Решение по дело №334/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК във вр. с чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на К. И. М. с адрес в град Търговище, [улица], вх.Б, ет.7, ап.19, с [ЕГН], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. И. И. от АК-Търговище, против Решение № 2153-25-135/ 13.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1392-7 от 13.05.2024г., издадено главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-48/12.04.2023г., с което на К. И. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/, в размер на 29,10 лв. дневно, считано от 07.10.2023 г. до 06.10.2024г. В жалбата се визира неправилност на обжалваното решение като изложените доводи сочат на отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК – противоречие с материалноправни разпоредби. Уточнява се, че е обжалвано потвърденото с оспореното решение разпореждане само по отношение на определения размер на ПОБ. Жалбоподателят не е съгласен с приетия в решението период на трудовата му заетост, доколкото представеният от него трудов договор установявал трудово правоотношение с VANCO FRUIT с RSZ № 194 1876972-30 за периода от 18.09.2023 година до 07.10.2023 година с брутно трудово възнаграждение в общ размер на 1934.41 евро, или 3783.38 лева. Това означавало, че работните дни за този период са 17, а среднодневното възнаграждение е 222.55лева, при което 60% от тази сума съставлявали били 133.53 лева, и поради това жалбоподателят счита, че следва да му бъде определено ПОБ в максималния размер по ЗБДОО, съответно за 2023 и 2024 година. Тълкувайки относимата норма на чл. 54б ал.1 КСО, счита, че в неговия случай ПОБ следва да се определи съобразно получаваното от него среднодневно възнаграждение, а не съобразно среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигуровките, които в случая са начислени в Белгия. Сочи, че в този смисъл е и принципът, възприет в чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, определящ, че изчисляването става въз основа на последния период на заетост, независимо в коя страна е положен труда, като тази норма не определяла начина на изчисляване на обезщетението, нито го обвързвала с конкретния процент на внесени или дължими осигуровки или основата, върху която са изчислени. Изтъква, че органът неправилно прилага цитирания регламент, като използва подпериоди от времето на трудовия му договор при последния работодател, въпреки че в трудовия договор бил определен неговия срок и същият не бил прекъсван, поради което не следвало да се отчита на подпериоди, независимо от начина на определяне на осигурителните вноски в държавата, в която се упражнява труда. Ето защо оспорващият моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и за връщане на административната преписката на ТП на НОИ – Търговище за изменение на определения размер на обезщетението за безработица, с указания то да бъде изчислено на базата на среднодневното му брутно трудово възнаграждение за целия период на заетост. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява, като не се явява и надлежно упълномощения от него процесуален пълномощник адв. И. И.. Депозирана е писмена защита, в която се поддържа изцяло жалбата по подробно изложени аргументи. Претендира присъждане на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От надлежно упълномощения от същия юрисконсулт Г. С. – Т. е депозирана писмена защита, с която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна по изложени подробни аргументи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение спрямо размерите по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В Определение №1257/29.08.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Със Заявление, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Търговище, където е заведено под № 712-1194/11.10.2023 г. до Директора на ТП на НОИ – Търговище, където е регистрирано под № 251-00-1392/11.10.2023 г., К. И. М. в качеството на безработно лице е заявила да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/ по КСО, като е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Белгия, за периода от 18.09.2023г. до 07.10.2023г. при работодателя VANCO FRUIT BV и че правоотношението ѝ било прекратено, считано от 08.10.2023г. Със заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 с вх. №1029-25-1292#1/30.10.2023г. М. е посочила осигурителния си номер в Белгия и периода на трудовия си стаж при работодателя VANCO FRUIT BV, който период съвпада с посочения в първоначалното заявление. По преписката са налице изготвен на чужд език формуляр, отнасящ се за жалбоподателя.

С писмо изх. № У-251-00-1392-2/01.04.2024 г.ръководителят на осигуряването за безработица е изискал от жалбоподателя да представи в 15-дневен срок от съобщението фишове за заплати за периода на последната заетост от 18.09.2023г. до 07.10.2023г. и саморъчна декларация за вида на работата по време на последната заетост в ДЧ на ЕС - Белгия. Писмото е връчено на жалбоподателя на 04.04.2024г. лично с известие за доставяне.

Със Справка за приети, върнати и липсващи документи №251-00-1392-3/ 08.04.2024г. са приети следните документи: 2 бр.фишове за заплати за периода на последната заетост от 18.09.2023г. до 06.10.2023г. от ДЧ Белгия и саморъчна декларация за вида на работата по време на последната заетост в ДЧ Белгия. По преписката двата фиша за заплати са налице като копия с оригиналното им съдържание на чужд език и в служебно изискан от органа превод на български език като същите се отнасят за месеците септември и октомври 2023г. С депозираната саморъчна декларация заявителката е декларирала, че през периода от 18.09.2023г. до 06.10.2023г. е работила в Белгия, в селското стопанство, в овощарския сектор.

След преглед на представените от М. документи, със СЕД U001CB – искане за осигурително досие – трансграничен работник, и СЕД U003 – искане за информация за заплатата, са изпратени запитвания чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Белгия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ.

Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI са получени СЕД U017/л.46 от делото/ и СЕД U004 /л.44 от делото/, издадени от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия. В СЕД U017 – осигурително досие за трансграничен работник, е удостоверен фиксиран един период на осигурена заетост от 18.09.2023г. до 06.10.2023г. при белгийския работодател VANCO FRUIT BV. Като основание за прекратяване на последната заетост е посочено : друг – сезонна работа. В СЕД U004 - Информация за заплатата, са вписани данни за дохода на жалбоподателя за целия период от 18.09.2023г. до 06.10.2023г., като е посочено, че брутният му доход за периода е в размер на 12.41 евро на час – 10 часа на ден – 17 дни.

С Разпореждане №251-00-1392-7/13.05.2024г., издадено от Н.Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, на основание чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 07.10.2023 г. до 06.10.2024 г.в размер на 29.10 лв. дневно. Като мотиви е изложено само следното: „Лицето е било осигурено по специфична система за случайна/ сезонна работа, върху тарифна ставка, утвърдена съгласно законодателството на Белгия в селскостопанския и градинарския сектор - бране на круши и ябълки.“. За да определи този размер на ПОБ органът по осигуряването за безработица е съобразил, че осигуряването на заявителя е прекратено последно на 07.10.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - изтичане срока на сезонната работа, че заявителят е с регистрация в АЗ на 11.10.2023 г., че има осигурителен стаж след 31.12.2001 г. - 17 г. и 11 месеца, и осигурителен доход за периода от 18.09.2023 г. до 06.10.2023г., въз основа на който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица – 679 лв. След като е изчислил стойността на 60% от този среднодневен осигурителен доход/48.50 лв./е получил размера на дневното парично обезщетение за безработица (60% от 48.50 лв.) - 29.10 лв., което попада в границите на определения минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023 - 18.00 лв.и максималния дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023 - 85.71лв. Разпореждането е връчено на жалбоподателя лично с известие за доставяне на 16.05.2024г.

В срока за обжалване е подадена жалба по административен ред до директора на ТП на НОИ – Търговище срещу горепосоченото разпореждане и същата е регистрирана под вх. №1012-25-139/17.05.2024г.

