№ 793
гр. Бургас, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100500483 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Делото се разглежда за втори път от Бургаския окръжен съд, след като с
решение №50020/07.03.2023 год. по гр.д.№2297/2022 год. по описа на
Върховния касационен съд, 1-во г.о., е отменено решение № 208/10.03.2022
год. по в.гр.д.№16/2022 год. по описа на Бургаския окръжен съд, 4-ти въззивен
граждански състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на Бургаския окръжен съд.
Подадена е въззивна жалба от Р. В. К. ЕГН ********** и Т. К. К. ЕГН
********** - двамата от гр. К. ул.“Ю. В.“ № ** - ищци в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.
Петър Начков, АК-Сливен срещу решение № 260092/01.11.2021 год. по гр.д.
№ 418/2014 год. по описа на Районен съд- Карнобат, с което са отхвърлени
исковете на Р. В. К. ЕГН ********** и Т. К. К. ЕГН ********** - двамата от
гр. К., ул.“Ю. В.“ № ** срещу И. Р. Н. ЕГН ********** и Д. С. Н. ЕГН
1
********** - двамата от гр. К., ул.“Г. К.“, № **, ет. * :
-за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим
имот масивен едноетажен склад /“общ“ склад/, на площ 98,82 кв.м., ведно
с правото на строеж върху терена, в който е построен, съставляващ УПИ
II-10, кв.3 по плана на Промишлена зона - гр.Карнобат, целият на площ 10 600
кв.м., при граници: изток - УПИ III, запад – УПИ I, север - УПИ V-100, 103,
юг – ж.п. линия и за осъждане на ответниците да предадат на ищците
владението върху склада;
-за осъждане на ответниците на осн. чл.73, ал.1 ЗС, да заплатят на
ищците сумата 1400 лева – частичен иск от 10 200 лева, за периода 12.07.2011
год. до датата на предявяване на иска, ведно със законна лихва от датата на
предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
Въззивниците излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, като постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закони и несъобразяване с доказателствата по
делото. Твърдят, че съдът не е обсъдил въведените доводи, решил е спора при
непълно изяснена фактическа обстановка, пренебрегнал е основни правни
принципи и е изградил погрешни крайни изводи. Подробни съображения се
излагат по отношение на: необсъждане на представената по делото
нотариална покана от 18.09.2013 год. от ищците до ответниците; заимстване
на изводите, направени в решение по гр.д. № 628/14г. на БОС, без да са
обосновава връзката му с настоящото дело; неизлагане на аргументи досежно
конкуренцията между нотариалният акт, удостоверяващ правата на ищците и
решението по цитираното по-горе дело; необсъждане възраженията на
ищците по отношение на Решение №644, с което е допусната поправка на
ЯФГ на Решение №180; неразпределяне доказателствената тежест между
страните. Подробни аргументи въззивниците развиват за обосноваване на
твърдението си за противоречие на решението на материалния закон: въпреки
представения от ищците нотариален акт, удостоверяващ правото им на
собственост и ангажирани гласни доказателствени средства, въпреки
непредставяне на доказателства от ответниците, които да опровергаят
неговата материална доказателствена сила, съдът не е обсъдил аргументите на
ищците, а е отхвърлил иска с позоваване на Решение №180 и Решение №644,
без да отчете факта, че същото е непротивопоставимо на Р. К.. Съдът не е
2
обсъдил хронологически представените от ищците доказателства-нотариален
акт и нотариална покана, удостоверяващи че имотът е ползван от ответниците
без правно основание, поради което ищците са били лишени от ползването на
имота. За отхвърляне на иска по чл.73, ал.1 ЗС, съдът не е взел предвид
извършената СИЕ и свидетелските показания, удостоверяващи осъществено
от ответниците ползване на процесния имот, лишавайки ищците от ползване
и реализиране на ползи от правото си на собственост. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявените искове и за
присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите И. Р. Н. и Д. С. Н. - ответници в първоинстанционното
производство, чрез процесуален представител адв. Иван Чавдаров представят
в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него
въззиваемите излагат подробни съображения за потвърждаване на решението.
