Решение по гр. дело №595/2025 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 305
Дата: 24 ноември 2025 г.
Съдия: Диян Димитров Атанасов
Дело: 20254200100595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Габрово, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20254200100595 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от Д. Х. Г. против
Районен съд Горна Оряховица, Районен съд Павликени, Районен съд Елена,
Районен съд Свищов, Районен съд – Велико Търново, Районен съд – Бяла, Районен
съд – Русе, Окръжен съд – Русе и Апелативен съд – Велико Търново.
Предявен е иск по чл. 2б, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата 27 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и
решаване в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, на гр.д.№870/2022 г. на
Окръжен съд - Велико Търново, приключило в производство по в.гр.д.№608/2024 г.
на Апелативен съд Велико Търново, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
С влязло в сила определение №915/25.09.2025 г. производството по делото е
прекратено в частта, в която е било образувано срещу ответници Районен съд -
Елена, Районен съд Свищов, Районен съд - Горна Оряховица и Районен съд –
Павликени, на осн. чл. 126 ал.1 ГПК.
Ищцата Д. Г. твърди, че по предявена от нея искова претенция до ОС-Велико
1
Търново на 15.12.2022 г. е образувано гр. д. № 870/2022 г., приключило в
производство по в.гр.д.№608/2024 г. на Апелативен съд Велико Търново. Навежда
твърдения, че в резултат на нарушаване на принципа на разумна продължителност
на производството от ответниците ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в накърнено чувство за справедливост, гняв, безсилие и обида,
загубила доверие в правосъдието, като в резултат на от продължителното
генериране на негативни емоции /хроничен стрес/ била в нарушен сън, изпитвала
продължително време тревожност, имала хронично главоболие и настъпило
разстройство на адаптацията. Съгласно практиката на ЕСПЧ не било необходимо
каквото и да било активно поведение от нейна страна, за да се приеме, че
действително е изживяла негативни емоции, ако съдебното производство е
продължило извън рамките на разумния срок. Поради изложеното прави искане
съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да й
заплатят сумата 27 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване
на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, на гр.д.№870/2022 г. на Окръжен съд - Велико Търново, приключило в
производство по в.гр.д.№608/2024 г. на Апелативен съд Велико Търново, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В с.з. ищцата не се явява, като не се явява и процесуалният й представител
/нейн син/ К. Т..
Ответникът Районен съд – Велико Търново е представил писмен отговор в
законоустановения срок, чрез пълномощника на административния ръководител,
съдия Г.Г.. Навежда доводи за неоснователност на иска, като счита, че в развилото
се пред него производството по гр.д. № 214/2024 г. по описа на ВТРС не е
допуснато твърдяното от ищцата нарушение.
В с.з. ответникът не изпраща представител. Процесуалният му представител
депозира писмено становище, в което прави искане за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.
Ответникът Районен съд – Бяла не е представил отговор на исковата молба в
законоустановения едномесечен срок.
В с.з. ответникът не изпраща представител.
В отговора си ответникът Районен съд – Русе моли да бъде отхвърлен
предявения иск, тъй като производството по гр.д. № 6014/2023 г. пред същия съд се
е развило в разумен срок и не е допуснато забавяне на делото. Оспорва иска и по
размер.
2
В с.з. ответникът не изпраща представител.
Ответникът Окръжен съд – Русе също оспорва иска като неоснователен, като в
отговора си заема становище, че в протеклото пред него производство по гр.д.
№554/2024 г. не е нарушена нормата на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. При условията на
евентуалност, оспорва иска като недоказан по размер.
В с.з. не изпраща представител, депозира писмено становище, в което
поддържа отговора на исковата молба.
Ответникът Апелативен съд – Велико Търново е представил отговор в
законоустановения срок, чрез пълномощник - съдебен помощник във ВТАС М. М.
Оспорва предявения иск като неоснователен, тъй като счита, че при разглеждане
на в.ч.гр.д. № 301/2023 г. и в.гр.д. № 608/2024 г. по описа на ВТАС не е било
допуснато нарушаване на правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Отделно от това твърди, че за
ищцата не са настъпили никакви неимуществени вреди от продължителността на
съдебния процес, които да се намират в пряка причинна връзка с действията на
ВТАС по делото.
В с.з. ответникът не изпраща представител. Процесуалният му представител
депозира писмено становище, в което моли съда да отхвърли предявения иск по
съобраЖ.ята, излоЖ. в отговора на исковата молба. Претендира разноски, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Прокурорът от ОП - Габрово изразява становище за неоснователност на
предявения иск, тъй като не е осъществен фактическия състав за ангажиране на
отговорността на ответниците по чл. 2б, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, излоЖ.те
твърдения в исковата молба и възраЖ.ята направени в отговорите на ответниците,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, като предявен след приключване на
административната процедура по реда на глава трета „а" от ЗСВ, съгласно
представеното към исковата молба уведомително писмо от 02.06.2025 г. от
министъра на правосъдието до ищцата, заедно с приложен към него констативен
протокол от 09.05.2025 г. на ИВСС.
Предмет на спора по делото е дали продължителността на производството
пред съдилищата–ответници надхвърля разумния срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията.
3
Приключилите пред Районен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Русе,
Районен съд – Русе, Апелативен съд – Велико Търново и Районен съд – Бяла
производства се съдържат в приложеното гр.д. №554/2024 г. по описа на ОС-Русе,
от което се установяват следните факти:
С искова молба, постъпила в ОС В. Търново на 15.12.2022 г., ищцата Д. Х. Г. е
предявила иск срещу Окръжен съд - Велико Търново, с искане за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с цена на иска 6000 лв.,
причинени й от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на гр. д. № 626/2022 г. по описа на ОС - Велико Търново. С Определение
№12/05.01.2023г., съобразно чл. 118 от ГПК вр. чл. 104 т.4 от ГПК и чл. 103 от
ГПК, ВТОС е прекратил производството делото и го е изпратил за разглеждане по
подсъдност на ВТРС.
На 17.01.2023 г. в РС В. Търново е образувано гр. дело №214/2023 г. по описа
на същият съд. В периода от 18.01.2023 год. до 07.03.2023 год. всички съдии от
състава на Районен съд - Велико Търново са се отвели от разглеждане на делото.
Постановено е Разпореждане от 14.03.2023 г. за изпращането на делото на ВТОС за
определяне на друг равен по степен съд.
На 15.03.2023 год. е образувано в.ч.гр.д. № 206/2023 г. по описа на Окръжен
съд - Велико Търново. С постановено по същото определение от 30.03.2023 г.
ВТОС е изпратил делото за разглеждане на РС-Павликени, където на 04.04.2023 г. е
образувано гр. дело №239/2023г. Всички съдии от РС- Павликени са се отвели от
разглеждане на производството и с Определение № 216/12.04.2023 г. делото е
изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд.
С Определение №446/27.04.2023г. по образуваното на 19.04.2023 г. в.ч.гр. дело
№297/2023г. ВТОС е изпратил делото за разглеждане на РС- Свищов, където на
03.05.2023 г. е образувано гр. д. №288/2023г. В периода 04-05.05.2023 г. съдиите от
от РС- Свищов са се отвели от разглеждане на производството и с Определение
№202/12.05.2023г. делото е изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по
степен съд.
С Определение №528/19.05.2023 г. по образуваното на 18.05.2023 г. в.ч.гр.
дело №382/2023г. ВТОС е изпратил делото разглеждане на РС – Горна Оряховица,
където на 26.05.2023 г. е образувано гр. дело №1111/2023г. С определения,
постановени в периода 26.05.2023 г. – 13.06.2023 г. всички съдии от ГОРС са се
отвели от разглеждането му и с Разпореждане №1454/15.06.2023г. делото е
изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд.
4
С Определение №646/10.04.2023г. по образуваното на 19.06.2023 г. в.ч.гр. дело
№ 472/2023г. ВТОС е изпратил делото за разглеждане на РС-Елена, където на
26.06.2023 г. е образувано гр.дело №219/2023г. С определения, постановени в
периода 26.06.2023 г. - 28.06.2023г. всички съдии от РС-Елена са се отвели от
разглеждането му и с Определение №171/28.06.2023 г. делото е изпратено на ВТОС
за определяне на друг равен по степен съд. На 30.06.2023 г. в ОС-Велико Търново е
образувано в.ч.гр.д.№508/ 2023г., като с постановено по същото определение
№691/03.07.2023 г. производството по делото е прекратено и изпратено на ВТАС за
определяне на друг равен по степен съд, извън района на ВТОС, който да го
разгледа.
На 05.07.2023 г. в АС – В. Търново е образувано в.ч.гр.д.№301/2023г. по описа
на същия съд. С определение №387/20.07.2023г. по в.ч.гр.д.№301/2023г. на ВТАС
делото е изпратено на РС- Бяла за разглеждане.
Делото е постъпило в Районен съд – Бяла на 25.07.2023 г. и в същия ден е
образувано гр.д. № 574/2023 г. по описа на съда.
С определение от 31.07.2023 г. първоначалният съдия-докладчик се е отвел от
разглеждане на делото и в същия ден то е било разпределено на друг докладчик.
На 07.08.2023 г. е подадена молба от процесуалния представител на Д. Г., адв.
К. Т., с която е заявил намаляване на цената на иска от 6000 лв. на 1000 лв. С
разпореждане от 28.08.2023 год. съдът е оставил исковата молба без двиЖ.е, като
на ищцата са дадени указания за конкретизиране на исковата претенция. На
04.09.2023 г. ищцата е депозирала молба за отстраняване на нередовности. С
разпореждане от 07.09.2023 год. съдът отново е дал указания на ищеца за
отстраняване на нередовности по исковата молба, като на 12.09.2023 год.
пълномощникът на ищцата е представил нова молба за отстраняване на
нередовности.
С разпореждане от 14.09.2023 год., на осн. чл. 131 от ГПК, РС Бяла е
разпоредил до ответника да се изпрати препис от исковата молба, ведно с
допълненията и прилоЖ.ята към нея. Отговор на исковата молба е представен на
25.10.2023 год. Междувременно, на 02.10.2023 г. е подадена молба от
процесуалния представител на Д. Г., с която е заявено увеличаване на цената на
иска на 26 000 лв.
С определения от 20.10.2023 г., 23.10.2023 г. и от 01.11.2023 г. останалите
съдии от Районен съд-Бяла са се отвели от разглеждане на делото и с определение
от 06.11.2023 год. на председателя на съда, производството по същото е прекратено
5
и е изпратено на Окръжен съд-Русе за определяне на друг равен по степен съд,
който да го разгледа.
На 14.11.2023 г. в ОС Русе е образувано гр. дело № 746/2023 г. по описа на
същия съд, като с определение от 14.11.2023 г., ОС Русе е изпратил делото за
разглеждане от Районен съд-Русе, където то е постъпило на 16.11.2023 г. и е
образувано като гр. д. №6014/2023 г. по описа на РС - Русе.
С определение №4583/22.11.2023 год. делото е насрочено за разглеждане в
о.с.з. на 08.01.2024 г. На 05.01.2024 г. е подадена молба от процесуалния
представител на Д. Г., с която е заявил намаляване на цената на иска на 2 лв. На
08.01.2024 год. е подадена нова молба от същия, с която е заявено, че се оттегля
молбата за намаляване на цената на иска от 05.01.2024 г., като пълномощникът на
ищцата заявява, че искът следва да се счита предявен за сумата 6000 лв.
Съдебното заседание на 08.01.2024 год. е отложено, като съдът е разпоредил
по делото да се изиска гр. д. № 626/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико
Търново. С определение от 25.04.2024 год. съдът е конституирал като
контролираща страна Прокуратурата на Република България. Делото е насрочено в
с.з. на 27.05.2024 год. На 21.05.2024 год. е подадена молба от процесуалния
представител на Д. Г. К. Т., с искане заседанието да бъде отложено, предвид негов
служебен ангажимент. С протоколно определение, постановено в с. з. на 27.05.2024
год., делото е насрочено за 01.07.2024 год.
На 26.06.2024 год. е подадена молба от процесуалния представител на ищцата
Д. Г., адв. К. Т., с която е заявил увеличаване на цената на иска на 33 000 лв. С
определение №2507/26.06.2024 г. РС Русе е допуснал изменението на иска, чрез
неговото увеличение, а с определение № 2508/26.06.2024 год. е прекратил
производството и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд-Русе.
На 24.07.2024 г. в ОС Русе е образувано гр. д. №554/2024 г. по описа на същия
съд. С определение № 837 от 08.08.2024 г. делото е насрочено за разглеждане в
о.с.з. на 25.09.2024 г. По искане на ищцата съдът е допуснал трима свидетели в
режим на довеждане.
На 09.09.2024 год. е подадена молба от процесуалния представител на Д. Г. К.
Т., с която е заявил изменение в цената на иска, като същият се счита предявен за
сумата 6 000 лв., частичен иск за разликата от пълния размер от 33000 лв. С
разпореждане от 16.09.2024 год. ОС Русе е указал на ищцата да заяви дали
изменението е предприето при условията на чл. 232 от ГПК или чл. 233 от ГПК,
предвид обстоятелството, че по гр. дело № 6014/2023 г. на Районен съд-Русе е
6
проведено първо с.з. и оттегляне на иска е допустимо със съгласието на ответника.
Разпореждането е връчено на 17.09.2024 год.
На 25.09.2024 год. с молба адв. К. Г. Т. е представил болничен лист, с искане за
отлагане на с.з. за друга дата. Поради това, с протоколно определение, постановено
в с.з. на 25.09.2024 год., делото е отложено за 16.10.2024 г.
В. с.з. на 16.10.2024 год. съдът е приел, че не е налице изменение на иска,
предвид липсата на волеизявление на ищцата във връзка с дадените на 16.09.2024
год. указания. Извършен е разпит на явилите се двама свидетели. В заседанието е
даден ход по същество на делото. С решение № 428 от 21.10.2024 г. по гр.д. №
554/2024 г. Окръжен съд Русе е отхвърлил предявения от Д. Г. иск против Окръжен
съд-Велико Търново за присъждане на обезщетение от 33 000 лв. за причинени
неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
гр.д. № 626/2022г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново в разумен срок, като
неоснователен и недоказан.
Решението е връчено на ищцата на 22.10.2024 г. и в същият ден срещу него е
постъпила въззивна жалба. Препис от нея е връчен на насрещната страна, която е
депозирала отговор на въззивната жалба на 12.11.2024 г. Съгласно разпореждане от
13.11.2024 г. делото е изпратено на Апелативен съд-Велико Търново, където е
постъпило на 18.11.2024 г. и е образувано в.гр. д. № 608/2024 г. по описа на ВТАС.
С разпореждане №414 от 06.12.2024 г. делото е насрочено за разглеждане в
о.с.з. на 15.01.2025 г. В с.з. на 15.01.2025 г. е даден ход на делото по същество и
същото е обявено за решаване. С решение №29/31.01.2025 г. по в.гр. д. № 608/2024
г. АС Велико Търново е потвърдил решение № 428 от 21.10.2024 г. по гр. дело №
554/2024 г. по описа на Окръжен съд-Русе. Решението на ВТАС е връчено на
страните, не е обжалвано пред ВКС и е влязло в сила.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до
извод за неоснователност на предявения иск, по следните съобраЖ.я:
Правото на увреденото лице да получи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му от правораздавателен орган, вследствие нарушаване на принципа за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, е обусловено от
осъществяването на следния фактически състав: ищецът да е страна по висящ,
респ. приключил съдебен процес; съдебното производство да е с продължителност,
надхвърлящи рамките на обичайно необходимото време за разглеждане и
приключване на делото, с оглед правилата на общия исков процес, уреден в ГПК и
добрите нрави; ищецът да е претърпял неимуществени вреди; причинените
7
неимуществени вреди да са последица от прекомерната продължителност на
съдебния процес. Продължителността на производството се преценява с оглед
критериите, установени в практиката на ЕКПЧОС, а именно: общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и техните процесуални и законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, имащи значение за правилното
решаване на спора. За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищцовата страна
е да проведе доказване относно фактите, обосноваващи нейната претенция.
В разглеждания случай от доказателствата по делото не се установява да е
допуснато неоснователно забавяне при извършване на съдопроизводствените
действия от всеки от ответниците РС Велико Търново, РС Русе, ОС Русе, АС
Велико Търново и РС Бяла.
Пред ВТРС производството е приключило в периода 17.01.2023 г. - 14.03.2023
г., т.е. продължителност от 1 м. и 25 дни. Пред РС Бяла производството се е развило
в периода 25.07.2023 г. - 06.11.2023 г. – продължителност от 3 м. и 12 дни. Пред РС
Русе производството е продължило в периода 16.11.2023 г. – 26.06.2024 г., т.е.
продължителност от 7 м. и 10 дни. Пред ОС Русе делото е разгледано в периода
24.07.2024 г. - 21.10.2024 г., т.е. продължителност от 2 м. и 28 дни. Пред АС – В.
Търново делото е разгледано и приключило в периода 18.11.2024 г. - 31.01.2025 г. –
продължителност от 2 м. и 13 дни.
Във всеки от посочените съдилища - ответници делата са образувани
незабавно, при постъпване на книжата, а действията от датата на образуване на
производство пред всеки от тях и разпределянето на съдия-докладчик, до
приключване, са своевременни и не разкриват отклонение от установените
процесуални срокове. Всеки от ответниците своевременно, в разумен и в кратък
срок е извършвал необходимите процесуални действия по двиЖ.ето на делото и
приключването му. В случаите на самоотводи, същите са постановявани незабавно
или в максимално кратък срок, като следва да се съобрази, че възлагането на
делото на конкретен съдия-докладчик изисква докладването му на адм.
ръководител, разпределянето му чрез ЕИСС и последващо докладване на съдията-
докладчик. Настоящият съдебен състав взе предвид и че продължителността на
срока за разглеждане на предявения иск е обусловена и от процесуалното
поведение на ищцата, респ. нейния процесуален представител – исковата молба е
депозирана пред родово некомпетентен съд, който е и ответник по иска; исковата
молба е била нередовна, което е наложило даването на указания за изправянето на
8
констатираните нередовности от РС Бяла; депозирани са молби за изменение на
цената на иска, довели до промяна на родовата подсъдност на делото и наложили
изпращането му за разглеждане от ОС Русе. Извършените процесуални действия
на всеки етап от производството не обосновават извод за допуснато неоснователно
забавяне на производството и разглеждане на делото в неразумен срок.
Наред с горното се установява, че от подаване на исковата молба на
15.12.2022 г. пред ОС - Велико Търново до окончателното приключване на
производството пред Апелативен съд-Велико Търново, с постановеното решение
на 31.01.2025 г. по в.гр. д. № 608/2024 г., са изминали 2 години и 1 месец. Тази обща
продължителност на производството не се явява извън разумния срок. За този
период от време производството е преминало през общо 9 съдилища – ОС В.
Търново, РС В. Търново, РС Елена, РС Горна Оряховица, РС Свищов, РС
Павликени, РС Бяла, РС Русе, ОС Русе и АС В. Търново, като в същият са
включени и предвидените в процесуалния закон процедури и времето необходимо
за изпращане/получаване на делото в друг съд, както и нееднократното му
препращане му на ВТОС и на ВТАС за произнасяне по реда на чл. 23 ГПК. В този
срок се включва и времето, необходимо за изпращане/ получаване на делото в
съдилищата, и поради направено от ищцовата страна увеличение/намаление на
предявената като размер парична претенция, както и срока за обжалване, който
следва да изтече, за да влезе в сила съдебният акт и делото да бъде изпратено.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че в случая не е
установена първата от кумулативно изискуемите предпоставки за основателност
на иска по чл. 2б ЗОДОВ - нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, което обосновава и
неоснователността на предявения по настоящото дело иск за осъждане на
ответниците Районен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Русе, Районен съд –
Русе, Апелативен съд – Велико Търново и Районен съд – Бяла солидарно да
заплатят на ищцата сумата 27 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди
от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.
6, § 1 от ЕКЗПЧОС, на гр.д.№870/2022 г. на Окръжен съд - Велико Търново,
продължило в гр.д. № 574/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла, гр.д. №6014/2023
г. по описа на РС – Русе, гр. д. №554/2024 г. по описа на ОС – Русе и приключило в
производство по в.гр. д. № 608/2024 г. по описа на АС – Велико Търново, ведно със
законната лихва от завеждане на иска. С оглед на това исковата претенция следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед от резултата на производството пред настоящата инстанция на ищцата
9
не се дължат разноски.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ постановява, че съдът осъжда ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Съгласно изричната разпоредба на чл. 32, т. 3
ГПК държавните учреждения и другите юридически лица могат да бъдат
представлявани в съдебното производство по пълномощие както от юрисконсулти,
така и от други техни служители с юридическо образование. Правно значение за
присъждането на разноските по чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ има не наименованието на
длъжността, а фактът, че процесуалното представителство е било осъществено от
лице по чл. 32, т. 3 ГПК, като представителството в съдебното производство по
пълномощие може да бъде както от юрисконсулти, така и от други служители с
юридическо образование, в който смисъл е установената практика на ВКС: опр. №
2975 от 11.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3032/2023 г., IV г. опр. № 184 от
17.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4675/2024 г. на IV г. о. и др.
В настоящото производство ответникът Апелативен съд – Велико Търново е
представляван от съдебен помощник, а ответникът РС Велико Търново – от съдия в
същия съд, които са служители по смисъла на чл. 32, т. 3 ГПК, за което
упълномощаване са представени доказателства /л. 39 от делото и л. 59 от гр.д.
№251/2025 г. на ДРС/. С оглед изхода на делото на всеки от посочените ответници
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200
лв., определен с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъщественото представителство, съгласно чл. 25 ал. 1 НЗПП.
По излоЖ.те съобраЖ.я, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения иск по чл. 2б, ал. 3
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ от Д. Х. Г., ЕГН:**********, с адрес
гр. ***, ул. *** №**, чрез пълномощник К. Г. Т., срещу РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, ОКРЪЖЕН СЪД –
РУСЕ и АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищцата сумата от 27 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и
10
решаване в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, в производството по
гр.д.№870/2022 г. на Окръжен съд - Велико Търново, продължило в гр. д.
№214/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, гр.д. № 574/2023 г. по
описа на Районен съд – Бяла, гр. д. №6014/2023 г. по описа на РС – Русе, гр. д.
№554/2024 г. по описа на ОС – Русе, приключило в производство по в.гр. д. №
608/2024 г. по описа на АС – Велико Търново, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН:**********, с адрес гр. ***, ул. ***** №**, да
заплати на РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО сумата от 200 лв. /двеста лева/
- юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на осн. чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от НЗПП.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН:**********, с адрес гр. ***, ул. *** №**, да заплати
на АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО сумата от 200 лв. /двеста лева/ -
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на осн. чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от НЗПП.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________

11