Директорът на ТП на НОИ – Търговище правилно е преценил жалбата като редовна и допустима и се е произнесъл по същата в рамките на законния едномесечен срок с оспореното Решение № 2153-25-135/13.06.2024г., с което след изложени мотиви за нейната неоснователност е потвърдил обжалваното Разпореждане № 251-00-1392-7/13.05.2024 г., издадено от Н.Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица. В мотивите на решението е изложено, че органът е взел предвид като период на последна трудова заетост отразения в СЕД U017 период от 18.09.2023г. до 06.10.2023г., в който според българското законодателство работните дни били 14. Посочено е, че като база за изчисляване на ПОБ е съобразил записаното в реда от всеки фиш, наименуван „Служител на Национална служба за социално осигуряване /RSZ/: Основно изчисление“, където е посочен осигурителния доход, върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“, който в случая е в общ размер 347.20 евро. След разделяне на този осигурителен доход по фишовете на броя на работните според българското законодателство дни – 14 броя, се получавал среднодневен осигурителен доход в размер на 24,80 евро. Именно този доход е умножен с 60% съгласно чл. 54б ал.1 КСО и е получен оспорения размер на обезщетението. В мотивите на обжалваното решение органът е приел, че има разлика между осигурителния доход, върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“, и брутния доход, получен от лицето, както го претендира в жалбата си, и който органът не оспорва. Позовавайки се на чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., на утвърдените със Заповед № РД-06-7/03.06.2014 г. на Министъра на труда и социалната политика указания относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент № 883/2004 г. на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави-членки в ЕС, ЕИП и Швейцария, както и на чл. 54б КСО, органът посочва, че по отношение на напълно безработните лица, които по време на последната си заетост в друга държава-членка са пребивавали в България, при изчисляване на паричното обезщетение за безработица следва да се вземе предвид осигурителния им доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за безработица. В решението е пояснена и прилаганата в Белгия в сектора на селското стопанство и градинарство специфична система за случаен труд, основаваща на това, че вноските за случайните/селскостопански работници не се изчисляват върху действителното брутно възнаграждение, получено от работника, а върху фиксирана дневна заплата, в зависимост от сектора, в който е работило лицето. Решението е обосновано и с факта, че в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия, където предимно са заети българските работници, трудовите и осигурителни правоотношения се уреждат въз основа на еднодневни трудови договори, които не се сключват в писмена форма, а информация за тях се подава до осигурителните служби на Белгия от работодателите, ежедневно, чрез специална електронна декларация (т.нар. декларация - Dimona), съдържаща информация за начало и край на работния ден, както и за броя на работните часове. Органът е отчел като важно обстоятелство в случая, че работниците в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия са осигурени за всички осигурени рискове, включително и за безработица, въз основа на единна ставка, която не зависи от получените от тях доходи.

Като безспорни за страните обстоятелства съдът е отделил следните: 1/оспорващата има право на обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а ал.1 КСО като лице, чиято последна трудова заетост е била в друга държава – членка, а постоянното му пребиваване е било в България; 2/ последният работодател на жалбоподателя е VANCO FRUIT BV в Кралство Белгия; 3/ като работник в сектор „градинарство“ в Белгия жалбоподателката е била осигурена по последния си трудов договор за всички социални рискове, в това число и за „безработица“; 4/ отразеният във фишовете за заплати размер на брутния доход, получен от жалбоподателя. С оглед обсъдените мотиви на оспореното решение безспорно за страните обстоятелство е и качеството на безработно лице на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ до ТП на НОИ – Търговище.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното Решение №2153-25-135/13.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-1392-7/13.05.2024г., издадено от Н.Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-48/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище, са издадени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал.3 от КСО, респ.чл.54ж ал.1 КСО. Компетентността на органа, издал потвърденото разпореждане, се установява от приложената делото Заповед №1015-25-48/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище. Решението е издадено при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост – Белгия. Спазен е и предвидения в чл. 117 ал.3 КСО едномесечен срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК.

Относно правилното прилагане на материалния закон и съобразяване с целта на закона при постановяване на оспорения акт, съдът прецени следното:

Като държава-членка на Европейския съюз/ЕС/ от 01.01.2007г., Република България е обвързана с приложението на европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Последните са пряко приложими за всяка държава – членка на ЕС съгласно чл. 288 ДФЕС. Понастоящем тези правила се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 20.05.2004г., с последно изменение в сила от 31.07.2019г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 01.05.2010г., с последно изменение в сила от 18.06.2020г. Съгласно чл. 3 §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 материалният обхват на този регламент е приложим към всички законодателства относно изброените в тази норма клонове на социално осигуряване, сред които са и обезщетенията за безработица /чл. 3 §1 б.“з“/. Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл.2, §1, която предвижда, че същият се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. По делото не се оспорва качеството на жалбоподателя на гражданин на Република България, т.е. на държава-членка на ЕС и следователно спрямо нея намират приложение Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) №883/2004, е очертан в преамбюла на регламента и се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Именно в ГЛАВА 6 „Обезщетения за безработица“ от Д. Т. на Регламент (ЕО) № 883/2004 е регламентацията на механизма за определяне на паричните обезщетения за безработица. Разпоредбата на чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 съдържа специални правила, представляващи изключения от въведения общ принцип, че държавата-членка по последна заетост е компетентна държава по предоставянето на обезщетения за безработица. В случая е релевантно изключението, предвидено в чл. 65, §2 изр.първо от регламента, съгласно което, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Съгласно чл. 65, §3 изр.първо от регламента, безработното лице по първото изречение на параграф 2 се регистрира като лице, търсещо работа в компетентните служби по заетостта в държавата-членка по пребиваване, спрямо него се прилага контролна процедура, организирана там и спазва условията, установени от законодателството на тази държава-членка. Разпоредбата на чл. 65, § 5 б.“а“ от Регламент (ЕО) №883/2004 предвижда следното : „Безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.“. В процесния случай България е държавата по обичайното пребиваване на жалбоподателя и се явява компетентна съгласно горецитираните разпоредби да му изплати парично обезщетение за безработица, тъй като неговата заетост преди подаване на заявление за ПОБ в България е била в друга държава – членка, но същият е пребивавал постоянно в България. Регламентацията на чл. 64 от Регламент (ЕО) №883/2004 предвижда приложение на националното законодателство на държавата по пребиваване спрямо работилия в друга държава – членка неин гражданин, за да гарантира в минимална степен равното му третиране с останалите си граждани. Според тези разпоредби на регламента жалбоподателят е подчинен на режима на националното законодателство, но доколкото същото не е в противоречие с нормите на общностното право.

По делото между страните липсва спор по фактите, както и по отношение на компетентността на България като държава – членка, която следва да разгледа и реши подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица въз основа на неговата заетост в друга държава – членка - Белгия. Спорът между страните е правен по същността си и се свежда до следните въпроси: 1/ какъв е релевантният за определяне на размера на ПОБ период на последна заетост на жалбоподателя – 17 работни дни от целия референтен период от 18.09.2023 г. до 06.10.2023г., както е според СЕД U004 и фишовете за заплати, или приетите от органа в решението като работни само 14 дни.; 2/ основата, върху която следва да се изчисли размера на ПОБ – отразеното във фишовете за заплати брутно възнаграждение или посочената в тези фишове фиксирана заплата за нуждите на осигуряването, върху която се определят осигурителните вноски на сезонните работници в секторите „Селско стопанство“и „Градинарство“.

По спора за релевантния период на заетост – съгласно чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съгласно чл. 62 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Изискването за предвидения в чл. 54б ал.1 КСО период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, през който лицето следва да е било заето и да е получавало възнаграждение или да е имало осигурителен доход, в случая е дерогирано от нормите на чл. 62 §1 и §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, които имат примат над вътрешното право, поради което при определяне на ПОБ следва да се вземе предвид само последния завършен осигурителен период преди прекратяване на заетостта, независимо от неговата продължителност, т.е. този период може да е под 24 месеца и дори да е само 1 ден. В този смисъл са и утвърдените със Заповед № РД-06-7/03.06.2014 г. на Министъра на труда и социалната политика на България Указания относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент 883/2004 на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави - членки в ЕС, ЕИП и Швейцария/т.II/.

В настоящия случай е безспорно обстоятелството, че последната завършена заетост на жалбоподателката е при белгийския работодател VANCO FRUIT BV. Последният е издал и наличните по преписката фишове за заплати за месеците септември и октомври 2023г. В документа СЕД U004 - Информация за заплатата, е посочен само един референтен период – от 18.09.2023 г. до 06.10.2023г., и полученият за него от жалбоподателя брутен доход, който според отразените данни за брой отработени дни/17/, работни часове на ден/10 часа/ и часова ставка от 12.41 евро, следва да е в общ размер от 2 109.70 евро. В приложените фишове за заплати е посочен режим на плащане : месечно, като във всеки от 2-те фиша е записано, че жалбоподателката е работила при пълен работен ден, с работно време : 38 часа. Отразените във фишовете периоди на заетост на жалбоподателката са следните: от 18.09.2023г.до 30.09.2023г. и от 02.10.2023г.до 06.10.2023г. Тези периоди са последователни и обхващат посочения в СЕД U017 – Осигурително досие – трансграничен работник, и в СЕД U004 - Информация за заплатата, период на заетост. В приложените фишове, подобно на документа СЕД U004, също е отразена часова ставка на възнаграждение в размер на 12.41 евро на час, а общият брой на отработените дни по двата фишове/12 дни за септември 2023г. и 5 дни за октомври 2023г./ е 17 дни и съвпада с посочения брой работни дни в СЕД U004 - Информация за заплатата. При преценката на тези данни съдът счита, че „последната работа по трудово правоотношение“ на жалбоподателя по смисъла на чл. 62 §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, обхваща целия период на неговата заетост при последния му работодател, а именно : периода от 18.09.2023 г. до 06.10.2023г. Представените фишове не съдържат данни за заплащане на положения труд само за 1 ден, а за цели периоди, които са част от целия период на последна заетост при един и същ работодател. Обсъдените фишове съдържат информация, която съответства изцяло на данните в СЕД U004 - Информация за заплатата, същите не са оспорени от ответната страна, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани. Изрично посоченият брой отработени дни в тези фишове и в СЕД U004 е 17, при което не се обосновава приетото от органа становище за 14 работни дни от този период.

По спора за основата, върху която следва да бъде определен размера на ПОБ – Съгласно чл. 54б ал.1 КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Цитираната норма поставя в алтернативен вариант съобразяването на две възможни основи – 1/среднодневното възнаграждение или 2/среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица". Както се посочи по – горе подаденото заявление се разглежда и решава по правилата на националното законодателство, доколкото последните не са в противоречие с вторичното право на ЕС, в случая с Регламент (ЕО) №883/2004. В обсъждания аспект нормата на чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004 регламентира, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В представените и обсъдени по – горе 2 бр. фишове за заплата е отразено, че на жалбоподателката е начислено брутно възнаграждение – предмет на RSZ /осигурителната институция на Белгия/ в общ размер на 1 934.41 евро. В същите фишове е вписан и „RSZ WERKNEMER: (Basis berekening:“, което е преведено на български език като „Служител на RSZ: (Основно изчисление:“, и всъщност представлява фиксираната от белгийското осигурително законодателство заплата, върху която се изчисляват осигуровките на сезонните работници в секторите „Селско стопанство“ и „Градинарство“. Общият сбор на тези суми по двата фиша е в размер на 421.60 евро, и както се вижда при съпоставка е значително по – нисък по размер от сбора на начисленото на съответния работник брутно трудово възнаграждение. В приложения по делото доклад относно участие в двустранна среща, организирана от Европейския орган по труда (EOT) с представители на компетентните институции на Белгия, изготвен до управителя на НОИ от директора на ТП на НОИ – Търговище и други служители изрично е посочено:„Беше разяснено, че работниците в секторите „Градинарство“ и „Селско стопанство“ се осигуряват за всички осигурени рискове, вкл. и за безработица, въз основа на единна ставка, която не зависи от получените от тях доходи.“. И след като тази фиксирана ставка не зависи от получените доходи от работника, то съобразяването на същата като основа за изчисляване на ПОБ влиза в директно противоречие с нормата на чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004. Възможно е по – ниската осигурителна основа да е въведена като облекчение за работодателите и работниците в посочените сектори, но няма основание чрез същата да се поставят сезонните работници в тези сектори в неравностойно положение спрямо тези в други сектори по отношение на обезщетенията за безработица и по този начин да се нарушава принципа за равенство в третирането. Както КСО в едната алтернатива на чл. 54б ал.1, така и чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004, предвиждат да се вземе за основа при изчисляване на ПОБ именно размера на трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице, а не определена от съответното национално законодателство фиксирана основа за нуждите на осигуряването. Незаконосъобразността на поставянето на ограничения на получавания доход от лице, работило в друга държава – членка на ЕС, докато е пребивавало обичайно в България, е коментирана и в решения на ВАС по повод редуцирането на получения от такива работници доход до максималния размер на осигурителния доход по чл. 6 ал.2 т.1 КСО. Именно този подход е определен като противоречащ на чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004. В т.см. е Решение №152228/07.12.2018г. по адм. дело №13/2018г. на ВАС, Шесто отделение, в което е посочено следното: „Осигурителният орган не може да ограничава максималния му размер, позовавайки се на чл.6, ал.2, т.1 от КСО, нито може да го намалява, като го разпределя върху по дълъг период от време от този, за който реално е получаван доходът. Посочените по-горе норми на общностното право не предвиждат възможност за компетентната институция на държавата членка да прилага въведени с националното й законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, от който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава-членка на общността. Доколкото в случая релевантния доход от осигурена заетост … в друга страна-членка на Европейския съюз, е по-висок от максималния осигурителен доход за България, при определянето на обезщетение за безработица следва да бъде взет предвид пълния размер на този релевантен доход от осигурителна заетост.“. В същия смисъл е и Решение №6026/09.05.2018г. по адм. дело №84/2017г. на ВАС, Шесто отделение. За разлика от описаните в решенията на ВАС казуси, в настоящия такъв органът не е редуцирал полученият от лицето доход до максималния осигурителен такъв в България, но направеното от него игнориране на получения трудов доход от заявителя и съобразяването на фиксирана основа, която не представлява доход за това лице, също се явява незаконосъобразно редуциране на основата за определяне на ПОБ и е в отклонение от правилата на общностното право. Ето защо съдът счита, че органът е допуснал нарушение на материалния закон като вместо полученото от лицето възнаграждение е взел като база фиксираната основа за определяне на осигурителните вноски.

При съпоставяне на общия размер на брутното възнаграждение по фишовете за периода от 18.09.2023 г. до 06.10.2023г. /1 934.41 евро/с общия размер на това възнаграждение, изчислен въз основа на СЕД U004 - Информация за заплатата, /2 109.70 евро/, се установява разлика от 175.29 евро, която се дължи на различния отразен брой на отработените часове/151.75 по фишовете за заплати и 170 по СЕД U004/. Но дори и да се вземе предвид по – ниския общ размер, се стига до съвсем различен размер на ПОБ в сравнение с определения в оспореното решение. Доходът в размер на 1934.41 евро, разделен на 17 работни дни, води до среднодневен получен доход в размер на 113.79 евро. След умножаване на този доход от 113.79 евро по 60% съгласно чл. 54б ал.1 КСО се получава среднодневно обезщетение в размер на 68.27 евро или 133.52 лева. Едва след като направи изчислението по чл. 54б ал.1 КСО върху предвидената в чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004 основа на получаваните трудови възнаграждения за периода от 18.09.2023 г. до 06.10.2023г., органът може да редуцира получения размер на ПОБ /в случай, че е по – висок, както в настоящия казус/ до максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. И това е така, тъй като в Регламент (ЕО)№883/2004 няма конкретни правила относно максималния размер на това обезщетение, поради което по отношение на същия е приложимо националното законодателство на компетентната държава – членка.

Въз основа на приетите фактически констатации и направени правни изводи следва, че в конкретния случай е налице отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК, тъй като при определяне размера на ПОБ административният орган е съобразил период на заетост и основа за изчисление, различни от тези, които се визират в чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004. Ето защо съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на закона и в несъответствие с целта на закона за равенство в третирането, следва да бъдат отменени на основание чл. 146 т.4 и т.5 АПК. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, следва преписката да се изпрати на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Търговище, за ново произнасяне по заявлението на оспорващата страна при съобразяване с изложените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона относно определянето на релевантните период и основа за изчисление на ПОБ съобразно Регламент (ЕО)№883/2004 и нормите на КСО, които не му противоречат.

По претенцията за разноски – Съгласно препращащата норма на чл. 118 ал.3 КСО отговорността за разноски по дела от типа на настоящото следва да се определи по правилата на чл. 143 на АПК. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От оспорващата страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски в размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. От приложения договор за правна защита и съдействие следва, че договореният хонорар е платен в брой и в пълен размер на адвоката, което показва, че претендираните разноски са реално сторени. С оглед направеното в писмената защита на ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар следва да се отбележи, че съгласно чл.8 ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела по КСО е 500 лева. При положение, че платеното от оспорващата адвокатско възнаграждение е под визирания от ответника минимален размер по Наредба №1/09.07.2004г., то възражението за прекомерност е неоснователно. Ето защо учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева, представляващи присъдени съдебни разноски.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 предл.второ от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2153-25-135/13.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1392-7/13.05.2024 г., издадено от Н.Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-48/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което на К. И. М. с адрес в град Търговище, [улица], вх.Б, ет.7, ап.19, с [ЕГН], е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/, в размер на 29,10 лв. дневно, считано от 07.10.2023 г. до 06.10.2024г.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Търговище, за ново произнасяне по заявление вх.№ 251-00-1392/11.10.2023г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от К. И. М. с адрес в град Търговище, [улица], вх.Б, ет.7, ап.19, с [ЕГН], в законния срок от получаване на преписката при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Търговище, да заплати на К. И. М. с адрес в град Търговище, [улица], вх.Б, ет.7, ап.19, с [ЕГН], сумата в размер на 400/четиристотин/лева, представляваща направени разноски в съдебното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.119 от КСО.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.