№ 1424
гр. Варна , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500779 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба вх. №28635/02.12.2020г. на К. В.
И., ЕГН – **********, допълнена с уточняваща молба вх.
№290906/21.12.2020г. срещу решение №261172/12.11.2020г, постановено по
гр. дело №15997/2019г., с което предявеният срещу него иск е уважен.
Жалбоподателят счита, че решение е недопустимо и неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и при грубо нарушение на
съдопроизводствените правила и едностранчива, необективна и неправилна
оценка на доказателствения материал, водеща до неговата необоснованост и
накърняваща принципите на равнопоставеност на страните. Излага, че
първоинстанционният съд неправилно е ценил единствено доказателствата на
ищеца, като им е дал вяра въпреки наличието на основания да не бъдат
кредитирани, като е излязъл и извън правораздавателната си роля, придавайки
им правни последици, за които дори и ищцовата страна не е претендирала. В
същото време, възраженията и доказателствените искания на въззивника са
или отказвани без основание и мотиви, или просто са обсъдени в мотивите на
постановения порочен акт. На първо място счита, че постановеното решение,
в частта, с която К.И. е осъден да заплати сумата от 2155.73 лева е
недопустимо, тъй като както в исковата молба, така и в отговора на същата са
налице съвпадащи волеизявления на насрещните страни, че е заплатен
1
депозит в размер на 1200 евро, който е и предмет на исковата претенция. С
оглед констатираното съвпадение, съдът с доклада по делото е установил, че
фактът за заплащането на посочената сума е безспорен, т.е. между страните
няма спор, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 1200 евро, чието
връщане ищцовата страна /неоснователно/ претендира. На следващо място
счита, че решението е и неправилно поради грубо нарушение на
съдопроизводствените правила, ограничаващи правото на защита на
ответника. Съдът неправилно, необосновано и в противоречие със своето
задължение отказал допускане на допустимото и редовно предявено от
ответника възражение за прихващане. С тези свои незаконосъобразни
действия съдът, допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, защото възражението за прихващане, заявено във висящо
производство, съставлява процесуално действие за защита срещу предявения
иск, то е допустимо и съдът следва да го приеме и да се произнесе по него.
Твърди, че първоинстанционният съд неправилно, необосновано и
незаконосъобразно е отказал на ответника едно допустимо средство за
защита, индивидуализирано по своето основание, предмет и искане, поради
което моли въззивният съд да се произнесете по възражението за прихващане
със сумата 8 460 лева, представляваща обезщетение по чл. 233 от ЗЗД за
нанесени вреди на наетия имот, надлежно и подробно индивидуализиране в
отговора на исковата молба. На следващо място излага, че първ. съд, без да се
съобрази с обоснованото му и доказано искане за пренасрочване на съдебното
заседание поради невъзможност да се яви, е провел заседанието в негово
отсъствие, въпреки изричното му противопоставяне. По този начин
жалбоподателят е бил лишен от правото си на защита в процеса по чл. 6 от
ЕКПЧ, като възможността му по чл. чл. 148 от ГПК да участва при
събирането на доказателствата, и в частност разпит на свидетелите на ищеца,
е била отнета. Твърди, че изводите на съда са основани на показанията на тези
свидетели, без да се отчете тяхната заинтересованост, както и противоречието
им с показанията на другите, разпитани по делото свидетели. Излага, че
свидетелите - М. Е и Н. К не е имало как да бъдат очевидци или да участват в
предаването на ключове на К.И. в началото на декември 2018г., тъй като в
посочения период той е бил в КНР. Твърди също, че първоинстанционният
съд недопустимо се е произнесъл по ненаведено в исковата молба основание
за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Подобно твърдение ищецът
2
не е релевирал като навсякъде в исковата си молба е твърдял единствено и
само, че договорът е прекратен с едностранно негово волеизявление. Подобно
волеизявление обаче не е достигало до К.И.. Ответникът оспорва да е
получавал такова съобщение, и въпреки, че не му е предоставена възможност
да се запознае с неговото съдържание, изрично оспорва, че същото
представлява едностранно волеизявление за прекратяване, още повече, че
видно от текста на решението е от м.7.2018 г., а ищецът и съпругата му
твърдят, че са напуснали м.12.2018 г. Въззивникът твърди, че писмено
предизвестие по см. на чл. 3.6 от договора той не е получавал от ищеца.