Оспорват изводите на въззивниците, основани на отправената нотариална
покана, доколкото с нея не се установяват права, а се прави изявление от едно
лице спрямо друго, която е изпратена преди постановяване на съдебно
решение, с което се признават правата на ответниците върху имота. Според
въззиваемите, съдът е обсъдил само относимите към спора доказателства, а
тези, които не е взел предвид са неотносими, предвид дългогодишната
история на казуса. Съдебните решения според въззиваемите, установяват
правата на ответниците още към 2001 г., поради което представеният от
ищците нотариален акт не ги легитимира като собственици. Поради това
считат, че не е налице конкуренция между нотариалния акт и съдебните
решения, след като е предявен ревандикационен иск. Излагат аргументи по
оплакванията, досежно датата на решението за поправка на ЯФГ, както и
досежно бланкетност на оплакванията за несъобразяване на съда с фактите и
обстоятелствата по делото. Подробни аргументи се излагат за обсъждане на
конкуренцията между титула за собственост на ищците и съдебните решения,
за да обосноват извод, че съдебното решение, установило правата на
ответниците предхожда нотариалния акт и неговата СПН следва да бъде
зачетена, като искът следва да бъде отхвърлен. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните
разноски пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу акт
на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което Е
3
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Карнобатският районен съд се е произнесъл по
обективно и субективно съединени искове с правни основания чл.108 от
Закона за собствеността и чл.73, ал.1 от Закона за собствеността.
На осн. чл.294 от ГПК при повторното разглеждане на делото, дадените
с отменителното решение на ВКС указания, са задължителни за настоящия
съд. С отменителното решение на ВКС са дадени указания за извършване на
процесуални действия от въззивния съд за събиране на доказателства във
връзка с възражението на ищците изложено във въззивната им жалба, че
решението по гр.д.№ 628 от 2014 г. на Бургаския окръжен съд не е
противопоставимо на ищцата Р. К., тъй като тя не е била страна в това
производство. С отменителното решение на ВКС е указано на въззивния съд
да даде указания на страните за възможността да ангажират доказателства
относно това дали към датата на сключване на сделката по нотариален акт №
** от 11.12.**** г. процесният склад е бил придобит в резултат на
упражняване на търговската дейност на ЕТ "Кунев-Тодор Кунев" и дали е бил
включен в търговското предприятие на ЕТ "Кунев-Тодор Кунев". Посочено е,
че установяването на това обстоятелство е от значение, за да се определи дали
гр.д.№ 628 от 2014 г. на Бургаския окръжен съд е било с предмет вещ -
собственост на ЕТ "Кунев-Тодор Кунев" /съгласно приетото в т.1 от
Тълкувателно решение 2 от 27.12.2001 г. по т.д.№ 2 от 2001 г. на ОСГК на
ВКС/ или с предмет вещ, която е била съпружеска имуществена общност
между Т. К. и съпругата му Р. К., в който случай Р. К. би била необходим
другар на Т. К. в производството по гр.д.№ 628 от 2014 г. и постановеното по
това дело решение би имало сила на пресъдено нещо и спрямо нея, въпреки
че тя не е била страна в това производство /чл.216, ал.2 ГПК/. Указано е, че
при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да даде
възможност на страните да ангажират доказателства, както и служебно да
събере доказателства относно това, дали към 30.09.**** г. /когато е бил
сключен договорът за продажба между ЕТ "Кунев-Тодор Кунев" и „Ули
транс“ ЕООД, обективиран в нотариален акт № ** от 30.09.**** г./ е имало
вписана в имотния регистър по реда на чл.114, б.“а“ ЗС искова молба за
установяване привидността /персонална симулация/ на договора по нотарилен
акт № ** от 11.12.**** г. и дали „Ули транс“ ЕООД /купувачът по договора за
4
продажба обективиран в нотариален акт № ** от 30.09.**** г./, е бил
добросъвестен към датата на сключване на този договор. Посочено е, че
служебното събиране на доказателства за тези обстоятелства е в съответствие
с приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1
от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като събирането на тези доказателства е
необходимо за осигуряване приложението на императивната норма на чл.17,
ал.2 ЗЗД, касаеща запазване на правата на трети добросъвестни лица,
придобили имот-предмет на привидно съглашение, от приобретателя по това
съглашение, преди вписването на исковата молба за установяване на
привидността.
В изпълнение на дадените указания пред въззивния съд служебно са
изискани доказателства, като такива са ангажирани и от страните,
включително е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза.
