С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e
повдигнато обвинение на М.Ю.Е. за
престъпление по чл.343”в”, ал.2 от НК, за това, че на 05.03.2017г., в
гр.Перник, по ул.“Ленински проспект“, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление /с Наказателно постановление №15-4332-001573 от
29.04.2015г. на Началник Отдел „ПП“ при СДВР, влязло в сила на 04.05.2016 г., и
с Наказателно постановление №15-4332-007998 от 04.06.2015г. на Началник Отдел
„ПП“ при СДВР, влязло в сила на 04.05.2016г./, е управлявал МПС – лек автомобил
*********, без съответно свидетелство за управление.
В съдебните прения
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, излага доводи за доказаност на същото по несъмнен начин и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен, като му бъдат наложени наказания над минималния и към средния
размер предвиден в закона, а
именно “лишаване от свобода” за срок
една година и шест месеца, и глоба в размер 1000 лв. Предлага наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК предлага да се постанови отделно изтърпяване, при
първоначален строг режим, на наказанието лишаване от свобода, наложено на
подсъдимия по нохд № 602/2015г. по описа
на СпНС, предвид
извършването на процесното престъпление в
изпитателния срок определен по посоченото осъждане.
Подсъдимият М.Е. не се признава за виновен по обвинението.
Същият дава обяснения, в които отрича да е управлявал моторно превозно средство
при изложените обстоятелства. Твърди, че на датата и по времето сочени в
обвинителния акт не е бил обект на проверка от служители на ОД МВР – Перник
като водач на визираното МПС, а се е намирал с приятели на друго място. В
правото си на последна дума заявява, че не е виновен по обвинението и настоява
да бъде оправдан.
Защитникът
му - адв. К.М. излага доводи за недоказаност на обективните и субективни признаци от състава
на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК и пледира
подзащитният му да бъде признат за невинен и
оправдан.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Подсъдимият
М.Ю.Е. ***. Живее в гр. Перник. Женен е.
Работи в „НД Мениджмънт“ ООД, гр. Перник, на длъжност „кредитен консултант“. Осъждан е .
От приетата справка за съдимост се
установява, че е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба за престъпление по 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК
/с присъда по нохд №00913/2015г. по описа на ПРС, влязла в сила на
09.10.2015г./, както и че два пъти е осъждан за
умишлени престъпления от общ характер,
както следва:
С одобрено споразумение по нохд №
602/2015г. по описа на Специализиран
наказателен съд, влязло в сила на 19.11.2015г. му е определено наказание 1
година лишаване от свобода за престъпление по чл.321, ал.3, предл.2,
т.2, вр. ал.2 от НК, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е било
отложено за срок от 3 години.
С одобрено споразумение по нохд №
00342/2016г. по описа на РС –
Перник, влязло в сила на 30.05.2016г., му
е определено наказание пробация за престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От тези данни е видно, че процесното деяние е
извършено в изпитателния срок
определен със съдебния акт по нохд №
602/2015г. по описа на СпНС.
Приложените по делото писмо, рег. №
1158р-4864/15.06.2017г. на началник сектор
“ПП” при ОД - МВР Перник и справка-картон на водач /л.37 и 40 от дос. пр-во/ установяват, че към инкриминираната дата М.Е. не е
притежавал правоспособност за управление на МПС.
От фактическа страна:
Подсъдимият М.Е.
е придобил правоспособност за управление на МПС, категории В и М на
16.07.2004г., на която дата му е издадено свидетелство за управление на МПС
№********* със срок на валидност до 16.07.2014г. .
Още на 11.06.2009г. загубил
правоспособността си по реда на чл.157,
ал.4 от ЗДвП - поради отнемане на всички 39 контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение,
установени с влезли в сила наказателни постановления. Със ЗППАМ №10016/2009г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Перник на основание чл.171, т.4 от ЗДвП свидетелството
му за управление било иззето.
От момента на придобиване на правоспособност за управление на МПС
до инкриминираната дата спрямо Е. са
издадени общо 100 броя наказателни постановления, влезли в законна сила, за
извършени различни нарушения на правилата за движение, множество от които за
управление на МПС без съответна
правоспособност.
Съгласно
чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност.
Въпреки загубата
на правоспособност за управление на МПС, подсъдимият Е. продължил да управлява МПС.
По повод на два
такива случаи, с наказателно постановление №15-4332-001573
от 29.04.2015г. на Началник Отдел „ПП“ при СДВР, и с Наказателно постановление №15-4332-007998 от
04.06.2015г. на Началник Отдел „ПП“ при СДВР, на основание чл.177, ал.1,
т.2 ЗДвП Е. бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление. Двете наказателни постановления му били връчени
лично на 26.04.2016г. срещу разписка.
Тъй като не били обжалвани в законния срок, на 04.05.2016
г. влезли
в сила
Извършената в съдебното
следствие съдебно-почеркова експретиза,
заключението на която е обктивирано в протокол
№191/25.06.2018г. /л.137 и сл. от делото/, подписите в разписките на
наказателни постановления №15-4332-001573
от 29.04.2015г. и №15-4332-007998 от 04.06.2015г. са изпълнени от подсъдимия М.Ю.Е..
Преди изтичване на едногодишен
срок от влизане в сила на наказателните постановления по-горе, на 05.03.2017г.,
около 09.45 часа, подсъдимият отново управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Ровър“,
модел 220Д, с рег. № ** **, по улица „Ленински
проспект“, гр. Перник, движейки се в посока от ул. „Бл. Гебрев“
към ул. „Юрий Гагарин“. В района на ГПЧЕ
„Симеон Радев“ бил спрян за проверката от автопатрул 152,
в състав свидетелите М. П.С. и А.Г.Г. - мл. автоконтрольори в сектор
ПП при ОД МВР – Перник. По същото време двамата били на работа и изпълнявали
служебните си задължения по контрол на пътното движение на територията на 02 РУ
– ОДМВР – Перник. Установили, че водачът е сам в автомобила и изискали от него
документи за установяване самоличността, правоспособността му за управление на
моторно превозно средство, както и
свидетелство за регистрация на управлявания автомобил. Въз основа на
представен личен документ полицейските служители установили
самоличността на водача – М.Ю.Е.,
с ЕГН **********,***, които данни впоследствие вписали в съставения АУАН. Свид. С. веднага
разпознал М.Е., с когото от години се
познавали. Тъй като подсъдимият не представил свидетелство за управление
на МПС и свидетелство за регистрация на превозното средство, извършили справка
в база данни на КАТ чрез служебна РСОД /работна станция за отдалечен достъп/,
при която се установило, че водачът е неправоспособен, а управлявания от него автомобил е собственост
на друго лице - Радослав Атанасов
Величков.
Въз основа на констатациите
си, свид. М.С. съставил срещу водача на превозното
средство АУАН №813093/05.03.2017г., вменявайки му нарушения по чл.137а, ал.1,
чл. 100, ал.1, т.2 и чл.150 от ЗДвП, а именно, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан, не носи свидетелство за регистрация
на превозното средство и за това, че го управлява без да притежава съответно
свидетелство за управление. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение бил подписан от съставителя и от свидетеля А.Г., след което бил предявен за запознаване
и подписване на нарушителя - подсъдимия Е..
Същият категорично отказал да подпише
акта и да приеме препис от него.
Предвид отказа му, свид. С. съобщил в ДЧ на 02 РУ – ОД МВР Перник, че е
необходимо съдействие за удостоверяване отказ на
проверен водач да подпише съставен
АУАН. На мястото бил изпратен автопатрул, извършващ
по същото време обход на територията на
02 РУ Перник, в състава на който бил включен свид.
И.И.Д..
Пристигайки на мястото, същият бил запознат с обстоятелствата по случая,
възприел спрения от колегите му автомобил „Ровър“ и
неговия водач, и като се уверил, че последният отказва да подпише съставения
срещу него акт, удостоверил отказа му, вписвайки в отреденото за целта място името и служебния
си адрес, срещу които положил подпис.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: показанията на свидетелите М.П.С., А.Г. Г., И.И.Д., М.В.С. и М.А. М., дадени
в съдебното следствие, а за първите четирима и пред орган на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им /за
първите трима при условията на чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.2 /а за Д. и т.1/ от НПК, за свид.
С. - при условията на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/; писмените
доказателства, съдържащи се в досъдебно производство №205/2017 по описа на 02
РУ ОД на МВР - Перник, подробно изброени в описа към него, приобщени по реда на
чл.283 от НПК; писмените доказателства, събрани в съдебното следствие – удостоверение
от 23.01.2018г. на зам. районен прокурор
при РП – Перник /л.71/, писмо, рег. № 115800-3015 от 01.06.2018 на Началник
сектор ПП при ОД МВР Перник с приложена към него ежедневна форма на отчет за
05.03.2017г. /л.123-124/, писмо, рег. №379600-3990/01.06.2018г. на началник 02
РУ при ОД МВР – Перник с приложените заверени копие-извлечение на ежедневна
ведомост за 05 срещу 06.03.2017г., седмичен график за 27.02. – 05.03.2017г. и инфирмационна карта за дейността на наряд, рег. №А105931/05.03.2017г.
/л. 125 – 131/, справки от УИС на
Прокуратурата на Р. България, както и заключението по извършената съдебно-почеркова
експертиза на НТЛ-ЕКД при ОД МВР – Перник.
В доказателствен и правен
аспект:
Въз основа на доказателствените
материали по делото, събрани и проверени непосредствено от съда, преценени в
тяхната взаимовръзка и логическа последователност, съдът прие за доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият М.Ю.Е. е извършил престъплението по чл. 343в,
ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Част от фактическите обстоятелства относими
към предмета на доказване са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:
Между страните не се спори, че към
инкриминираната дата - 05.03.2017г., подсъдимият
не е притежавал правоспособност за управление на МПС, че е загубил същата през
2009 г. по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП /поради отнемане на всички 39
контролни точки за извършени нарушения
на правилата за движение, установени с влезли в сила наказателни постановления/,
както и че свидетелството му управление било иззето. .
Не е спорно, че срещу Е. са
били издадени наказателно постановление №15-4332-001573 от 29.04.2015г. и Наказателно
постановление №15-4332-007998 от 04.06.2015г., двете издадени от Началник Отдел
„ПП“ при СДВР, с които на
основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП са му наложени
административни наказания за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Безспорен е и факта, че на 05.03.2017г. свидетелят М.С.,
в качеството си на мл. автоконтрольор в сектор ПП при
ОД МВР Перник е съставил АУАН № серия Г, №813093 против М.Е. за констатирано
поредно управление на МПС от последния без съответно свидетелство за
управление. Актът е съставен в присъствието на свид. А.Г., не съдържа подпис на подсъдимия и е оформен при
отказ на същия да го подпише и да получи
препис.
От страна на защитата се оспорват няколко
групи въпроси, които биха могли да бъдат обобщени по следния начин:
-
Издадените две
наказателни постановления за санкциониране на Е. по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление не са му връчени, което изключва знанието му за предходно
наказване с тях.
-
Оспорва се
наличието на умисъл за извършване на вмененото му престъпление, тъй като
недовеждането до знанието му на двата административнонаказателни
акта изключва съзнаване на всички елементи от обективната страна на състава на
престъплението, за което е предаден на съд - че е наказан по административен
ред за такова деяние, че не е изтекъл едногодишен срок от това наказване, и че
в рамките на този срок отново управлява МПС без съответно свидетелство за
управление. Оспорването на факта на връчването на двете наказателни постановления
засяга не само субективната страна на престъпния състав, но рефлектира и спрямо същностния обективен
признак – наличие на административно наказване, тъй като такова има при влязъл
в сила административнонаказателен акт - условие, което се предпоставя
от връчването му на нарушителя и
изтичане на законния срок за обжалване.
-
Подсъдимият М.Е.
като водач на МПС не е бил обект на
проверка от служителите на ПП при ОДМВР Перник на инкриминираната дата и
при изложените в обвинението обстоятелства.
В контекста на приетите за безспорни факти по-горе, съставът
на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК ще бъде осъществен ако се намери за
доказано надлежно връчване на наказателните
постановления на дееца, както и обстоятелството, че при инкриминираните обстоятелства
отново е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление.
Решението си по тези въпроси съдът взе след проверка и
съвкупен анализ на събраните доказателствени материали и след като подложи на
преценка всяка от двете тези – на обвинението и на защитата.
Подсъдимият в обясненията си отрича на 05.03.2017г. в гр. Перник
да е управлявал МПС в частност лек автомобил „Ровър“
с рег. № ** ** и спрямо него да е извършвана проверка от служители на сектор ПП
– при ОД МВР – Перник. Категоричен е, че
на същата дата се е намирал на друго място /мотописта - Бучино/ със свои
приятели, които отказва да назове. Твърди, че АУАН изобщо не му е съставян, и
че не е виждал процесния, че подписите в разписките под съдържанието на наказателно постановление №15-4332-001573/29.04.2015г. и №15-4332-007998/04.06.2015г.
не са негови и не му е известно да е наказван по административен ред за управление
на МПС без съответна правоспособност. Предвид обясненията му, линията на защита
срещу обвинението е построена върху две основни тези:
-
недоказаност
на знание у подсъдимия за административното наказване с цитираните две
наказателни постановления, основана на оспорване доказателствената сила на
експертното заключение по извършената съдебно-почеркова
експертиза, и
-
недоказаност
подсъдимият изобщо да е бил обект на проверка на 05.03.2017г. в гр. Перник като
водач на визираното превозно средство, основана на оспорване доказателствената
сила на съставения АУАН и доказателствената стойност на показанията на
свидетелите С., Г. и Д..
Базирайки се на извършения
съвкупен анализ и оценка на събраните доказателства, съдът отхвърля състоятелността на защитната
теза двете й части.
На първо място приема, че наказателно
постановление №15-4332-001573/29.04.2015г.
и наказателно постановление №15-4332-007998/04.06.2015г., издадени от Началник
Отдел „ПП“ при СДВР са влезли в законна сила на
означената в тях дата - 04.05.2016г., което предпоставя тяхната
изпълняемост и задължителност. В този смисъл,
същите са годни да обосноват обективната и субективната съставомерност
на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК.
Видно е от оформената
под съдържанието им разписка, че на 26.04.2016г. са връчени лично на наказаното
лице - М.Е., не са обжалвани по предвидения ред в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което закономерно са влезли в законна сила на означената дата- 04.05.2016г. Автентичността
на положените в разписките подписи от името на М.Е. е установена от извършената
почеркова експертиза, чието заключение е категорично
по въпроса. Съдът не установява съществуване на никакви обстоятелства, внасящи
съмнение в обективността на вещото лице извършило експертното изследване или
поставящи под съмнение неговата квалификация и компетентност. Приема
заключението му за пълно, обосновано и компетентно дадено и го кредитира с
доверие. Въз основа на разделно и сравнително изследване на признаците на
почерка, отразени в изследваните подписи, с тези, отразени в сравнителните
образци - свободни образци на почерк и подписи на подсъдимия в документи
съхранявани в БДС – МВР и в материалите по делото, вещото лице е установило множество съвпадения в общите и частните признаци и е
достигнало до категорични изводи за това, че подписите в разписките в двете
наказателни постановления са изпълнени от едно лице, че не съществуват признаци
за извършена техническа подправка или имитация, а на база сравнителното
изследване - че същите са изпълнени от М.Ю.Е.. Обосновавайки се с общо девет
съвпадения в частни признаци на изследваните подписи с такива в свободни
образци от подписи на същото лице, експертът е достигнал до извод, че
съвпаденията са съществени, индивидуални по своята характеристика, и образуват съвкупност , достатъчна за категорично
заключение, че техен автор е Е.. Експертът е направил изчерпателни и ясни
изводи и е дал аргументиран отговор на поставените му въпроси по отношение на
всеки от изследваните подписи в двата документа. Основавайки се на специалните
познания на експерта, както и на всестранното и задълбочено изследване на
въпросите на експертизата, съдебният състав приема изцяло правилността на
заключението.
В устното допълнение към експертизата вещото лице
убедително защити заключението си. Невъзможността му да даде отговор на въпроса
на защитника дали изследваните подписи са положени от изправено или седнало
положение по никакъв начин не дискредитира направените изводи. Такава задача не
е поставяна, а изясняването на този въпрос е ирелевантно
за делото.
Съдът приема изцяло заключението, тъй като е ясно,
пълно и дава изчерпателни, обосновани и компетентни отговори на поставените
задачи. Същото е изготвено от експерт с необходимата квалификация, знания и
опит при всестранно, задълбочено и прецизно изследване на въпросите на
експертизата, поради което се кредитира с пълно доверие.
Въз основа на изложеното съдебният състав приема, че
наказателните постановления са връчени лично на подсъдимия на 26.04.2016г.
Събраната информация от отдел ПП при СДВР /л. 40-67 от дос. производство/ доказва, че същите не са обжалвани и са влезли в законна сила на 04.05.2016г. Следователно, налице е знание на
подсъдимия за същностното обстоятелство – елемент от обективната страна на състава на престъплението
по чл.343в, ал.2 от НК, а именно, че е наказан по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство
за управление.
Доказани са и авторството, и изпълнителното деяние на престъплението, а
именно, че на 05.03.2017г. подсъдимият М.Е. отново е управлявал МПС без
съответно свидетелство за управление .
Показанията на свидетелите М.С., А.Г. и И.Д. са пряко относими към решаването на този спорен в казуса въпрос /за
авторството на престъплението/ и имат съществена значимост в доказателствено отношение. Ценени съвкупно с всички други
доказателствени материали по делото, те мотивират убедително заключение, че на
посочената дата, на ул. „Ленински проспект“, до ГПЧЕ „Симеон Радев“ в гр. Перник,
е извършена проверка на водач на лек
автомобил ********* и този водач е бил подсъдимият.
Свидетелите С. и Г., осъществили проверката на това място,
уверено и изчерпателно излагат непосредствените си възприятия за
обстоятелствата свързани с нея. Съобщават, че са забелязали автомобила в процес на движение в посока
от ул. „Бл. Гебрев“
към ул. „Юрий Гагарин“, че в него се е намирал единствено водачът, самоличността
на когото са установили въз основа на представените документи и служебно
извършена справка в информационния масив на КАТ, в т.ч. по наличната там снимка,
даваща възможност за идентификация. Свидетелите
са категорични, че водачът е бил М.Ю.Е.. Предвид констатацията,
че същият не разполагал със свидетелство за управление на МПС и не представил
свидетелство за регистрация на управляваното превозно средство, чрез служебната
РСОД изяснили статута му /че е неправоспособен/, както и
собствеността на превозното средство, а след това съставили срещу него АУАН по
ЗДвП. Свид. С.
е потвърдил категорично идентичността на
провереното лице при извършено в досъдебното производство разпознаване
по снимки, като едва в съдебното следствие в показанията си изяснява, че
самоличността на нарушителя му е била добре известна, предвид познанството му с подсъдимия от време, когато
работел извън системата на МВР. Това обстоятелство само по себе си изключва грешка
в персонификацията на дееца. Показанията на двамата полицейски служители извършили
проверката логично се допълват от свид. И.Д.,
изпратен за оказване на съдействие по
удостоверяване отказа на проверения водач да подпише съставения против него акт.
Този свидетел, макар да не е възприел автомобила по време на движение,
съобщава, че водача му е бил мястото, и след като се е уверил в отказа му да
подпише съставения акт, с подписа си е удостоверил това обстоятелство в негово
присъствие.
Съдът приема, че
горната група свидетели излагат обективно обстоятелствата свързани с проверката,
тъй като между изявленията им няма значими противоречия, а и намират пълна
подкрепа в приетите писмени доказателства – възприятията, които възпроизвеждат
в показанията си са закрепени в съставения АУАН, бл. № 813093/05.03.2017г., а приетите
форма на отчет, ежедневна
ведомост, график за работа и информационна карата за дейността на наряд за
05.03.2017г. доказват, че на посочената дата тримата са били на работа и са
изпълнявали рутинните си служебни
задължения на територията на посочено
полицейско управление. Извършената спрямо подсъдимия проверка е отразена в т.3
от изготвената отчетна форма за изпълнените от
свид. С. и
Г. дейности на инкриминираната дата, като
изложените в нея обстоятелства относно време, място, проверено МПС и водач,
напълно кореспондират на изложените в съставения АУАН обстоятелства, които
свидетелите потвърждават. Събраните сведения за изпълняваните на същата дата
служебни задължения от свид. Д. сочат, че същият е
бил включен в състава на АП-231 и за времето до
13.00 часа със служебен автомобил
е патрулирал на територията на 02 РУ – Перник.
Възраженията на защитата, че тези писмени доказателства не установявали във всеки един момент къде точно се е намирал
всеки от служителите на МВР и какво е вършел, са неоснователни. Събраната чрез тях информация е достатъчна,
за да се приеме, че на 05.03.2017г. тримата са изпълнявали служебните си
задължения на територията на 02 РУ –
Перник, както и че в часовия диапазон около 09.30 – 10.00 часа, са били
ангажирани с проверка спрямо подсъдимия.
Конкретика в по-висока степен не е необходима.
Неоснователно се отдава значение и на обстоятелството по какъв начин е потърсено
съдействието на свид. Д., предвид отказа на водача да
подпише акта - дали в пряка комуникация с него или чрез ДЧ на 02 РУ – Перник, по
който въпрос защитникът констатира противоречие. Релевантния за делото факт -
пристигане на Д. на мястото на проверката и удостоверяване отказа на М.Е.,
посочен му като водач на спрения там автомобил „Ровър“
да подпише съставен срещу него АУАН,
е доказан по делото.
В този смисъл внушенията, че полицейските служители са действали
целенасочено и тенденциозно, движени от неясни подбуди да набедят
подсъдимия в престъпление, са безпочвени.
Стигащите до още по-далеч внушения – че автомобилът и водачът изобщо не са били
обект на проверка при изложените обстоятелства, а оттук - че съставяните относно нея документи са с
невярно съдържание, а дадените показния от свидетелите – неистина, са абсолютно
неприемливи и произволни. Защитата не изтъква нито едно разумно основание за да бъде изведен подобен мотив. Такъв мотив
категорично не е воденото досъдебно
производство за престъпление по чл.330, ал.1 от НК с предмет л.а. „Мерцедес“,
рег. №РК2773АМ, собственост на свидетеля М.С.. Извличащото се от неговите
показания и от обясненията на подс. Е. обстоятелство
– че по повод извършеното посегателство над собствеността му, С. съобщил пред водещия
разследването свое подозрение, че палежът е дело на Е., не извежда
заинтересованост у свидетеля да състави АУАН за неслучили се събития и за
нарушение, което не е констатирал, както и да твърди неистини като свидетел по
настоящото производство. Свидетелят изяснява, че в основата на подозрението му,
че М.Е. има определена съпричастност към деянието, е именно поведението на
последния при процесната проверка, извършена няколко
месеца по-рано: „... още като го спрях, поиска да не му пиша акт, а после почна със заплахи, каза „знам къде живееш“, което свид. Г. потвърждава: “ …държеше се арогантно,
заплашваше, имаше отправени и закани към нас“. Палежът на автомобила на М.С. е събитие
настъпило след проверката, което изключва хипотезата последната да е била
средство за отговор на престъпното действие. Същият извод налага и приетото удостоверение от 23.01.2018г. на
зам. районен прокурор при РП – Перник /л.71/. Видно от съдържанието му, досъдебно
производство № 434/2017г. по описа на
01 РУ – Перник е образувано на 14.06.2017г. за престъпление по чл.330,
ал.1 от НК, извършено на същата дата - 14.06.2017г. . Очевидно е, че датата
на палежа следва по време датата на проверката, обективирана
в съставения АУАН № 813093/05.03.2017г., следователно, търсената връзка между
направените от свид. М.С. като актосъставител
констатации за извършено от Е. нарушение, изразило се в управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, с извършеното престъпление, категорично
липсва. Преди датата на палежа е започнало и настоящото досъдебно производство
– въз основа съставения акт и събраните
данни за статута на подсъдимия като водач на МПС същото е образувано с постановление
на РП – Перник от 25.05.2017г.
Тази хронология категорично
изключва тезата за недобросъвестност и тенденциозност на показанията на свидетелите
М.С., А.Г. и И.Д., дадени в хода на образуваното досъдебно производство, впоследствие
и пред съда. Видно е, че всеки от
тримата установява факти и обстоятелства, кореспондиращи на
закрепените в съставения по-рано АУАН, подписан от всеки от тях съответно като актосъставител, свидетел на установяване на нарушението и
свидетел на отказа на нарушителя да подпише
акта. Този факт изключва
съмнение в тяхната добросъвестност като свидетели и подкрепя достоверността на
изявленията им. Направеният извод косвено се утвърждава и от безспорно
установения по делото факт, че служебният автомобил на свидетелите С. и Г. е бил
оборудван с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на дейността по пътен контрол“ (АИС „ВПК“) /информация от която не била
събрана поради междувременното й унищожаване/, заснемаща дейността им .
Неоснователно е възражението на защитата за
ненадеждност на свидетелите поради
съществуващи в изявленията им съществени противоречия. Такива в действителност
не са налице.
Видно
е, че тримата свидетели, независимо един от друг, възпроизвеждат пред съда непосредствено
възприето поведение на подсъдимия, изграждайки
ясна и пълна картина на протичането на проверката спрямо него.
Съобщените от тях релевантни за делото
факти изцяло кореспондират помежду си, хармонират и с останалите
доказателствени материали, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите са
последователни в изявленията си в рамките на цялото наказателно производство,
като приобщаването на части от показанията им, дадени пред орган на досъдебното
производство при условията чл.281, ал.4 от НПК, не е на основание констатирани
съществени противоречия, а на основание липса на спомен за някои обстоятелства.
Единствено по отношение свид. Д. части от показанията
му, дадени в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 от НПК - поради съществено противоречие в едно негово изявление, касаещо проверявал ли е лично документите на водача на
превозното средство, чийто отказ да подпише акта е удостоверил. Твърдението на
защитата, че при тези обстоятелства, осъждането на подсъдимия би било в
нарушение на забраната в чл.281, ал.8 от НПК е неоснователно. Частите от изявленията на тримата свидетели, дадени на досъдебното
производство, са прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК с цел внасяне на
необходимата конкретика относно дата и точен час на
извършване на проверката, представени от подсъдимия документи, както и относно
пълна индивидуализация на управляваното превозно средство – обстоятелства, за
които е обяснимо спомените да са избледнели предвид отдалечеността във времето
на възпроизвежданите събития Така прочетените
части от показанията на тримата свидетели, които те заявяват, че
поддържат, не се ползват самоцелно, а в
съвкупност с останалите доказателства по делото. Освен това, казаното пред съда
е в синхрон с първоначалните им изявления и прочитането им в съответните части
не променя смисъла му, а само го детайлизира и уточнява, което на този етап не
може да се очаква, предвид изминалото време. Тримата съобщават правнозначими
факти, които са възприели лично, възпроизвеждат ги уверено и логически
подредено, без елементи на колебание или опит за изопачаването им. Поради това, степента на убедителност и достоверност на посочената
група свидетели по никакъв начин не се явява засегната.
Обясненията дадени от подсъдимия и събраните по искане на защитата гласни доказателствени средства – показанията на свид. М.С. и М.М., не променят последния извод. Както се посочи, подсъдимият твърди, че на 05.03.2017г. не е бил обект на проверка от служители на МВР на територията на 02 РУ – Перник, и че по същото време се е намирал на друго място извън града с приятели, които отказва да назове. Заявява, че никога не му е предоставян за управление лек автомобил „Ровер 220Д“, с рег. № ВН 3771 ВС и не управлява други МПС, тъй като от години е неправоспособен. Значението на обясненията на подсъдимия в наказателното производство е двупосочно - същите са годно доказателствено средство за разкриване на истината в процеса, но преди всичко са средство за защита. Затова оценката на тяхната истинност следва да се основава на доказателствената съвкупност в цялост. Анализа на същата в конкретния казус мотивира у съдебния състав убеждение, че обясненията на Е. са защитни, некореспондиращи на нито едно друго доказателство и опровергаващи се от доказателствата, ангажирани от държавното обвинение, а очертаната в тях версия се приема за неубедителна.
Показанията на свид. С. и М. само косвено подкрепят тезата му, доколкото отричат собственият на С. към м. март 2017 г. лек автомобил „Ровер 220Д“, с рег. №** ** да е предоставян на Е.. Преки възприятия за местонахождението и действията му на инкриминираната дата те нямат, поради което не потвърждават изложеното в обясненията му алиби. В показанията си свид. С. съобщава, че е ползвала лично автомобила си в гр. София, където живее и работи, че в редки случаи го е предоставяла единствено на своя приятел – свид. М., и че никога, по никакъв повод, не го е предоставяла на подсъдимия М.Е., когото познавала като лице от приятелския кръг на М.М.. Отрича да й е известно и свид. М. да му го е представял. Обяснява факта, че превозното й средство е било обект на извършена проверка на 05.03.2017г. в гр. Перник, документирана с АУАН от същата дата, като вероятна грешка. В същия смисъл са и показанията на свид. М.. Същият отрича да е взимал автомобила без знанието й, пояснявайки, че по същото време тя работила на две места и колата й била необходима.
Съдът отхвърля достоверността на показанията на двамата свидетели, тъй като противоречат на обсъдените източници на преки доказателствени факти /показанията на свидетелите С., Г. и Д., съставеният АУАН, установяващи, че на 05.03.2017г. автомобилът на свид. М.С. е установен в гр. Перник във владение на подсъдимия/, преценяват се като неубедителни, дадени в желание да утвърдят версията на подсъдимия, мотивирани от приятелска солидарност. Свид. М. посочва, че с М.Е. ги свързва приятелство повече от 10 години, който факт не може да бъде пренебрегнат при оценка доказателствената стойност на показанията му. Не без значение в същата насока е и обстоятелството, че срещу свид. М.М. са налице четири висящи наказателни производства, видно от приетата справка от УИС на Прокуратурата на Р. България /л.165 от делото/, по едно от които /ДП №115/2017г. по описа на ГДБОП – София, пр. преписка №502/2017г. по описа на Специализирана прокуратура/ съобвиняем е и подсъдимият Е.. На фона на наличното приятелство между него и свид. М., и установените лични отношения между последния и свид. М.С., съдът приема, че именно свид. М. е този, чрез когото автомобилът на С. се е намирал във владение на подсъдимия на инкриминираната дата, със или без нейно знание. Повече от ясно е, че не се касае за „грешка“, както се опитват двамата да представят ситуацията, след като именно МПС на свидетелката е описан в съставения срещу Е. акт като вид, марка, модел и регистрационен номер. Въз основа на същите идентификационни данни е установен и неговия собственик – Радослав Великов. Доказателствата по делото сочат, че именно такова е било фактическото положение към 05.03.2017г. - в масивите на КАТ като собственик на л.а.„Ровър“, модел 220Д, с рег. № ВН 3771 ВС е фигурирал прехвърлителя по сключения от С. договор за покупко-продажба на същото МПС /л.25 от дос. пр-во/, което съответства на собствените й изявления - че след закупуването му не е изпълнила задължението си като приобретател да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя и да го регистрира на свое име. Ако се касае за двукратно допусната „грешка“ – първо, при описване на автомобила в обстоятелствената част на акта, и втори път – при въвеждане на данните му с цел електронна справка в ЦБД - КАТ, то изяснената връзка между легитимния му собственик и М.Е. /чрез общия им приятел М.М./, и наличието на възможност превозното средство да се намира в държане на подсъдимия, би било повече от съвпадение. В същото време свидетелката отрича да е установявала кражба или противозаконно ползване на превозното й средство, същото не е обявявано за издирване и предвид твърдението й, че е имала един ключ за него, то следва логично заключение, че управлението му на 05.03.2017г. на територията на гр. Перник е било с нейно знание. Този факт не е в противоречие със заявеното от нея, че сама постоянно го е ползвала за придвижване до работните си места в гр. София, тъй като горепосочената дата е била почивен ден /неделя/.
Съдът приема обсъдените доказателствени източници, събрани по искане на защитата, за необективни, пристрастни и по същество ненадеждни, особено след като в противовес на тях са събрани множество други такива, категорично дискредитиращи значението им в доказването на релевантните за делото факти.
Затова и тезата на защитата, построена върху посочената група гласни доказателствени средства, че нито превозното средство, нито подсъдимият са били обект на проверка при изложените обстоятелства, се приема за несъстоятелна.
Направените по-горе
изводи за фактите и правното им значение се основават на всестранна проверка на
всички източници на доказателства от гледна точка на действителното им съдържание
във взаимовръзка с останалите. Съдебният състав приема, че са събрани достатъчни по обем и сигурност годни доказателства и доказателствени
средства, оценката на които мотивира убеждение, че деянието за което
подсъдимият М.Е. е предаден на съд е съставомерно,
тъй като са доказани всички елементи на престъпния състав по чл.343в, ал.2 от НК.
Престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК е от категорията на формалните, поради което извършването
му е възможно само при наличие на пряк умисъл, т.е., деецът да съзнава всички
елементи от обективната страна на състава на престъплението – че е наказан по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, че не е изтекъл едногодишен срок от това наказване, както и че
отново управлява МПС без съответно свидетелство за управление. Наличието на знание
за тези обстоятелства е доказано по делото.
Факта на лично връчване на наказателни постановления №15-4332-001573/29.04.2015г.
и №15-4332-007998/04.06.2015г., изд. от началник отдел „ПП“ при СДВР, доказва
безспорно знание на подсъдимия за това, че е наказан по административен ред за
управление на МПС без свидетелство за управление, за началото на едногодишния
срок, в който повторно извършеното административно нарушение обуславя въздигане
на деянието в престъпление, а оттук и знание за това, че управлението на МПС на
05.03.2017г. е противоправно, тъй като е осъществено по-малко
от година след административното наказване. Съзнаването тези обективни признаци по несъмнен
начин доказва наличието на пряк умисъл у Е. за извършване на престъплението, в което е обвинен.
С
оглед установеното от фактическа
страна и изложените съображения по-горе, съдът прие, че с деянието си
подсъдимият М.Ю.Е. е осъществил от обективна и субективна страна фактическият
състав на чл.343в, ал.2 НК, тъй като на
05.03.2017г., в гр.Перник, по ул.“Ленински проспект“, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление /с Наказателно постановление
№15-4332-001573 от 29.04.2015г. на Началник Отдел „ПП“ при СДВР, влязло в сила
на 04.05.2016 г., и с Наказателно постановление №15-4332-007998 от 04.06.2015г.
на Началник Отдел „ПП“ при СДВР, влязло в сила на 04.05.2016г./, е управлявал
МПС – лек автомобил *********, без съответно свидетелство за управление.
От
обективна страна деянието е осъществено чрез действие – управление на МПС без
съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказване за същото
деяние по административен ред..
От субективна страна деянието
е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като Е. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му поседици и ги е целял – знаел е, че е неправоспособен, и че
вече е наказван по административен ред за такова деяние, но е управлявал
моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването.
Причини за извършване на
деянието са незачитане и безотговорно отношение към установените правила за
движение.
Съдът прие като отегчаващи отговорността
обстоятелства наличието на предходни осъждания на подсъдимия /за престъпление по чл.321, ал.3, предл.2,
т.2, вр. ал.2 от НК и за същото по вид престъпление – по чл.343в, ал.2 НК/,
обстоятелството, че обективната съставомерност на настоящото
престъпление обосновават две отделни наказателни постановления, с които е
наказан по административен ред за други две аналогични деяния.
В негативен личностно-характеристичен
аспект съобразява и останалите данни, съдържащи се в справката за съдимост по
отношение на подсъдимия, установяващи, че е освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК отново за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, данните, че понастоящем срещу него се води
и друго наказателно производство за престъпления по чл.213а НК и чл.321, ал.3
от НК по описа на СпНС, видно от приетата справка от УИС на Прокуратурата на Р.
България, както и
данните, събрани относно поведението му
като участник в движението, съдържащи се в приетата справка от Сектор “ПП” – ОД
МВР – Перник. Те установяват, че М.Е. е наказван 100 пъти за различни нарушения
на правилата за движение, включително множество пъти за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление /чл.150 ЗДвП/, включително и след наказването му по
административен ред с наказателните постановления, обуславящи съставомерността
на процесното
престъпление. Тези данни очертават
подсъдимия като личност, демонстрираща последователно и упорито пълна
необвързаност от закона, явно пренебрежение към установените правила, с формирано
чувство за недосегаемост, спрямо когото реализираните до момента наказвания по
административнонаказателен и наказателен ред не са постигнали и в най-малка
степен целите залегнали в закона.
Съдът не установява смекчаващи отговорността обстоятелства.
Дадените обяснения не цени в този аспект, тъй като обслужват единствено защитната
му теза.
С оглед формираните правни изводи, съдът призна М.Ю.Е.
за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343”в”, ал.2 от НК. При индивидуализация на наказателната му отговорност, след като взе предвид
всички изисквания на чл.54 и чл.57, ал.2 от НК, след като съобрази целите на наказанието
по чл.36 от НК, съдът намери, че съответни на извършеното престъпление и на
личността на дееца биха били наказания над минималния размер, поради което го
ОСЪДИ на 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода”, както и на „глоба“, в размер
1000 лева. При индивидуализация размера на
кумулативното наказание съдът съобрази и разпоредбата на чл. 47, ал.1 от НК. С оглед негативната съдебна и личностна характеристика на подсъдимия /обсъдени
по-горе/, съдебният състав не намери основания за определяне на наказанията под
най-ниския предел предвиден в закона, съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, за което
алтернативно пледира защитникът му, тъй като нито са налице многобройни, нито
изключителни по естество си смекчаващи отговорността обстоятелства /такива
липсват/.
Съдът счита, че наказанията
по-горе в съвкупност се явяват съответни на обществената опасност
на деянието, на личността на дееца, и отговарят на целите по чл.36 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“в“ от ЗИНЗС, по отношение наказанието лишаване от свобода, съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване.
Данните за съдебното минало на
М.Е. сочат, че настоящото деяние е извършил в определения 3-годишен изпитателен
срок с одобреното споразумение по нохд № 602/2015 г. по описа на Специализиран
наказателен съд, влязло в сила на 19.11.2015 г., с което му е определено наказание
1 година „лишаване от свобода“ за друго умишлено престъпление от общ характер
/по чл.321, ал.3, предл.2, т.2, вр. ал.2 от НК/. При
тези данни, спрямо условното осъждане са налице основанията на чл.68 ал.1 от НК, поради което съдът постанови изтърпяване и на отложеното наказание, като
при условията на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС определи първоначален „строг”
режим.
Сбора от наказанията лишаване
от свобода за процесното умишлено престъпление и
отложеното, чието изпълнение съдът постанови, надвишава 2 години, поради което
е налице именно хипотезата на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС. Установената
личностна и съдебна характеристика на подсъдимия, определящи степента му на обществена опасност,
категорично не обуславят приложимост на чл.57, ал.3 от с.з.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател:/П/