№ 45
гр. Стара Загора, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20245501000577 по описа за 2024 година
С решение №721/05.08.24 г. по гр.д. №976/24 г. по описа на Районен съд-
Ст.Загора се осъжда С. Я. С. ЕГН: ********** с адрес гр. Ч. ул. **** и Д. А. Д.
ЕГН: ********** с адрес с. К. общ. С.З. да заплатят солидарно на ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ АД ЕИК **** с адрес: гр. С. пл. **** сумата от 1000лв
представляваща частичен иск от сумата 19 114,20лв., изплатена от ищеца като
застрахователно обезщетение за нанесени от ответниците имуществени вреди
на трето лице - „А.“ ООД, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.02.2024г., до окончателното й изплащане.Присъдени са разноски
по делото като решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на страната на ищеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД -„„А.“ ООД, ЕИК ****.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на С.
Я. С. –ответник в първоинстанционното производство чрез пълномощника си
адв. П. Х. АК Ст.Загора и по въззивна жалба на Д. А. Д.- ответник в
първоинстанционното производство чрез пълномощника си адв.И. С. АК
Ст.Загора.
Въззивникът С. Я. С. обжалва горепосоченото първоинстанционно решение
1
в неговата цялост.
Счита,че е налице липса на предпоставките на чл.410 от КЗ за встъпване в
правата на застрахования от страна на ищеца. Видно от разпоредбата на
чл.410, ал.5 от КЗ, суброгацията е допустима само и единствено в случаите, в
които застрахованият не е обезщетен от страна на причинителя на вредата. В
конкретния случай, тази отрицателна предпоставка не е налице. Точно
обратното, видно от протокола по НОХД № 106/2023 г. по описа на ОС-П.,
между страните по него, е постигнато и одобрено споразумение за
приключване на наказателното производство. Абсолютна процесуална
предпоставка за това развитие на НОХД, съгласно чл.381, ал.З от НПК, се
явява репарирането на всички съставомерни вреди от деянието. Видно от
протокола по НОХД № 106/2023 г. по описа на ОС-П. се установява, че и
двамата ответници са наказани за осъществено престъпно деяние по чл.330,
ал.3, вр.с ал.2, т.2, вр с ал. 1 от НК. Отбелязва и ,че въззивника-С. Я. С., в хода
на досъдебно производство № 89/2021 г. по описа на "Криминална полиция"
при ОД на МВР-П., което ДП е приключило със споразумение одобрено с
протокол по НОХД № 106/2023 г. по описа на ОС-П., редовно и на валидно
правно основание (чл.381, ал.З от НПК) е заплатил причинените с вмененото
му деяние вреди. Заплащането на увреденото имущество е прието от
увреденото трето лице, като от него не е приспадано платеното от страна на
ищеца. Горните обстоятелства установяват единствено, че от страна на
увреденото лице е получено два пъти обезщетение за едни и същи вреди.
Доколкото обаче извършеното от страна на ответника-С. Я. С. плащане е
сторено на валидно правно основание и то преди предявяването на каквито и
да е претенции от страна на ищеца и/или уведомление от негова страна, че е
заплатил застрахователно обезщетение, то това плащане следва да се смята за
точно погасяване на задълженията вменени със ЗЗД, КЗ и НПК от страна на
двамата ответници към материално легитимирано лице, което да го получи.
Моли да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него
да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло така предявените искови
претенции като неоснователни.Претендира присъждане на сторените
разноски пред двете съдебни инстанции.
Жалбоподателят Д. А. Д. чрез пълномощника си адв.И. С. в депозираната
въззивна жалба заявява,че фактическата обстановка по спора е правилно
2
установена от първоинстанционния съд. Няма спор между страните, че е
налице влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд, който се явява
задължителен за всички лица и гражданския съд. Изразява се становище,че
неправилно са взети предвид пределите на присъдата, които имат обвързващ
характер .Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата
протИ.правност и виновността на дееца. Твърди ,че доколкото размерът на
вредата е предвиден като обективен признак на престъплението, което по своя
вид е и резултатно такова, т.е. за да е налице това престъпление, то следва да
са настъпили вреди, надвишаващи 14 кратния размер на минималната работна
заплата за страната. Твърди още, че всички установени в хода на
наказателното производство, причинени на третото лице помагач вреди, са
били редовно възстановени от едно от осъдените лица.
Счита предявените искове за изцяло неоснователни, а първоинстанционното
решение неправилно. За да се уважи иска по чл.410 от КЗ, то застрахователя
следва да е обезщетил увреденото лице и има възможност, при конкретно
посочените хипотези, да търси всичко платено от него от причинителя на
вредата. Хипотезата по чл.410 от КЗ не била налице, тъй като самият
деликвент е обезщетил увреденото лице .
Моли да се отмени обжалваното първоинстанционно решение като
неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят
предявените искови претенции изцяло, като неоснователни.Претендира
присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Застрахователно еднолично акционерно дружество "Б.В.И.Г.,
гр.С. чрез процесуалния си представител взема становище,че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.Моли да се
постанови съдебен акт ,с който да се потвърди решението на районния съд.
Третито лице-помагач "А." ООД ЕИК **** чрез пълномощника си адв.П.
счита ,че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от
3
лица,имащи правен интерес да обжалват конкретното първоинстанционно
решение и са подадени в законоустановения срок.Следва същите да се
разгледат по същество.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 28.05.2021г. в землището на село
П., Община Б., област П. ответникът С. Я. С., като подбудител, в съучастие с
ответника Д. А. Д., действащ като извършител, запалили имущество със
значителна стойност - товарен автомобил С., товарен автомобил Ф.Т. и
тракторна косачка, всички собственост на „А.“ ООД, село П., Община Б.,
област П., ЕИК ****, при което пожарът се разпрострял и върху сгради на
значителна стойност - склад на стойност 117 300 лв. и административна сграда
на стойност 61 200 лв. и последвали значителни вреди на двете сгради на обща
стойност 37998,23лв. За описаното непозволено увреждане, осъществено чрез
палеж, било образувано наказателно производство срещу С. Я. С. и Д. А. Д.,
което приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД № 106/2023г. на
Окръжен съд - П., съгласно протокол № 9 от 25.01.2023г. по същото дело.
Собственикът на увредените сгради - „А.“ ООД имал сключен договор за
застраховка „Имущества“, включваща клауза 001 „Пожар и други опасности“
със ЗЕАД “Б.В.И.Г.”, за което била издадена застрахователна полица №
2200201200000194, валидна в периода 01.08.2020г. - 31.07.2021г. За
извършения палеж, застрахованото лице „А.“ ООД, чрез управителя Хасан
Касем уведомило застрахователя със заявление за възникнало събитие от
02.06.2021г. Във връзка със застраховката и постъпилото заявление, на
04.06.2021г. представители на застрахователя и на собственика, извършили
оглед на място и съставили протокол, с който установили състоянието на
сградите след пожара. Съгласно изготвените от застрахователя експертно
становище от юли 2021г. и доклад по щета № **********/26-21 от
06.11.2022г., било определено застрахователно обезщетение в размер на 19
114,20 лв. и същото било изплатено на увредения собственик на сградите „А.“
ООД с преводно нареждане от 08.11.2022г. С плащането на застрахователно
обезщетение и съобразно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, ищецът-застраховател
встъпил в правата на застрахования срещу причинителите на вредата -
ответниците С. Я. С. и Д. А. Д. и възникнало регресно вземане срещу тях при
условията на солидарна отговорност, съгласно чл.53 от ЗЗД. Гореизложените
обстоятелства обуславяли правния интерес на ЗЕАД “Б.В.И.Г.” от
предявяването на регресен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, във
4
връзка с чл.45 и чл.53 от ЗЗД срещу С. Я. С. и Д. А. Д. за заплащане на сумата
19 114,20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
нанесени от ответниците имуществени вреди на трето лице - „А.“ ООД.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответниците С.
Я. С. и Д. А. Д., да заплатят солидарно на Застрахователно еднолично
акционерно дружество “Б.В.И.Г.”, гр.С. сумата от 1 000,00 лв.,
представляваща частичен иск от сумата 19 114,20 лв., изплатена от ищеца като
застрахователно обезщетение за нанесени от ответниците имуществени вреди
на трето лице - „А.“ ООД, заедно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от С. Я. С..
Ответникът твърди, че претенцията на ищеца се явява изцяло неоснователна.
Разпоредбата на чл.410 от КЗ предоставяла възможност на застрахователя да
встъпи в правата на застрахования - увредено лице срещу причинителя на
вредата. За да възникне тази възможност следвало да са налице следните
предпоставки - да е настъпило застрахователно събитие по покрит от
застрахователя риск; да е налице заплащане на застрахователно обезщетение и
от деликвента да не са възстановени причинените от деянието вреди. В
конкретния случай не била налице последната от горепосочените
предпоставки. Ответникът С. Я. С., в хода на досъдебно производство №
89/2021 г. по описа на "Криминална полиция" при ОД на МВР-П., което ДП
приключило със споразумение одобрено с протокол по НОХД № 106/2023 г.
по описа на ОС- П., редовно и на валидно правно основание (чл.381, ал.3 от
НПК) бил заплатил причинените с вмененото му деяние вреди. Заплащането
на увреденото имущество било прието от увреденото трето лице, като от него
не било приспадано платеното от страна на ищеца. Горните обстоятелства
установявали единствено, че от страна на третото увредено лице било
получено два пъти обезщетение за едни и същи вреди. Доколкото обаче
извършеното от страна на ответника С. Я. С. плащане било сторено на
валидно правно основание и то преди предявяването на каквито и да е
претенции от страна на ищеца и/или уведомление от негова страна, че е
заплатил застрахователно обезщетение, то това плащане следвало да се смята
за точно погасяване на задълженията вменени със ЗЗД,КЗ и НПК от страна на
двамата ответници към материално легитимирано лице, което да го получи.
5
След като всички причинени с деликта вреди били обезщетени, то
предявените искови претенции се явявали изцяло неоснователни.
Неоснователността на главния иск водела до недължимост на кумулативно
предявената претенция за заплащане за законна лихва. Искането до съда е да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искови
претенции.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от Д. А. Д..
Оспорва наличието на предпоставките на чл.410 от КЗ за встъпване в правата
на застрахования от страна на ищеца. Видно от разпоредбата на чл.410, ал.5 от
КЗ, суброгацията била допустима само и единствено в случаите, в които
застрахованият не е обезщетен от страна на причинителя на вредата. В
конкретния случай, тази отрицателна предпоставка не била налице. Точно
обратното, видно от протокола по НОХД № 106/2023г. по описа на ОС-П.,
между страните по него, е постигнато и одобрено споразумение за
приключване на наказателното производство. Абсолютна процесуална
предпоставка за това развитие на НОХД, съгласно чл.381, ал.3 от НПК, се
явявало репарирането на всички съставомерни вреди от деянието. Отново
видно от протокола по НОХД № 106/2023г. по описа на ОС-П. се
установявало, че и двамата ответници са наказани за осъществено престъпно
деяние по чл.330, ал.3, вр. с ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК. Разпоредбата на чл.330,
ал.3 от НК по своята същност предпоставяла едно резултатно престъпление,
като за неговата по-тежка квалификация, предвидена в този престъпен състав,
се изисквало настъпването на значителни имуществени вреди. След като
законодателят предвидил размера на вредата, като част от фактическия състав
на протИ.правното деяние, то влязлата в сила присъда на наказателния съд
(или друг приравнен на нея акт) спрямо нея (размера на вредата, нейният
паричен еквивалент) се явявала задължителна за гражданския съд, съгласно
чл.300 от ГПК. Тъй като всички причинени от деянието вреди, спрямо размера
на които гражданският съд не можел да формира друг правен извод, различен
от този по влезлия в законна сила съдебен акт на наказателния такъв, били
редовно заплатени от страна на единия от ответниците, то предявената искова
претенция се явявала изцяло неоснователна, а правата на ищеца следвало да
се развият на плоскостта на неоснователното обогатяване и то спрямо трето за
делото лице.
Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
6
предявените искови претенции.
В хода на двуинстанционното производство се установява следното: Видно
от приложен по делото Протокол №9/25.01.2023г. по НОХД №106/2023г. по
описа на ОС П., по силата на постигнато споразумение на ответника С. Я. С.
за извършено на 28.05.2021г. престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. ал.2 т.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 от НК му е наложено наказание две години
„Лишаване от свобода“, за извършено престъпление по чл.214а вр. чл.214
ал.1вр с чл.17 ал.1 и ал.2 НК му е наложено наказание единадесет месеца
„Лишаване от свобода“, за извършено престъпление по чл.339 ал.1 НК му е
наложено наказание една година „Лишаване от свобода“ като на осн. чл.23
ал.1 НК му е наложено едно общо наказание в размер на две години
„Лишаване от свобода“, изтърпяването на което на осн. чл.66 НК е отложено
като е определен изпитателен срок в рамките на три години. На ответника Д.
А. Д. по силата на така постигнатото споразумение за извършено на
28.05.2021г. престъпление по чл.356а вр. с чл.330 ал.1 вр. с чл.17 ал.1 и ал.2
НК му е наложено наказание две години „Лишаване от свобода“, за извършено
престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от
НК му е наложено наказание две години „Лишаване от свобода“, като на осн.
чл.23 ал.1 НК му е наложено едно общо наказание в размер на две години
„Лишаване от свобода“, изтърпяването на което на осн. чл.66 НК е отложено,
като е определен изпитателен срок в рамките на три години.
Установява се ,че пожара се е разпрострял върху сгради на значителна
стойност собственост на „А.“ ООД: склад на стойност 117 300лв и
административна сграда на стойност 61200лв и са последвали значителни
вреди на обща стойност 92 007,23лв от които: 54 009лв -опожарени МПС и
косачка и 37 998,23лв-на двете сгради.
Приложена по делото е Комбинирана застрахователна полица Имущества
№2200201200000194 от 01.08.2020г. до 31.07.2021г. със застрахован „А.“
ООД.
Приложено по делото е Заявление за възникнало събитие до ищеца от „А.“
ООД от 02.06.2021г. относно това, че на 28.05.2021г. е установен злоумишлен
палеж на складово помещение.
Приложен по делото е Протокол от 04.06.2021г. относно извършен обстоен
оглед от представители на ищцовото дружество и такива на „А.“ ООД в с. П. и
7
Експертно становище, с което била определена възстановителна сума в размер
на 19 114,20лв без ДДС, която покривала необходимите средства за
привеждане в първоначален вид на засегнатата сграда.
Приложен по делото е Доклад по щета №**********/26-21 от 06.11.2022г. и
Преводно нареждане за кредитен превод от ищцовото дружество в полза на
„А.“ ООД, с дата 08.11.2022г. за сумата от 19114,20лв.
Не е спорно по делото,че в полза на „А.“ ООД, е извършен превод в размер
на 92 007,23лв, като детайли на плащането се сочи С. Я. С. за възстановяване
на щети по ДП 89/2021г. пр. 3986/2021г. П..Приложено по делото е Платежно
нареждане за кредитен превод от 30.11.2022г. за сумата от 92 007,23лв с
получател „А.“ ООД като основание е посочено -С. Я. С. за възстановяване на
щети.
Предвид събраните по делото доказателства следва да се приеме, че между
ищецът ЗЕАД “Б.В.И.Г.” и „А.“ ООД е налице действително облигационно
отношение по сключен договор за застраховка „Имущества“, включващ клауза
001 „Пожар и други опасности“ за което била издадена Комбинирана
застрахователна полица Имущества №2200201200000194 от 01.08.2020г.
С протокол №9/25.01.2023г. по НОХД №106/2023г. по описа на ОС П. е
одобрено споразумение постигнато между ОП П. и ответниците с техните
представители, по силата на което на ответниците са били наложени
наказания за извършени престъпления едно от които - извършено на
28.05.2021г. в с. П., квалифицирано по чл.330 ал.3 пр.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 от
НК касае последвалите значителни вреди за „А.“ ООД, на обща стойност 92
007,23лв. от които: 54 009лв -опожарени МПС и косачка и 37 998,23лв-на
двете сгради, тоест установено е, че вина за настъпилите вреди имат
ответниците.
Предвид чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
протИ.правност и виновността на дееца.
Видно от всички представени по делото доказателства, се установява,че
ищецът-застраховател е платил на увреденото застраховано лице ,,А." ООД
застрахователно обезщетение на 08.11.2022г
Към тази дата не е имало присъда, която да обвързва гражданския съд. От
8
представеното платежно нареждане от третото лице- помагач, което се явява и
пострадалото лице от палежа - ..А.“ ООД,се установява,че не е налице
плащане на дата 30.11.2022г. Безспорно е, че това плащане е последващо, след
плащането, извършено от застрахователя. В този смисъл, към 08.11.2022г. не е
била налице хипотезата за освобождаване на застрахователя от плащане .
Обстоятелството, че по-късно увреденото лице е получило плащане означава,
че е налице надплащане, което следва да бъде върнато в съответния размер на
надплатилото лице, но това не е предмет на настоящото дело.
По тези съображения следва да се приеме,че предявения иск е основателен
,а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №721/05.08.24 г. по гр.д. №976/24 г. по описа
на Районен съд-Ст.Загора.
ОСЪЖДА С. Я. С. ЕГН: ********** с адрес гр. Ч. ул. **** и Д. А. Д. ЕГН:
********** с адрес с. К. общ. С.З. да заплатят солидарно на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“
АД ЕИК **** с адрес: гр. С. пл. **** сумата от 200 лв./двеста лева/-разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач в процеса
„А.“ ООД, ЕИК ****.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10