В изпълнение на указанията на настоящия съд е извършено вписване на
исковата молба по делото /която до този момент не е била вписана/ и са
представени доказателства за вписването й.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
изразените становища, правят искане за присъждане на съдебните разноски.
Карнобатският районен съд е сезиран с искова молба подадена по
пощата на 29.05.2014 год. от ищците Р. В. К. ЕГН ********** и Т. К. К. ЕГН
********** - двамата от гр. К., ул.“Ю. В.“ № ** срещу ответниците И. Р. Н.
ЕГН ********** и Д. С. Н. ЕГН ********** - двамата от гр. К., ул.“Г. К.“, №
**, ет. * за признаване за установено, че ищците са собственици на
недвижим имот масивен едноетажен склад /“общ“ склад/, на площ 98,82
кв.м., ведно с правото на строеж върху терена, в който е построен ,
съставляващ УПИ II-10, кв.3 по плана на Промишлена зона - гр.Карнобат,
целият на площ 10 600 кв.м., при граници: изток - УПИ III, запад – УПИ I,
север - УПИ V-100, 103, юг – ж.п. линия и за осъждане на ответниците да
предадат на ищците владението върху склада; както и за осъждане на
ответниците на осн. чл.73, ал.1 ЗС, да заплатят на ищците сумата 1400 лева
– частичен иск от 10 200 лева, за периода 12.07.2011 год. до датата на
предявяване на иска – 28.05.2014 год., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху процесния склад
5
въз основа на договор за покупко-продажба обективиран в н.а. № **, том
*, вх.рег.1858, дело № ***/**.**.**** год. на нотариус №581 от
прехвърлителя „Ули транс“ЕООД-София . С нотариална покана от
18.09.2013 год. – представена по делото, поканили ответниците, за които
твърдят че са във владение на процесния имот, в срок до 30.09.2013 год.
доброволно да опразнят и да им предадат склада, но това не било направено,
поради което са предявили процесните искове.
Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че придобиването на
процесния имот по н.а. № **, т. **-ти, рег.7966, дело № ****/11.12.**** год.
на нотариус № 323 от ЕТ "Кунев-Тодор Кунев" е въз основа на привидна
сделка, като прикритата сделка сочи, че те са действителните собственици на
имота. Позовават се на сключено споразумение разкриващо персоналната
симулация на сделката по н.а. № **, както и на висящо към момента на
депозиране на отговора гр.д.№ 628/2014 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, по което ищците са предявили иск срещу ЕТ "Кунев-Тодор Кунев" на
осн. чл.124 , ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.17, ал.1 от ЗЗД, за
установяване на персоналната симулация при сключване на договора по н.а.
№ **, дело № ****/11.12.**** год. на нотариус № 323 и установяване на
собствеността им върху процесния имот произтичаща от прикритата сделка.
Твърдят също, че след придобиването на собственост на складове
разположени върху процесното УПИ, въз основа на постигнато към 2001 год.
съгласие между страните и за по-удобно, са си разменили ползването на
складови помещения, като било договорено ответниците да ползват
процесния склад, на който те се явяват и действителни собственици. Излагат
обстоятелства и твърдения за вътрешни договорености и водени съдебни
дела, относно развилите се между страните отношения след придобиване на
процесния склад и други складове върху същия терен по н.а. № ** и по н.а. №
**/06.12.2001 год. на нотариус 363, като считат, че сочените от тях
обстоятелства обосновават неоснователност на предявените искове. Отделно
се твърди, че към момента на предявяване на исковете ответника И. Н. не
ползва и не владее процесния склад, а същият се ползва и владее само от
съпругата му Д. Н..
Пред районния съд страните са поддържали становищата си,
ангажирали са доказателства.
6
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустими искове, поради което е валидно и
допустимо.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищците по
делото не се легитимират и не твърдят собственост върху процесния
имот на основание оспорената от ответниците сделка по н.а. № **, дело №
****/11.12.**** год. на нотариус № 323 , а се легитимират като собственици
на процесния склад, ведно с прилежащото му право на строеж върху терена
въз основа на сочения от тях и представен по делото нотариален акт н.а. №
**, том *, вх.рег.1858, дело № ***/**.**.**** год. на нотариус №581 ,
съгласно който „Ули Транс“ЕООД-София представлявано от управителя
Костадин Дрангов е продал на ищцата Р. В. К. по време на брака й с ищеца Т.
