О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №1032
град Бургас ,06.06.
2019 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............06.06..................
през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с.Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от............................съдията
М.Карастанчева...ч.гр.д. № 783 по
описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274 и сл. вр. чл.418
ал. 4 от ГПК и е образувано по частната
жалба на Г.Я.Д. от
*** против
разпореждане от 07.02.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 1087/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд , с
което е постановено незабавно изпълнение
и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 3 от ГПК против солидарните длъжници „Данди транс
08“ЕООД ,представлявано от Г.Д. и Г.Я.Д. в
полза на молителя „Уникредит лизинг“ ЕАД
за сумата 44110,03 лв. –
главница ,представляваща сбор от неизплатени лизингови вноски от 20-та до 35-та
вкл. С падежи от 10.10.2017 г. до 10.09.2019 г. и сумата 722,83 лв. – просрочена възнаградителна
лихва по падежиралите и непогасени
лизингови вноски ,дължими за периода от 10.10.2018 г.до 10.01.2019 г. –по
сключен между молителя „Уникредит лизинг“ЕАД от една страна и от друга страна –„Данди
транс 08“ЕООД/лизингополучател / и Г.Я.Д. /негов солидарен длъжник/ договор за
финансов лизинг на пътно превозно
средство № 119694 от 10.02.2016 г. с
нотариална заверка на подписите на страните –съгл.чл. 5 ал. 1 .6 от договора за
лизинг вр.чл.11.3 от приложение 1 и погасителен план/приложение 2 към договора
/,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението -05.02.2019 г. до окончателното
й изплащане ,както и разноските по
делото – 896,66 лв. – държавна такса и 1442,40 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. Сочи се в частната жалба ,че разпореждането е
незаконосъобразно ,тъй като представеният по делото документ –договора за
финансов лизинг на пътно превозно средство с нотариална заверка на
подписите –основание по смисъла на чл.
417 ал. 1 т. 3 от ГПК , не представлявал основание за възникване на
вземането и не удостоверявал подлежащо
на изпълнение вземане .До знанието на
частния жалбаподател не е свеждано прекратяването на договора за лизинг ,не било
вярно твърдението за просрочени дължими месечни вноски за сочените периоди и в сочения размер
.Клаузата за договорната възнаградителна лихва била нищожна по смисъла на чл.
26 ЗЗД –представлявала неравноправна клауза и не може да се претендира от
заявителя. Моли се за отмяна на
разпореждането и отхвърляне заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение .
Ответникът
по частната жалба – заявител по заповедното производство чрез процесуалния си
представител я оспорва и счита ,че при постановяване на атакуваното
разпореждане не са допуснати визираните нарушения.
След
преценка на изложените в частната жалба
съображения и данните по делото Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Частнага жалба е процесуално допустима-депозирана е от
легитимирана страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 418 ал. 4 и чл. 275
ал. 1 ГПК .
Производството
е било образувано по заявлението на„Уникредит лизинг“ЕАД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.
417 т. 3 от ГПК против солидарните
длъжници „Данди транс 08“ЕООД , представлявано от Г.Д. и Г.Я.Д. в полза на молителя „Уникредит лизинг“ ЕАД за сумата
44110,03 лв. – главница , представляваща сбор от неизплатени лизингови вноски от
20-та до 35-та вкл. С падежи от 10.10.2017 г. до 10.09.2019 г. и сумата 722,83 лв. – просрочена възнаградителна
лихва по падежиралите и непогасени
лизингови вноски ,дължими за периода от 10.10.2018 г.до 10.01.2019 г. –по
сключен между молителя „Уникредит лизинг“ЕАД от една страна и от друга страна
–„Данди транс 08“ЕООД/лизингополучател / и Г.Я.Д. /негов солидарен длъжник/
договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № 119694 от 10.02.2016
г. с нотариална заверка на подписите на страните –съгл.чл. 5 ал. 1 .6 от
договора за лизинг вр.чл.11.3 от приложение 1 и погасителен план/приложение 2
към договора /,ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението -05.02.2019 г. до
окончателното й изплащане ,както и
за разноските по делото – 896,66 лв. –
държавна такса и 1442,40 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Като
е приел ,че представеният от заявителя оригинал
на договор за линансов лизинг на пътно превозно средство № 119694 от 10.02.2016
г. с нотариална заверка на подписите на страните 525/10.02.2016 г. на нотариус Сергей Янкос с
рег. № 542,с район на действие – РС-Бургас между молителя
„Уникредит лизинг“ЕАД от една страна и от друга страна –„Данди транс
08“ЕООД/лизингополучател / и Г.Я.Д. /негов солидарен длъжник/ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на
твърдяните от заявителя
просрочени вноски от 20-та до 35-та вкл. с падежи от 10.10.2017 г. до
10.09.2019 г. и сумата 722,83 лв. –
просрочена възнаградителна лихва по
падежиралите и непогасени лизингови вноски ,дължими за периода от 10.10.2018 г.до
10.01.2019 г. ,първоинстанционният съд е уважил искането и издал исканата заповед и
изпълнителен лист .
Разпореждането
е правилно и законосъобразно.
Заповедното
производство по чл. 410 и сл. от ГПК
е създадено с цел процесуална
икономия и улеснено събиране на вземания
от страна на кредитора ,макар същото да не
би следвало да се развива в ущърб
на длъжника ,който да бъде поставян
само с едностранно посочване от страна на кредитора в неизгодна позиция .Видно от мотивите на районния съд , за да уважи процесното заявление ,основното му съображение е съответствието му с
изискванията на чл. 127 т. 4 от ГПК за изложенията на обстоятелствата
относно претендираното вземане ,което е
достатъчно индивидуализирано . Представеният договор за финансов лизинг на превозно
средство от 10.02.2016 г. е с нотариална заверка на подписите на страните и е
редовен от външна страна ,при което
представлява документ от категорията на визирани в разпоредбата на чл.
417 т. 3 ГПК ,въз основа на който заявителят има право да поиска издаване на заповед за изпълнение ,независимо от цената на вземането и за реално разписаните и поети от
длъжника с подписването на договора
задължения .В случая формалната преценка ,която визира в разпореждането си
първоинстанционният съд ,се свежда единствено до преденка дали представеният договор
е с нотариална заверка на подписите на страните ,дали е поето задължение от
страна на длъжника за изплащане на посоченото в заявлението на кредитора
задължение ,дали е изискуемо задължението и дали са налице другите процесуални предпоставки
,визирани в чл. 410 и чл. 411 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение.Не е
необходимо в този случай заявителят да представя каквато и да е счетоводна
документация .
Освен
това ,в конкретния казус
кредиторът-молител не заявява
права за претендиране на суми в
следствие настъпил фактически състав на разваляне на договора за лизинг и
настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията му .Заявяват се права само
на основание на вече падежирали задължения /главници и лихви /по договора за
лизинг ,за периоди ,предхождащи подаването на заявлението .Всички присъдени в
полза на молителя лизингови вноски и
възнаградителни лихви са падежирали преди подаване на заявлението и лизингополучателят /респ. солидарният
длъжник / са в забава към датата на подаване на заявлението в съда .Поради
това неотносима е цитираната в частната
жалба съдебна практика ,касаеща предсрочно изискуеми вземания ,каквито в случая
не са налице . Доколкото заявителят
е основал претенцията си на настъпил
падеж на дължими вземания за част от главницата и лихви ,то не е било
необходимо установяване на изискуемостта
им по реда на чл. 418 ал. 3 ГПК ,тъй
като в този случай длъжникът дължи не по
силата на упражненото от кредитора
конститутивно изясление за
предсрочна изискуемост ,а с оглед настъпилия падеж на установените в договора
задължения,който е предварително известен на длъжника.
Затова
и наведените в частната жалба възражения за неуведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочна изискуемост и за прекратяване на договора за лизинг
,са неоснователни /няма твърдения за прекратяване на договора от страна на молителя/.що се отнася до
възраженията за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва ,то тези възражения
не са предмет на настоящото производство /могат да бъдат обсъждани в
исковия процес/.Не се сочат и доказателства за плащане на твърдяните падежирали вноски ,поради
което жалбата следва да бъде оставена
без уважение
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.Я.Д.
,ЕГН ********** ,съдебен адрес гр.Бургас ,ул.“Цар Асен „ № 26 –адвокатско
сдружение „Добрев и Ко“ против разпореждане
от 07.02.2019 г. постановено по
ч.гр.д. № 1087/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд , с което е
постановено незабавно изпълнение и
издадена заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по чл. 417 т. 3 от ГПК против солидарните длъжници „Данди транс
08“ЕООД , ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
–Бургас ,ул.“Македония“ № 60,ет. 5 ,представлявано от Г.Я.Д. и Г.Я.Д.
в полза на молителя „Уникредит
лизинг“ ЕАД ,ЕИК *********,седалище-гр.София ,ул.“Гюешево „ № 14,чрез адв. Светлана
Димова-гр.Варна ,ул. „Бдин“ № 21а,ет. 1 ,офис 4 за сумата 44110,03
лв. – главница ,представляваща сбор от неизплатени лизингови вноски от
20-та до 35-та вкл. С падежи от 10.10.2017 г. до 10.09.2019 г. и сумата 722,83 лв. – просрочена възнаградителна
лихва по падежиралите и непогасени
лизингови вноски ,дължими за периода от 10.10.2018 г.до 10.01.2019 г. –по
сключен между молителя „Уникредит лизинг“ЕАД от една страна и от друга страна
–„Данди транс 08“ЕООД/лизингополучател / и Г.Я.Д. /негов солидарен длъжник/
договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № 119694 от 10.02.2016
г. с нотариална заверка на подписите на страните –съгл.чл. 5 ал. 1 .6 от
договора за лизинг вр.чл.11.3 от приложение 1 и погасителен план/приложение 2
към договора /,ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението -05.02.2019 г. до
окончателното й изплащане ,както и
разноските по делото – 896,66 лв. – държавна такса и 1442,40 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.