№ 1555
гр. Плевен, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430102645 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от С. И. Д. с ЕГН ********** от
*** против М. С. М. от ***. Ищецът твърди, че е член на ***, клон Плевен от
2015 година, където към настоящия момент членува и ответника. Твърди, че
на 01.04.2024г. вечерта му се обадил А.П.К., също член на *** и му казал, че
получил на имейла писмо, изпратено от ответника М. С. М., в което според
него се съдържали квалификации, свързани с възрастта на членовете на
организацията в гр.Плевен, които засягат авторитета и достойнството му, тъй
като е на пенсионна възраст. Ищецът помолил свидетеля да му изпрати
писмото на електронна поща. Ищецът твърди, че след като прочел писмото се
почувствал обиден и огорчен от проявеното негативно отношение на
ответника към членовете на организацията, които са пенсионери, и към която
група се причислява и той самият. Ищецът твърди, че ответникът поставил
въпрос дали не са превърнали *** клон Плевен в Хоспис, Старчески дом или
някаква квартална сбирщина? Ищецът навежда доводи, че ответникът чрез
поставения въпрос изразява личното си отношение към възрастните членове
на съюза, отричайки правото им да членуват в него. Ищецът посочва, че се
причислява към възрастните членове и квалифицирането като квартална
сбирщина е обидно и клеветническо твърдение, което уронва личното му
достойнство и това на член на ***. Посочва, че има издадени 11 книги, които
са атестирани от *** в научната област, предмет на негови изследвания и не
приема твърденията на ответника, че съюза в частност клона му в гр.Плевен е
превърнат в Хоспис и старчески дом. Посочва, че тези твърдения
представляват прикрит призив за дискриминация на членовете на съюза в
пенсионна възраст.
1
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 500 лева за причинени
неимуществени вреди вследствие на клеветите написани от ответника за
ищеца в електронно съобщение от 01.04.2024г. до ***, с които ответникът
квалифицирал него и останалите членове на пенсионна възраст като квартална
сбирщина, а организацията им като хоспис и старчески дом.
Ответникът в едномесечния срок оспорва исковата молба. Навежда
доводи, че не познава ищеца. Посочва, че също е член на ***, но в друга
секция. Посочва, че е изпратил имейла до много членове, но никой не се е
почувствал обиден и дискриминиран, и не му е правена забележка. Посочва,
че не изразява лично отношения към по възрастните членове, тъй като такова
обръщение няма нито към ищеца, нито към друго лице. Не му е известно защо
ищецът приема написаното като лично към него обидно или клеветническо
твърдение, което да уронва личното му достойнство. Посочва, че е задал
риторични въпроси, но няма обръщение и посочване на имена. Не са
споменати длъжности или характеристични данни, от които да се направи
извод, че написаното касае ищеца. Не са посочени обстоятелства, които да са
неистински, нито позорни такива. Твърди, че работи в престижна структура и
не би си позволил да клевети когото и да е или да го дискриминира.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба. Ответникът оспорва претенцията и поддържа
писмения отговор.
В доклада по делото, съдът е посочил, че в тежест на ищеца е да
докаже, че направените от ответника изявления в изпратения имейл,
разкриват признаците на противоправност, като основание за ангажиране
на отговорността му по реда на чл.45 ЗЗД, че вследствие на изказванията са
му причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с
конкретните действия (писмени изявления) на ответника, че писмото
изпратено на електронна поща съдържа обида (умишленото унижаване на
достойнството му посредством неприлично отнасяне с него) и/или клевета
(съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства ищеца
или приписване на престъпление), с оглед заявеното в исковата молба, че
квалифицираното му като част от квартална сбирщина е обидно и
клеветническо твърдение, което уронва личното му достойнство; да посочи
какви позорни обстоятелства за честта му са разпространени, които не са
истински или какво престъпление му е преписано, което не е извършил.
По делото е приложено писмо, изпратено на електронна поща до
членове на *** – Клон Плевен, на тема „Положителна оценка за членство“. В
писмото ответникът дава своята положителна оценка за приемането на нови
осем кандидати, като посочва, че това е бъдещето на клона – млади
образовани интелигентни, работещи усърдно хора. Писмото завършва с
риторичен въпрос „Дали не превърнахме *** – клон Плевен в ХОСПИС,
СТАРЧЕСКИ ДОМ или някаква квартална СБИРЩИНА“.
2
В показанията си свидетелят К. заяви, че на 01.04.2024г. ответникът
изпратил имейл до всички членове на бюрото и Комисията за контрол към ***
клон Плевен и цитира съдържанието му. Свидетелят заяви, че в резултат на
писмото ищецът се възмутил и входирал жалба, защото се чувствал омерзен и
дискриминиран. Свидетелят твърди в показанията си, че писмото на
ответника е по повод новоприетите членове на ***, както и че ищецът не е
новоприет член на *** клон Плевен.
В исковата си молба ищецът сочи, че писмото показва отношението на
ищеца към възрастните членове, и ги квалифицира като квартална сбирщина,
което е обидно и клеветническо твърдение, уронващо личното им
достойнство. Процесният текст в писмото гласи : „Дали не превърнахме ***-
клон Плевен в ХОСПИС, СТАРЧЕСКИ ДОМ или някаква квартална
СБИРЩИНА?“ Ищецът сочи, че ответникът е насочил това твърдение към
възрастните членове на ***, но съдът счита, че по никакъв начин не може да
се приеме, че възрастните членове (над каква възраст и какво има предвид
ответника) са всъщност кварталната сбирщина. Напротив – трите
квалификации на *** - Плевен, които е направил ответника са посочени
алтернативно – ХОСПИС, СТАРЧЕСКИ ДОМ или квартална СБИРЩИНА.
За изясняване на спора следва да бъде установено по делото налице ли е
противоправно поведение на ответника и дали се касае за обида или
негативна оценка.
За разлика от негативната оценка, обидата е противоправно деяние и е
налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго. Дефиницията на деянието „обида“ се съдържа в
чл.146 ал.1 НК, но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на
казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване. Съдът приема, че ищецът по никакъв
начин не може да бъде свързан с „част от квартална сбирщина“. От друга
страна приемането на човек в хоспис или старчески дом не представлява
обида и не следва да се приема, че е унизително за ищеца, с оглед на което
съдът приема, че не е налице обида по смисъла на закона.
Съгласно чл.39 ал.1 Конституция на РБ „всеки има право да изразява
мнение и да го разпространява чрез слово- писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин. Това право обаче не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго“. С оглед правната
квалификация на иска като такъв по чл.45 ал.1 ЗЗД съдът извършва конкретна
преценка налице ли е противоправно поведение при употреба или
разпространение на слово, която оценка да бъде основана на баланса между
посочените основни права - на защита на доброто име и на свободното
изразяване на мнение. Съдебната практика приема, че когато не се касае за
превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 Конституцията на РБ и
свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго,
твърдения и оценки могат да се използват свободно. Решение
3
№62/06.03.2012г. по гр.д.№1376/2011г., ІV г.о. приема, че „оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите
твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно
лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат
да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността
(т.е. ако не съставляват обида).“ Ответникът е използвал метафори, а не
твърди факти, поради което не се изследва тяхната истинност, а верността на
мненията, които съдържат оценка не подлежи на доказване. В практиката на
ВКС се възприема, че оценъчните съждения не се проверяват за тяхната
вярност, тъй като не възпроизвеждат обстоятелства от обективната
действителност.
Противоправно би било деянието, ако осъществява състава на обидата.
Обидата, обаче трябва да е насочена към ищеца, да е ясно за читателите, че
целта на дадената от ответника оценка касае именно ищеца и неговите
качества. Такова нещо по делото не се установи. Напротив – оценката, която
дава ответника касае ***, което като юридическо лице няма как да понесе
неимуществени вреди. Твърдението по никакъв начин не засяга и не може да
засегне ищеца, защото той не е новоприет член (в писмото се посочва „дали не
превърнахме“, т.е. с приемането на нови членове), не е адресирано към него и
не на последно място – ответникът не познава ищеца.
В случая се касае за оценка, направена при спазване на ограниченията
по чл.39 ал.1 Конституцията и представляваща коментар на фактите, поради
което не поражда отговорност, деянието не представлява обида и не е
противоправно.
По изложените съображения, съдът приема, че претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
600 лева за адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за
правна помощ и списък с разноски.
С оглед изложеното, съдът ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Д. с ЕГН ********** от *** против М.
С. М. от *** иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение в размер на 500
лева за причинени неимуществени вреди вследствие на клеветите написани от
ответника за ищеца в електронно съобщение от 01.04.2024г. до ***, с които
ответникът квалифицирал него и останалите членове на пенсионна възраст
4
като квартална сбирщина, а организацията им като хоспис и старчески дом.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК С. И. Д. с ЕГН ********** от *** да
заплати на М. С. М. от *** разноски по делото в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5