Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № ……………

гр.Русе, 08.11.2018 год.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Мирослав Йорданов

 

при секретаря Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 718 / 2018 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.В.В. до Русенския районен съд против Наказателно постановление № 18-1085-000344 / 23.02.2018 г. на началника на Сектор ПП при ОДМВР - Русе, с което за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.3, т.1 от същия закон му било наложено наказание “Глоба” в размер на 3000 лв., а за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, и 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.

Жалбоподателят  моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно. Редовно призован, се явява в съдебно заседание с процесуален представител, с когото поддържат подадената жалба.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.01.2018 г. жалбоподателят В. управлявал товарен автомобил МАН с рег.№ СС 36-35 АН по пътя Русе - Силистра. В района на км.4.600 бил спрян за проверка от полицейски служители. В резултат на направените от тях констатации срещу него бил  съставен АУАН за това, че за превозното средство не била заплатена винетна такса и не носел контролния талон към СУМПС. Впоследствие, въз основа на Акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Относно първото нарушение:

В случая е налице допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на наказателното постановление в тази му част, поради неговата незаконосъобразност.

Съгласно чл. 42, т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат законовите разпоредби, които са били нарушени. Наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП, тъй като за превозното средство не била платена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Първата разпоредба предвижда, че движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Втората разпоредба регламентира, че за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда винетна такса за ползване на пътната инфраструктура, че заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, както и че размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1.

Видът на пътните превозни средства, за които се заплаща винетна такса, техният размер и дали за пътят, по който се е движело превозното средство е предвидена такава, не са определени в тези разпоредби. Поради това АНО е следвало до посочи конкретната норма от ЗП, към която тя препраща, както и съответния акт на МС, който предвижда дали за пътя се заплаща винетна такса. Като не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма и нормативен акт, които са били нарушени, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, защото се засяга правото на  защита на санкционираното лице да узнае, какво нарушение му е вменено и кои точно текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Подобно е и становището застъпено в задължителното за съда Тълкувателно решение № 2 / 2002 г. на ВКС, относно нарушаването на процесуалните правила, съгласно което в мотивите и в т.4.1. на диспозитива му е отразено, че когато приложимата наказателна норма е бланкетна или препращаща, допълнително трябва да се посочат и нарушените други правни разпоредби.

Освен това в описанието на нарушението в НП има въведени нови фактически положения, които не са били отразени в АУАН. По този начин наказващият орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като същите не са му били известни при съставянето на АУАН и той не е имал възможност да упражни правото си на възражение, ако реши да се възползва от него. Този порок е съществен, тъй като тези обстоятелства имат пряко отношение към размера на предвидената за подобно нарушение санкция.

По отношение на второто и третото нарушение, съдът намира, че от събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава им, поради което правилно е санкциониран с фиксирания от закона размер от 10 лв., за всяко от тях.

При така изложеното наказателното постановление следва да се отмети.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1085-000344 / 23.02.2018 г. на началника на Сектор ПП при ОДМВР - Русе, В ЧАСТТА, с която на И.В.В. за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.3, т.1 от същия закон е наложено наказание “Глоба” в размер на 3000 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.

         

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе в 14 - дневен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му.

                            

 

Районен съдия: