№ 2597
гр. Варна, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110110990 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Г. М. М. против Г. д. И. н.
н. осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
2295,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 16.01.2017 г. до 26.07.2021 г . върху сумата от 5000лева,
представляваща установено с влязло в сила решение по гр.д. №* г. по описа на
РС Варна, 41 състав, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
периода от 2006г. до 31.12.2016 г. на осн, чл. 71, ал. 1, т.3 от ЗЗДискр.
Твърди, че се, че с влязло в сила на 20.01.2021 г. решение по гр.д. гр.д.
№* г. по описа на РС Варна, 41 състав, ответникът е осъдено да заплати
сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 2006г. до 31.12.2016 г. на осн, чл. 71, ал. 1,
т.3 от ЗЗДискр. Сочи се, че в така постановения съдебен акт, с което е уважен
главния иск на ищцата, липсва произнасяне по искането за присъждане на
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2017 г.
Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на установената със
съдебен акт сума, поради което дължи обезщетение в размер на законната
лихва за посочения период до датата на предявяване на настоящия иск. Моли
се за уважаване на иска.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. С
писмена молба искът се поддържа и се оспорват релевираните в отговора на
исковата молба възражения. Настоява се, че производството по гр.д. №* г. по
описа на ВРС е приключило с влязло в сила решение на 20.01.2021 г. от който
момент следва да се определя за ликвидно и изискуемо и започва да тече
погасителната давност за главното и аксесорното вземане. Сочи, че искът е
предявен на 27.07.2021 г., поради което тригодишната давност не е изтекла.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, в който се изразява становище за недопустимост,
евентуално неоснователност на иска. Твърди се, че претенцията е предмет на
гр.д. № * г. и гр. д. № * г., поради което е недопустима. Евентуално сочи, че
искът е неоснователен, поради погасяване по давност на вземането с
петгодишна давност. Оспорва се искът по основание и размер. Настоява се, че
администрацията на ответника съдейства за лишените от свобода в пълна
степен за поддържане на контакти за осъществяване на свиждания с техни
близки, което не съставлявало дискриминация. Режимът бил еднакъв за
всички, поради което не била налице твърдяната дискриминация по
отношение на ищцата. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален
представител. Настоява се, че ищецът е имал възможност да поиска
допълване на решението, което не е сторила. Подържа се възражението за
погасяване по давност на вземането и моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на производството съдът намира следното:
С молба вх. №* г. ищецът е представил доказателства, че с влязло в
сила решение №* г. по в.гр.д. №* г. описа на ВОС, е оставена без уважение
молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното
решение по гр.д. № * г. по описа на ВРС, 41състав.
С оглед изхода на спора по молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка на постановеното решение по гр.д. № * г. по описа на ВРС, 41състав,
съдът намира настоящото производство за допустимо, поради което
възраженията на ответника за наличие на СПН по разрешаване на въпроса за
дължимостта на мораторна лихва на основание чл. 299 от ГПК са
неоснователни.
В случая претендираната мораторна лихва не е била предмет на
производството по гр.д. № * г. по описа на ВРС, като ищецът е пропуснал и
срока за допълване на решението по делото, поради което предявения иск се
преценява за допустим.
Производството по гр.д. №* г. по описа на ВРС е с различен предмет,
като предмет на настоящия иск е единствено мораторна лихва за присъдено
със съдебно решение обезщетение, поради което възражението в тази насока
на ответника за наличие на висящ спор, също се преценява за неоснователно.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на така предявения иск, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на
главен дълг – вземане за сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода от 2006г. до 31.12.2016 г. на осн,
2
чл. 71, ал. 1, т.3 от ЗЗДискр.; настъпване изискуемостта на вземането на
твърдяната дата, както и размерът на претенцията си.
Не е спорно между страните, а видно от представените по делото
писмени доказателства, че влязло в сила на 20.01.2021 г. решение по гр.д. №*
г. по описа на РС Варна, 41 състав, ответникът е осъдено да заплати на
ищцата сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 2006г. до 31.12.2016 г. на осн, чл. 71, ал. 1,
т.3 от ЗЗДискр.
Ето защо съдът намира, че със сила на пресъдено нещо е установена
основателността на главното вземане в посочения размер от 5000лв., който
въпрос не може да бъде пререшаван. Наличието на главен дълг е доказан –
налице е неудовлетворено парично притезание в посочения от ищеца размер,
поради което на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД аксесорния иск за заплащане
на обезщетение за забава плащането му е доказан по основание.
Предявяването на иска за плащане на обезщетението на 16.01.2017г. /гр.д№
*г. на ВРС/ е покана за плащане по смисъла на чл.84,ал.2 ЗЗД, независимо от
това дали са били налице предпоставките за приложението на разпоредбата на
чл.84,ал.1 ЗЗД.
