№ 7316
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110162275 по описа за 2023 година
Предявен е от Д. Й. Н. срещу „Д.О.З.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, предявена
като частичен иск от вземане в общ размер на 525,60 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник преден ляв и
облицовка предна броня на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, причинени в резултат на
реализирано на 05.11.2021 г. ПТП в ***“ по вина на водача на л.а. „Пежо Боксер“, с рег. №
***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със
законната лихва от предявяване на иска 14.11.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 05.11.2021 г., около 09.35 часа, в ***“ до заведение
за хранене „А.Ф.“ лек автомобил марка „Фолксваген“ Голф, с peг. № ***, собственост на
ищеца, е бил блъснат от л.а. „Пежо Боксер“, с peг. № ***, управляван от Б.Г.. Сочи, че
водачът на л.а. Пежо Боксер, с peг. № *** е предприел маневра завиване надясно, като не
осигурил достатъчно странично разстояние, блъснал в предна лява част л.а. марка
„Фолксваген“ Голф. Излага, че в случая, с поведението си водачът на л.а. Пежо Боксер, с
peг. № ***, виновно е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. За настъпилото ПТП страните
изготвили Двустранен констативен протокол за ПТП, като в протокола посочили, че водачът
на Пежо Боксер, е peг. № *** е виновен за настъпилото ПТП. Излага, че лекият автомобил
на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
На 18.11.2021 г. ищецът уведомил Д.О.З.” ЕАД за настъпилото ПТП, като представител на
ответника извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис
заключение по щета № 43082132103585/18.11.2021 г. Като застрахователно обезщетение
получил сума в размер на 163.20 лева. Твърди, че на 28.01.2022 г. завел съдебен иск срещу
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с което било
образуваното гр.д. № 20221110104417 по описа на СРС, 90 състав. С Решение № 13523 от
25.11.2022 г. ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на
20.00 лева, частичен иск от общо 545.60 лева. Сочи, че с Решение № 5520 от 30.10.2020 г. по
в.гр.д. № 20231100502456 по описа на СГС, 2-д състав, първоинстанционното решение било
потвърдено изцяло. Твърди, че до момента не е получил необходимото застрахователно
1
обезщетение. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва
изложеното от страна на ищеца, че във връзка с подадена от негова страна е образувано гр.д.
4417/2022 г. по описа на СРС, по което е постановено решение, с което ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата от 20 лв. частичен иск от 546,60 лв. Сочи че с решение по в.гр.д.
№ 20231100502456 по описа на СГС, съдът е приел, че претърпените вреди са в размер на
483,60 лв., респ. че дължими от ответника са 320,40 лв., с оглед извършеното плащане в
размер на 163,20 лв. Твърди, че на 16.12.2022 г. е изплатил по сметка на ищеца сумата от 1
695,12 лв., представляваща сбор от 320,40 лв., законна лихва за периода 24.01.2022 г. до
13.11.2023 г. в размер на 64,72 лв., както и разноски пред двете инстанции в размер на 1
3100 лв. С оглед извършеното плащане, развива съображения в насока, че не е дал повод за
завеждане на настоящото дело. Евентуално оспорва иска като неоснователен. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на л.а. „Пежо Боксер“, с peг. № ***, като в срока на действие на
договора, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования
при ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в
причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди в посочения в исковата
молба размер.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е погасил претенцията.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към дата на ПТП ответникът е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на л.а. „Пежо Боксер“, с peг. № ***;
че на 05.11.2021 г., около 09.35 часа, в ***“ до заведение за хранене „А.Ф.“ лек автомобил
марка „Фолксваген“ Голф, с peг. № Е 8862 MB, собственост на ищеца, е бил блъснат от л.а.
„Пежо Боксер“, с peг. № ***, управляван от Б.Г.; че вината за настъпилото ПТП е на Б.Г.; че
с Решение № 13523 от 25.11.2022 г. по гр.д. № 20221110104417 по описа на СРС, 90 състав,
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 20.00 лева, частичен
иск от общо 545.60 лева; че с Решение № 5520 от 30.10.2020 г. по в.гр.д. № 20231100502456
по описа на СГС, 2-д състав, първоинстанционното решение е потвърдено.
По делото е изискано и приложено гр.д. № 20221110104417 по описа на СРС, 90
състав, по което е постановено решение, потвърдено с Решение № 5520 от 30.10.2020 г. по
в.гр.д. № 20231100502456 по описа на СГС, 2-д състав. От мотивната част на решението на
СГС се установява, че общият размер на щетите към дата на ПТП е в размер на 483,60 лв.
/сума различна от приетата в първоинстанционното производство/, като с оглед
извършено извънсъдебно плащане от страна на ответното дружество в размер на 163,20 лв.
е прието, че непогасеният размер на остатъка от застрахователното обезщетение възлиза на
320,40 лв., но доколкото е бил предявен частичен иск за сумата от 20,00 лв., то въззивният
съд изцяло е потвърдил първоинстанционното решение.
В настоящото производство също е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице е посочило, че не се констатират щети, различни от
експертизата по гр.д. 20221110104417.
От страна на ответника е представено преводно нареждане /л.27 по делото/, видно от
което ответникът е заплатил в полза на ищеца по банков път на 13.11.2023 г., с час на
операцията 13:54 ч., сумата от 1 695,12 лв., като ответникът е изложил твърдения и
представил в тази връзка справка за плащане /л.54/, в която е посочено, че платената сума
включва: 320,40 лв. – имуществени вреди; 64,72 лв. лихва за периода 24.01.2022 г. до
13.11.2023 г.; разноски за първа инстанция 830 лв. и разноски за втора инстанция 480 лв.
2
Ищецът не оспорва, че е получил плащане, като дори в молба от 19.02.2024 г. /л.67/
прави искане за отделяне за безспорно на обстоятелството, че застрахователно обезщетение
в размер на 483,60 лв. е изцяло платено от ответника.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло поради
извършено плащане от страна на ответника.
По разноските:
С оглед развитите по-горе съображения спорен остава въпросът между страните дали
ответникът е дал повод за завеждане на делото, с оглед обстоятелството, че е платил на
13.11.2023 г. изцяло дължимото се застрахователно обезщетение в полза на ищеца. В тази
връзка ищецът в молба от 19.02.2024 г. е посочил, че исковата молба е подадена на
10.11.2023 г. и е представил доказателства. Цитираната молба е депозирана след първото по
делото о.с.з. По отношения на представената със същата молба доказателства обаче не
следва да намира приложение разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК досежно преклузията,
доколкото в случая не се касае за нови обстоятелства и доказателства във връзка със спора
по същество по делото.
Представеният от страна на ищеца фискален бон /л.72/, видно от който са платени
услуги по приемане и изпращане на пратка с номер съвпадащ с този, посочен в обратната
разписка, е от 10.11.2023 г. В обратната разписка, посочената дата 13.11.2023 г. е датата на
доставяне. От изложеното се установява, че исковата молба е подадена, преди извършване
на плащането, респ. настоящият съдебен състав достига до извода, че ответникът е дал
повод за завеждане на делото, поради което сторените от ищеца разноски, следва да се
възложат в тежест на ответника.
Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 50 лв., разноски за
експертиза в размер на 400 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с вкл. ДДС /като
във връзка с последното са представени доказателства, че адвокатът е регистриран по
ЗДДС/. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което
съдът намира за основателно и следва да намали адв. хонорар под минимума, предвиден в
НМРАВ. Аргументите за това са следните: решението на Висшия адвокатски съвет за
приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения
представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и
преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат
чрез възлагане на задължение на съда възнаграждението да бъде в посочения в наредбата
минимален размер. Въведеното правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения
от Висшия адвокатски съвет размер без възможност на съда да прецени вида, количеството
и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при
защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е
даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че претендираното възнаграждение от ищеца следва да
бъде намалено до сумата от 100 лева, предвид цената на иска - 10 лева, липсата на
фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че между страните е воден
предходен процес, по който всъщност са установени всички правопораждащи факти
досежно претенцията. Отчитайки обстоятелството, че адвокатът на ищеца е регистриран по
ЗДДС, то следва да се присъдят разноски за адв.хонорар в размер на 120 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 570,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Д.О.З.“
3
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от К.Х.Ч. и Б.А.В.,
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10,00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 525,60
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на калник преден ляв и облицовка предна броня на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.
№ ***, причинени в резултат на реализирано на 05.11.2021 г. ПТП в ***“ по вина на водача
на л.а. „Пежо Боксер“, с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, ведно със законната лихва от предявяване на иска 14.11.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от К.Х.Ч. и Б.А.В., да заплати на Д. Й. Н., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 570,00 лв. – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4