№ 3570
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря ДД
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20221110151396 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД"*******“ излага в исковата си молба, че на 08.06.2021г. в гр. София,
ж.к.“*******“ до бл.46 и бл.47, водачът на л.а. „Т“, модел „C-HR”” с рег. № ******** попада
в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени щети по МПС,
по отношение на което е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ при ответника,
валидна към датата на настъпване на произшествието. Нанесените вреди са описани в
декларация за настъпване на застрахователно събитие, заявление за плащане на
застрахователно обезщетение и опис на претенция. Увредена е предна лява гума, което
наложило нейната подмяна, както и на предна лява джанта.
На 13.06.2022г. лизингополучателят на автомобила М. Ж. И. закупила нова гума на
стойност 397,00лева с ДДС, за което е издадена фактура. С доклад по щета от 20.07.2022г.
застрахователят одобрил изплащане на сума в размер на 317,60лева, която е платена на
застрахованото лице на 22.07.2022г. С изплащане на застрахователно обезщетение
възникнало правото на ищеца на регресен иск за платената сума срещу ответника, който
отговаря за поддържането на пътя, тъй като щетите са възникнали в резултат от попадане в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. До ответника е изпратена регресна
покана, но с отговор от 31.08.2022г. СО отказала да плати дължимата сума.
Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника да заплати сумата от 317,60лева, представляваща платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, във връзка с щета № ***********, ведно със законната
лихва върху главницата от датата исковата молба до окончателното плащане на сумата,
1
както и направените по делото разноски.
Ответникът СО, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Твърди, че няма доказателства за механизма на ПТП, за
настъпване на същото, както и за настъпване на претендираните вреди в резултат от
попадане в необезопасена дупка, тъй като не е съставен протокол за ПТП.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 от ГПК е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване
факта, че на 08.06.2022г. описаният в исковата молба автомобил е участвал в ПТП, че
ищецът е заплатил посоченото в исковата молба застрахователно обезщетение за вреди,
настъпили в резултат от описаното ПТП, както и че улицата на която е настъпило се намира
на територията на СО, поради което събраните за установяване на тези факти доказателства
не следва да се обсъждат.
Към исковата молба е приложено заявление-декларация за изплащане на
застрахователно обезщетение, подписано от М. Ж. И., която уведомява застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, описано в исковата молба. По делото е представена
преписката, образувана по уведомлението, от която се установява, че са описани повредите
по автомобила и е заплатено застрахователното обезщетение.
Съдът приема, че по делото не са представени доказателства от които по безспорен
начин да се установи, че ПТП е възникнало по начина описан в уведомлението-декларация.
Посоченият документ има доказателствената стойност предвидена в чл.180 от ГПК, поради
което само въз основа на него не може да се приеме за доказано, че е настъпило
застрахователното събитие в резултат от попадане на застрахования автомобил в
несигнализира и необезопасена дупка, намираща се в гр. София , ж.к. “*******“ до бл.46 и
бл.47.
За доказване настъпването на ПТП по описания в исковата молба начин са събрани
гласни доказателства, като свидетелката М. И. заявява, че преди 4-5месеца при управление
на автомобила, посочен в исковата молба, попаднала в необезопасена дупка, намираща се
отстрани на бл.46 и 47 в ж.к. „*******“. Произшествието настъпило в светлата част на
денонощието, при ясно и сухо време, в резултат от него била спукана предна лява гума и
надрана джанта. Показанията на свидетелката следва да се преценяват по реда на чл.172 от
ГПК, тъй като с тях същата потвърждава вече декларирани в заявлението за плащане на
застрахователно обезщетение обстоятелства, относно механизма на ПТП и причината за
настъпване на повреди по лизинговата вещ. Поради това, показанията й не следва да се
кредитират, тъй като липсват други доказателства, от които да се установи механизма на
ПТП.
За установяването му е изслушана съдебно-техническа експертиза, която прави извод
в тази връзка, позовавайки се на декларираните в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение обстоятелства, поради което изводите в тази връзка не следва
2
да се кредитират, тъй като се основават на твърденията на водача на увредения лек
автомобил.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът не е установил настъпването на
вредите, за които е заплатил застрахователно обезщетение, в резултат от попадне на
застрахован автомобил в необезопасена дупка. В представената застрахователна преписка се
съдържат единствено твърденията на водача на лекия автомобил, който е разпитан като
свидетел в исковото производство, но неговите показания не са подкрепени от други
доказателства. Не е извършен оглед на място на увреденото МПС от представители на
застрахователя, не е съставен протокол за ПТП, в който длъжностно лице да опише
видимите вреди по автомобила след настъпване на ПТП, като в тази част протоколът би
имал доказателствена стойност съгласно чл.179 от ГПК, доколкото ще удостоверява
извършени от длъжностно лице действия. Не е установено единствената причина за
настъпване на вредите да е неизправност в пътното платно, както и не може да се направи
преценка дали подмяната на гумата с нова е най-адекватната мярка, тъй като не се
установява каква е степента на увреждането на същата. Следователно не се установява да е
възникнало задължение за обезвреда за ответника, обусловена от не поддържането на
пътното платно в изправност, поради което не следва да се обсъждат останалите
предпоставки за уважаване на иска, тъй като същите са кумулативни.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден
ищеца да заплати ответника направените по делото разноски в размер на 100,00лева
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК в минимален
размер, посочен в чл.25 от НЗПП.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД"*******“ с ЕИК **** срещу СО , гр.София, ул.”*****” №
33, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД за сумата от
317,60лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
във връзка с щета № ***********, ведно със законната лихва върху главницата от датата
исковата молба до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД"*******“ с ЕИК **** да заплати на СО, гр. София, ул.”*****” № 33,
направените по делото разноски в размер на 100,00лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3