РЕШЕНИЕ
№ 1557
гр. Пловдив, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502224 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора
Община Пловдив, район Централен срещу Решение № 3092 от 04.07.2023 г., пост. по гр.д. №
293/2023 г. на РС – Пловдив, с което въвзивникът е осъден да заплати на ищцата Р. Т. Д.,
ЕГН – ********** сумата от общо 2 827, 60 лв. – главници, сбор от разликите, получаващи
се в резултат на увеличението на заплатите съгласно чл. 1 ал. 5 т.3.5 от ЗДБ на РБ - изм. обн.
ДВ бр. 52/5.7.2022 г., в сила от 01.07.2022 г., Постановление на МС № 229/29.07.2022 г. /
обн. ДВ бр. 62/05.08.2022 г. и Решение № 363/16.09.2022 г., взето с Протокол №
16/16.09.2022 г. на ОбщС – Пловдив, представляващи разликата между начислените и
реално дължимите, но неначислени и неизплатени след увеличението възнаграждения и
обезщетения както следва: 1 135, 60 лв. – незаплатено брутно трудово възнаграждение за
периода 01.05.2022 г. – 01.09.2022 г.; 1 692 лв . – неплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 от
КТ при прекратяване на ТПО на основание придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на
иска / 07.12.2022 г. / до окончателното им изплащане, както и сумата 21,99 лв. – мораторна
лихва върху главниците до предявяването на иска, считано от 10.11.2022 г. и направените за
производството деловодни разноски в размер на 581, 60 лева, а на РС – Пловдив да заплати
167, 68 лв. ДТ и 160 лв. разноски за ССчЕ.
Поддържаните от въззивника оплаквания са за неправилност на решението, искането
е за неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Счита, че правилно съдът е определил, че
спорът е относно правото – приложимо ли е увеличение на трудовите възнаграждения със
задна дата, във връзка с ПМС № 229/29.07.2022 г. за работещите, чиито трудови
правоотношения са били прекратени. Счита, че при тълкуване на разпоредбата се налага
1
извод, че същата препраща към КТД, а в чл. 4 ал. 4 от КТД е уредено, че клаузите не се
прилагат автоматично при сключването и изпълнението на ивдивидуалните трудови
договори на работници, спрямо които КТД не поражда действие. Позовава се на практика на
ВКС и ВАС, според която трудовото възнаграждение може да се основава единствено на
договорки между страните или на императивни правни норми. Счита, че ищцовата
претенция цели със задна дата да преуреди вече прекратено ТПО относно дължимото се
трудово възнаграждение. Развива доводи и за това, че процесното ПМС касае само
допълнителните трансфери към бюджетите на общините и няма отношение към
индивидуалните ТПО. Именно затова, на основание § 2 от Постановлението изпълнението
на бюджетите е възложено на кметовете и в изпълнение на тези си правомощия кметът на
общината е внесъл предложение в ОбщС. По това предложение общинският съвет се е
произнесъл на 16.09.2022 г., към който момент трудовият договор на ищцата е прекратен.
Отделно от това поддържа, че дори и да се приеме ретроактивно действие на процесните
норми, то ищцата не доказва да е от кръга лица, спрямо които КТД има действие –
доколкото не е доказала да е синдикален член.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемата Р. Д. чрез пълномощника си
оспорва въззивната жалба като неоснователна Поддържа, че в случая увеличението на
трудовите възнаграждения е възникнало още със ЗИД на ЗДБРБ за 2022 , в сила от
01.07.2022г., към който момент ТПО все още е съществувало. Поддържа че трудовото
правоотношение е съществувало и към постановяване на ПМС №299/29.07.2022 г.. Отделно
от това сочи, че нормите имат обратно действие – от 01.05.2022г., като решението на ОбС
изрично посочва, че увеличението е от сочената дата. В този смисъл счита, че изводите на
съда, че тя е трябвало да получи увеличение на трудовото възнаграждение за периода от
01.05.2022 г. до прекратяване на ТПО – 01.09.2022г., респ. въз основа на това
възнаграждение да се определят и дължимите й се обезщетения е правилно и
законосъобразно. Поддържа, че заповедта на кмета на район Централен не може да стеснява
кръга на служителите, за които се отнася увеличението на трудовото възнаграждение,
регламентирано от нормативни актове от по-висок ранг. По отношение на възражението, че
ищцата не е синдикален член, поради което и процесното увеличение не се отнася за нейния
договор, сочи че в нито един от горепосочените нормативни актове не е записано, че
увеличението касае само синдикални членове; едва във въззивната жалба се навежда
подобно възражение, поради което и същото се явява преклудирано; освен това, на
работодателят е известно, че ищцата е синдикален член, т.к. е правил удръжки за членски
внос от трудовото й възнаграждение. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При
това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
Оплакванията за неправилност могат да се групират в две насоки – имат ли нормите,
регламентиращи увеличение на трудовите възнаграждения в процесните нормативни актове
ретроактивно действие по отношение на работниците и служителите с вече прекратени ТПО
и приложими ли са те и за лица, които не могат да се позоват на КТД, доколкото ищцата не
е доказала да е синдикален член. Второто възражение не следва да се разглежда във
въззивното производство, доколкото не е било въведено в първоинстанционното
производство и едва във въззивната жалба за първи път се твърди, че ищцата не е
2
синдикален член. Ето защо съдът намира, че същото се явява преклудирано. Въпреки това,
за пълнота, следва да се отбележи, че както в заповедта за прекратяване на ТПО, така и в
представените от самия работодател фишове за заплати е записано, че се дължат
обезщетения съобразно КТД, както и че се правят удръжки за членски внос. Така са налице
писмени доказателства, в които работодателят е направил признание на факта за синдикално
членство на ищцата.
По отношение на въпроса дали нормативната база за процесното увеличение има
приложение и по отношение на ТПО с работници, чиито договори са действали към
началната дата, към която е определено увеличението – 01.05.2022г., но са прекратени към
датата на влизане в сила на самите нормативни актове, съдът намира следното :
В ПМС № 229/ 29.07.2022г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите
на общините за 2022г. е предвидено в чл.1, т.3 - целеви допълнителни трансфери за
увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните
кабинети на държавните и общински детски градини и училища, детските ясли и яслените
групи към детските градини, считано от 01.05.2022г. . Посочено е, че целта на тези
трансфери е достигане на минималните нива на заплащане, договорени в колективния
трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ . В Постановлението на МС е заложено, че
изпълнението му е възложено на общинските кметове и влиза в сила от обнародването му в
ДВ – бр. 62 от 05.08.2022г.
Видно от представения КТД в отрасъл „Здравеопазване“ за 2022г. , подписан на
12.04.2022г. и в сила от датата на подписването, договорените начални основни месечни
работни заплати на персонала, зает в здравните и лечебните заведения – бюджетни
организации, финансирани от бюджета на МЗ, училищното и детско здравеопазване и
здравни кабинети в специализирани институции, като за медицински сестри и фелдшери
тази минимална заплата за 2022г. е 1450лв. /чл.47, ал.2/. Посочено е в пар. 7 на същия
договор, че размерът на началните и основни месечни заплати по категории персонал и на
допълнителни възнаграждения за бюджетните организации влизат в сила след приемане на
Закон за държавния бюджет.
В изпълнение на тези делегирани правомощия, с Решение № 363, взето с Протокол №
16/16.09.2022г. на Общински съвет гр. Пловдив по предложение на Кмета на Община
Пловдив е одобрено изменението на бюджета на Община Пловдив за 2022г.. С него са
утвърдени разходите за заплати и числеността на персонала за 2022г. в това число и този
във функция IV Здравеопазване, дейност 437-здравен кабинет в детски градини и училища.
Представено е и Приложението / № IX 4.1.437/ към решението, от което се установява, че за
цялата 2022г. за р. Централен са утвърдени 48 щатни бройки - раздел „Здравеопазване“
дейност 437– здравен кабинет в детски градини и училища. Прави впечатление и че за
периода м.01-04.2022г. размерът на месечната сума за заплати е един /76 975лв./, а след
увеличението с горецитираното ПМС за периода м. май – декември 2022г. е увеличен /86
982лв./ и остава непроменен до края на периода.
Със Заповед № РДЦ-22-605/26.09.2022г. на инж. П.,. и.д. Кмет на район Централен
(упълномощен със Заповед от 23.09.2022г.), на осн. ПМС № 229/29.07.2022г. за одобряване
на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2022 г. и Решение № 363, взето с
Протокол № 16/16.09.2022г. на ОбС Пловдив, се определя нов размер на ОМЗ на фелдшери
и медицински сестри в дейност 437 – здравни кабинети в детски градини и училища, в
размер на 1 450 лева, считано от 01.05.2022г. и е разпоредено увеличението да се приложи
за тези служители, които към датата на издаване на заповедта не са с прекратено ТПО.
Приложени са и вътрешните правила за работната заплата на Община Пловдив, р.
централен, в които изрично е записано, че увеличение на индивидуалните работни заплати,
след решение на ОбС получават всички служители, както и че за една и съща оценка
3
служителите в дейността, отдела или дирекцията получават едно и също процентно
увеличение.
При така очертаната правна рамка се налага следния извод – Към настоящия момент
няма спор относно фактите, че между Община Пловдив-р. Централен и Р. Д. е съществувало
ТПО за длъжността медицинска сестра в ДГ „ Люляк „, че ТПО е прекратено на 01.09.2022г.
Безспорно е и че бившият работодател не е приложил нормативната уредба, уреждаща
изменение на трудовото възнаграждение за ищцата със задна дата, като е приел, че това
увеличение не се отнася за нея, тъй като е с прекратено ТПО. Цитираните по-горе
нормативни актове – както в ПМС, така и в решението на ОбС-Пловдив изрично са придали
ретроактивно действие на нормите, регламентиращи размера на основните работни заплати
в процесния сектор – заетите в здравните кабинети в детски градини и училища, считано от
01.05.2022г., независимо, че са приети месеци по-късно. С това е изпълнено и задължението
на държавата по КТД за сектора за увеличение на трудовите възнаграждения. В този смисъл
заповедта на кмета на р. Централен / чрез неговия изрично упълномощен заместник/ не
намира никаква законова опора в частта , в която разпорежда това увеличение да не се
отнася за служители, които към момента на заповедта са с прекратени трудови
правоотношения. Така, от една страна, за тази категория служители е предвиден бюджет и
са извършени съответните трансфери на средства, които да обезпечат плащанията. За
периода, в който те са работили има предвидени средства за привеждане на трудовите им
възнаграждения в съответствие с предвидените минимума по КТД. Видно е и от решението
на ОбС, че изменението на трудовите възнаграждения за р. Централен се отнася за 48 щатни
бройки, който щат не е променян за цялата 2022г., т.е. същото изменение се отнася за всички
служители и се дължи от 01.05.2022г. до края на годината или момента, до който те заемат
този щат. От друга страна, ако се приеме подхода, възприет в Заповедта, би означавало
прилагане на пряка дискриминация спрямо тези служители, които навършват пенсионна
възраст в същата година, тъй като за един и същи период, в който са работили заедно с по
млади служители, те биха получили по ниско възнаграждение.
По тези съображения, настоящата инстанция намира, че процесното
увеличение на основното трудово възнаграждение, постановено с
горепосочените ПМС и Решение на ОбщСъвет – Пловдив се отнася и за
трудовото възнаграждение на ищцата Р. Д. за периода от 01.05.2022 г. /
датата, на която съгласно нормативните актове се изменя основната работна
заплата в сектора Здравни кабинети в ДГ, ясли и училища /до прекратяването
на ТПО на Д. – 01.09.2022 г..
Относно размера на трудовото възнаграждения и обезщетения във
връзка с прекратяване на ТПО, съставляващи разликата между дължимите се
съгласно казаното увеличение и реално платените, е приета ССчЕ, чието
заключение не е оспорено от старните и се възприема и от съда. Т.е.
дължимите се разлики досежно трудовите възнаграждения и обезщетения за
исковия период са установени и по размер - в която насока възражения в
жалбата не се поддържат.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че исковете са
доказани по основание и размер, поради което обжалваното
първоинстанционно решение за уважаването им се явява правилно, съответно
жалбата срещу него – неоснователна.
С оглед така постановения инстанционен резултат за въззивното
4
производство на ищцата Д. се следват и направените от нея разноски в размер
на 580 лв. – възнаграждение за един адвокат.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3092 от 04.07.2023 г., пост. по гр.д. № 293/2023 г. на РС –
Пловдив.
Осъжда Община Пловдив – район Централен да заплати на Р. Т. Д., ЕГН –
********** разноски за въззивното производство в размер на 580 / петстотин и осемдесет /
лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5