Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 15.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на деветнадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Д.
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Д. АНД № 142 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.Д.Н. с
ЕГН ********** ***, чрез адвокат Х.Х. от Адвокатска колегия – гр. Добрич, срещу
наказателно постановление № 18-0851-002577 от 03.01.2019г., издадено от Началника
на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на жалбоподателя, за
нарушение по:
- чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв.
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
- чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена
следната фактическа обстановка:
На 18.12.2018 г. свидетелите Т.Г.Г.
и В.П.Г., и двамата младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Добрич били в състав на автопатрул, обслужващ територията на град Добрич. Зимната
обстановка била усложнена, като имало снеговалеж. Около 17:15 часа същите са се
движили по бул. „3-ти март” в посока „Стара къща”, като в участъка на
кръстовището с бул. „Добричка епопея” забелязали лек автомобил марка „Ауди А4”
с рег. № ***, водачът на който няколкократно привеждал автомобила в странично
движение /дрифтиране/. Движейки се по бул. „3-ти март”, приближавайки
кръстовището с ул. „Сан Стефано”, водачът на автомобила отново привел същия в
странично движение, с което застрашил останалите участници в движението. С цел
да бъде спрян, полицейските служители включили звуковата и светлинна
сигнализация на полицейския автомобил, изравнили се с лекия автомобил „Ауди А4”
и посочили на водача му къде да спре.
При последвалата проверка на
документите се установило, че автомобилът се управлява от Т.Д.Н.. Свидетелите Г.
и Г. също така констатирали, че табелите с регистрационния номер на автомобила са
замърсени и нечетливи, както и че автомобилът е с износени под минимума в
закона предни гуми.
За така установените нарушения,
св. Т.Г.Г. съставил на Н. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 2577 от 18.12.2018 г., бланков № 0699408, серия Д, за това, че на 18.12.2018
г., около 17:15 часа в гр. Добрич, по бул. „3-ти март”, на кръстовището с бул.
„Добричка епопея” в посока Стара къща, управлява лек автомобил „Ауди А4” с рег.
№ ***, като извършва следните нарушения:
1. При заснежена и хлъзгава пътна
настилка умишлено няколкократно привежда автомобила в странично движение, като
застрашава останалите участници в движението.
2. Автомобилът е със значителна техническа
неизправност – износени под минимума в закона предни гуми.
Като нарушени в акта са описани
разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 4, т. 1
от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е
било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което
жалбоподателят е санкциониран за това, че на 18.12.2018 г., около 17:15 часа в
гр. Добрич, по бул. „3-ти март”, на кръстовището с бул. „Добричка епопея” в
посока Стара къща, управлява лек автомобил „Ауди А4” с рег. № ***, като
извършва следните нарушения:
1. При заснежена и хлъзгава пътна
настилка умишлено няколкократно привежда автомобила в странично движение, като
застрашава останалите участници в движението – нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, за което на основание чл. 177, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
2. Автомобилът е със значителна
техническа неизправност – износени под минимума в закона предни гуми –
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал. 6,
т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лв.
3. Автомобилът е със замърсена,
нечетлива задна регистрационна табела – нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Т.Г.
и В.Г., който пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и
безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма
основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Относно нарушението по чл. 100,
ал. 4, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 100,
ал. 4, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторното превозно средство е длъжен да
поддържа табелите с регистрационния номер чисти и да не допуска поставянето
върху тях на никакви предмети, материали и вещества.
Водач, който управлява превозно
средство с нечетлив или закрит по какъвто и да е начин регистрационен номер,
включително и в нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП се наказва с глоба в
размер на 50 лв. /чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП/.
В процесния случай административнонаказателното
производство е започнало с АУАН № 2577 от 18.12.2018 г., бланков № 0699408,
серия Д, съставен от Т.Г. – мл. инспектор в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Добрич.
Както е известно от теорията,
една от функциите на акта е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение
на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. Видно от обстоятелствената
част на акта, в същия липсва словесно описание на извършено нарушение по чл.
100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП. Т.е., със съставения АУАН, на Т.Д.Н. не е повдигнато
обвинение за това, че не поддържа табелите с регистрационния номер чисти.
Въз основа на така съставения акт
е било издадено и обжалваното НП, с което жалбоподателят е санкциониран за
това, че автомобилът е със замърсена, нечетлива задна табела – нарушение по чл.
100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
Следователно, отчитайки, че в
случая с АУАН не е било повдигнато обвинение за нарушение по чл. 100, ал. 4, т.
1 от ЗДвП, досежно санкционирането на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4,
т. 11 от ЗДвП, едва с издаването на наказателното постановление за първи път Т.Д.Н.
е разбрал, в какво е обвинен.
Тук е мястото да се отбележи, че
е процесуално недопустимо тепърва с наказателното постановление да се сочат
нови фактически обстоятелства, както и тепърва с НП да се вменява на
жалбоподателя извършено от него нарушение.
Всичко това е довело до накърняване
правото на защита на наказаното лице, тъй като едва в съдебното производство то
може да изложи своите съображения и да защити по надлежен ред своите права. Неспазването
на гаранциите за съответна на обвинението защита, е винаги основание за отмяна
на правораздавателен акт, с който се налага административно наказание. В тази
насока е и константната съдебна практика.
С оглед изложеното, обжалваното
наказателно постановление в тази му част следва да бъде отменено.
Относно нарушението по чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление досежно нарушението по чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не съответства на законовото изискване за описание на
нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава, които
са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени
– чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1
от ЗДвП повелява, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат технически изправни, а съгласно чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „г” от ППЗДвП,
моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически
неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: по колелата и
гумите: дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на
мотоциклетите е по-малка от 1,6 мм.
Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.),
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с гуми,
предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка
или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1
март.
От доказателствата по делото се
установява, че автомобилът управляван от жалбоподателя е бил със значителна
техническа неизправност - износени под минимума в закона предни гуми.
От описанието на нарушението в
АУАН и в НП обаче не става ясно каква е била дълбочината на протектора на
гумите, като липсва посочване и с какво техническо средство е установена тази
дълбочина. От друга страна не е посочено и какви са били гумите – такива
предназначени за зимни условия, за които дълбочината на протекторния рисунък следва
да е не по-малка от 1,6 мм, или пък са били всесезонни гуми /т.нар. летни
гуми/, за които съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
дълбочина на протектора следва де е не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март.
В тази насока следва да се
посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно –
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт, а именно нарушение на чл. 42, т. 4, съответно и чл. 57, ал. 1, т. 5,
предл. „първо” от ЗАНН. Разпоредбите на
закона са ясни, категорични и точни. АУАН и НП трябва да съдържат описание на
нарушението. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези
реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика
или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по
административнонаказателната преписка.
В случая допуснатото нарушение на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство е
съществено, тъй като от една страна е накърнило правото на защита на
санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира
адекватно защитата си, а от друга страна, е препятствало възможността за
осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу наказателното постановление.
То съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната
на наказателното постановление в тази му част, само на това процесуално
нарушение. В тази насока е и константната съдебна практика.
Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е
съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Същото е
довело до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо
основание за отмяна на обжалваното НП в тази му част. Тъй като се касае за
особено съществено нарушение, довело до нарушения на императивни разпоредби на
ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяна на атакуваното постановление
в тази му част.
Относно нарушението по чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 18.12.2018 г., около 17:15 часа в гр. Добрич, по бул. „3-ти март”,
на кръстовището с бул. „Добричка епопея” в посока Стара къща, управлява лек
автомобил „Ауди А4” с рег. № ***, като при заснежена и хлъзгава пътна настилка
умишлено няколкократно привежда автомобила в странично движение, като
застрашава останалите участници в движението – нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
При безспорно
установеното нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, същото е било подведено
под санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, съгласно която, който с превозно средство
прегради път с цел да попречи на нормалното движение по него или на
манифестация, процесия, състезание и други подобни, се наказва с глоба от 100
до 300 лв.
Извършеното от жалбоподателя
деяние е съставомерно и е основание за реализиране на
административнонаказателната му отговорност, но не на основание чл. 177, ал. 1,
т. 8 от ЗДвП, така както е сторил наказващия
орган, а на основание чл. 185 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, за нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева.
В този смисъл неправилно
наказващият орган е приложил нормата на чл. 177, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, като е
наложил административно наказание глоба в размер на 150 лв.
По тези съображения съдът счита,
че отговорността на нарушителя следва да бъде ангажирана не на основание чл. 177,
ал. 1, т. 8 от ЗДвП, а на основание чл. 185 от ЗДвП.
Ето защо, настоящият съдебен
състав, действащ като въззивна инстанция счита, че следва да измени
наказателното постановление. Тези правомощия следват от нормата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т 2 от НПК – при
непроменена фактическа обстановка, по отношение на която наказаното лице е
разполагало с възможността да упражни правото си на защита, е налице основание
за прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение, какъвто се явява чл. 185
от ЗДвП.
Всичко това налага изменение на
наказателното постановление в тази му част, като нарушението бъде подведено под
санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, с налагане на административно
наказание глоба в законоустановения размер, а именно – 20 /двадесет/ лева.
Съдът намира, че нарушението не
представлява маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
Т.е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така
нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че жалбоподателят
няколкократно е привел управлявания от него автомобил в странично движение, с
което е застрашил останалите участници в движението осъществява състава на
съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни
последици. Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване
на нарушението. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение със
завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с безопасността на
движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и
всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това
положение и дума не може да става за маловажен случай.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0851-002577 от 03.01.2019 г., издадено от Началника на
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич в частта, с която на Т.Д.Н. с ЕГН **********
***, за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т.
8 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и
петдесет/ лв., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението като наказуемо по чл. 185 от ЗДвП и ОПРЕДЕЛЯ административното наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/
лв., на основание чл. 185 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателното
постановление в частта, с която за нарушение по:
- чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв.
- чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Д./