№ 11
гр. Гълъбово, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20225550100081 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Искът е предявен от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, чрез
юрисконсулт Н.М. срещу Д. Ж. Ц. от гр. Гълъбово. С исковата молба се твърди, че на
30.06.2020 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит CREX-17938956. По
силата на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 434,91лв., а ответникът се
е задължил да върне сумата със съответното оскъпяване на 12 месечни вноски, всяка по
44,37лв. Ответникът е преустановил плащането на 15.10.2020 г. като е платила само две от
дължимите вноски. След неизпълнение на задължението си за заплащане на две месечни
вноски, кредитът е станал предсрочно изискуемо. Ответникът дължал и възнаградителна
лихва и обезщетение за забава. За тези суми ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. дело № 445/2021 г. по описа на РС
Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да
предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия
установителен иск по реда на чл.422 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сума по сключен договор за
кредит в размер на 378.30 лева за главница по договор за потребителски кредит, 65.40 лева
възнаградителна лихва от 15.10.2020 г. до 15.07.2021 г., 35.34 лева мораторна лихва от
15.11.2020 г. до 16.10.2021 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в
настоящото производство разноски. Представя и моли да бъдат приети като писмени
1
доказателства: копия на Договор за потребителски кредит № CREX-17938956/30.06.2020 г.,
ведно с приложения, Погасителен план по Договор № CREX-17938956/30.06.2020 г.,
Справка за извършените плащания по договора от 22.02.2022 г. Моли да бъде изискано и
приложено ч. гр. д. № 445/2021 г. по описа на РС Гълъбово.
Съгласно разпоредбата на чл. 131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба
и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния
и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на разноски на ищеца. Ответникът, чрез особения
си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е
допустим, не оспорва представените доказателства, не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание изразява позиция, че с оглед непредставени от ищеца
доказателства относно обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, следва да се
приеме , че ответника не е бил надлежно уведомен. Намира, че не следва да се приема, че
уведомяването е станало при подаване на заявлението по чл.410 ГПК чрез назначения
особен представител, защото бидейки такъв не е имала комуникация с ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. дело № 445/2021 г. по описа
на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за сумата от 378.30 лева за главница от предсрочно изискуем кредит по договор за
потребителски кредит CREX17938956/30.06.2020 г., с 65.40 лева възнаградителна лихва от
15.10.2020 г. до 15.07.2021 г., с 35.34 лева мораторна лихва от 15.11.2020 г. до 16.10.2021 г.,
и законна лихва върху главницата от 01.11.2021 г. до изплащането й, както и сумата от 75
лева за разноски по делото. Със заявлението се претендират и направените разноски по
делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение № 202/05.11.2021 г.
Ответникът не е бил намерен на постоянния и настоящия му адрес, поради което за
издадената заповед е уведомен чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
От представените и приети като писмени доказателства - копия на Договор за
потребителски кредит CREX17938956/30.06.2020 г., се установява, че по силата на
последния, на ответника бил отпуснат заем от 434.91 лева, който бил изплатен директно на
търговеца, от който длъжникът закупувал стоките, по който начин кредиторът бил изпълнил
задълженията си по този договор. Длъжникът следвало да му върне кредита на 12 месечни
погасителни вноски, всяка по 44.37 лева, съгласно уговорен между страните погасителен
план, в който били посочени падежите и размерите на всяка от тези вноски, и размерът на
оставащата главница. Длъжникът преустановил редовното обслужване на кредита на
15.10.2020 г., към която дата били платени 2 вноски, поради което кредитът станал съгласно
чл. 3 от договора за предсрочно изискуем на 15.11.2020 г., за което на 09.04.2021 г. на
длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът изрично бил
2
обявен за предсрочно изискуем.
При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че
между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за кредит.
По делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил желаните
правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в
заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по
договора.
В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая,
ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му, а ответникът
не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора, но възразява, че не
е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед обстоятелството, че действително ответника не е изпълнил указанията на
съда, да представи доказателства в тази насока най-късно до първото по делото съдебно
заседание, по делото спорен е въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
01.11.2021г.
За разрешаването на този въпрос следва да бъде съобразено приетото в т. 18 от TP
№ 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от
ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е
заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника.
Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването ѝ.
На базата на това тълкувателно разрешение съдът намира, че не са
представени доказателства т.нар. „последна покана“ да е изпращана до ответника,
респ. волеизявлението на ищеца за упражняване правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуемо не е достигнало до ответника.
3
В хода на съдебното дирене, не бяха събрани доказателства, че ответника е бил
уведомен по реда на чл.14, ал.2 от ЗПК, съгласно която потребителят се смята уведомен,
когато уведомлението е било изпратено на последния посочен от него адрес, т.е. налице е
неизпълнение на задължението от страна на кредитора по чл. 60, ал.2 ЗКИ, поради което и
предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази разясненията, обективирани в Тълкувателно решение
№ 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съгласно които е допустимо
предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като
искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо.
При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не
е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по
договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по
чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен
план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да
бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори
и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит.
Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част
от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Целта на
заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора
не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство,
отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред.
Съответно не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3
ГПК исково производство, пред банката като кредитор с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК да
съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции -
главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието
възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в
рамките на посочените в заявлението размери.
Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата
главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима
4
подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на
иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него
субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът
заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново
основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на
друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича
защитаваното в процеса накърнено субективно материално право.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването , но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит.
По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо
за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е
възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът
поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото
задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това
задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято
изискуемост е настъпила. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора
за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането
на кредитора. Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
С оглед гореизложеното и доколкото в исковата молба се съдържа изявление
на ищеца, с което упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника- ответник, то предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с
връчването на исковата молба на особения представител на ответната страна.
В този смисъл искът по чл.422 следва да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж до този момент - 378.30 лева - главница по договора за кредит, 65.40 лева
възнаградителна лихва, 35.34 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира,
5
че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в
негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 50,00 лв.,
представляващи платената от ищеца държавна такса, 300,00 лв., представляващи депозит за
назначения на ответника особен представител, 200,00 лв., представляващи възнаграждение
на вещото лице и 100,00 лв., представляващи платеното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
правната помощ.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК "Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. л. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди
ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение № 202/05.11.2021 г., в размер на 25,00 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лв.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Ж. П., с постоянен адрес: ******, ЕГН
********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., вписано в Търговския и
фирмен регистър под № 542 097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул.
„Осман" № 1, изпълнение на парично задължение в размер на 378,30 лв. /триста седемдесет
и осем лева и 30 стотинки/ - главница от предсрочно изискуем кредит по договор за
потребителски кредит CREX17938956/30.06.2020 г., 65,40 лв. /шестдесет и пет лева и 40
стотинки/ възнаградителна лихва от 15.10.2020 г. до 15.07.2021 г., 35,34 лв. /тридесет и пет
лева и 34 стотинки/ мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска по чл. 422 ГПК – 24.02.2022
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Ж. П., с постоянен адрес: ****, ЕГН ********** да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № 542 097
902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман" № 1, направените
разноски по делото в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/, представляващи платената от
ищеца държавна такса, 300,00 лв. /триста лева/, представляващи депозит за назначения на
ответника особен представител, 200,00 лв. /двеста лева/, представляващи възнаграждение на
вещото лице и 100,00 лв., представляващи платеното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
правната помощ.
6
ОСЪЖДА Д. Ж. П., с постоянен адрес: ****, ЕГН ********** да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № 542 097
902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман" № 1 направените разноски
по заповедното производство в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лв. /петдесет лева/, които суми са
присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 202/05.11.2021 г. по ч.
гр. дело № 445/2021 г. по описа на РС Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
7