Определение по дело №3624/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2567
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Мирела Огнянова Кацарска
Дело: 20203100103624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2567
гр. Варна , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
20203100103624 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от П. Ж. Ч. за допълване на Решение № 1056/14.06.2021 г. по гр.д.
№ 3624/2020 г. по описа на ВОС, ІХ състав в частта за разноските, като ответникът СТ. Й.
П. да бъде осъден да му заплати сумата от 2155 лева.
Ответникът по молбата СТ. Й. П. изразява становище за неоснователност на същата в
срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че молбата за допълване на постановеното решение в частта му за
разноските е процесуално допустима. Същата е депозирана от легитимирана страна с правен
интерес в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по нея. По
аргумент от т. 8 от ТР 6/2012г. на ВКС представянето на списък за разноските по чл.80 от
ГПК не е предпоставка за допустимост на искането в хипотезите на допълване на съдебен
акт в частта за разноските.
С Решение № 1056/14.06.2021 г. по гр.д. № 3624/2020 г. по описа на ВОС, ІХ състав
е прието за установено, че СТ. Й. П. не е баща на детето МЛ. СТ. П. и е прието за
установено, че П. Ж. Ч. е баща на детето МЛ. СТ. П. по искове с правно основание чл. 62,
ал. 5, изр. 1 и изр. 2 от СК.
Разгледана по същество молбата за допълване на решението е основателна, доколкото
при постановяване на приключващ производството съдебен акт съдът дължи произнасяне
по сторените от страните разноски, което е пропуснал да направи.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай направените от Ч.
разходи в съдебното производство са в общ размер на 1535 лева, както следва: 100 лева
заплатена държавна такса, 200 лева за назначаване на особен представител на детето; 600
1
лева адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 62, ал. 5, изр. 1 от СК, 600
лева адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 62, ал. 5, изр. 2 от СК и 35
лева вземане на венозна кръв и медикогенитична консултация, съобразно приложен списък
по чл. 80 от ГПК /лист 180/ и приложените към него доказателства /листи 181 – 183/. За
сумата от 20 лева заплатена на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, от представените три фискални
бонове не може да се направи извод, че същата е заплатена от ищеца, доколкото в тях са
вписани имената на останалите страни по делото. В списъка на ищеца е посочено, че същият
е заплатил сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по иск за
промяна на бащино и фамилно име. В тази връзка следва да се отбележи, че в настоящото
производство самостоятелен иск с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР не е разглеждан,
доколкото промяната на бащиното и фамилното име на малолетния е законна последница от
установения му произход от баща и съдът служебно се произнася по тези въпроси, поради
което и заплатения адвокатски хонорар в тази му част не следва да се възлага в тежест на
ответника.
Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като въпреки, че
липсват данни да недобросъвестност на ответника С.П. при вписването му като баща в акта
за раждане на детето, тъй като е бил налице брак между него и майката на детето, същият
обаче не е признал иска и оспорва бащинството на ищеца.
Възражението на ответника Стойчев с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
неоснователно, тъй като за всеки от предявените искове минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение е 600 лева, изчислен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба №
1/2004 г., като заплатеният такъв от 1200 лева общо за двете претенции не надвишава
законовия минимум.
С оглед изложеното, молбата с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на
Решение № 1056/14.06.2021 г. по гр.д. № 3624/2020 г. по описа на ВОС, ІХ състав се явява
частично основателна, като ответника С.П. следва да бъде осъден да заплати сумата от 1535
лева, представляваща 100 лева заплатена държавна такса, 200 лева заплатени за назначаване
на особен представител на детето; 600 лева за адвокатско възнаграждение по иска с правно
основание чл. 62, ал. 5, изр. 1 от СК, 600 лева за адвокатско възнаграждение по иска с
правно основание чл. 62, ал. 5, изр. 2 от СК и 35 лева за вземане на венозна кръв и
медикогенитична консултация.

Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът



2
ОПРЕДЕЛИ:


ДОПЪЛВА Решение № 1056/14.06.2021 г. по гр.д. № 3624/2020 г. по описа на ВОС,
ІХ състав, в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК, както следва:
ОСЪЖДА СТ. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "Кирил Шиваров" № 1,
вх. А, ет. 3, ап. 3 да заплати на П. Ж. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с.о. "Траката",
ул. «16-та» № 17, сумата от 1535 /хиляда петстотин тридесет и пет/ лева, представляваща
сторени в производството съдебно-деловодните разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.


ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.


Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3