К. К. недвижими имоти, между които и процесния имот, описан като масивен
едноетажен „общ склад“ със застроена площ от 98,82 кв.м., при посочени
граници, ведно с прилежащото му право на строеж върху терена.Този
нотариален акт легитимира ищците като собственици на процесния имот при
условията на съпружеска имуществена общност на осн. чл.21, ал.1 от СК.
Оспорванията на ответниците по делото се свеждат до твърдения, че
праводателят на ищците по посочената по-горе сделка - „Ули транс“ ЕООД-
София, предвид воденото и приключило гр.д.№ 628/2014 год. на БОС, е
придобил правата си върху процесния имот от несобственик, поради което
последващото прехвърляне от него в полза на настоящите ищци е
непротивопоставимо на ответниците, които са действителните собственици на
имота.
От представения по делото н.а. № **, т. *, рег. №2845 дело
№415/**.**.**** год. на нотариус №581 се установява, че „Ули
транс“ЕООД-София е придобил правата върху процесния имот чрез покупко-
продажба, като негов продавач по сделката е ЕТ "Кунев-Тодор Кунев". В
нотариалния акт е отразено, че продавачът ЕТ "Кунев-Тодор Кунев" се е
легитимирал като собственик на процесния имот въз основа на н.а. № ** т.
**-ти, рег.7966, дело № ****/11.12.**** год. на нотариус № 323.
7
Производство по гр.д.№ 628/2014 год. по описа на Бургаския окръжен
съд-приложено по настоящото дело, се е развило по исковете на настоящите
ответници и на още две лица срещу ЕТ "Кунев-Тодор Кунев", за разкриване
на персонална симулация на сделката по н.а. № ** т. **-ти, рег.7966, дело №
****/11.12.**** год. на нотариус № 323 и за установяване на собствеността на
ищците по това дело, между които и настоящите ответници, върху
недвижими имоти включващи и процесния имот. Правата на купувача по този
нотариален акт - ЕТ "Кунев-Тодор Кунев" са оспорени с твърдение, че по
действителната, прикрита сделка, правата върху процесния имот по този
нотариален акт всъщност на придобити от ответниците по настоящото дело и
от още две лица, а не от ЕТ "Кунев-Тодор Кунев". С решение
№180/15.05.2019 год. по гр.д.№628/2014 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, поправено с решение №644/18.07.2017 год./л.234/, потвърдено с решение
№106/05.12.2019 год. по в.гр.д.№310/2019 год. по описа на Бургаския
апелативен съд, последното, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 444/23.10.2020 год. по гр.д.№1861/2020 год. на ВКС, 2-ро г.о.,
е прието за установено по отношение на ЕТ "Кунев-Тодор Кунев", че
недвижим имот, представляващ 3900/10600 кв.м.ид.ч. от ПИ с пл. № 10, за
който е отреден парцел II в кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр.
Карнобат, с площ от 10600 кв.м., ведно с построените в имота три сгради, а
именно: масивен едноетажен, склад №5 с площ от 420.78кв.м., масивен
едноетажен „общ” склад с площ от 98.82 кв.м. и масивен едноетажен склад
„за олио” с площ 758 кв.м.“, към датата на сключване на покупко-продажба
във формата на нот.акт № **, том ****, рег. № 7966, дело № 1298/2001 г. по
описа на нотариус Т. Великов, е собственост на И. П. И.ов, К. Д. И.ова, Д.
С. Н. и И. Р. Н., т.к. договорът е нищожен поради наличие на
персоналната симулация на страната на купувача. По това дело
дружеството „Ули транс“ЕООД не е било страна.
От заключението на вещото лице Арабаджиева по приетата от
въззивния съд съдебно-икономическа експертиза, допусната съгласно
указанията на ВКС по отменителното решение, се установява, че по н.а. № **
т.13-ти, рег.7966, дело № ****/11.12.**** год. на нотариус № 323
процесният имот, ведно с прилежащото му право на строеж върху терена, е
придобит като част от предприятието на едноличния търговец ЕТ
"Кунев-Тодор Кунев", а не като вещ съпружеска имуществена общност
8
между физическото лице Т. К. и съпругата му Р. К.. Вещото лице
Арабаджиева сочи, че след прехвърлянето по н.а. № ** т.13-ти, рег.7966, дело
№ ****/11.12.**** год. на нотариус № 323 в полза на ЕТ "Кунев-Тодор
Кунев" придобитите имоти, между които и процесния, са отразени като
дълготрайни материални активи в счетоводството на едноличния търговец и
за периода от 01.01.2002 год. до 30.09.2010 год. /т.е. до разпореждането в
полза на „Ули транс“ЕООД/ за тях са начислявани амортизации. В посочения
период счетоводството на едноличния търговец е редовно водено. С оглед
придобиването на процесния имот от едноличния търговец през 2001 год.,
извършеното в брой плащане от общо 12 450 лв. представляващо платената от
едноличния търговец цена, е осчетоводено в неговото счетоводство с
кореспондираща счетоводна статия, като посоченото основание за
съставянето й е „плащане на складове и земя с контрагент “Карной“ЕООД“
/„Карной“ЕООД е праводателят на ЕТ "Кунев-Тодор Кунев" за процесния
имот по н.а. № ** т. **-ти, рег.7966, дело № ****/11.12.**** год. на нотариус
№ 323/. Ето защо и тъй като през 2001 год. имотът е придобит като част от
предприятието на едноличния търговец, а не при условията на СИО, не е било
необходимо участието на съпругата на Т. К. – Р. К. нито при извършване на
последвалото разпореждане от едноличния търговец в полза на „Ули
транс“ЕООД по н.а. № **, т. *, рег. №2845 дело №415/**.**.**** год. на
нотариус №581, нито като задължителен другар на ответника в
производството по гр.д.№628/2014 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Влязлото в сила решение по гр.д.№628/2014 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, няма сила на присъдено нещо спрямо ищцата Р. К., а исковата
молба по гр.д.№628/2014 год. по описа на Бургаския окръжен съд,
образувано по претенцията на настоящите ответници срещу ЕТ "Кунев-Тодор
Кунев" за разкриване на персонална симулация на страната на купувача при
сключване на договор за покупко-продажба по н.а. № ** т. **-ти, рег.7966,
дело № ****/11.12.**** год. на нотариус № 323 и за установяване на
собствеността на настоящите ответници върху процесния имот спрямо ЕТ
"Кунев-Тодор Кунев", е подадена през 2014 год. – т.е. след прехвърлянията
по н.а. № **, т. *, рег. №2845 дело №415/**.**.**** год. и по н.а. № **, том
*, вх.рег.1858, дело № ***/**.**.**** год. на нотариус №581 , от които
настоящите ищци черпят права и на които се позовават в настоящия
процес. От друга страна, при преглед на производството по делото по
9
приложеното дело въззивният съд установи, че липсват доказателства
исковата молба подадена от ищците /настоящи ответници/ и другите две
лица по гр.д. №628/2014 год. по описа на Бургаския окръжен съд да е
била вписана. Не се установява такова вписване и от изисканите съгласно
указанията на ВКС по отменителното решение и представени по делото
извлечения за вписани обстоятелства за процесния имот от Агенцията по
вписванията. Липсват данни за вписване и за постановеното по делото
влязло в сила съдебно решение. Нещо повече - от представените от
Агенцията по вписванията извлечения става ясно, че към момента на
извършване на двете сделки обективирани в н.а. № **, т.5,рег. №2845
дело №415/**.**.**** год. и по №40, том *, вх.рег.1858,дело №
***/**.**.**** год. на нотариус №581, липсва вписване на какъвто и да е
акт на оспорване или отричане на правата на ЕТ "Кунев-Тодор Кунев"
придобити върху процесния имот на основание н.а. № ** т. **-ти,
рег.7966, дело № ****/11.12.**** год. на нотариус № 323.
Горните обстоятелства са от съществено значение, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД правата, които трети лица са придобили
добросъвестно от приобретателя по привидно съглашение, се запазват,
освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след
вписването на иска за установяване на привидността. От изложеното по-горе
става ясно, че правата върху процесния имот придобити от третото лице
купувач „Ули транс“ЕООД при прехвърлянето му от продавача ЕТ "Кунев-
Тодор Кунев" по н.а. № **, т. *, рег. №2845 дело №415/**.**.**** год. на
нотариус №581 са преди вписване на искова молба за установяване на
привидност на сделката от която продавачът черпи права, поради което
като трето добросъвестно лице и на осн. чл.17, ал.2, предл. първо,
противно на възраженията на ответниците, „Ули транс“ЕООД валидно е
придобило правата върху процесния имот по начин противопоставим на
всички останали лица, включително на ответниците по делото.
Впоследствие, относно при липсата на вписани актове оспорващи
собствеността му, дружеството „Ули транс“ЕООД е прехвърлило
собствеността върху процесния имот в полза на ищцата по делото Р. К. по
време на брака и с ищеца Т. К., което сочи, че и те валидно са придобили
собствеността върху имота, по начин противопоставим на
действителните собственици по прикритата сделка, в какъвто смисъл е
10
разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД.
Различен извод от този би могъл да се направи само при положение, че
ответниците изрично са оспорили добросъвестността на третото лице
„Ули транс“ЕООД и са доказали неговата недобросъвестност. В случая и
двата елемента липсват, тъй като ответниците не са заявили своевременно
оспорване на добросъвесността на третото лице „Ули транс“ЕООД, което
препятства възможността този въпрос да бъде изследван от съда, но и не са
ангажирали доказателства сочещи неговата недобросъвестност. При
положение, че при липсата на изрично вписване в публичния имотен регистър
на искова молба за оспорване на правата на праводателя, добросъвесността на
третите лица - приобретатели се предполага, за да се направи извод, че те са
недобросъвестни, следва да се ангажирани категорични доказателства,
каквито липсват по настоящото дело. Доколкото се установи, че със сделката
по н.а. № ** т. **-ти, рег.7966, дело № ****/11.12.**** год. на нотариус №
323 процесният имот не е придобит при условията на СИО от Т. К. и Р. К., а е
придобит от търговеца ЕТ "Кунев-Тодор Кунев", липсва идентичност на
страните по настоящото дело и по гр.д. №628/2014 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, като е налице и разлика в основанието, от което ищците черпят
права по делото. Ищцата Р. К. не е обвързана от силата на пресъдено нещо на
решението по това дело, поради което и поради неустановяване на
противното, тя също се явява трето добросъвестно лице при придобиването
на имота по н.а. № **, том *, вх.рег.1858, дело № ***/**.**.**** год. на
нотариус №581.
Предвид горното правото на собственост, което „Ули транс“ ЕООД е
придобил по н.а. № **, т. *, рег. №2845 дело №415/**.**.**** год. върху
процесния имот е противопоставимо на ответниците по делото на осн.
чл.17, ал.2 от ЗЗД, независимо от воденото и приключило гр.д. №628/2014
год. по описа на Бургаския окръжен съд, което е заведено и приключило с
влязло в сила съдебно решение признаващо спрямо ЕТ "Кунев-Тодор Кунев"
право на собственост на ответниците върху процесния имот, след като „Ули
транс“ ЕООД вече е придобил имота и се е разпоредил с него в полза на
ищците, и относно установената с влязло в сила съдебно решение
симулацията, се явява трето добросъвестно лице. След като третото
добросъвестно лице „Ули транс“ЕООД валидно е придобило правото на
собственост, то последващото разпореждане извършено от него с това право
11
съгласно договора за покупко-продажба обективиран в №40, том *,
вх.рег.1858, дело № ***/**.**.**** год. на нотариус №581, от който черпят
права ищците по делото, при липсата на вписване в регистъра на акт на
оспорване на правата на праводателя, също е валидно и противопоставимо на
ответниците по делото.
Ето защо съдът намира, че ищците установиха по делото правото си
на собственост върху процесния имот, придобито въз основа на
твърдяното в исковата молба придобивно основание - договор за
покупко-продажба обективиран в н.а. № **, том *, вх.рег.1858, дело №
***/**.**.**** год. на нотариус №581.
Владението, като осъществена фактическа власт на ответницата Д. Н.
върху имота, не се оспорва по делото, а оспорването на владението на
ответника И. Н. съдът намира за недоказано. Ответниците са съпрузи, като от
свидетелските показания на свидетелите разпитани от районния съд – А. Д. и
И. И.ов, се установява, че двамата ответници са ползвали склада за
съхранение на земеделска продукция. Липсват данни към момента склада да е
освободен от ответниците и предаден на ищците. Доколкото владението или
държането на единия от съпрузите при режим на съпружеска имуществена
общност ползва и другия съпруг, то фактическото ползване от страна само на
единия съпруг не изключва владението и на другия, още повече, че в случая
двамата съпрузи са водили исков процес за установяване на собствеността си
върху процесния имот с твърдение, че се намират в него и са негови
собственици. Както вече стана ясно, правата на ответниците са
непротивопоставими на правата на ищците, поради което за владението на
ответниците върху процесния имот към момента и след предявяване на иска,
не е налице правно основание по смисъла на чл.108 от ЗС. Установени са
кумулативни предпоставки за уважаване на ревандикационния иск, поради
което същият следва да бъде уважен, като бъде прието за установено
правото на собственост на ищците по делото върху процесния склад и
ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху имота.
Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1, предл.3 от ЗС недобросъвестният
владелец дължи на собственика ползите от които го е лишил, като се
приспаднат направените за това разноски.
Правото на собственика по този текст се основава на принципа на
12
неоснователното обогатяване. В твърдяната хипотеза на чл.73, ал.1, предл.3
от ЗС ищците следва да докажат качеството на ответниците на
недобросъвестни владелци и настъпилото за тях обедняване под формата на
пропусната полза в резултат на това, че за сочения период 12.07.2011 год. до
28.05.2014 год. са били в невъзможност да осъществят владение върху
процесния имот.
Правото на обезщетение за пропусната полза произтича не от
абстрактната или потенциална възможност ищецът да получи или придобие
определена полза, а от имуществено обогатяване, което доказано би
настъпило ако собствениците реално са упражнявали владението върху
собствената си вещ. В случая не са ангажирани доказателства, че владението
осъществено от ответниците за процесния период е възпрепятствало
собствениците да получат сигурни за тях ползи под формата на наемна цена,
ако владееха имота за процесния период. Получаването на сигурни ползи се
опровергава от събраните по делото гласни доказателства. От свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели А. Д. и И. И.ов, както и от
представените писмени споразумения /обратни писма/ става ясно, че между
страните по делото е била постигната договорка за размяна ползването на
складове закупени от ОП“Търговия“. Ползването на процесния склад
първоначално е било предоставено от Т. К. на ответниците доброволно и
безвъзмездно, в замяна на което те са предоставили на насрещната страна
ползване на друг техен склад, който според свидетеля И.ов бил за К. „по-
удобен защото пред него имало канал, където Т. си ремонтирал колите“.
Отношенията се влошили и споровете започнали след като Т. К. предявил иск
срещу ответниците и срещу свидетеля И.ов за разкриване на симулация на
една от сделките, в отговор на което и те предявили иск за разкриване на
симулация на другата сделка. Във връзка с ползването и владението върху
процесния склад след 2001 год., между страните са съществували други
облигационни отношения, изключващи качеството на ответниците на
недобросъвестни владелци.
Предвид горното съдът намира претенцията по чл.73, ал.1 предл. 3 от
ЗС за недоказана - не е доказано твърдението, че поради ползването на
процесния склад от ответниците като недобросъвестни владелци, ищците са
пропуснали да получат ползи от по 300 лв. месечно за процесния период от
12.07.2011 год. до 28.05.2014 год., поради което частично предявеният иск
13
за сумата от 1400 лв. от общо 10 200 лв., е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Без значение за изхода на делото се явява приетото от районния
съд заключение на съдебно-икономическа експертиза извършена от вещо
лице Мария Иванова, съгласно която общата наемна цена на процесния имот
за процесния период е 1542 лв., поради което съдът не го обсъжда.
Като е стигнал до различни прави изводи в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.108 от ЗС, районният съд е постановил неправилно
решение в тази част – постановено в противоречие с материалния закон -
чл.17, ал.2 от ЗЗД, в която част решението следва да бъде отменено, а
спорът – решен по същество от въззивния съд с уважаване на предявения
ревандикационен иск. В останалата част – с която е отхвърлен иска по
чл.73, ал.2 от ЗС решението се явява правилно като краен резултат, макар
и по съображения различни от изложените от районния съд. В тази част
решението следва да бъде потвърдено от въззивния съд .
При общ размер на съдебните разноски направени от ищците по делото
за трите съдебни инстанции в размер на 4271,51 лв., съобразно изхода от
делото, при интерес от общо 15722,30 лв. формиран като сбор от цената на
двата обективно съединени иска – 14322,30 лв. на този по чл.108 от ЗС плюс
1400 лв. по чл.73 от ЗС, в полза на ищците са дължими и следва да бъдат
присъдени съдебни разноски от общо 3891,15 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ответниците.
При общ размер на разноските направени от ответниците за трите
съдебни инстанции в размер на 2300 лв., съобразно изхода от делото, в полза
на ответниците са дължими разноски от общо 204,80 лв., поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза
на ответниците са присъдени разноски над този размер до размера от 600
лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260092/01.11.2021 год. по гр.д. № 418/2014 год.
по описа на Районен съд-Карнобат, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО :
14
-са отхвърлени исковете на ищците Р. В. К. ЕГН ********** и Т. К. К.
ЕГН ********** - двамата от гр. К., ул.“Ю. В.“ № ** срещу ответниците И.
Р. Н. ЕГН ********** и Д. С. Н. ЕГН ********** - двамата от гр. К., ул.“Г.
К.“, № **, ет. * за признаване за установено, че ищците са собственици на
недвижим имот масивен едноетажен склад /“общ“ склад/, на площ 98,82
кв.м., ведно с правото на строеж върху терена, в който е построен,
съставляващ УПИ II-10, кв.3 по плана на Промишлена зона - гр.Карнобат,
целият на площ 10 600 кв.м., при граници: изток - УПИ III, запад – УПИ I,
север - УПИ V-100, 103, юг – ж.п. линия и за осъждане на ответниците да
предадат на ищците владението върху склада,
-са осъдени Р. В. К. ЕГН ********** и Т. К. К. ЕГН ********** -
двамата от гр. К., ул.“Ю. В.“ № ** да заплатят на И. Р. Н. ЕГН ********** и
Д. С. Н. ЕГН ********** - двамата от гр. К., ул.“Г. К.“, № **, ет. *, съдебни
разноски за сумата над 204,80 лв. /двеста и четири лева и осемдесет
стотинки/ до размера от 600 лв.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл.108 от ЗС, предявен от Р.
В. К. ЕГН ********** и Т. К. К. ЕГН ********** - двамата от гр. К., ул.“Ю.
В.“ № ** срещу И. Р. Н. ЕГН ********** и Д. С. Н. ЕГН ********** -
двамата от гр. К., ул.“Г. К.“, № **, ет. *, правото на собственост на Р. В. К.
ЕГН ********** и Т. К. К. ЕГН ********** - двамата от гр. К., ул.“Ю. В.“
№ ** върху недвижим имот представляващ масивен едноетажен склад
/“общ“ склад/, на площ 98,82 кв.м., ведно с правото на строеж върху
терена, в който е построен, съставляващ УПИ II-10, кв.3 по плана на
Промишлена зона - гр.Карнобат, целият на площ 10 600 кв.м., при граници:
изток - УПИ III, запад – УПИ I, север - УПИ V-100, 103, юг – ж.п. линия и
ОСЪЖДА И. Р. Н. ЕГН ********** и Д. С. Н. ЕГН ********** -
двамата от гр. К., ул.“Г. К.“, № **, ет. * да предадат на Р. В. К. ЕГН
********** и Т. К. К. ЕГН ********** - двамата от гр. К., ул.“Ю. В.“ № **
владението върху описания по-горе недвижим имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260092/01.11.2021 год. по гр.д. №
418/2014 год. по описа на Районен съд-Карнобат, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА И. Р. Н. ЕГН ********** и Д. С. Н. ЕГН ********** -
15
двамата от гр. К., ул.“Г. К.“, № **, ет. * да заплатят на Р. В. К. ЕГН
********** и Т. К. К. ЕГН ********** - двамата от гр. К., ул.“Ю. В.“ № **
направени по делото разноски за трите съдебни инстанции, съобразно
уважената част от исковете в общ размер от 3891,15 лв./ три хиляди
осемстотин деветдесет и един лева и петнадесет стотинки/.
В частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск за
собственост по чл.108 от ЗС решението може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд, с касационна жалба, в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните. В останалата част решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16