Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Трън,01.12.2021 г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Трънският
районен съд, гражданска колегия, втори състав, в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
при
секретаря Ренета Милтенова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.
№ 163 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „А1 България“ ЕАД срещу Р.Й.А..
В исковата молба
се твърди, че между „А1“ ЕАД и ответника Р.Й.А. бил сключен и валидно действал
договор за мобилни услуги от №******** от 25.11.2014г. Договорът е с рамков
характер и включва предоставянето на електронни съобщителни услуги / мобилни
услугиза СИМ карти с телефонни номера, телевизия , интернет и др./ Различните
услуги и продукти били предоставени от ищеца чрез подписването с абоната на
допълнителни договори, по силата на който ответникът бил абонат на дружеството
- доставчик на мобилни услуги, и титуляр по ********, избраният от титуляра
тарифен план за услугата е месечна такса в размер на 39,90 лв. с ДДС. Срокът за
ползване е 24 месеца. който изтича на 23.12.2016г На 07.07.2016г. бил сключен и
мобилна абонаментна услугаза СИМ карта с телефонен № ******** с абонаментен
план с месечна такса в размер на 15,99лв. с ДДС, срок за ползване 24 месеца,
който изтича на 16.07.2018г.
На същата дата –
07.07.2016 г., бил сключен и лизингов договор, по силата на който абонатът взел
на изплащане посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 18,00 лева,
мобилно устройство „********“.
Въз основа на
посочените договори ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № M********.
За потребените от
ответника услуги за периода от 27.12.2016 г. до 27.03.2017 г. в общ размер на 98,87лв. „А1“ ЕАД издал следните
фактури:
- фактура № ********/27.12.2016 г. с падеж 11.01.2017г. на
стойност 8,77 лева (с ДДС) и законна лихва от 2,97лв.
- фактура № ********/25.01.2017г. с падеж 09.02.2017г. на
стойност 39,90 лева (с ДДС) и законна лихва от 13,18лв.
- фактура № ********/25.02.2017 г. с падеж 11.01.2017г. на
стойност 39,90 лева (с ДДС) и законна лихва от 12,83лв.
- фактура № ********/27.03.2017 г. с падеж 11.04.2017г. на
стойност 10,30 лева (с ДДС) и законна лихва от 3,23лв.
Неизплатените суми
по месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които е издадена
фактура на 19.01.2017г. в общ размер на 306,00лв. съответно:
- фактура № ********/19.01.2017 г. с падеж 03.02.2017г. на
стойност 306,00 лева (с ДДС) и законна лихва от 101,58лв.
По отношение на
договорите за продажба на изплащане следва да се има предвид, че същите се
прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.2 от
договора/ите. При такава хипотеза
всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния
договор, стават предсрочно изискуеми. Договорът се счита за прекратен от датата
на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следва да бъде заплатена по общия
ред в 15-дневен срок от издаването й.
Прекратяването на договорите не засяга задължението на абоната да заплати
пълните цени на вещите, които е
получил. В настоящия случай, това е фактура № ******** от 19.01.2017 г. , с която е прекратен договор за
продажба на изплащане от 07.07,2016 г.дато
същата включва оставащите 17 месечни вноски по 18.00 лв. Поради неизпълнение на задълженията си в срок,
ответникът Р.Й.А. дължи на А1
България и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите. Това дава право на ищеца да
иска обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка
една от фактурите {описани в по-горе
в текста на молбата) до датата на предявяваме на настоящата (датата на подаване
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 20.05.2020 п). Лихвата за този период възлиза в
общ размер на 133,79 лв. Нещо
повече, издадените от ищеца гореописани фактури, относно задълженията на ответника за процесния период, не
са били оспорени в дадения срок, съгласно
чл. 26.6 от общите условия. Според него месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в
шестмесечен срок след датата на издаване
на фактурата за тях. Гореизложеното по презумпция води до извода, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си,
произтичащи от сключените между страните
договори, поради което възниква и задължението на потребителя за заплащане от
негова страна на получените електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане. При неплащане на дължимите суми
по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за
едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата,
за която е забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите условия, договорът по отношение на конкретна
услуга на потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1 България, в случай че забавата за плащането на дължимите
за нея суми е продължила повече
от 124 дена.
Предвид гореизложеното към
датата на депозиране на настоящата искова молба ищцовото дружество има изискуемо и непогасено
вземане към ответника Р.Й.А. по
гореописаните фактури и сметки за неустойки. Претендираната от ищеца с настоящата искова молба, както и с
депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение от 20.05.2020 г., главница в размер на 404,87 лв,, се формира като сбор от посочените по-горе суми по
фактурите в двете таблици, съответно
98,87 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги и 306,00 лв. за
предоставени продукти на изплащане.
В
законоустановения срок и на основание чл. 414 от ГПК длъжникът е подал писмено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. Считат същото за необосновано
и неоснователно, поради изложените аргументи по-горе в настоящата искова
молба.
Настоящата искова молба се
подава във връзка с подадено заявление по реда на чл. 410 и
следващите от ГПК и следва да се има предвид, че сама по себесипредставлява доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на
чл.415,ал.
1 от ГПК, от което следва, че за ищеца е налице задължение само да довнесе дължимата държавна такса. Във връзка с
горното и съгласно чл.422,ал.1 от ГПК,
за начален момент на предявяване на настоящата следва да бъде приета датата на
подаване на заявлението с
произтичащите от това законови последици.
Искането към съда
е да признае за установено че ответникът Р.Й.А., с ЕГН **********, дължи на „А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление: район „И.", ул. „************ присъдените му със
Заповед за изпълнение на парично задължение суми: Сумата от 404,87 (четиристотин и четири цяло и
осемдесет и седем стотинки) лева
- главница; Сумата
от 133,79 (сто тридесет и три цяло и седемдесет и девет стотинки) лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата
на главницата от 404,87 лева за периода от 12.01.2017 до 13.05.2017 ; Законна лихва от дата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК
- 20.05.2020 г, до окончателното изплащане на
задължението. В случай, че съдът уважи така
предявената искова претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати и всички разноски по
настоящото производство, в това число 26,10 лв. - заплатена
при подаване на настоящата държавна такса (включително комисионна за банков
превод) и 360,00 лв. - адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС.
Посоченото възнаграждение е заплатено на основание чл. 2.1. от сключения Договор за правна защита и съдействие от 09.11.2020
г, и е изчислено в съответствие с разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Заплащането на претендираните от А1 България
разноски се удостоверява с платежни нареждания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на
исковата молба, с който е изразил становище за неоснователност на предявените
искове, оспорвайки ги по основание и размер.
В отговора е
направено възражение за погасяване по
давност на задълженията, тъй като се касае за периодични плащания по смисъла на
чл.111 от ЗЗД. По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен представител
оспорва предявените искове.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът „А1
България“ ЕАД е подал на 12.06.2020 г. до Трънския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Р.Й. A.
за дължими суми по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 68/2020 г. на ТРС. В рамките на образуваното
пред ТРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 155/12.06.2020 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
По делото е
представен и приет договор за мобилни услуги №******** от 25.11.2014 г.,
сключен между ищцовото дружество и ответника, по силата на който ищецът се е
задължил да предоставя на ответника услуга за телефонен номер ******** по
тарифен план „Мтел Трансфер L Коледа 2014г.“, с
месечна абонаментна такса 39,90 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. В договора е
уговорено също така, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата
между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова
листа на оператора за съответното устройство към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
По делото е
представен и договор за лизинг от 07.07.2016г., сключен между ищцовото дружество
и ответника, по силата на който абонатът е взел на изплащане посредством 23 бр.
лизингови вноски, всяка в размер на 17,86 лева, мобилно устройство „*******“, модел „***********“
с фабр******************.
По делото е
представен и приет и договор за мобилни услуги от 07.07.2016 г., сключен между
ищцовото дружество и ответника, по силата на който ищецът се е задължил да
предоставя на ответника услуга за телефонен номер ******** по тарифен план „Мтел
безкрай М“, с месечна абонаментна такса 15,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца.
В договора е уговорено също така, че във всички случаи, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между цената
на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на
оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на договора и
заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
По делото като
писмени доказателства са приети и издадени от ищеца фактура № 0********/27.12.2016г.
за отчетения период на потребление - от 23.11.2016 г. до 22.12.2016 г., с
начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти, лизингови вноски,
пакети и др. в размер на 40,20 лева (с ДДС), фактура № 0********/25.01.2017г.
за отчетения период на потребление - от 23.12.2016 г. до 22.01.2017г., с
начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти, лизингови вноски,
пакети и др. в размер на 39,90 лева (с ДДС), фактура № 0********/25.02.2017г.
за отчетения период на потребление - от 23.01.2017г. до 22.02.2017г., с
начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти, лизингови вноски,
пакети и др. в размер на 39,90 лева (с ДДС), фактура № 0********/27.03.2017г.
за отчетения период на потребление - от 23.02.2016 г. до 22.03.2017г., с
начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти, лизингови вноски,
пакети и др.в размер на 39,90 лева (с ДДС), както и фактура № 0********/19.01.2017
г. за период на фактуриране 16.12.2016г.-15.01.2017г. с начислена обща сума за
плащане в размер на 306,00 лева.
Представени са
също и Общи условия на „А1 България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги, в сила от 06.08.2010 г. и Приложение – ценова листа
за абонаментни планове за частни лица, съдържащо ценоразпис на „А1 България“
ЕАД за ползване на предоставяните от оператора мобилни услуги.
От възражението на
процесуалният представител на ответника е видно, че не се спори относно обстоятелството,
че абонатът е ползвал предоставените му услуги от ищцовото дружество във връзка
със сключените договори за мобилни услуги, като е потребил през процесния
период от време мобилен интернет и е провел телефонни разговори.
Приетото за
установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По установителния
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Искът е предявен
от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради
което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно т. 11б от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на
друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което
е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при
условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство.
В настоящия случай
ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение, в пълния размер, за който е издадена заповедта, а именно за сумата
в общ размер на 538,66 лева, като наведеното в исковата молба основание за
дължимост на посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта за
изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим. При разглеждането на
предявения установителен иск по същество съдът намери следното:
За уважаването на
установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже съществуването между него и ответника през
процесните отчетни периоди на облигационно правоотношение, породено от сочените
договори за мобилни услуги, както и изпълнението на насрещните му задължения по
правоотношението чрез предоставяне за ползване на ответника на мобилния
телефонен номер и доставката на далекосъобщителните услуги по вид и стойност,
описани в издадените фактури.
От събраните по
делото писмени доказателства безспорно се установи, че страните са били
обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
сключените между тях договори за мобилни услуги, съответно от 25.11.2014 г. и 07.07.2016г.
На следващо място,
ответникът е получил препис от Общите условия на оператора, запознал се е с
тях, приел е същите и се е задължил да ги спазва, което се установява от
подписаната от него декларация – съгласие. Установява се наред с това и че за
периода от 27.12.2016 г. до 27.03.2017 г. от страна на ищовото дружество са
издадени фактури за ползвани далекосъобщителни услуги, всичките с получател
ответникът Р.Й.А.. По силата на съществувалата между страните договорна
обвързаност ищцовото дружество е поело задължението да доставя на ответника
далекосъобщителни услуги срещу заплащането от негова страна на дължимите
месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни планове.
В разглеждания
случая ответникът е подписал договорите за услуги с мобилния оператор, ползвал
е същите и не е изпълнил задължението си по договорите да заплаща стойността на
предоставените услуги и с поведението си е изпаднал в забава. Издадени са
фактури, които не е заплатил в срок. Следователно е осъществен фактическият
състав на едно договорно неизпълнение, за което ответникът носи отговорност.
Съгласно Общите
условия на „А1 България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител – страна по договора, бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Извършването на
конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им
на ответника се доказва от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена
от страните съдебно – техническа експертиза. Няма основание за обвързване
заплащането на възнаграждението за извършване на конкретно възложените мобилни
услуги от мобилния оператор и предоставянето им на ответника от допълнителни
факти, доколкото приемането на услугата не е задължение на възложителя - да
прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение (определение №
3/08.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 803/2014 г., ТК, II т. о.). Затова и при
отсъствието на възражения и доказателства по делото, ответникът при приемане на
изпълнените услуги да е направил възражения за недостатъци и изрично изразено
несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане, извършеното се счита
прието и възложителят дължи уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266,
ал. 1 ЗЗД).
Според представените
и неоспорени фактури размерът на незаплатените месечни абонаментни такси е 98,87
лева, които настоящия съдебен състав намира за погасени по давност на основание
чл.111 от ЗЗД. Вземанията за периода от 27.12.2016г. до 27.03.2017г. не са
предявени преди изтичане на тригодишния погасителен срок / последния срок е
изтекъл на 27.03.2020г. а заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано на
19.05.2020г./, което налага извод за неоснователност на предявения иск относно
частта за претендираните месечни вноски за потребени телекомуникационни и др.
услуги.
Възникването в
полза на ищеца на вземанията, представляващи стойност на лизингови вноски, е
обусловено от установяване наличието на договорни правоотношения между
страните, породени от договор за лизинг с твърдения предмет и съдържание,
предаването от страна на ищеца, като лизингодател за ползване от ответника на
мобилното устройство, предмет на договора и падежа на вземанията.
От приетия по
делото договор за лизинг, съответно от 07.07.2016 се установява, че между ищцовото дружество, от
една страна като лизингодател, и ответника, от друга, като лизингополучател, са
сключени договор за лизинг на мобилен телефон „********“,
на изплащане посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 18,00 лева,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор и договор за лизинг
на мобилен телефон. В чл. 9 от договора е посочено, че с подписване на
настоящия договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят
му предава устройство без забележки от купувача, както и, че това се извършва с
приемо-предавателен протокол / приложение №1, наличен по делото/.
От представената
фактура по делото е видно, че задълженията на ответника, произтичащи от
сключеният договор за лизинг, не са заплатени и възлизат на сумата в общ размер
от 306,00 лева. При това положение
настоящият състав приема, че между страните е сключен договор за лизинг на
индивидуализираната по-горе движима вещ, по които ответникът не е изпълнил
задължението си да плати лизингови вноски. Макар по делото да липсват доказателства
задълженията на ответника да са обявени за предсрочно изискуеми, съдът приема,
че същият дължи пълната сума на уговорените в договорите лизингови вноски, тъй
като към настоящия момент срокът на договора за лизинг е изтекъл и ответниикът
дължи пълния размер на вноските по тях, тъй като същите са изискуеми и без да е
обявена предсрочна изискуемост на договорите. С оглед на това, настоящият
състав приема, че искът за признаване за установено за дължимост на суми на
основание сключен договор за лизинг е основателен и доказан до пълния предявен
размер от 306,00 лева и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
така посочената сума.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска разпределя
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът претендира
и доказва разноски в производството общо в размер на 710.00
лева, от които 50,00 лева – заплатена държавна такса, 360.00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедното производство, 300.00 лева –
заплатено възнаграждение за особен представител на ответника, от които, предвид
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 537,22 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Й.А., с ЕГН **********, с адрес: *** и настоящ адрес:***, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище в град
София и адрес на управление: район „И.", ****************, сума в размер на 306,00
(триста и шест) лева, представляваща стойността на незаплатени месечни вноски
по договор за лизинг от 07.07.2016 г., договорна
лихва от 101,58 (сто и един лева и
петдесет и осем стотинки) лева, както и законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 538,66 (петстотин тридесет и
осем лева и шестдесет и шест стотинки) лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.Й.А., с ЕГН **********, с адрес: ***
и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление: район „И.", ул. „К." **, с ЕИК № *** сумата
от 537,22 (петстотин тридесет и седем лева
и двадесет и две стотинки) лева – направени разноски в производството по
делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: