№ 22767
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110151388 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Н. М. и Л. И. М.
срещу Софийски апелативен съд.
Предявени са частични осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7
КРБ, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищците при условията на
разделна отговорност сумата от 10 000 лв. (по 5 000 лв. на всеки ищец), представляваща част
от общо дължимо обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди
от противоправно поведение на магистрати на служба при ответника - постановяване на
определение от 19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4894/2018 г. по описа на САС, ТО, VI състав,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.09.2023 г. до
окончателното плащане на вземането.
Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот - апартамент № 3 в гр. С..........,
съставляващ съгласно схема на СГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.406.118.1.3., придобит по силата на наследство от С. И.а И.а, починала на 17.04.1988
г. и последваща делба между сънаследниците, оформена в спогодителен протокол по гр. д.
№ 12867/2000 г. по описа на СРС. Посочват, че за имота имало съставено завещание в полза
на П.Х.Н.У., като във връзка с възникналата конкуренция на права, неговата действителност
била оспорена и предмет на разглеждане в рамките на съдебно производство, образувано по
иск с правно основание чл. 108 ЗС. Посоченото производство приключило с влязло в сила
решение, постановено по гр. д. № 1572/1988 г. по описа на СРС, 35 състав, с което правото
на собственост върху имота било признато в полза на наследниците по закон - ищци в
настоящото производство. Твърдят, че на 11.04.2017 г. срещу тях била подадена нова искова
молба в СГС с ищец - П.Н.У. и предмет - правото на собственост върху имота, посочен по-
горе, като било образувано гр. д. № 9572/2017 г. по описа на СГС, I - 9 състав. С
разпореждане от 14.06.2018 г. СГС върнал исковата молба като недопустима и прекратил
1
производството. С определение от 19.10.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 4894/2018 г.
САС отменил с неясни мотиви посоченото разпореждане и постановил разглеждане на
производството по същество. Производството се развило в рамките на четири години и
делото било решено с акт по същество, който впоследствие бил обезсилен от въззивната
инстанция, с мотивите, посочени в акта на първоначалния състав на СГС, който резултат
бил потвърден от ВКС с определение от 12.08.2022 г. по гр. д. № 4582/2021 г. по описа на
ВКС, I г. о. Ищците твърдят, че поради постановения от САС акт били принудени да водят
продължителен процес, през който период били лишени от възможността пълноценно да
упражняват правото си на собственост върху имота поради вписаната искова молба,
същевременно били изложени на значителен стрес от риска да изгубят жилището си при
евентуален неблагоприятен изход от делото. Считат, че със своето определение съдиите от
САС са допуснали груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения, като
отговорност за това следва да носи именно ответникът. В резултат на неправилно
постановеното определение от 19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4894/2018 г. по описа на САС, ТО,
VI състав ищците претърпели значителни неимуществени вреди, състоящи се в стрес,
напрежение и липса на доверие към съдебната система за действителна и своевременна
защита на своите права. С оглед на това молят за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете
като недопустими, евентуално като неоснователни. Оспорва да е работодател на съдиите,
постановили определение от 19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4894/2018 г. по описа на САС, ТО,
VI състав. Посочва, че с оглед забраната магистратите да носят отговорност във връзка с
изпълненията на служебните си задължения исковете са недопустими. Оспорва при
постановяването на определение от 19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4894/2018 г. по описа на
САС, ТО, VI състав да е извършено виновно противоправно действие, както и че ищците са
претърпели вреди в резултат на постановения акт, както и техния размер. С оглед
гореизложеното моли за прекратяване на делото, а в условията на евентуалност за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.
По допустимостта на исковете:
Настоящият състав счита, че предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД са
допустими –прекият иск за обезщетяване на причинени вреди от незаконосъобразни
действия на магистрати при изпълнение на възложените им служебни функции, изразяващи
се в неспазване на вътрешното право или правото на ЕС, макар недопустим срещу
магистрата - чл. 132 от Конституцията, е винаги допустим срещу държавата, представлявана
от съответния държавен орган, като Българската държава следва да осигури ефективни
средства за защита на накърнения правен интерес на ищеца, вкл. като осигури процесуален
ред, който да не прави практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на
обезвреда за търпените вреди. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България,
държавата отговоря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните
органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по
специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, при участие в
2
процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти,
отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Иск за обезщетение на вреди,
основан на твърдения за настъпването им от постановен съдебен акт, насочен срещу съда, в
който магистратът, постановил съдебния акт, правораздава, е допустим, независимо от
уредения в Конституцията функционален имунитет на магистрата – определение №
501/16.11.2012 г. по ч. гр. д. № 455/2012 г. по описа на ВКС, II г. о., определение №
534/13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение №
189/17.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2246/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., определение №
35/12.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3592/2022 г. по описа на ВКС, II г. о., определение №
403/30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 68/2024 г. по описа на ВКС, II г. о. и др. В случая заявените с
исковата молба оплаквания са за незаконосъобразни действия на магистрати при ответника
на вменени им с Конституцията на Република България задължения, като проверката дали
изложените с исковата молба твърдения намират опора в закона - дали е налице твърдяното
противоправно поведение на магистратите, и дали са налице обстоятелства, които
обосновават извод за причинна връзка между твърдяното неправомерно поведение и
сочените с исковата молба вреди, са въпроси, които съдът следва да изследва с решението си
по съществото на спора.
Разпределение на доказателствената тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищците по исковете с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ е да докажат: наличието на твърдените
неимуществени вреди; че тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49
ЗЗД /ответникът/ е възложил работа; че вредите са причинени вследствие на противоправно
деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа – в случая
постановяване на незаконосъобразен съдебен акт; че причинителят е действал виновно,
както и всяка от претенциите си по размер.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По исканията на страните:
Ищците са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Ищците са поискали допускането на двама свидетели при режим на довеждане за
доказване на претърпените неимуществени вреди, което искане е основателно и следва да
бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.07.2024 г. от
11,45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ищците за доказване на
претърпените от тях неимуществени вреди.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищците – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4