№ 121
гр. Пазарджик, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20245220200814 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: град В., обл. Пазарджик, Стопански двор на ТКЗС - В.,
представлявано от управителите Д. И. М. и Л. А. Р., против Наказателно
постановление № 13-2400136 от 10.05.2024 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон,
поради което се иска неговата отмяна и алтернативно се предлага
имуществената санкция да бъде намалена до минималния предвиден в закона
размер.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на НП, поради неизвършване на
нарушението и прави искане за присъждане на разноски в полза на въззивника
за заплатено адвокатско възнаграждение. В предоставения от съда срок и до
настоящия момент не е представено писмено становище с изложени
аргументи в подкрепа на искането за отмяна на НП.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за
1
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В представеното
допълнително писмено становище се излагат аргументи в подкрепа на
искането за потвърждаване на НП.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази
становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си
на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, при извършена проверка на
11.01.2024 г., около 11:00 часа на обект на дружеството, представляващ
птицеферма за отглеждане на патици, находящ се в гр. В., Стопански двор на
ТКЗС- В., не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на
работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Я.
Д. К., с ЕГН ********** от с. Л.. Последният бил заварен при извършена
проверка на място в гореописания обект да престира труд в птицефермата за
отглеждане на патици.
Инспекторите при ДИТ- Пазарджик извършващи проверката
предоставили на К. декларация по чл.402 от КТ, в която той собственоръчно
декларирал, че работи „във Ферма гледачи на патки от 10.01.2024 г. като
гледач на патки, с работно време от 08,00 ч. до 17,00 ч., с един почивен ден,
като все още не било уговорено трудово възнаграждение с управителя на
дружеството и не е получил копие на хартиен носител от заверено
уведомление в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор, тъй като
нямал договор.
Нарушението било извършено на 11.01.2024 г. и установено на
15.01.2024 г. при преглед на фирмената документация на дружеството-
жалбоподател и след служебна справка в регистър трудови договори, при
които било установено, че към момента на проверката на място в обекта, както
и до приключване на проверката за завареното да работи лице Я. К. няма
сключен трудов договор в писмена форма.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за
извършена проверка № ПР2349049/19.02.2024 г.
Така установеното съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна
сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на
писмен трудов договор.
На управителя на дружеството Д. М. била връчена покана за явяване в
сградата на ДИТ- Пазарджик за съставяне на АУАН. На посочената в поканата
дата- 28.02.2024 г. не се явил представител на дружеството-нарушител и св. Т.
Д.- гл. инспектор в ДИТ- Пазарджик в присъствието на свидетел съставила
срещу „С.“ ЕООД АУАН за констатираното нарушение. Актът бил връчен на
2
управителя на дружеството Л. Р. с куриер на 05.03.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН на 10.05.2024 г. било издадено
атакуваното НП. То било получено от пълномощник на наказаното дружество
на 16.05.2024 г. по пощата (виж известие за доставяне на л.9), а жалбата
против санкционния акт била подадена чрез АНО до съда от управителите на
дружеството по пощата на 30.05.2024 г. видно от пощенското клеймо на плика
(л.7), т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Т. Д.,
Ф. А. и Я. К.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като
по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Първо следва да се отбележи, че при осъществената цялостна проверка
досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът не констатира
допуснати СПН.
АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последния е съставен в
отсъствие на представител на дружеството-нарушител, но същото е било
надлежно поканено преди това. АУАН впоследствие е бил връчен на
дружеството чрез единия от управителите му. АУАН и НП отговарят по форма
и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно
връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в
НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички
обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение. Посочени са и
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението.
От материалноправна страна съдът намира, обаче че вмененото на
дружеството-жалбоподател нарушение не е доказано до пълна степен на
несъмненост.
Вменено е нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата
правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а
втората- че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения.
Не се спори по делото, че дружеството жалбоподател има качеството на
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Няма спор също и, че процесния
обект- птицеферма за отглеждане на патици е стопанисван от дружество „С.“
ЕООД. Установи се също така, че дружеството е набирало работници за
3
извършване на дейност по гледане на патици.
Спорен обаче е въпросът, дали между св. Я. К. и дружеството към датата
на проверката са съществували трудово-правни отношения, които не са били
регламентирани чрез сключването на писмен трудов договор.
От попълнената от св. К. декларация и от неговите показания се
установи, че ден преди датата на проверката, извършена от инспекторите на
ДИТ- Пазарджик, той и неговата приятелка В. Л., след като преди това се
уговорили по телефон с лице на име „В.“, отишли в стопански двор на
бившето ТКЗК в гр. В., за да работят за дружество „С.“ като гледачи на патки.
Когато на следващия ден била извършена проверката, св. К. вписал в дадената
му от инспекторите декларация данните във връзка с работата, която щял да
извършва, които били уговорени- длъжност, работно време и място, почивка.
Към този момент обаче той все още нямал договорено възнаграждение за
извършваната работа с управителя на дружеството- Л. Р.. Св. К. и приятелката
му работили по 2-3 часа на ден като подготвяли и постилали сено за патиците.
