Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……………………..
гр.Плевен
,03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III–ти наказателен състав, в публично заседание на
осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДАРИЯ МИТЕВА
при участието
на секретаря ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА, като разгледа НАХД №1056 по описа на ПлРС за
Производството
е образувано по жалба на „Й.2.”***, с ЕИК *** представлявано от А.Т.А. с адрес: ***,ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 399892-0205134/21.01.2019г.
на ***отдел Оперативни дейности –***в Централно управление на Национална
агенция за приходите с което на жалбоподателя, на основание чл.185,
ал.2 ЗДДС е наложена „имуществена санкция ” в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ ,чл 7,ал3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
В жалбата се излагат доводи, че издаденото наказателно
постановление е издадено в нарушение на процесуалните и материалните правни
норми, поради което се моли съда да отмени изцяло същото, като не се излагат
конкретни аргументи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява и се представлява
от адв. П.В.-АК-грПлевен.
В съдебно заседание за АНО, редовно призован,
представител се явява и се представлява
от юрк.Ж..
Съдът, като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена оперативна проверка на 07.07.2017г. в 20.35ч. съвместно с
органи на ОДМВР-ПЛЕВЕН че в търговски обект магазин „***”стопанисван от „Й.2.”***,представляван
от А.Т.А. се
извършва търговска дейност с хранителни стоки и безалкохолни напитки .Установи
се ,че търговският обект няма налично ФУ,както и КДФО, от което следва,че не се
отчитат оборотите от извършените продажби.Установена е фактическа наличност в
10,30ч в размер на 16,00лв.
Задълженото лице отговаря на изискванията на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г на МФи чл7 ал3 Наредба Н-18/13.12.2006 г. от на МФ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
В посочения АУАН
актосъставителят е записал, че на 10.01.2019г в село ***,
обл.***, ул. „***“ №*** в ТО магазин „***“, стопанисван от фирма „Й.2.“ ***
представлявана от А.Т.А. се извършва търговска дейност с хранителни стоки и
безалкохолни напитки. Установи се, че е търговския, обект няма налично ФУ,
както и КДФО от което следва, че не се отчитат оборотите от извършваните
продажби. Установена е фактическа наличност в 10,30 часа в размер на 16 лева, квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл. 7, ад.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ
и чл. 7, ал.З от същата наредба!
Впоследствие на 21.01.2019г е издадено
процесното наказателно постановление с което на жалбоподателя е наложено
имуществена санкция в рзмер на 3000 - три хиляди лева на осн. чл. 185, ал.2 от ЗДДС.
Извършвайки
служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът констатира следните
процесуални нарушения:
Наказващия
орган в хода на административно - наказателното производство е допуснал съществени
процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и
водещи до отмяна на издаденото НП.
На първо място административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от
законодателят в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и
водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
В издаденото Наказателно постановление липсва
посочване на задължителен реквизит - място на извършване на административното нарушение.
Това представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството.
Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита на
нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се
ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи
адекватна преценка и относно законосъобразността на акта. .
Мястото на извършване на нарушението освен, че
е елемент от обективната му страна, очертва и предмета на доказване,
респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се
защитава.
От обективна страна административното
нарушение се характеризира с място на осъществяването, което следва да бъде
посочено в АУАН и НП, така както изисква чл. 42, т.3 и чл. 57,ал.1, г.5 от ЗАНН, като следва мястото в АУАН и НП да са идентични. Посочването на този
факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички
установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитта си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е
наложено наказанието и наличието на доказване' на всеки един от елементите /обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение.
Мястото на нарушението е част от главния факт
в административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с
възникване на отговорността на дееца. Реквизитите на АУАН и НП са изчерпателно
изброени и императивно определени, поради което липсата на който и да е от тях води до
порочност на издадения акт.
В случая се
касае за допуснато нарушение на административно
производствените правила по смисъла
на чл.57, ал.1, т.З от ЗАНН, което е съществено, тъй като е препятствало възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност и какви са точните му индивидуализиращи белези, в частност датата и мястото, на които
се твърди, че то е извършено, за
да организира: адекватно защитата си. Всички конкретни
деяния, съставляващи административни
нарушения, следва да бъдат конкретизирани както по времето, така и по мястото
на извършването си. Реквизитите дата и място на извършване на деянието
представляващо административно нарушение, посочени в обжалвания акт, не могат
да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика от събрания в хода на делото доказателствен материал. Същите следва изрично да бъдат посочени
от актосъставителя или АНО за да могат да бъдат проверени в хода на
административно наказателното производство въз основа на събрания доказателствен
материал.
На
следващо място с непосочването на мястото на извършване на нарушението в наказателното постановление не може да
се направи извод за териториалната компетентност на административно наказващият
орган.
Съгласно
разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗАНН, административно наказателната преписка се разглежда
от административно наказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. Никъде в
наказателното постановление не е посочено населеното място където е извършено
нарушението. Неспазването на териториалната компетентност прави всички действия и актове на органа нищожни, в т.ч. и
издаденото НП. Ето защо е задължително винаги да се сочи мястото на извършване
на нарушението. Видно от разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
законодателят е визирал мястото на извършване на нарушението като
задължителен реквизит на наказателното постановление. Липсата на посочване
мястото на извършване е пречка за установяване компетентния съд за разглеждане
на спора.
Следва да се има в предвид, че административно наказателното производство въвежда строги
правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така
и в специализираните закони, които определят
различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и
особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби.
Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция
за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност
на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно
посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и
да конкретизират мястото, където считат, че е налице осъществено съставомерното
деяние. Изпълнението на това задължение
е от съществено значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право
да научи кога, коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение
е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на
спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Отделно от това неизпълнението на тези
задължения от страна на наказващия орган поставя в' невъзможност и съдът да прецени законосъобразността по същество на
атакувания акт.
Наред с изложеното, за да предизвика целените с
издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа
отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното
постановление, са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57,
ал.1, т.5 и т.б от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени,.
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които . следва
постановеният от административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така
установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено
нарушение на закона акт.
При реализиране на административно-наказателната
отговорност е допуснато и друго нарушение на процесуалните правила, което води до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран
да бъде описано точно,
прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като
нарушена норма от съответния нормативен акт. .
В издаденото Наказателно постановление, на
първо място административнонаказващият ортан не е прецизирал приложимата
администрантивнонаказателна разпоредба, в която се съдържа съществен елемент от
фактичекския състав на нарушението.
Чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, посочен в този му вид
като административнонаказателна разпоредба, съддържа две хипотези:
Според първата
хипотеза, санкционира се лице, което допусне или извърши нарушение по чл. 118
или нормативните актове по неговото прилагане, и при извършено в тази хипотеза
нарушение, наказанието е от 3000 до 10000 лв. за юридически лица. .
Втората хипотеза регламентира нарушение,
състоящо се в извършване или допускане на нарушение по чл. 118,или на
нормативните актове по прилагането му, неводещо до неотразяване на приходи, при
което се налага санкция от 500 до 2000 лв. - за юридически лица.
Т.е. в чл. 185, ал. 2 са регламентирани две
отделни нарушения, всяко от които е със самостоятелен фактически състав- и
предвидено наказание. Като не е посочил в коя от хипотезите е извършено
нарушението, на първо място административнонаказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение в производството, тъй като за наказаното лице
не е ясно в коя от двете хипотези е извършил нарушение.
От наложената санкция/ 3000лв./, която е извън
обсега на.санкцията по пр. 2/ от 500 до 2000 лв./, може да бъде - направен
извод, че административно-наказващият орган е приел, че нарушението е по чл.
185,ал. 2, пр. 1 от ЗДДС. В този случай, обаче, предвид липсата на посочване в
наказателното постановление съображения , че нарушението е довело до
неотразяване на приходите, следва извод, че наложеното наказание е в
противоречие с материалния закон.
От друга страна в производството по обжалване
на наказателни постановления е абсолютно недопустимо да се извършва от съда е
преквалифициране на деянието като такова по реда на чл. 185, ал.2, вр. с ал.1
от ЗДДС,защото съгласно чл. 27, ад.4 от ЗАНН,заменяването на предвидените за
нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите, предвидени
в чл. 15, алинея 2/ за непълнолетни нарушители.
На второ място, за разлика от наказателното
производство където е допустимо преквалифициране на престъплението от страна на
съда, то в административно- наказателното производство преквалифициране на
нарушението по друг текст е недопустимо и
съдът е длъжен да извърши преценка има ли нарушение на
съответната правна норма, или не.
Това е така, защото преквалифицирането води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице и невъзможност да се защити
по новото обвинение. Предвиденото в НПК изменение
на обвинението в съдебно заседание, не може да доведе до извод, че и в
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, съдът
притежава такива правомощия. На второ място, за разлика от наказателното
производство/където е допустимо преквалифициране на престъплението от страна на
съда/ изменение на обвинението в съдебно заседание по реда на чл. 285 от НПК/, то в административно- наказателното производство
преквалифициране на нарушението по друг текст е недопустимо и съдът е длъжен да
извърши преценка има ли нарушение на съответната правна норма или не. .
По този начин,
се ограничава съществено правото- на защита на наказаното лице да разбере
новото обвинение и да организира защитата си срещу него. Наред с
това, в правомощията на районния съд, визирани в нормата на чл. 63 от ЗАНН, не
фигурира . преквалифициране на нарушението и се свеждат до потвърждаване на
наказателното постановление, изменянето му или неговата отмяна. ;
Предвидената в закона възможност районният съд
да измени наказателното постановление се свежда само и единствено
да измени наложеното наказание в границите на закона,когато санкцията с изрично
установен минимум и максимум и то пак в пределите на закона, но не и да преквалифицира деянието и да
наложи друга санкция по новото преквалифицирано нарушение, защото така се
засяга правото на наказаното лице да разбере и да се защити по новото
обвинение, а и съдът не притежава такива правомощия - да налага наказания,
които са в изключителната компетентност на административно- наказващия орган.
Констатираните
нередовности по своята същност опорочават издаденото Наказателно постановление под формата на
незаконосъобразност.
Това е така, защото едно от изискванията за
законосъобразност на наказателното
постановление, с което се реализира административно - наказателна отговорност,
.е то да съдържа всички нормативно установени реквизити.
Доколкото
районният съд в производството по обжалване на наказателни постановления по реда на чл. 59-63 от ЗАНН следва да
установява
съществуването или не съществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение
и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие
на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото
административно нарушение. Като установяването в хода на съдебното производство
на съществуването или не съществуването на описаното в наказателното
постановление административно нарушение, предпоставя индивидуализацията на
съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Докато законът в чл. 53, ад.II от ЗАНН дава
възможност на административно наказващият орган да издаде НП макар и в АУАН да
е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение
не се отнася до издаването на НП, при което административно наказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и на чл. 57,
ал.1, т.5 , като неспазването на това изискване води до не законосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
Доколкото осъществяваната от дружеството-жалбоподател
дейност не се отнася към случаите на данъчно незадължени лица, визирани в
хипотезите на чл.3,
ал.2 и ал.5
от ЗДДС и чл.3, ал.4 и чл.4 от Наредба № Н-18/2006г., същото се
явява адресат на нормата на чл.7 от Наредбата. Като не е осъществило
предписанието на цитираната разпоредба.
Според настоящия съдебен състав обаче в
АУАН са описани от фактическа страна две отделни нарушения – неиздаване на
фискален бон и невъвеждане в експлоатация и регистриране в НАП, чрез изградена
дистанционна връзка на фискално устройство. В наказателното постановление също
са описани тези две нарушение, макар да е уточнено, че второто е констатирано в
резултат на установяването на първото чрез контролна покупка.
Съгласно чл.42, т.4 и 5 и чл.57, ал.1,
т.5 и 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в наказателното постановление следва да
бъдат описани обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и
посочени законовите норми, които са нарушени. В конкретния случай видно от АУАН
и издаденото въз основа на него наказателно постановление като нарушена е
посочена само разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18, а описаните факти
запълват състава и на друго нарушение – по чл.3, ал.1 от същата наредба.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано лице по този закон е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл.3, ал.1 Наредбата Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
В чл.7 от Наредбата, са предвидени
задължения на лицата по чл.3, да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а в
ал.2 и ал.3 са предвидени забраните да се допуска извършване на продажба на
стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращо ФУ/ИАСУТД, освен в случаите,
посочени в тази наредба и да се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3
без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази
наредба.
Видно от посочените норми, в тях
законодателят е предвидил няколко самостоятелни и независими едно от друго
задължения и забрани на лицата извършващи продажби в търговски обекти и неизпълнението
на което и да е от тях е самостоятелно административно нарушение, за което е
предвидена възможност за ангажиране на административно наказателната
отговорност на лицата. Описаната и приета за установена фактическа обстановка в
АУАН и НП, съдържа описание на две отделни нарушения. едното касаещо реда и
начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на ЕКАФП, а другото – реда
за отчитане на продажбите, като и двете са субсумирани от
административно-наказващия орган под санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съобразно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е следвало да бъдат наложени две
отделни наказания. В процесния случай, както наказаното лице, така и съдът
трябва да гадае за кое от двете описани нарушения е наложено наказанието. Това
обаче е недопустимо в процедурата, при която се налага наказание за извършено
административно нарушение.
По тези съображения издаденото
наказателно постановление бъде отменено като незаконосъобразно поради
нарушаване на чл.18 от ЗАНН. (вж. последователната практика на Административен
съд - Бургас, залегнала в Решение №590/16.10.2017г. КНАХ
№1999/2017г., Решение №1044/27.05.2016г. по КНАХ №524/2016г., Решение
№1835/10.11.2016г. по КНАХ №1622/2016г. и др.)
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление Наказателно постановление № 399892-0205134/21.01.2019г. на
***отдел Оперативни дейности –***в Централно управление на Национална агенция
за приходите с което на
жалбоподателя „Й.2.”***, с ЕИК ***
представлявано от А.Т.А. с адрес:
***,ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложена
„имуществена санкция ” в размер на
3000 лева за нарушение на чл.7,
ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ ,чл 7,ал3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: