последици. По
тази причина между страните са сключени Анекс №*/12.06.2020г. и Анекс
№*/17.02.2021г. към договора за потребителски кредит
№********/20.01.2020г. С тези анекси банката се е съгласила да предостави
облекчения за плащане на дължимите лихва и главница, като се е променил
редът за отсрочване по кредита. Страните са се съгласили да считат
неизплатената просрочена главница за редовна главница, като банката е
предоставила гратисен период, по време на който кредитополучателят и
5
съдлъжникът да не заплащат дължимата лихва и главница по кредита.
Гратисният период, съгласно Анекс №*/12.06.2020г., е за период от 3 месеца, а,
съгласно Анекс №*/17.02.2021г., е за период от 6 месеца. Съгласно §4 от Анекс
№*/17.02.2021г., кредитополучателят и съдлъжникът са се задължили да
изплащат кредита, в това число и изискуемите просрочени задължения по
лихва, отсрочена лихва и други, на месечни погасителни вноски, включващи
главница и лихва, дължими всеки месец към датата на дължимото плащане,
след изтичане на гратисния период, съгласно изменения погасителен план,
представляващ неразделна част от анекса. Всички просрочени и изискуеми
задължения за лихва по анекса, ведно със задълженията по отсрочените
редовни лихви по предходния анекс - в общ размер на 477,77лв., се погасяват
след изтичането на гратисния период на 60 равни месечни вноски, считано от
05.07.2021г. до 05.06.2026г., а съгласно §5 от Анекс №*/17.02.2021г., крайният
срок за погасяване на кредита е 05.10.2030г. Ищецът се позовава и на Общите
условия на „Б.***“ АД за предоставяне на потребителски кредити. Твърди се,
че задълженото лице по договора е изпаднало в забава по изискуеми
плащания по Договора за потребителски кредит и анексите към него, което,
съгласно чл.28 от Раздел VI от договора за потребителски кредит във връзка с
Раздел XI, чл. 11.1 от Общите условия на „Б.***“ АД за предоставяне на
потребителски кредити на физически лица, представлява случай на
неизпълнение. Твърди се неизпълнение на задължението за заплащане на
месечните погасителни вноски за периода от 05.09.2021г. до 19.05.2022г.,
когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Банката е пристъпила към
уведомяване на длъжника посредством ЧСИ Г.И., рег. №*** на КЧСИ, като
уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на брата на М. Т. Б., а
именно г-н Т.Т.Т. на 13.05.2022г.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да
се признае за установено, със сила на пресъдено нещо по отношение на
ответника М. Т. Б., съществуването на вземанията на „Б.***“ АД, за които е
издадена Заповед №*** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 31.08.2022г., постановена по ч.гр.д.
№679/2022г., по описа на Районен съд - гр. Ч. и Изпълнителен лист №***,
издаден на 31.08.2022г., по силата на които М. Т. Б., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на „Б.***“ АД, с ЕИК ******** следните суми, дължими
по Договор за потребителски кредит №********* от 20.01.2020 г., а именно:
6
23 375,87лв. - главница; законната лихва върху главницата, считано от
25.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането; 2 012,98лв. -
договорна лихва за периода от 05.09.2021г. до 19.05.2022г. вкл.; 370,91лв. -
договорна лихва за периода от 05.06.2022г. до 24.08.2022г.; 765,22лв. -
обезщетение за забава за периода от 02.12.2021г. до 24.08.2022г.; 192,00лв. -
разноски за уведомяване на предсрочна изискуемост чрез ЧСИ.
Обстоятелствата, въведени с исковата молба и заявеното искане се поддържат
и доразвиват с допълнителната искова молба.
С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор
на исковата молба, както и с отговора на допълнителната искова молба,
ответникът М. Т. Б. е оспорила иска. Без да оспорва наличието на подписан
между страните Договор за потребителски кредит №********/20.01.2020г. и
анексите към него, оспорва твърденията в исковата молба с аргументи за
невалидност на договорното правоотношение. Въведени са доводи, че
съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Възраженията за недействителност на договорното
правоотношение се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната
жалба, посочени по-горе.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие следното:
Искът по чл.422 от ГПК е средство за защита на кредитора на
признатото му в заповедното производство вземане, чрез което да установи
съществуването му.
Няма спор, че правопораждащият юридически факт, от който ищецът
черпи права, е договор за потребителски кредит №********/20.01.2020г.
Съгласно чл.1 ал.1 от договора ищецът „Б.***“ АД – кредитодател, е
предоставил на ответницата М. Б. – кредитополучател, потребителски кредит
в размер от 25 000лв. за потребителски нужди и за рефинансиране на
задължения /кредити/ на кредитополучателя към друга банка, като
кредитополучателят /и съдлъжникът М. Т./ неотменено и безусловно са се
задължили солидарно да върнат на Банката всички суми, предоставени по
кредита, както и да заплатят всички лихви, такси и комисионни по договора.