Така работили около 10 дни общо, като чрез В. управителката им платила
първата седмица 200 лева и после 400 лева, след което напуснали, защото от
силната миризма приятелката на К. получила главоболие.
Св. Т. Д. също посочи в показанията си, че св. К. вписал в декларацията
и заявил, че бил в обекта от предния ден- 10.01.2024 г. и че все още не знае
какво възнаграждение ще получава за работата, тъй като управителката все
още не била дошла. Също така св. Д. посочи, че тя не е видяла на 11.01.2024 г.
при проверката дали св. К. е работил и какво точно, тъй като всички
присъстващи в обекта били извикани и събрани на едно място, като им били
раздадени декларации, които да попълнят. В този смисъл са и показанията на
св. Ф. А., като св. К. и останалите лица били заявили, че работят за Л. Р., но
той не разбрал по какъв начин св. К. е отишъл да работи на това място, дали е
разговарял с управителя или с друго лице и какви са били уговорките им.
При така установените факти, описани по горе, на база събраните
писмени и гласни доказателства, е несъмнено, че между св. Я. К. и дружество
„С.“ ЕООД са възникнали отношения. Вярно е, че уговорките между К. и
неговата приятелка- от една страна и дружеството- от друга са били чрез трето
лице, т. нар. „В.“, който стана ясно по делото е приятел на единия от
управителите на дружеството- Л. Р., което е без значение в случая, не само
защото това лице е действало от името на единия управител, но и поради
обстоятелството, че е от правна страна дали лицето, което ще полага труд знае
за кого ще го полага няма никакво значение. Важно е работодателят да знае,
че това лице ще престира труда в негова полза. А това безспорно се установи.
На следващо място се установи несъмнено, че в тези уговорки между св.
К. и представителя на работодателя са уговорени едни от основните елементи
на трудово правоотношение- работа (длъжност), работно място, работно
време и почивки. Не е бил уговорен обаче другият съществен елемент от
трудовото правоотношение, а именно трудово възнаграждение за
4
договорената работна сила. Както се посочи по-горе св. Я. К. е записал в
декларацията и е заявил пред инспектора от ДИТ, че няма договорено
възнаграждение, тъй като управителката все още не е дошла. Вярно е, че св. К.
в показанията си посочи, че той и приятелката му са получили за първата
седмица работа 200 лева, а после и 400 лева, когато са си тръгнали. Но той
посочи също така, че са работили 10 дни по 2-3 часа на ден, защото все още
нямало малки птици за гледане, а само големи, като са разпределяли и
постилали сено за тях. Имайки предвид, че безспорно доказан факт по делото
е, че св. К. е пристигнал във обекта на 10.10.2024 г.- един ден преди
проверката от инспекторите от ДИТ, то спорен дори е факта дали в деня преди
и в деня на проверката, св. К. е полагал труд. Очевидно такъв е полаган
впоследствие, за което и управителката чрез третото лице е заплатила
определена сума.
Към деня на проверката обаче не може да се приеме, че между св. К. и
дружеството е имало уговорено трудово правоотношение предвид факта, че
макар да са уговорени работа, работно време и работно място, не е било
уговорено възнаграждение за положения труд. Освен това остана недоказан и
факта, че в деня на проверката и предния ден св. К. е полагал труд в полза на
дружеството-жалбоподател.
При така установеното и при липса на несъмнена доказаност на
възникнало трудово правоотношение между „С.“ ЕООД и Я. К., търговското
дружество не е следвало да бъде санкционирано в качеството си на
работодател за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ. Като е
наказал дружеството при тези факти и обстоятелства, АНО е издал един
необоснован и неоснователен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна се явява
претенцията на дружеството-жалбоподател за присъждане в негова полза на
сторените разноски за заплащане на адвокатски хонорар, претендирани в
размер на 600 лева за процесуално представителство. Искането е
своевременно направено в хода на съдебното производство преди обявяване
на делото за решаване. Заплащането в брой е надлежно удостоверено с
представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.107).
Размерът на възнаграждението е малко над предвидения минимален размер от
480 лева в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но е съответен на фактическата и правна сложност на делото,
както и с броя на проведените съдебни заседания и броя на разпитаните
свидетели, поради което възражението за прекомерност на претендирания
хонорар, направено от представителя на АНО, се явява неоснователно.
Разноските следва да се възложат в тежест на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ със седалище в гр. София , тъй като тя има статут на
юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА
„ГИТ“ обн. в ДВ бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия, директорът на ТД
„Инспекция по труда“ е структуриран към Агенцията.
5
Пак с оглед изхода на делото неоснователна се явява претенцията на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1
във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2400136 от 10.05.2024 г.
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което
на „С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град В., обл.
Пазарджик, Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от управителите Д.
И. М. и Л. А. Р., за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 800 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ ГР. СОФИЯ, представлявана от изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на „С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град
В., обл. Пазарджик, Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от
управителите Д. И. М. и Л. А. Р., разноски в размер на 600 (шестстотин) лева
за възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6