Спорният по делото въпрос е досежно началния момент на погасяване
на аксесорното вземане за мораторни лихви на съдебно предявеното вземане
за главница.
Съобразно трайната съдебна практика това, което е предмет
на съдебния процес по смисъла на чл.115,ал.1,б.ж” от ГПК е включеното,
въведеното от страните в предмета на спора, като фактическо основание -
предмет на първоначален, насрещен, обратен иск или възражение срещу
предявен иск. Когато процесът се развива само по отношение на главното
парично вземане и претенция за обезщетение за забава, както за периода
преди завеждане на иска, така и за следващ предявяването му период, не
е заявена, то вземането за обезщетение за забавено изпълнение е извън
предмета на спора и е необхванато от процеса. Съобразно разпоредбите на
чл.116, б.”б” и чл.115, ал.1,б.”ж” ЗЗД, които имат императивен характер,
когато едно вземане не е предмет на иск /възражение срещу иск/, по
отношение на него не може да има нито прекъсване на давностния срок, нито
този срок да престане да бъде правно значим /да спре/. Посочените
разпоредби изчерпателно посочват основанията за спиране и прекъсване на
погасителната давност и са изцяло относими и по отношение на хипотезата,
когато предмет на спора е бил само главното вземане, но не и акцесорната
претенция. Обусловеността на акцесорните, допълнителни парични
задължения от съществуването на главно задължение, от което те са
производни /като вземания за обезщетение за забава/ е ирелевантна за
възможността те да бъдат предмет на самостоятелна искова защита, тъй като
са отделни притезания / в този смисъл Решение № 200 от 22.12.2014г. по т.д.
№ 4529/2013г. на І т.о., Решение № 232 от 02.05.2012г. по т.д.№ 782/2010г. на
ІІ т.о., Решение № 153 от 09.10.2015 г. по т.д.2304/2014 г. на ВКС/.
3
В случая претенцията за мораторна лихва от датата на предявяване на
исковата молба по гр.д. № * г. до окончателното плащане не е била предмет
на делото. Макар и заявена с исковата молба, тя не е станала предмет на
делото, като страната е пропуснала срока по чл. 250 от ГПК да поиска
допълването на съдебния акт, с който главният иск е уважен. Ето защо, по
отношение на тази претенция, макар и аксесорна, същата е със самостоятелен
характер и не може да се приложи института на спиране и прекъсване на
давността, тъй като не е в предметния обхват на водения между страните по-
рано процес.
Исковата молба в настоящия спор е предявена на 27.07.2021г. и има за
предмет претенция за обезщетение за забава за периода от 16.01.2017 г. до
26.07.2021 г.
С оглед датата на предявяване на иска- 27.07.2021г. и направеното
възражение за изтекла погасителна давност, то е основателно
/чл.111,б.”в ЗЗД/ по отношение на натрупаните лихви, изтекли за периода,
предшестващ три години от завеждането му /до 26.07.2018г./, или лихвите не
са погасени за периода 27.07.2018г. до датата на исковата молба - или както е
поискано до 26.07.2021 г., които изчислени с лихвен калкулатор възлиза на
сумата от 1522,23лв., в който размер искът е основателен. За периода от
16.01.2017 г. до 26.07.2018г., за разликата над присъдената сума от 1522,23лв.
до предявения размер от 2295,85лв. /т.е. равняваща се на 773,62 лв./,
предявеният аксесорен иск следва да се отхвърли като неоснователeн, поради
погасяването му по давност.
Страните не са претендирали разноски и не са представили
доказателства за извършване на такива, поради което не следва да се
присъждат.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета по сметка на
ВРС дължимата в производството държавна такса съобразно уважената част
от иска, а именно сумата от 60,89лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. д. И. н. н., с адрес гр. С., ул. „Г. С. № * да заплати на Г.
М. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. Вл. В. № *, сумата от 1522,23лв.
(хиляда петстотин двадесет и два лева и двадесет и три стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 27.07.2018 г. до 26.07.2021 г . върху сумата от 5000лева,
представляваща установено с влязло в сила решение по гр.д. №* г. по описа на
РС Варна, 41 състав, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
периода от 2006г. до 31.12.2016 г. на осн. чл. 71, ал. 1, т.3 от ЗЗДискр., на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 1522,23 лв. до предявения размер от 2295,85 лв. и за
4
периода от 16.01.2017 г. до 26.07.2018г.
ОСЪЖДА Г. д. И. н. н., с адрес гр. С., ул. Г. С. № * да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от
60,89 лева (шестдесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща
разноски за дължима държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК
Присъдената сума може да бъде заплатена по посочения от ищеца
начин: по банкова сметка, посочена от ищеца – *, открита в „Обединена
българска банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5