Съгласно чл.2 от договора крайният срок на погасяване на кредита е
7
05.01.2030г., който срок е продължен до 05.10.2030г. с Анекс №*/17.02.2021г.
Възнаграждението за отпуснатия кредит е уговорено в чл.6.1 от
договора – за усвоения кредит кредитополучателят /съдлъжникът/ заплаща на
банката променлива годишна лихва, равна на сбора от Референтен лихвен
процент /РЛП/, представляващ Основен лихвен процент /ОЛП/, който се
определя и променя при условията на чл.6.2 от договора и който към момента
на сключване е в размер на 0%, плюс фиксирана надбавка 5.95%. Лихвата се
начислява годишно върху неизплатената част от главницата, като към датата
на сключване на договора общият размер на лихвата е 5.95% годишно. С
клаузата на чл.6 от договора кредитополучателят дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие: При определяне на лихвата по кредити за физически
лица в лева, банката използва РЛП индекс, представляващ ОЛП, а ОЛП се
определя по методика, приета от Управителния съвет на БНБ и се публикува
на интернет страницата на БНБ. Клаузата на чл.6.2 /към която се препраща с
чл.6.1/ съдържа регламентация на начина, по който се определя/изменя ОЛП –
размерът на ОЛП, в сила от първо число на всеки календарен месец, е равен на
средната аритметична величина от стойностите на индекса „Леония Плюс“,
индекс на сключените сделки с депозити овърнайт в български левове на
международния пазар за работните дни на предходния календарен месец
/базисен период/, през който има публикувани стойности на индекса „Леония
Плюс“, а когато тази средна аритметична величина възлиза на стойност по-
малка от нула, ОЛП се определя в размер, равен на нула. С клаузата на чл.6.2.2
е предвидено, че РЛП може да бъде единствено положителна стойност, а в
случай че към датата на определяне на РЛП, РЛП е отрицателна стойност, то
банката приема, че РЛП е „0“, а стойността на РЛП /чл.6.2.3/ се определя два
пъти в годината – на 1 януари и на 1 юли, като преизчисляването на РЛП за
кредити в лева се прави съгласно стойността на ОЛП, обявена на страницата
на БНБ за месеца, предхождащ 1 януари, съответно 1 юли на текущата година.
В чл.4 от договора е регламентиран начинът на погасяване на
задължението на кредитополучателя, като страните са се съгласили, че
задълженията по кредита ще бъдат погасени на 119 равни месечни
/анюитетни/ вноски и една последна - изравнителна, дължими на 5-то число
всеки месец, считано от 05.02.2020г. до 05.01.2030г., съгласно Погасителния
план, който е неразделна част от Договора за кредит.
8
Клаузата на чл.7 от договора съдържа регламентация на дължимите
такси и комисионни по договора. Еднократната такса за проучване и
одобрение по чл.7.1. (б) от Договора в размер на 312,50лв. е заплатена със
средства от кредита, като е удържана от сумата на Кредита от и в полза на
Банката, за което Кредитополучателят е дал своето изрично съгласие с
подписване на Договора за кредит.
В клаузата на чл.8 е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ -
изчислен, съгласно ЗПК, който, към момента на сключване на договора е
6.88%. Клаузата на чл.9.1 и 9.2 съдържа описание на общата сума и общия
разход по кредита, дължими от кредитополучателя.
В Раздел 6-ти от договора е уговорена възможността банката да обяви
кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси
която и да е анюитетна вноска – чл.28.1.
В уводната част на договора е предвидено, че неразделна част от същия
са Общите условия на Б.*** за предоставяне на потребителски кредити на
физически лица.
Страните са подписали Анекс №*/12.06.2020г. и Анекс №*/17.02.2021г.,
с които се предоставят облекчения за плащане на дължимите лихва и
главница. Страните са се съгласили да считат неизплатената просрочена
главница за редовна главница, като Банката е предоставила гратисен период,
по време на който кредитополучателят /и съдлъжникът/ да не заплащат
дължимата лихва и главница по кредита. Гратисният период съгласно Анекс
№*/12.06.2020г. е за период от 3 месеца, а съгласно Анекс №*/17.02.2021г. е за
период от 6 месеца.
Касае се за договорно правоотношение, което притежава
характеристиките на специфичната търговска сделка, уредена в гл.29-та,
раздел ІІІ от ТЗ – активна банкова сделка - договор за банков кредит, който е
формален, консенсуален, възмезден, двустранен договор.
Относно регламентираната в чл.432 от ТЗ възможност за предсрочна
изискуемост, обусловена от кумумативното наличие на двата елемента –
обективен – неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
погасяване на месечните погасителни вноски и субективен – изявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, стигнало до знанието на
длъжника, относими са заключението от допуснатата при
9
първоинстанционното разглеждане на делото съдебноикономическа
експертиза и приложеното уведомление, връчено на 13.05.2022г. чрез ЧСИ
Г.И. /л.33,34/, с което се установява наличието на субективния елемент –
упражненото право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем и
обявяване на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /на 25.08.2022г./. От
заключението от СИЕ се установява твърденият от ищеца факт –
преустановено плащане на месечните погасителни вноски, считано от
05.09.2021г., като неизпълнението е в размерите, приети за установени от
първостепенния съд. Впрочем наличието на обективния и субективния
елемент за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита не са спорни с
оглед изразената защитна позиция на жалбоподателката за недействителност
на договор за потребителски кредит №********/20.01.2020г.
За да настъпят правните последици на едно договорно правоотношение
за изправната страна, то същото следва да отговаря на условията за валидност.
Договорът за потребителски кредит №********/20.01.2020г. има
характер на финансова услуга по смисъла на пар.13 т.12. Ищецът е търговец
по смисъла на пар.13 т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и пар.13 т.1 от ДР ЗЗП,
възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, станала част от
националното ни законодателство, посредством ЗЗП. Този договор е и извън
изключенията, визирани в разпоредбата на чл.4 от ЗПК. Т.е. – процесният
договор попада в приложното поле на ЗЗП, както и специалните разпоредби
на ЗПК.
Вярно е, че съгласно нормата на чл.22 от ЗЗП при неспазване на
посочени императивни норми, на които се позовава и ответникът – настоящ
жалбоподател - чл.10 ал.1 от ЗПК; чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл.23, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Императивната разпоредба на чл.11 ал.1 от ЗЗП предвижда, че
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и в 27 пункта
10
са посочени императивните изисквания към съдържанието му. Липсва правна
дефиниция на прилагателното „разбираем“. Според Тълковния речник на
Бълг. Език „разбираем“ в случая език, е който може лесно да се възприеме, да
се осъзнае, да се осмисли. Безспорно в случая договорът е изготвен в писмена
форма /чл.430 ал.3 от ТЗ; чл.10 ал.1 от ЗПК/ на хартиен носител, на
разбираемия за потребителя български език. Разбираеми и достъпни за
възприемане са клаузите от договора за потребителски кредит
№********/20.01.2020г., характерни за правоотношението кредитодател
/банка/ - кредитополучател – т.е. – за правоотношението, произтичащо от
договор за банков кредит, в частност – договор за банков потребителски
кредит - договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем – с конкретно
посочен размер, при които потребителят заплаща стойността на услугите /под
формата на възнаградителна лихва/, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Изискването за разбираем език
означава не само яснота от граматическа гледна точка, а за конкретния вид
правоотношение това рефлектира към изискванията за съдържанието му,
визирани в чл.11 ал.1, т.1-т.27 от ЗПК. /В този смисъл е и наднационалната
съдебна практика - Решение на Съда на ЕС от 30.04.14г. по дело С – 26/13,
макар и постановено по преюдициално запитване относно договори за банков
кредит в чуждестранна валута и според което изискването на чл.4, пар.2 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, за съставяне на клаузите на ясен и
разбираем език следва да се схваща като налагащо задължение не само
клаузите да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна
точка, но и в договора прозрачно да е изложен точният механизъм……“/.
Конкретните оплаквания в случая са за несъответствие на процесния
договор с изискването на чл.11 ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК и те са
неоснователни.
Разпоредбата на чл.11 ал.1, т.9 изисква договорът за потребителски
кредит да съдържа информация за лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
11
приложими лихвени проценти. Дефиницията на икономическото понятие
„лихвен процент“ е дадена в пар.1, т.4 ат ДР ЗПК и това е лихвеният процент,
изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на
годишна основа към сумата на усвоения кредит. В случая клаузата на чл.6.1,
ведно с клаузата на чл.6.2 от договора съдържа изчерпателна информация
относно стойността на услугата, изразяваща се във възнаградителна лихва
/лихвен процент/, начина на формирането й. В случая ясно е посочено, че
възнаградителната лихва се формира от сбор на фиксирана надбавка
/„Фиксиран лихвен процент“ по смисъла на пар.1т.5 от ДР ЗПК - лихвеният
процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която
кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия
срок на договора за кредит/ – с конкретно посочен размер /5.95%/ и възможна
за промяна величина/индекс – Референтен лихвен процент. Съгласно пар.1, т.6
от ДР ЗПК, „Референтен лихвен процент“ е лихвеният процент, използван
като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив
лихвен процент. Той представлява бенчмарк за лихвен процент съгласно
Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни
2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови
инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на
инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и
2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 или индекс и/или индикатори,
публикувани от Българската народна банка и/или от Националния
статистически институт или комбинация от тях. Или както, съгласно
директивите, така и според начина, разписан в клаузата на чл.6.2 от договора,
изменението на лихвения процент е предпоставено от обективен фактор –
ОЛП /който, съгласно чл.6.1 е РЛП/, който се определя на национално ниво от
БНБ /а не по вътрешни правила на банката/ - „по методика, приета от
Управителния съвет на БНБ“, като, освен това, клаузата на чл.6.2 от договора
съдържа изчерпателна регламентация на начина, по който се определя/изменя
ОЛП – размерът на ОЛП, в сила от първо число на всеки календарен месец, е
равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса „Леония
Плюс“, индекс на сключените сделки с депозити овърнайт в български левове
на международния пазар за работните дни на предходния календарен месец
/базисен период/, през който има публикувани стойности на индекса „Леония
Плюс“. Вярно е, че използваната терминология, както в Закона, така и в
12
договора, е със специален характер – от сферата на икономиката, но клаузите
на договора са разбираеми, изчерпателни относно лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Ето защо тезата на
жалбоподателката, че с процесния договор потребителят е поставен в
неяснота още при сключване на договора за кредит, какъв ще бъде реалният
лихвен процент по кредита и как се формира той, е несъстоятелна. По тази
причина не може да се приеме и доводът, че се касае за заблуждаваща
търговска практика по смисъла чл.68е ал.2, пр. първо и пр. трето, във вр. с
чл.68д, ал.2, т.4 и чл.68г. ал.4 от ЗЗП, тъй като не се касае за премълчаване,
прикриване съществена информация и несвоевременното й представяне; не се
касае за неточно представена информация за цената на услугата и нейното
изчисляване, т.е. - за непредоставяне на съществена информация, необходима
за средния потребител – разписани са основните характеристики на
предоставената услуга, включително и възнаграждението за предоставянето й.
Обяснена е методиката за изчисляване на референтния лихвен процент /съгл.
изискването на чл.11 ал.1 т.9а от ЗПК/, като се съдържа ясна и разписана
изчислителна процедура; описан е методът на изчисляване на лихвата,
компонентите, които участват при формирането й, както и условията, при
които може да се променя лихвата /които зависят от обективен фактор/ до
пълното погасяване на кредита.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката за нарушение на
изискването на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, съответно – за неправилност на
изводите на окръжния съд в тази насока. Разпоредбата на чл.11 ал.1, т.10 от
ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №* начин. Както се
посочи, клаузата на чл.8 от договора гласи: ГПР, изчислен, съгласно ЗПК, към
момента на сключване на договора е 6.88%. А общата сума, дължима от
потребителя е ясно посочена в чл.9.1 от договора. От своя страна
разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК регламентира: Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
13
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Вярно е, че в договора за потребителски кредит следва
да е ясно разписана методиката за изчисляване на ГПР и данните въз основа
на които е направено това изчисляване. Това се извежда и от съображение 19 и
43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета: „За да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността“. В случая договорът за
потребителски кредит съдържа размера на ГПР - 6.88%, а по отношение на
методиката на изчисляването му, препраща към ЗПК. Съгласно чл.19 ал.2 ат
ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула
съгласно приложение №*, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Изведено от заключението от
допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебноикономическа експертиза, посоченият в договора ГПР 6.88%, е
правилно изчислен, съобразно формулата по приложение №*, като са
съобразени всички разходи и суми, на база на което е получен ГПР от 6.88%:
съобразена е договорната лихва към момента на сключване на договора /5.95
годишно/, еднократна такса за проучване и одобрение съгласно чл.7.1 от
договора – 312,50лв.; годишна такса за обслужване на кредитна карта; месечна
такса за обслужване на разплащателна сметка – 2.50лв. Заключението от СИЕ,
като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло и
от настоящата инстанция, при което се приема, че ГПР е правилно изчислен.
Икономическата характеристика на ГПК се свежда до съотношението между
общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от
общия размер на кредита. Определението на понятието „общ разход по
14
кредита на потребителя“ е дадено в пар.1, т.1 от ДР ЗПК и то е всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В пар.1, т.3
от ДР ЗКП пък се съдържа дефиниция на понятието „Общ размер на кредита“
- максималният размер /лимит/ или общата сума, предоставяна по договора за
кредит. Именно съобразно така дадените дефиниции в чл.9 /9.1 и 9.2/ от
процесния договор се съдържа описание на общата сума, дължима от
кредитополучателя /общ размер по кредита/ и общ разход по кредита. Като
общ разход по кредита не е включен разход – разноски за уведомяване за
предсрочна изискуемост и съгласно заключението от СИЕ, сумата от 192лв. –
разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост, не е включена при
изчисляване на ГПР и това е в съответствие с пар.1, т.1 от ДР ЗПК, както и в
съответствие с чл.19 ал.3, т.1 от ЗПК. Що се отнася до доводите на
жалбоподателя относно еднократната такса за проучване и одобрение –
312,50лв., то по смисъла на чл.7.1.Б от договора, тя е за сметка на
кредитополучателя и правилно е съобразена като „общ разход“ по кредита,
доколкото по смисъла на пар.1, т.1 от ДР ЗПК „общ разход“ са всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Казаното е
и в съответствие с приетото в Решение на СЕС от 21.04.2016г. по дело C-
377/14, а именно: „Член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива
2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се
тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването
включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и
поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на
свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат
на потребителя.” Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че сумата от
15
312,50лв. е недължима на основание чл.10а ал.2 от ЗПК. Съгласно цитираната
норма, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Но в случая
„проучване и одобрение“ не е действие по усвояване или управление на
кредита, а е действие, свързано с „услуга“, предхождаща усвояването на
кредита. Що се отнася до оплакването на жалбоподателката в насока, че
независимо от посочване на размер на ГПР и общата дължима сума от
потребителя, „не са посочени допусканията, които са взети предвид при
изчисляване на ГПР“, следва да се посочи: Както се каза клаузата на чл.8 от
договора препраща към метода на определяне на ГПР, предвиден в Закона, а
съгласно заключението от СИЕ размерът на ГПР е правилно изчислен
/съобразно формулата по приложение №* към чл.19 ал.2 от ЗПК/. От своя
страна в т.3 от приложение №* са посочени допълнителните допускания, при
отчитане на които се изчислява ГПР. От друга страна от клаузите на чл.9 - 9.1
и 9.2 от процесния договор става ясно, че посочването на общия размер по
кредита и общите разходи, е „при допускане, че договорът е валиден за срока,
за който е сключен първоначално и кредитополучателят погасява своите
задължения в съответствие с условията и сроковете на договора, както и че
размерът на лихвата и другите разходи по кредита са неизменни спрямо
техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на
договора“ /допълнителни допускания по смисъла на т.3 б. „а“ и б. „б“ от
приложение №*/. Оттук следва изводът, че в процесния договор за
потребителски кредит относно ГПК, като съществен реквизит от
съдържанието на договора и значим за интересите на потребителя, не се
съдържат неясноти или вътрешни противоречия, същият е правилно посочен
/включително и в съответствие с изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК/, както
правилно е приел и първостепенният съд и доводите на жалбоподателката за
порок от висока степен, водещ до недействителност на договора по смисъла
на чл.22 от ЗПК, са изцяло неоснователни. Чрез клаузите на чл.9, 9.1 и 9.2 от
договора е постигната целта на изискването /вменено с разпоредбата на чл.11,
т.10, съответно – чл.19 от ЗПК/ към момента на сключване на договора
потребителят да има възможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Невъзпроизвеждането на
начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула
по Приложение №*, доколкото клаузата на чл.8 изрично препраща към ЗПК
16
/включително и предвидените с него допускания, които могат да се използват
при изчисляване на ГПР/, не може да засегне способността на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение. Доколкото в процесния договор
размерът на ГПР е посочен в конкретен процент по ясен и недвусмислен
начин, липсата на конкретни данни /съобразно Приложение №*/ не би могла
да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Неоснователно е и оплакването за несъответствие на договора за
потребителски кредит с изискването на чл.11, т.11 от ЗПК. Съгласно
цитираната норма договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Както се посочи, в
клаузата на чл.4 от договора изчерпателно и ясно е регламентиран начинът на
погасяване на задължението на кредитополучателя - задълженията по кредита
ще бъдат погасени на 119 равни месечни /анюитетни/ вноски и една последна
- изравнителна, дължими на 5-то число всеки месец, считано от 05.02.2020г.
до 05.01.2030г. /която срок е продължен с Анекс №*/, съгласно Погасителния
план, който е неразделна част от Договора за кредит. Приложеният
погасителен план /л.27,28/, носещ на всяка от страниците си подпис на
кредитополучателя, съдържа дължимите плащания и сроковете за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент; остатък/непогасена главница;
включената такса за откриване на сметка и ГПР /константна величина/.
/А доколкото кредитополучателят е поискал /която воля на
кредитополучателя е намерила отражение в Анекс №* и №*/ да се възползва
от облекченията, прилагани от Б.*** за отсрочване и уреждане на
задълженията по Договора за кредит при прилагане на реда за отсрочване,
поради декларирани финансови затруднения и затруднения за погасяване на
задълженията по кредита, във връзка с пандемията от Ковид 19 и
ограниченията, въведени от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. и техните последици, с Анекс №*/12.06.2020г. и Анекс
17
№*/17.02.2021г., са предоставени облекчения за плащане на дължимите лихва
и главница, като е променен редът за отсрочване по кредита. Страните са се
съгласили да считат неизплатената просрочена главница за редовна главница,
като Банката е предоставила гратисен период, по време на който
кредитополучателят /и съдлъжникът не заплащат дължимата лихва и главница
по кредита. Гратисният период съгласно Анекс №*/12.06.2020г. е за период от
3 месеца, а съгласно Анекс №*/17.02.2021г. - за период от 6 месеца. Съгласно
§4 от Анекс №*, кредитополучателят /и съдлъжникът/ са се задължили да
изплащат кредита, в това число и изискуемите просрочени задължения по
лихва, отсрочена лихва и други, на месечни погасителни вноски, включващи
главница и лихва, дължими всеки месец към датата на дължимото плащане,
след изтичане на гратисния период, съгласно изменения погасителен план,
представляващ неразделна част от анекса. Всички просрочени и изискуеми
задължения за лихва по анекса, ведно със задълженията по отсрочените
редовни лихви по предходния анекс, които са в общ размер на 477,77лв., се
погасяват след изтичането на гратисния период на 60 равни месечни вноски,
считано от 05.07.2021г. до 05.06.2026вкл., заедно с месечните погасителни
вноски по кредита. Крайният срок, съгласно §5 от Анекс №* е продължен – до
05.10.2030г./
За пълнота, с оглед служебното начало при потребителската защита,
следва да се посочи, че прочитът на процесния договор за банков
потребителски кредит сочи на пълно съответствие и с останалите изисквания
за съдържание, визирани в чл.11 от ЗПК.
По повод оплакването на жалбоподателката за нарушение
императивната разпоредба на чл.10 ал.1 от ЗПК при въззивното разглеждане
на делото е допусната съдебнотехническа експертиза. /Както се посочи
доказателственото искане на жалбоподателката е уважено на основанието по
чл.266 ал.3 от ГПК, доколкото кредитодателят е този, който следва да докаже,
че е спазил изискванията за големината на шрифта, а първинстанционният съд
е вменил задължението за внасяне на депозит за СТИ на ответника –
кредитополучател. А и съобразно чл.7, ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за
свръхимперативни разпоредби на закона, каквито са тези предвидени в защита
на потребителя, каквато е и разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК и в изпълнение
на тези свои служебни задължения съдът следва да назначи
18
експертиза винаги, когато има възражение от ответника за шрифта или
съмнение за нарушаване на тази разпоредба./ Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12. Съгласно заключението от съдебнотехническата експертиза,
всички елементи на договора – самият договорът за потребителски кредит
№********/20.01.2020г.; Анекс №*/12.06.2020г. и Анекс №*/17.02.2021г.;
Общите условия; погасителен план, са изписани с еднакъв шрифт – „Таймс
Ню Роман“. Размерът на шрифта е, както следва: договорът за потребителски
кредит №********/20.01.2020г. – 11,5pt; Анекс №*/12.06.2020г. - 11,6pt и
Анекс №*/17.02.2021г. - 11,5pt; Общите условия - 11,7pt; погасителен план –
7,6pt. Експертът детайлно е обяснил начина, по който е извършено
измерването – чрез сравнителен метод за определяне размера на отпечатания
шрифт, чрез сканиране – сканираните страници от съответния документ са
отворени в софтуер за обработка на изображения; при строго спазване на
мащаба на сканираните страници, са добавени векторни букви от шрифта
„Таймс Ню Роман“. Съгласно разясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание, е възможно да има отклонение на шрифта при разпечатване, което
да се дължи на ниската разделителна способност на устройството, от което се
разпечатва документът. /И това разяснение е логично, доколкото, съгласно
разясненията на вещото лице, стъпката, през която може да се сменя
големината на шрифта при програма „Майкрософт“ е 0.5 пойнта, а при
програма „Word“ е 8, 9,10,11,12/. Но дори и елементите от договора да са с
минимални отклонения от шрифт 12 /11,5pt; 11,6pt; 11,7pt/, то не може да се
говори за съществено нарушение, което да бъде санкционирано с обявяване на
целия договор за недействителен. В конкретния случай, дори и шрифтът на
документите да е с минимални отклонения от шрифт 12 /а именно 11,5pt;
11,6pt; 11,7pt/, това не е довело до неясен и неразбираем текст. С въведеното
от българския законодател изискване в чл.10 ал.1 от ЗПК са транспонирани
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008г. /Директивата/ относно договорите за потребителски
кредити и по-конкретно чл.10 от същата /Информация, която следва да се
съдържа в договорите за кредит/, който въвежда изискванията за формата и
съдържанието на договорите за потребителски кредит. Видно от текста на
19
Директивата европейският законодател не е предвидил изискване за размера
на шрифта - аналогично на чл.10 ал.1 от ЗПК. Разпоредбата на чл.10 ал.1 от
ЗПК не противоречи на Директивата, което се извежда и от Определение от
14.01.2021 г. по дело С – 535/ 20 на СЕС . „Член 10, пар.2 и чл.22, пар.1 от
Директивата, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която налага всички елементи да договора за потребителски кредит да
бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12“. Основната цел на Директивата е да се установи във връзка с
потребителските кредити пълна и задължителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури високо и
равностойно равнище на защита на интересите на всички потребители в
Съюза и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен
пазар на потребителски кредити /което се извежда от т.26 от преамбюла на
Директивата/. Но в случая следва да се има предвид и нормата на чл.23 от
Директивата, с която на държавите - членки е делегирана възможност да
определят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на
националните разпоредби, като е поставено изискването същите да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи. /Което е и една от целите на
Директивата, изведено от т.47 от преамбюлната част/. Признаването на
договора за кредит за нищожен на основание чл.22 от ЗПК с оглед
разпоредбата на чл.23 от ЗПК има за последица отпадане правото на
кредитора да получи лихвите и таксите по договора. Според СЕС /т. 63 от
решение от 09.11.2016г., С – 42/15/ строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира
реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на
пропорционалност /като се препраща и към решение от 27.03.2014г. по дело
C‑565/12/. А с т.72 е посочено, че налагането на подобна санкция, имаща
сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за
пропорционално, когато липсващите данни по чл.10 пар. 2 от Директивата са
от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение.
Ето защо, дори и да се приеме нарушение на изискването на чл.10 ал.1
от ЗПК, изразяващо се в изписване текста на договора с шрифт незначително
по-малък от 12 /11,5pt; 11,6pt; 11,7pt/, то това нарушение не е съществено и не
води до най-тежките правни санкционни последици, предвидени в
20
разпоредбите на чл.22 и чл.23 от ЗПК, доколкото се касае до
незначително/минимално отклонение. А доколко нарушението на
изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК следва да бъде санкционирано с обявяване
на целия договор за недействителен, е въпрос на преценка от страна на съда.
Тази преценка зависи от това дали когато не са спазени тези технически
изисквания е налице съществено нарушение, което да доведе до
недействителност на договора. Отговорът в настоящия случай е отрицателен,
тъй като не може да се приеме, че минималното отклонение от шрифт 12
пойнта е довело до неясен и неразбираем текст, в резултат на което
потребителят не е могъл да се запознае със съдържанието на договора. Този
извод се налага с оглед предвидения в чл.23 от Директивата принцип за
пропорционалност на санкциите, като санкцията - обявяване на договора за
недействителен, е с най - тежки последици, а изписването на елементите от
договора с шрифт незначително по-малък от 12 е с характер на формално
неизпълнение на изискването за минимален размер на шрифта, без същото да
се е отразило на възможността на потребителя да се запознае без особени
усилия със съдържанието му. Съпоставката между санкция и нарушение
представлява непропорционална с посоченото нарушение мярка, което
препятства прилагането на санкцията. Това следва и от приетото с
наднационалната съдебна практика – горецитираното Определение от
14.01.2021 г. по дело С – 535/ 20 на СЕС и решение на СЕС от 09.11.2016г. по
дело С – 42/15/, а даденото тълкуване от СЕС, направено по повод
преюдициалното запитване във връзка въведеното изискване по отношение на
размера на шрифта и при отчитане последиците от неспазването му
/недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК/, има задължителен
характер по силата на чл.633 от ГПК.
Както се посочи договорът за потребителски кредит
№********/20.01.2020г., попада и под потребителската защита, предвидена
със ЗЗП.
В чл.145 ал.1 на ЗЗП, законодателят сочи, че неравноправната клауза в
договор, сключен с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали
клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Разпоредбата на
чл.143 ал.2 от ЗЗП дефинира неизчерпателни, примерни основания за
21
неравноправност на клаузи в потребителски договор. От тези разпоредби се
извежда, че договорна клауза е неравноправна при наличието на следните
кумулативни предпоставки: клаузата да не е индивидуално уговорена; да е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните; да е сключена във вреда на потребителя.
Въззивният, както и първоинстанционният съд, следят служебно за наличие
по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Ако в случая не може
да се направи извод, че договорът за потребителски кредит не е индивидуално
уговорен, то не може да се каже, че клаузите от съдържанието му /и предвид
гореизложените съображения относно основните компоненти на договор за
банков кредит/ са в нарушение на принципа на добросъвестността; са в насока
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията; да са във вреда на потребителя /като се имат предвид и
подписаните по искане на потребителя Анекс №* и Анекс №* с
горепосоченото съдържание/. Тук следва да се позовем на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според чл.4, пар.2 от тази Директива не следва да
се прави преценка за това дали дадена клауза е неравноправна, ако тя се
отнася до основния предмет на договора и е написана по ясен и разбираем
начин, като, според българското законодателство и постановената съдебна
практика, преценката следва да се отнася до това дали клаузите, касаещи
основния предмет на договора, противоречат на добрите нрави и съответно са
нищожни. По гореизложените съображения относно елементите от основния
предмет на договора - възнаградителна лихва; ред и начин на погасяване на
кредита; ГПР – не може да се приеме, че договорът съдържа клаузи,
противоречащи на добрите нрави. Не се съдържат и клаузи с неравноправен
характер по смисъла на чл.143, чл.145 от ЗЗП.
Ето защо първоинстанционният съд правилно е уважил установителния
иск за съществуване на вземане на „Б.А.К.Б.“ АД с ЕИК ******** по Договор
за потребителски кредит №********/20.01.2020г. по отношение на ответника,
настоящ жалбоподател – М.на Б. за следните суми: главница в размер на 19
008,87лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
22
25.08.2022г. до окончателното плащане на вземането; просрочена договорна
лихва в размер на 2 012,98лв. за периода от 05.09.2021г. до 19.05.2022г.,
обезщетение за забава за периода от 02.12.2021г. до 24.08.2022г. в размер на
765,22лв. и разноски за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост в
размер 192лв., за които е издадена заповед №***/31.08.2022г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. д.
№679/2022 г. по описа на Районен съд – Ч.. /Установени по размер и от
заключението от съдебноикономическата експертиза./
По отношение на сумата от 192лв. - разноски за уведомяване за
настъпилата предсрочна изискуемост – следва да се посочи, че това
задължение произтича от клаузата на чл.31 от Договор за потребителски
кредит №********/20.01.2020г. Съгласно цитираната клауза, „всички разноски
и такси, свързани с предприети от банката действия за удовлетворяване на
извънсъдебни разходи……и събиране на вземания, са за сметка на
кредитополучателя“.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
при което, решението в обжалваната част, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
По разноските, сторени във въззивното производство:
При този изход на делото и на основание чл.78, във вр. с чл.273 от ГПК,
на въззиваемата страна се дължат сторените във въззивното производство
разноски. От въззиваемата страна се претендират тези разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв. Направените от тази
страна разноски са в размер на 560лв. за СТЕ /първоначално внесен депозит
400лв. – посочен в списък по чл.80 от ГПК –л.77 и довнесено възнаграждение
в размер на 160лв., след приключване на устните състезания, с молба вх.
№882/31.01.2025г./. Юрисконсултското възнаграждение в размер на 500лв. е
съобразено с чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ,
във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК. Или общо дължимите се разноски на въззиваемата
страна са в размер на 1 060лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
23
ПОТВЪРЖДАВА решение №209/13.06.2024г., постановено по т.д.
№287/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора, в обжалваната част, с
която е признато за установено по отношение на М. Т. Б. с ЕГН **********
съществуване на вземанията на „Б.А.К.Б.“ АД с ЕИК ******** по Договор за
потребителски кредит №********/20.01.2020г. за следните суми: главница в
размер над 15 316,15лв. до 19 008,87лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението - 25.08.2022г. до окончателното плащане на
вземането; просрочена договорна лихва в размер на 2 012,98лв. за периода от
05.09.2021г. до 19.05.2022г., обезщетение за забава за периода от 02.12.2021г.
до 24.08.2022г. в размер на 765,22лв. и разноски за уведомяване за
настъпилата предсрочна изискуемост в размер 192лв., за които е издадена
заповед №***/31.08.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. №679/2022 г. по описа на Районен
съд – Ч. /както и в частта на присъдените по съразмерност разноски/.
ОСЪЖДА М. Т. Б. с ЕГН ********** да заплати на „Б.А.К.Б.“ АД с
ЕИК ******** разноски за въззивното производство в размер на 1 060лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24