Излага, че дори хипотетично да се приеме, че е имало насрещна воля за
прекратяване, каквато в случая, очевидно липсва, то тя е следвало да бъде
изразена също писмено, поради което и прекратяване с конклудентни
действия, както неправилно е приел първостепенния съд, не би могло да бъде
извършено. Освен, че такива не са извършени, тъй като К.И. не е приемал
лично ключове от ищеца, съпругата му или някой негов служител-свидетел,
то същите не биха били достатъчни за да се приеме, че е изразено съгласие за
прекратяване, доколкото то трябва да бъде изразено в определената от
страните писмена форма, което в случая очевидно не е извършено. С оглед
доклада по делото и по правилата на чл. 154 от ГПК ищецът е следвало да
докаже в условията на пълно и главно доказване, че е прекратил валидно
договора на посочената в исковата молба дата- 30.11.2018. Такива
доказателства не са приложени, липсват доказателства и за осъществяване на
въведеното от съда основание за прекратяване - по взаимно съгласие, поради
което искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез възражение за
прихващане с дължимите наеми до края на м. януари 2019 г, сума дължима
като неустойка по чл. 7.1. от Договора. В същото време в тежест на ищеца е
разпределено да докаже, че е изпълнил задължението си да върне имота в
състоянието, в което е предаден. Ищцовата страна не само, че не е
ангажирала доказателства в тази насока, но и самата потвърждава, че са били
налице вреди по имота, както и че е извършила ремонти по жилището.
Правото на обезщетение на наемодателя за причинените на собствения му
имот щети произтича пряко от закона и същото не е и не може да бъде
изключено от уговорките на договора за наем. В настоящия случай липсва
клауза в договора, която изключва правото на наемодателя да получи
обезщетение за вредите по имота, като в случаят ответника черпи своите
3
права пряко от разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Още повече, че
наемателят има законово-вменено задължение да ползва имота с грижата на
добрия стопанин, което ищецът дори не твърди да е изпълнил, а напротив
признава, че е имало недостатъци по жилището, което се установява дори и
от неговите свидетели. С оглед изложеното, въззивникът счита, че по делото
се установява, че ищецът има неизпълнени парични задължения към него в
размер на 1200 евро, представляваща неустойка по чл. 7.1. от Договора за
периода от 01.12.2018 г. до 31.01.2019 г., или двумесечния наем за периода, и
8 460 лева - обезщетение за щети в наетия недвижим имот, поради което
насрещното му вземане се явява изцяло погасено. По посочените
съображения моли да бъде обезсилено Решение №2661172/11.2020 г. по гр.
дело № 15997/2019 г. в обжалваната част, с която е присъдена сума в лева,
вместо уговорената престация в евро. В условията на евентуалност, моли да
бъде отменено същото в частта, с която са уважени предявените искове и да
се отхвърлят последните като неоснователни, както и в частта за разноските.
Моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. Във въззивната
жалба са направени следните доказателствени искания: 1. да бъде допуснат до
разпит и третия поискан свидетел при режим на водене, който с показанията
си да установи състоянието на имота непосредствено преди отдаването му
под наем, кога ищецът е предал владението върху имота и в какво състояние
се е намирал последния непосредствено след връщането на фактическата
власт и кога се е случило това, като счита, че е налице съществено
процесуално нарушение, поради което моли да бъде допуснат разпит пред
въззивна инстанция; 2.Моли да бъде допуснато провеждането на съдебно-
оценителна експертиза, която да остойности размера на описаните щети по
жилището и липсващите от него вещи съгласно приемо-предавателния
протокол и показанията на свидетелите и твърденията на страните, като при
необходимост вещото лице да извърши оглед на място.
Настоящият състав намира, че доколкото възражението за прихващане
със сумата от 8460 лв., представляваща обезщетение по чл. 233 ЗЗД за
нанесени вреди на наетия апартамент, е било своевременно предявено от
ответника с отговора на исковата молба, и поради допуснато от съда
процесуално нарушение не е било прието за разглеждане, то същото /след
надлежното му индивидуализиране/ следва да бъде прието и разгледано от
4
настоящата инстанция.
Съдът обаче намира, че твърдените вреди, включени във възражението
за прихващане не са достатъчно индивидуализирани, поради което
възражението следва да бъде оставено без движение, като на въззивника бъде
дадена възможност с писмена молба с препис за ответната страна да опише
всяка от претендираните вреди по начин, по който същите да могат
индивидуализирани в достатъчна степен В същия срок, въззивникът следва да
постави и въпросите си към вещото лице, с оглед извършената
индивидуализация на вещите и своевременно поисканата с въззивната жалба
съдебно-оценителна експертиза.
Във връзка с индивидуализацията на вещите, въззивникът следва да
посочи достатъчно конкретни белези за да могат същите да бъдат оценени от
в.л. –например за щори/завеси/ комарници- размер, модел, производител,
година на монтиране; за кафе-машина и др. Ел. уреди, осветителни тела,
джакузи, ортопедично легло, душ, биде и др. – марка, година на
закупуване/монтиране.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ възражение за прихващане на К В. И.,
заявено с отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА К В. И. в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна да:
-индивидуализира вземането си за сумата от 8460 лева, предявено чрез
възражението, като посочи индивидуализиращи белези на всяка от
претендираните вреди и нейния точен размер;
-да формулира точни и ясни задачи във връзка с искането си за
допускане на СОЕ.
При неизпълнение в срок, съдът ще откаже да приеме за съвместно
разглеждане на възражението за прихващане поради липса на
5
индивидуализация на вземането.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6