Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.235 и сл. от ГПК Предявен е иск с правно основание по чл.226 ал.1 във връзка с чл.267 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането от ищцата Е. А. К. с ЕГН * от с. Б.,против ДЗИ”О. З.”Е. с ЕИК...,със седалище и адрес на управление гр. С. 1000,район”С.” ул.”Г. Б.” № 3,за заплащане на сумата 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на причинената виновно на 06.03.2012г. от А. С. Д. с ЕГН* от с. Б.,Община Е. смърт на сина и С. А. К.,при управление на собствения му лек автомобил марка „Форд Ескорт” с рег. № ВТ...,за който автомобил има сключена задължителна застраховка”Гражданска отговорност между прекия причинител и дружеството застраховател по полица №*4370/21.01.2012г. При условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД срещу ответника А. С. Д. с ЕГН* от с. Б. ул.”2-ра” №27,Община Е.. В исковата си молба ищцата твърди,че с Присъда № 132 от 26.10.2012г. по НОХД № 508/2012г. по описа на ВТОС,съдът е признал А. С. Д. с ЕГН* от с. Б.,Община Е. за виновен в това ,че на 06.03.2012г. в с.К.,Община Е. на ул.”К. Р.”, при управление на собствения му лек автомобил марка „Форд Ескорт” с рег. № ВТ...,нарушил правилата за движение–чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДВП като не контролирал непрекъснато МПС-което управлявал,не съобразил скоростта си на движение с характера на движението –спряно превозно средство в насрещната пътна лента със специфичен характер на движение –товарен автомобил-сметосъбирач”Скания П 82” с рг.№С 64 84 МС, обозначен със жълта проблясваща светлина ,като се движел със скорост 76.3 км. в час, а не със скорост от 44 км. в час,като по този начин се поставил в невъзможност да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникнала опасност за движението ,при което при условията на независимо съпричиняване с пострадалия Сергей Алексиев Капитанов б.ж. на гр. Е. по непредпазивост причинил смъртта на последния, който бил неин рожден син.Управлявания от А. С. Д. автомобил марка „Форд Ескорт” с рег. № ВТ... бил застрахован по договор за застраховка”Гражданска отговорност при първия ответник ДЗИ”О. З.”Е. с ЕИК.... с валидна полица №*4370/21.01.2012г., като по време на настъпилото ПТП застрахователния договор бил със срок на действие и покритие на риска,поради което дружеството застраховател се явява отговорен спрямо пострадалата ищца. С петитума на исковата молба са направени следните искания: 1/ Да се осъди ответното дружество ДЗИ”О. З.”Е. да заплати на осн. чл. 226 ал.1 от КЗ на ищцата вместо застрахования деликвент сумата 200 000лв. обезщетение за причинените и неимуществени вреди,ведно със законната лихва от деня на увреждането -06.03.2012г. до окончателното и изплащане. 2/ Ако не уважи предявения иск по чл. 226 ал.1 от КЗ срещу първия ответник- ДЗИ”О. З.”Е., да осъди на основание чл.45 от ЗЗД втория ответник А. С. Д. с ЕГН* да заплати сумата 200 000лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. С отговор на исковата молба подаден в срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответника ДЗИ”Общо З.”Е. е оспорил допустимостта и основателността на предявения против него иск с правно основание по чл. 226 ал.1 от КЗ.На първо място е заявил ,че с иска не било конкретизирано мястото на ПТП.Освен това в исковата молба се твърдяло ,че втория ответник бил изключително виновен за настъпване на автопроизшествието , а от мотивите на присъдата следвало ,че пострадалия бил съпричинител. На второ място съгласно императивната разпоредба на чл.300 от ГПК задължителната сила на присъдата се отнасяла само до следното: извършено ли е деянието ,неговата противоправност и вината на дееца.Всички останали обстоятелства имащи значение за гражданските последици от деянието следва да бъдат установени от ищеца в настоящето производство.Ответника „ДЗИ”О. З. не следвало да отговоря защото се касаело за трудова злополука и ищцата следва да е получила обезщетение по такава застраховка. Размера на претенцията бил завишен,а иска за дължимата лихва поради неоснователност на основния иск не следва да бъде уважаван.С отговора са направени доказателствени искания както следва: 1/ да се издаде съдебно удостоверение на ответника по силата на което да се снабди с удостоверение от Община Е. за дължината на ул.”Константин Радановски”,намираща се в с.Константин;2/ да се назначи съдебна авто-техническа експертиза ;3/ да се задължи на осн. чл.192 от ЗЗД трето неучастващо в делото лице-„Т.-К.”ООД с ЕИК... със седалище и адрес на управление гр.К. бул.”Б.” № 97 да представи: Декларация за трудова злополука в ТП на НОИ;Разпореждане на РУ”Социално осигуряване” към НОИ,което определя ,че в случая се касае за трудова злополука и документ за изплатено обезщетение за трудва злополука или доказателства за извършено плащане по претенция по договор със застраховател,покриващ риск „трудова злополука”,валиден към 06.03.2012г. В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК ответника А. С. Д. не е подал отговор на исковата молба. С „допълнителна искова” молба ищцата чрез процесуалната си представителка адвокат Е. С. Димитрова е оспорила основателността на възраженията на ответника ДЗИ”О. З.”Е. както следва:1/Изплащането на обезщетение по застраховка „трудова злополука” на работниците или техните наследници няма отношение към настоящето производство,доколкото в случая се претендират вреди от непозволено увреждане . В този смисъл била практиката на ВС на РБ изразена в постановление № 4/25.05.1961гна ВС .2/ Възражението за съпричиняване на вредите независимо от съдържанието на присъдата съгласно чл.300 от ГПК е факт ,който подлежи на доказване в настоящет¯ производство. С доклад по делото съдът е разпределил доказателствената тежест и указал на страните , кои обстоятелства следва да установят по делото. По делото са събрани писмени и гласни доказателства по исканията на страните направени в исковата молба и допълнителната такава и отговора на същата.Изслушано е и прието заключение на съдебна авто-техническа експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза съдът приема за установено следното: На 06.03.2012г. в с. К., Община Е., около 7 ч и 20 минути на ул.”К. Р.” ответникът А. С. Д. при управление на собствения си лек автомобил марка „Форд Ескорт ” с рег. № ВТ...,нарушил правилата за движение–чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДВП като не контролирал непрекъснато МПС-което управлявал,не съобразил скоростта си на движение с характера на движението –спряно превозно средство в насрещната пътна лента със специфичен характер на движение –товарен автомобил-сметосъбирач”Скания П 82” с рг.№С 64 84 МС, обозначен със жълта проблясваща светлина и като се движел със скорост-76.3 км. в час в населено място при разрешена 50 км. в час,предизвикал пътно транспортно произшествие в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на сина на ищцата –С.А. К. на 47 години –бивш жител на гр. Е. .За това си деяние същия бил осъден с влязла в законна сила Присъда №132/26.10.2012г.на Великотърновския окръжен съд, постановена по НОХД № 508/2012г. на ВТОС на осем месеца лишаване от свобода ,за извършено престъпление по чл.343 ал.1 буква”в” във вр. с чл.342 ал.1 предл.3-то ,във вр. с чл.36,54 и 58а от НК. Управлявания от А. С. Д. автомобил марка „Форд Ескорт” с рег. № ВТ... бил застрахован по договор за застраховка”Гражданска отговорност при ответника ДЗИ”О.З.”Е. с ЕИК... с валидна полица №*4370/21.01.2012г., като по време на настъпилото ПТП застрахователния договор бил със срок на действие и покритие на риска. Според заключението на вещото лице по автотехническата експертиза автопроизшествието е предизвикано изключително поради виновното поведение на А. С. Д.. На стр. 5 от заключението/ или лист112 от делото-горе/ експерта е заключил с оглед първоначалното им местонахождение на обектите и движение на автомобила и пешеходица,че ако автомобила е бил управляван от А. С. Д. със скорост от 50 км. в час удар между автомобила и пешеходеца не би настъпил, тъй като пешеходеца би преминал през цялото пътно платно преди автомобила да достигне на мястото на удара. В резултат на причинената смърт на сина и Сергей Капитанов ищцата преживяла силни душевни болки и страдания от загубата му.Установено е от доказателствата по делото ,че загиналия и син независимо ,че живял отделно в гр. Е. и е бил постоянна нейна опора.Помагал и финансово за издръжката и , и в поддържането на къщата и домакинството в с.Б.. След автопроизшествие въз основа на сключена между предприятието където е работил загиналия С. А. К. „Т.-К.”ООД и друг застраховател на ищцата е изплатено обезщетение за вреди от трудова злополука в размер на 13 582лв. Въз основа на така установените факти съдът намира предявения иск с правно основание по чл.226 ал.1 във вр. с чл. 267 ал.1 т.1 от КЗ за основателен по своето основание.Съгласно чл.226 ал.1 увредения има право да иска обезщетението пряко от застрахователя ,какъвто с оглед валидността на застрахователната полица се явява ответника”ДЗИ”О. З.”.Съгласно чл. 267 ал.1 т.1 застрахователят по задължителна застраховка”гражданска отговорност на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица в това число:пешеходци,велосипедисти и други участници в движението по пътищата ,вреди в следствие на притежаването или използването на моторното превозно средство, а в т.2 са посочени неимуществените и имуществените вред вследствие на телесно увреждане или смърт. Отговорността на застрахователя се ангажира по силата на договора за „гражданска отговорност” по полица №*4370/21.01.2012г. сключен за управлявания от А. С. Д. лек автомобил.Тази отговорност на застрахователя,поета с договора е отговорност вместо другиго вместо застрахованите лица ползващи автомобила ,при което ползване са причинени вреди, и следователно обема на отговорност на застрахователя се покрива с обема на отговорността на прекия причинител на вредите. От доказателствата по делото се установява ,че застрахования деликвент е причинил вредите изразяващи се в причиняване смъртта на сина на ищцата С. А. К. виновно,като освен нарушенията по чл.20 ал.1 и ал.2,за които е признат за виновен с присъдата,е допуснал и друго нарушение на правилата за движене, а именно такова по чл. 21 от ЗДвП, като в нарушение на запрета на тази норма е управлявал автомобила в чертите на с.Константин със скорост от 76.3 км. /час, вместо допустимата до 50 км./в час Установеното в заключението на вещото лице, че ако прекия причинител на вредите А. С. Д. е бил спазил ограничението на скоростта да се движи в населено място с максимална скорост от 50 км.в час то удар между пресичащия пешеходец С. А. К. и автомобила управляван от Д. не би настъпил,защото пешеходеца би пресякъл пътното платно преди лекия автомобил да достигне мястото на удара.Виж заключението на експертизата стр.5-та и на стр.6-та .Видно от доказателствата неспазването на ограничението по чл.21 от ЗДвП. от Д. е това което е обусловило по-бързото достигане на автомобила до мястото на удара и удрянето на пешеходеца.При движението си в населено място автомобилиста следва да спазва ограниченията на скоростта въведени със законовите норми и да съобразява скоростта си с тези ограничения.От друга страна пешеходецът предприел пресичане следва в преценката си за безопасно преминаване на пътното платно да включи скоростта с която се движи автомобила, а предполагаемата в случая е ограничената от закона до 50 км.в час.Следователно неговата преценка/на пешеходеца/ за безопасно преминаване през пътното платно е правилна и съобразена със закона и не може да му се вмени във вина и съпричиняване на резултата,защото при тези скорости на движение той би преминал безопасно без да се получи удар от автомобила.Абсолютно същия извод е направила и съдебно-техническата експертиза въз основа на която е постановена и присдата./Виж на стр. 8 и 9 от представеното заключение по наказателното дело-лист 82 от досъдебното производство-стр. 8 последен абзац и стр.9-първи абзац/ Без всякакво правно значение за настоящето производство е че в присъдата е прието ,че престъпния резултат е причинен при независимо съпричиняване на дееца и пострадалия.Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд само относно следното:1/ извършено ли е деянието/ т.е.има ли нарушение на правилата за движение в резултат на което е настъпил престъпния резултат-причиняването смъртта на пешеходеца/;2/противоправността на деянието/обществено опасно ли е и обявено ли е от закона за престъпление/; и 3/ вината на дееца. Следователно съгласно чл.300 от ГПК всички изводи на наказателния съд касаещи вината на други лица /в случаите на независимо съпричиняване/не са задължителни освен ако тези лица нямат качеството на съподсъдими по делото по което е постановена присъдата.Единствено изключение от това правило и то само за факта на съпричиняването , а не и за степента на същото е в случаите когато виновното поведение на пострадалия,е елемент от престъпния състав на престъплението за което с постановената присъда подсъдимия е признат за виновен.Това са случаите на умишлено и непредпазливо причиняване на смърт или телесна повреда в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия с тежка обида, клевета или друго противозаконно действие от което са настъпили ,или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или неговите ближни/чл.118 и чл.124 ал.2,както и случаите на причиняване на смърт при превишаване пределите на неизбежната отбрана-чл.119 от НК.Състава на разпоредбата на чл.343 ал.1 буква”в” във вр. с чл.342 ал.1 предл.3-то от НК не съдържа в себе си като елемент виновно поведение на увреденото лице,затова и в частта с която е прието ,че вредоносния резултат е съпричинен от пострадалия не е задължителна за гражданския съд. Ето защо въз основа на гореизложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника за намаляване размера на обезщетението поради съпричиняването на вредоносния резултат. С оглед предявения размер на пре‗енцията за обезщетение за причинените вреди ,съдът като съобрази:характера и степента на преживените болки и страдания на ищцата , критериите установени в практиката на ВКС и принципа на справедливостта, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД намира ,че иска се явява основателен по своя размер за сумата 100 000лв., която с оглед на принципа на справедливостта е необходима да репарира причинените на ищцата вреди. Изплатеното обезщетение по застраховка”Трудова злополука” на ищцата в размер на 13 582лв.не следва да се приспада, тъй като същата е изплатена на друго правно основание и няма никаква правна връзка с отговорността на застрахователя по договора за „гражданска отговорност”.Съгласно указанията дадени с Пост.№4 от 25.05.1961г. на ВС на РБ изплатената на пострадалия при непозволено увреждане сума по застраховка живот или злополука не се приспада от обезщетението което причинителят на вредите дължи на пострадалия.С оглед разпоредбите на чл.226 ал.1 и чл.267 ал.1 според които застрахователят по застраховка”гражданска отговорност” отговаря за пълния размер вреди причинени от прекия причинител и вместо него и застрахователя не може да иска намаляването на обезщетението с полученото обезщетение по застраховка „трудова злополука”. Ето защо въз основа на гореизложеното предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи за сумата 100 000лв., а за разликата над тази сума до предявения размер от 200 000лв. като неоснователен следва да се отхвърли. Поради уважаването на главния иск, съдът намира ,че не следва да се произнася по евентуалния такъв с правно основание по чл.45 от ЗЗД, насочен срещу ответника пряк причинител на вредите. С оглед изхода на делото следва да се осъди ответника ДЗИ „О. З.” да заплати на ищцата Е. А. К. сумата 1 775лв. разноски по делото, съобразно уважената част от иска ,както и дължимата ДТ, в размер на сумата от 4000лева. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОСЪЖДА ДЗИ”О. З.”Е. с ЕИК...,със седалище и адрес на управление гр. С. 100,район”С.” ул.”Г. Б.” № 3 да заплати на основание чл.226 ал.1 във вр. с чл.267 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането на Е. А. К. с ЕГН * от с. Б., сумата 100 000лв./ сто хиляди лева/, ведно със законната лихва ,считано от 06.03.2012г. до окончателното и изплащане , представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди –болки и страдания по загубата на сина и С. А. К. от гр. Е. , в резултат на причинената виновно на 06.03.2012г. в с К. ул. .”К. Р.,Община Е. от А. С. Д. с ЕГН* от с. Б.,Община Е. смърт,при управление на собствения му лек автомобил марка „Форд Ескорт” с рег. № ВТ...,за който автомобил има сключена валидна задължителна застраховка”Гражданска отговорност между прекия причинител и дружеството застраховател по полица №*4370 /21.01.2012г. ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл.226 ал.1 във връзка с чл.267 ал.1 т.1 иск от ищцата Е. А. К. сещу същия ответник за разликата над сумата 100 000лв. до предявения размер от 200 000лв.,като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА ДЗИ”О. З.”Е. с ЕИК...,със седалище и адрес на управление гр. С. 100,район”С.” ул.”Г. Б.” № 3 да заплати на Е. А. К. с ЕГН * от с. Б.,Община Е. сумата 1775лв. направени разноски по делото ,съобразно уважената част от иска. ОСЪЖДА ДЗИ”О. З.”Е. с ЕИК...,със седалище и адрес на управление гр. С. 100,район”С.” ул.”Г. Б.” № 3 да заплати по сметката на ВТОС дължимата държавна такса върху уважената част от исковата претенция,или общо сумата от 4 000 лева,както и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. ОСЪЖДА Е. А. К. с ЕГН * от с. Б. да заплати на ДЗИ”О. З.”Е. с ЕИК...,със седалище и адрес на управление гр. С. 100,район”С...” ул.”Г. Б.” № 3 сумата 1775лв. направени по делото разноски,съобразно отхвърлената част от иска. Решението подлежи на възизвно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението ,че е изготвено. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |