Р Е
Ш Е Н
И Е
1481/18.7.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 17.07.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 2134 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от Е.И.Ф. ***, ЕГН **********,
против Наказателно постановление №17-0819-004468/18.09.2017г., на Началник
група към ОДМВР Варна, с-р „Пътна полиция“ Варна, с което на Е.И.Ф. е наложена
ГЛОБА в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП, ГЛОБА в
размер на 80.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2/два/ месеца, на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, ГЛОБА в размер на 200.00 лева, на основание
чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДП и ГЛОБА в размер на 70.00 лева на основание чл.180
ал.2 т.1 пр.2 от ЗДП.
В жалбата
си въззивницата моли да и бъдат отменени наложените и
наказания, твърди че не е виновна за извършените нарушения, твърди за допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно установяване на фактическата
обстановка.
В съдебно
заседание въззивницата редовно призована, се явява
лично и моли НП да бъде потвърдено единствено в частта по отношение наказанието
по чл.145 ал.2 от ЗДвП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище по
жалбата.
По делото
е установена следната фактическа обстановка: На 30.01.2017г. възз.Ф. придобила собствеността върху л.а.“Рено Меган“, с Рег.№ В 2135 РХ, като за това сключила договор за
продажба на МПС с нотариална заверка. Видно от материалите по преписката
владението на автомобила и е било предадено от предходния собственик. Въпреки
придобиването на МПС по съответния ред въззивницата
не спазила предвиденото в закона задължение след придобиването на автомобила да
го регистрира в КАТ в 14-дневен срок.
На 18.08.2017 г. около 10.45ч. в гр.Варна по
бул.“Приморски“ в посока към Морска гара се движел л.а.“Рено Меган“ с Рег.№ В 2135 РХ, същият бил собственост на въззивницата Ф.. Автомобилът бил управляван от неустановен
по делото мъж. Поради неспазване на необходимата дистанция водачът на
автомобила е допуснал ПТП с материални щети с л.а.“Фолксватен“
с Рег.№ В 6339 НВ. Управляващият автомобила човек напуснал местопроизшествието без да уведоми
органите на полицията. Сигнал на тел.112 за ПТП е подал водачът на л.а.
„Фолксваген“.
След
извършена служебна проверка от страна на органите на МВР е установено, че процесният автомобил е спрян от движение на 25.04.2017г.
Установено е също и че въззивницата Ф. не е уведомила
в двуседмичен срок от придобиването на автомобила, службата за регистрация на
МПС по местоживеене и не е представила копие от договора за придобитото ППС.
На
22.08.2017 г. срещу въззивницата бил съставен АУАН №
135442/22.08.17г. В обстоятелствената част на Акта е отразена описаната по-горе
фактическа обстановка.
Актосъставителят
квалифицирал нарушенията като такива по чл.23 ал.1 от ЗДвП, по чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП, по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и по чл.145 ал.2 от ЗДвП.
АУАН бил надлежно връчен на въззивницата, като същата не е отбелязала, че има
възражения по акта. Такива не били депозирани и по-късно.
В хода на адм.производство въз.Ф. попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, в която декларирала, че не може да посочи кое лице е управлявало
автомобила и.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и
приета за разглеждане в съда. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Началник група към ОДМВР Варна с-р Пътна полиция Варна.
След
преценка на доводите на въззивницата изложени с
жалбата и, и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Посочената
фактическа обстановка се установява от събраните и приложени писмени
доказателства по делото - констативен протокол от ПТП, справка от картон на
водача за други нарушения по ЗДвП, сведение от
единия от участниците в ПТП.
Съдът
кредитира показанията на св.В., сочещ, че е извършил проверка за възникнало ПТП,
при което единия водач е напуснал произшествието. В хода на проверката бил
установен собственика на автомолиба, но лицето което
го е управлявало при настъпването на ПТП не е било посочено.
Въз
основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление,
като АНО изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е
възприел изцяло квалификацията на нарушението и е наказал Е.И.Ф., налагайки й
глоба в размер на 200.00лева на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП, глоба в
размер на 80.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца
на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, глоба в размер на
200.00лева на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 70.00лева
на основание чл.180 ал.2 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП
редовно съставените АУАН по реда на
този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. АУАН е съставен
редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази
срещу АУАН пред АНО, също така и да
ангажира или поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената
тежест е негова. В конкретният случай за извършените нарушения е налице акт за установяване
на административно нарушение бл.№ 135442 от 22.08.2017г., който е редовно съставен от Л.М. на длъжност младши
автоконтрольор в сектор Пътна полиция към
ОД на МВР-Варна и поради това има
доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства
Фактическата обстановка
се потвърждава от разпитаните в съдебно
заседание свидетели и представените по делото писмени доказателства.
За да се произнесе
по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение
за цялостна проверка на атакуваното
наказателно постановление и
АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на
него издаденото НП са съставени при
спазване и правилно приложение на материалния
закон.
По отношение спазването
на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на
събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение
по ЗДвП, като след задълбочено
изследване на обстоятелствата на извършването му е дал правна квалификация
на извършеното от въззивника нарушение.
Съдът
в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване
на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно
лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от
ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал.
1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено по реда на
чл. 58, ал.
1 от ЗАНН.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана АУАН
и е наложил наказание за всяко едно извършено нарушение във фиксираният размер
определен в санкцията на закона. Съдът счете, че нарушението е доказано по безспорен и
категоричен начин, а наложените за него наказания в са съобразени с тежестта на
осъщественото нарушение и са съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат
целите, както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в
нормата на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно чл.188, ал.1 ЗДв.П собственикът или този, на
когото е предоставено МПС отговаря за извършеното
от него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил МПС. В акта е посочено, че Е.Ф. като собственик
на автомобила не посочва кой
е управлявал собствения й автомобил в деня на ПТП. По делото
не са били
ангажирани доказателства от нея, че
е посочила водача /т.е. за опровергаване
на отразеното в акта/, нито за
това, че е била в обективна невъзможност да го посочи /например
поради кражба на автомобила или
друго отнемане без нейно знание
и съгласие/. Няма и такива твърдения. При тези данни
въз. Ф. следва на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП да носи административно-наказателна отговорност за извършените нарушения от друго лице.
Нормите на чл.188 ал.1 и
ал.2 от ЗДП предвиждат, че собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
Поради това съдът приема,
че наложеното наказание по т.1 от НП по реда
на чл.179 ал.2 от ЗДвП е правилно определено в предвидения от закона размер
и не следва да се ревизира.
Наказанието наложено по т.2 на НП наложено на основание чл.
175 ал.1 т.5 от ЗДвП е определено над минимума поради което съдът счита,
че следва да бъде намалено
като бъде наложено наказание Глоба в размел на 50 лева и лишаване
от правоуправление за срок от
1 месец.
Наказанието определено т.3 от НП наложено на основание
чл. 177 ал.1 т.4 от ЗДвП е определено над минималния размер предвиден в санкцията на закона
и съдът счита, че следва да
бъде намален като бъде наложено
наказание Глоба в размер на 100 лева.
Относно нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДвП,
съдът намира, че същото е безспорно доказано и не се спори, че собственик на процесния автомобил е въззивницата
Ф. и същата като такава не е представила в двуседмичен срок копие от договора
за придобито ППС в службата по регистрация на МПС. Съдът намира, че същото е
доказано и правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност
на въззивницата по чл.180 ал.2 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Правилно е определен и размерът на наложената глоба за това нарушение, като най
– вероятно АНО е отчел периода на закъснението, който е по-вече от една година.
Доколкото в тази насока няма изложени мотиви съдът намира, че не следва да
обсъжда по-подробно така наложеното наказание, но безспорно случаят не може да
се квалифицира като маловажен.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0819-004468/18.09.2017г.
на Началник група към ОДМВР Варна, с-р пътна полиция Варна, с което на Е.И.Ф. ***,
ЕГН **********, с което по пункт 1 е
наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 200.00лв. на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП и по пункт 4, в който е наложено наказание „ГЛОБА“
в размер на 70.00лева на основание чл.180 ал.2 т.1 пр.2 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№17-0819-004468/18.09.2017г. на Началник група към ОДМВР Варна, с-р пътна
полиция Варна, с което на Е.И.Ф. ***,
ЕГН **********, с което по пункт 2 е
наложено административно наказание „ГЛОБА“,
в размер на 80.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2/два/ месеца,
като НАМАЛЯ размера на наложеното
наказание „ГЛОБА” на 50.00 лева и
лишаване от правоуправление за срок от един месец и по пункт 3, с който е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200.00 лева на основание чл.177 ал.1 т.4
от ЗДП,
като НАМАЛЯ размера на наложеното
наказание „ГЛОБА” на 100.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към
решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: