№ 575
гр. Варна, 22.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500598 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по жалба с
вх. № 3399/11.11.2021 г., по описа на ОС-Добрич, подадена от Т. П. П. против
решение № 118/22.10.2021 г. по в. гр. д. № 609/2021 г. на ОС-Добрич, с което:
1) е оставена без разглеждане като недопустима жалба с вх. №
4985/21.07.2021 г., по описа на ДСИ при РС-Силистра, на Т. П. П. срещу
образуване на изпълнително производство № 288/2021 г. по описа на ДСИ
при РС-Силистра, и в тази част е прекратено производството по в. гр. д. №
609/2021 г. по описа на ОС-Добрич; 2) е отхвърлена жалбата на Т. П. П.
срещу насочването на принудителното изпълнение върху запорираното
имущество в една от нейни четири сметки в „Банка ДСК“ АД, поради
несеквестируемост на същото. Жалбата съдържа твърдения за наличие на
конфликт на интереси на разгледалия в. гр. д. № 609/2021 г. на ОС-Добрич
съдебен състав, тъй като изпълнителният лист, по който е било образувано
изпълнителното дело срещу жалбоподателката също е бил издаден въз основа
на акт на съдебен състав от ОС-Добрич по ВНЧХД № 147/21г. Изтъкнати са
съображения, че книжата за образуване на изпълнителното дело са били
подадени от адрес, съвпадащ с този на РП-Силистра, което обуславяло и
положителния изход на съдебното дело за сезиращия съда субект. Претендира
се отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно, необосновано и
1
непълно.
Въззиваемата страна М. К. СТ., редовно уведомена, не е депозирала
отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по в. гр. д. № 609/2021 г. по описа на ОС-Добрич е било
образувано след изпращането по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК с определение №
386/17.09.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 450/2021 г. по описа на АпС-
Варна, на гражданското дело, образувано по подадена от Т. П. П. жалба
против действие на съдебен изпълнител с вх. № 995/23.08.2021 г., по описа на
ОС-Силистра, образувана във в. гр. д. № 284/2021г.
Подадената от Т. П. П. жалба вх. № 4985/21.07.2021 г., по изпълнително
дело № 288/2021 г.описа на ДСИ при РС-Силистра, е била насочена против
разпореждането на ДСИ от 02.07.21г. за образуване на изпълнителното
производство, респективно срещу самото изпълнително производство, както
и срещу насочването на принудителното изпълнение върху запорираното
имущество в една от нейни четири сметки в „Банка ДСК“ АД, поради
несеквестируемост на същото. В жалбата са били наведени оплаквания, че
молбата на взискателя М. К. СТ. за образуване на изпълнително дело не
отговаряла на изискванията на чл. 129 ГПК, тъй като съдържала неверни
данни досежно адреса на процесуалния представител, както и за сторените
разходи за ангажиране на процесуален представител; процесуалният
представител на взискателя сочел адрес за кореспонденция, съвпадащ с този
на Районна прокуратура – Силистра, без да е прокурор. Изтъква се, че
процесуалният представител на взискателя извършвал действия при липса на
надлежно учредена представителна власт. Жалбоподателката твърдяла още,
че със запорираните средствата по разплащателна сметка били обезпечени
вземания на банка по договор за потребителски кредит от 14.08.2020 г. С
остатъка от средствата по посочената сметка тя издържала четиричленно
домакинство, което включвало две деца. Поддържала в тази връзка, че в
случая имуществото, срещу което е насочено изпълнение, се явява
несеквестируемо. На последно място П. е посочила, че съдебният акт,
послужил за изпълнителен титул, е атакуван пред касационна съдебна
2
инстанция. Отправените в жалбата искания до съда са били да се произнесе
по законосъобразността на изпълнителното производство по посоченото
изпълнително дело и ако приеме, че е незаконосъобразно – да го прекрати; да
бъде вдигнат наложения запор върху банковите сметки в посочената банка;
алтернативно – да бъде спряно изпълнителното производство на осн. чл. 432,
ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 309, ал. 1 от ГПК.
Въззиваемата страна М. К. СТ. не е депозирала отговор на жалбата в
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
ДСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата против своето
действие.
Изпълнително дело № 20213420400288 е било образувано на 02.07.2021
г. по молба на М. К. СТ. въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2021 г.,
издаден по НЧХД № 438/2020 г. по описа на РС-Добрич, с който длъжникът
Т. П. П. е била осъдена да заплати на М. К. СТ. посочената парична сума,
дължима като сторени разноски по горепосоченото дело за адвокатско
възнаграждение.
Принудителното изпълнение е било насочено от взискателя към
парични средства по разплащателна сметка на длъжника.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че подадената до
настоящата инстанция жалба от Т.П. в частта й, насочена против решението
на въззивния съд по в.гр.д. № 609/21г. на ДОС, в частта му, с която е
отхвърлена жалбата й срещу насочването на принудителното изпълнение
върху запорираното имущество в една от нейни четири сметки в „Банка ДСК“
АД, поради несеквестируемост на същото, е недопустима, тъй като е насочена
срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр.
2 от ГПК. Настоящото производство в тази му част следва да бъде
прекратено.
Жалбата се явява допустима в частта й, насочена против решението на
въззивния съд по в.гр.д. № 609/21г. на ДОС, в частта му (с характер на
определение), с която е било прекратено производството в частта му, по
жалбата на Пенчена, насочена против разпореждането за образуване на
изпълнителното производство. Същата обаче се явява неоснователна по
следните съображения:
3
На първо място следва да се посочи, че произнасянето на обжалваното
решение от състав ОС-Добрич, чийто друг съдебен състав е постановил
съдебния акт, въз основа на който е бил издадени и изпълнителния лист, по
който е било образувано изпълнителното дело, не е основание, което да води
до незаконен състав. Налице са били и съответните процесуални
предпоставки и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на
подадената жалба. Поради това съдебният акт в обжалваемата му част се
явява действителен и допустим.
В действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил
възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, свеждайки я
до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица и на
лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалването. В уредените от
законодателя хипотези с чл. 435 от ГПК са изчерпателно изброени случаите, в
които взискателят, длъжникът и трети за изпълнението лица могат да
обжалват незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.
Жалбоподателката П. е длъжник в изпълнителното производство и същата на
осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Разпореждането на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното
производство не е сред посочените актове и действия, които може да обжалва
длъжникът. Поради това въззивният съд законосъобразно е оставил без
разглеждане жалбата на П., насочена против действие, което не подлежи на
обжалване, и е прекратил производството в тази му част. Решението в така
обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 598/2021 г. по описа на
АпС-Варна в частта му, образувано по жалба на Т. П. П., насочена против
решение № 118/22.10.2021 г. по в. гр. д. № 609/2021 г. на ОС-Добрич, с която
е отхвърлена жалбата й срещу насочването на принудителното изпълнение
4
върху запорираното имущество в една от нейни четири сметки в „Банка ДСК“
АД, поради несеквестируемост на същото имущество.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/22.10.2021 г. по в. гр. д. № 609/2021
г. на ОС-Добрич, в частта му, с която е оставена без разглеждане като
недопустима жалба с вх. № 4985/21.07.2021 г., по описа на ДСИ при РС-
Силистра, на Т. П. П., в частта й, насочена срещу образуването на
изпълнително производство № 288/2021 г. по описа на ДСИ при РС-Силистра.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд само в
прекратителната му част. В останалата му част определението не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5