№ 8727
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110156574 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. В. П., с която срещу "Т.С.“ ЕАД
са предявени отрицателни установителни искове за признаване недължимостта на
сумата 306,90 лева, представляваща 1/6 част от задължението за топлинна енергия,
начислено за периода 01.10.2012 г. – 31.01.2020 г. за имот на адрес: гр. ******, аб. №
******, инсталация ******, както и на сумата 275,53 лева, представляваща лихва за
забава върху това вземане, начислено върху главницата за периода до предявяване на
исковете.
Ищецът твърди, че е наследник на майка си М. Г. П., която е била титуляр на
партида при ответника за процесния топлоснабден имот. Поддържа, че П. е починала
на 28.02.2011 г. и е оставила за свои наследници по закон ищцата, В. П. (преживял
съпруг) и И. П. (син). Ответникът претендирал заплащане на стойност на топлинна
енергия за процесния период, като фактурирал същата и изисквал заплащането й от
ищцата. Счита, че за нея е налице правен интерес да отрече дължимостта на 1/6 част
от сумите за имота, с оглед настъпилото наследствено правоприемство и изтеклата за
вземанията погасителна давност. Моли за уважаване на исковете и претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете като недопустими, а в условията на евентуалност
признава изтеклата погасителна давност. Пояснява, че признава иска за следните
размери: сумата 565,00 лева – главница за периода м.10.2012 г. – м.04.2019 г. и за
сумата 544,98 лева – мораторни лихви за периода 01.12.2012 г. – 12.02.2025 г.,
представляващи 1/6 ид.ч. от натрупаните задължения по процесната партида. Позовава
се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като счита, че не е дал повод за предявяването
на исковете. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за
производството.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че
1
е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че за него е налице правен
интерес от редявяване на иска.
В тежест на ответника е да установи наличието на договорно правоотношение
между страните с предмет продажба на топлинна енергия на адреса на имота, вкл.
качеството на ищеца на собственик на същия имот, че са налице предпоставките да
начисли процесното количество услуги по реда, по който това е сторено, че
начислението е извършено при спазване на нормативната уредба и приложимите към
договора общи условия, като тези обстоятелства не са спорни между страните. Не е
спорно също така, че за вземанията, начислени за периода м.10.2012 г. – м.04.2019 г. е
изтекла тригодишната погасителна давност.
Налице е признание на иска, с оглед което и всички факти и обстоятелства по
делото са безспорни. Ответникът се е отказал от защита по предявените искове,
предвид което и същите следва да бъдат изцяло уважени за предявените размери и
периодите, за които производството е останало висящо.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК има
ищецът. Не може да се приеме от представените по делото писмени доказателства и
служебно приобщените такива, че ответникът е дал повод за завеждането на делото.
Видно е дори и от развитието на производството по ч.гр.д. № 16712/2023 г. по описа на
СРС, 48 състав, че макар да е имало неплатени задължения по процесната партида за
предходен период, ищецът по това дело е заявил претенцията си за периода след
01.05.2019 г. Доколкото е налице признание на иска, то и разноските следва да се
възложат в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. В полза на ответника
съдът определя да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
50 лева.
Съдът констатира, че с оглед цената на предявените искове и
обстоятелството, че същите са предявени в защита на един интерес, дължимата
по тях държавна такса е размер на 50 лева, а ищцата е внесла такса в размер на
139,78 лева. Ето защо и по искане на страната сумата 89,78 лева подлежи на
връщане като недължимо внесена.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. В. П., ЕГН **********,
с адрес: ******, тел. **********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищцата не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
******ж, сумата 306,90 лева, представляваща припадащата се на В. В. П. 1/6 (една
шеста) част от задължението за топлинна енергия, начислено за периода 01.10.2012 г. –
30.04.2019 г. за имот на адрес: гр. ******, аб. № ******, инсталация ******, както и
сумата 275,53 лева, представляваща лихва за забава върху това вземане, начислено
върху главницата за топлинна енергия за периода от изпадане в забава до предявяване
на исковете (24.09.2024 г.), поради погасяване на правото на принудително изпълнение
за тези вземания с изтичането на тригодишен давностен срок.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК В. В. П., ЕГН **********, с
адрес: ******, тел. **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ******, сумата 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3