Р Е Ш Е Н И Е
№1137
гр. П., 05.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03595 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на И.Б.С. *** АД, с искане за признаване за
установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи на сумата от
3 456,06 лева, представляваща начислена стойност за доставена топлинна енергия
до имот с адрес гр. П., кв. „****за периода от 01.01.2006 г. до 30.04.2009 г.,
сумата от 1 111,59 лева – начислена сума за мораторна лихва за периода от
31.07.2006 г. до 05.10.2009 г. и сумата
от 8 лева – съдебни разноски.
Ищцата
заявява, че е потребител на топлинна енергия, която се доставя до горепосочения
топлофициран имот. Пояснява, че ответното дружество начислило горепосочените
суми по партидата на ищцата (абонатен номер **********) за този имот и
претендира тяхното заплащане. Излагат се твърдения за липсата на съдебни
производства, които да имат предмет горните вземания. Изразява доводи за
погасяване по давност на процесните вземания.
Ответното
дружество не е подало отговор на исковата молба. В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва основателността на исковата претенция.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, че се намират в договорни
отношения, касаещи продажбата на топлинна енергия, която е доставяна до имот с
адрес гр. П., кв. „*****.
Съдът на основание чл. 190 ГПК е задължил ответното
дружество да представи справка - извлечение от партидата на ищцата при
топлопреносното дружество, касаеща стойността на доставената топлинна енергия
до имот с адрес гр. кв. „****за периода от 01.01.2006 г. до 30.04.2009 г.,
както и начислената лихва за забава. Съдът е предупредил ищцовото дружество за
последиците на разпоредбата на чл. 161 ГПК, ако не се представи изискания
документ. Ответната страна не е представя изискания документ, като в съдебно
заседание процесуалният представител на ответното дружество заявява, че няма да
представи документа. Това мотивира съда на основание чл. 161 ГПК, вр. чл. 190,
ал. 2 ГПК да приеме доказано, че по партидата на И.Б.С., която се води при
ответното топлопреносно дружество е начислена сумата от3 456,06 лева,
представляваща начислена стойност за доставена топлинна енергия до имот с адрес
гр. П., кв. „****за периода от 01.01.2006 г. до 30.04.2009 г.,
сумата от 1 111,59 лева – начислена сума за мораторна лихва за периода от 31.07.2006
г. до 05.10.2009 г., както и сумата от 8 лева - съдебни разноски. Горният извод
се подкрепя и от процесуалното поведение на процесуалния представител на ответното дружество,
който в съдебно заседание изрично оспорва основателността на исковата
претенция, т. е. оспорва, че е изтекла предвидения в закона давностен срок за
процесните вземания.
Други релевантни
доказателства не са представени по делото (представена е справка от интернет
страницата на ответника, но същата е неотносима, доколкото не може да се
установи дали същата се отнася за процесния период).
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е установителен искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено, че за ответното дружество не съществуват към ищцата вземания за стойността на доставена топлинна енергия и лихва за забава, тъй като са погасени с изтичането на тригодишен давностен срок.
Предявяването на исковата претенция не е обвързано със срок, а правният интерес за ищцата е обусловен от това, че ответното дружество претендира заплащането на процесните суми, доколкото същите са начислени по партидата на ищцата при ответното дружество. Нещо повече, ответното дружество оспорва основателността на исковете, което води до категоричен извод за наличието на правен спор между страните, свързан със дължимостта, респ. заплащането на горепосочените суми. В този смисъл е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за тези вземания. Ищцата твърди, че вземанията на ответника са погасени по давност, поради което търсената от него защита е със сила на присъдено нещо да се установи, че не съществува притезание.
Според Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задълженията на потребителите за предоставяните от
топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Съгласно чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката
потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и
известна на страните по договора, на месечни вноски. В този смисъл вземането за
главница представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага
тригодишна давност. В чл. 34 и
чл. 42 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
(същите не са приложни по делото, но са служебно известни на съда) е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е
установен падеж на вземанията.
Началният момент на
тригодишния давностен срок е датата на падежа на вземанията, т. е.
давността за последния месец април 2009 г. от процесния период е изтекла още на
01.06.2012 г. Съдът
съобразявайки, че исковата молба е подадена на 29.05.2018 г. намира, че
вземането за стойността на топлинна енергия е погасено по давност. Съобразно
чл. 119 ЗЗД лихвите за забава се считат също за погасени, както и начислените
разноски. Предвид изложеното предявеният иск е основателен и като такъв следва
да се уважи.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да й се заплатят
направените разноски по делото. Ищцата е направила разноски в размер на 182,71
лева – за държавна такса и 560 лева за адвокатски хонорар, т. е. в общ размер
на 742,71
лева, които следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение “Топлофикация - П.”
АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,
че И.Б.С., ЕГН ********** НЕ
ДЪЛЖИ на ответното дружество сумата от 3 456,06 лева, представляваща начислена стойност за
доставена топлинна енергия до имот с адрес гр. П., кв. „****за периода от
01.01.2006 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1 111,59 лева – начислена сума
за мораторна лихва за периода от 31.07.2006 г. до 05.10.2009 г. и сумата от 8 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.С., ЕГН ********** , сумата в размер на 742,71 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.