РЕШЕНИЕ
№ 2704
гр. Варна, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110115957 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.4 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът Ю." ЕООД, ЕИК *, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез: адв. В.Г., САК, със
съдебен адрес: **, в качеството си на адвокатски пълномощник на „Ю." ЕООД,
претендира от съда да постанови решение срещу П. Г. Н., ЕГН **********, адрес: **, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца ,сума в размер на 39.96 лв. (тридесет и девет лв. и 96 ст.) лева -
представляваща неустойка по договорите, сключени между ответника и „Б." ЕАД,
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410ГПК в производството по ч.гр.д.№ 8596/2021, по описа на PC Варна,16-ти състав.
Моли съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както
и да присъдите в полза на „Ю." ЕООД, ЕИК *, 180 лева (Сто и осемдесет лева) -
адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесете и по отговорността за
разноските в заповедното производство и да присъдите в полза на ищеца - 25.00 лева,
представляваща държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева)- възнаграждение за
адвокат по ч.гр.д.№ 8596/2021, по описа на PC Варна, съобр. т. 12 от TP №4/2013г. на
1
ОСГТК на ВКС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу П. Г. Н., ЕГН ********** е
образувано ч.гр.д. № 8596/2021 г., по описа на PC -Варна, 16 с-в. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Заповедния
съд с разпореждане указва на заявителя за възможността му да предяви иск.
В изпълнение указанията на заповедния съд и в законоустановения срок, и на
основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, предявява настоящия иск за установяване
на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото
производство.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу П. Г. Н., ЕГН
**********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията "С.Г. Г." ООД, ЕИК *, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на
вземания „Б. т. к." ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „Б." ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.
„Ю." ЕООД, ЕИК *е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения,
с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната № *от дата 23.10.2017. г.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009
г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат
през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
2
който се иска съответната справка. ".
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *и П.
Г. Н., ЕГН **********, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *от дата 23.10.2017. г., с който абонатът е добавил за
ползване мобилен номер *, по избран тарифен план Smart М, с месечна абонаментна
такса в размер на 15.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 16812517001 от дата 23.10.2017. г., между ответника П.
Г. Н., ЕГН ********** и „Б. т. к." ЕАД, ЕИК: *са издадени фактури, обектиовиращи
вида и размера на незаплатената услуга, а именно: **********/01.06.2018г.,
**********/01.07.2018г., **********/01.08.2018г., **********/02.09.2018г.,
**********/01.10.2018г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за
период на потребление от дата 01.05.2018 г. до дата 30.09.2018 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за
последователни отчетни месеца - за месец 06/2018г., 07/2018 г., 08/2018 г., 09/2018 г. и
за месец 10/2018г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл.
43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер №16812517001 крайна фактура
№**********/01.11.2018 г., за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., с падеж на
плащане 18.11.2018 г., с начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги в размер на 39.96 лв. (тридесет и девет лв. и 96 ст.),
фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните
отчетни периоди, която не е предмет на този иск.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 17.10.2018г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
3
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента Smart М за мобилен номер ********** до
23.10.2019 г съгласно Договор за мобилни услуги от дата 23.10.2017 г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща
се и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или
по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
Б.ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на Б. ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ".
Претендираната сума в размер на 39.96 лв. (тридесет и девет лв. и 96 ст.) е
формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС,
избрана от потребителя към ползвания тарифен план за предоставяната електронна
съобщителна услуга.Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е
мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният
активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по
втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания
срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на „Б." ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
изрична клауза във всеки един от договорите.
По отношение на претендираната неустойка:
Между длъжникът и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *,
валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него
услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на
мобилния оператор „Б. т. к." ЕАД, ЕИК: *, да прекрати предсрочно гореописания
договор на дата 17.10.2018г. /като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
4
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и
да претендира неустойка в размер на 39.96 лв. (тридесет и девет лв. и 96 ст.), уговорена
в т.2 от стр. 6 от договора: „ С прекратяване на споразумението се прекратяват и
всички дпълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги.
Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане
или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи на Б. ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи
на Б. ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ",
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна
услуга от сключените договори, както следва: 3х 13.32 лв. (Тринадесет лв. и 32 ст.) за
тарифен план Smart М. /без ДДС/ или общо 39.96 лв. (тридесет и девет лв. и 96 ст.)
лева, за което е издадена крайна фактура **********/01.11.2018 г., за периода от
01.10.2018 г. до 31.10.2018 г.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Б./чл.50 от ОУ във връзка с чл.
43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Б. има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на
всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната
страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност
между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди.
Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна
функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира неустойката и когато
вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук
следва, че длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото
неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в
уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е
5
дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира
неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори.
Неустойката е начислена, съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка
има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си,
цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на
прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила
от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно -
цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на Б. и ползвани
през предходния месец (или периоди). "
Съгласно чл. 35 „ Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната
и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес
изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи
условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми
не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок."
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са
присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги
се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
6
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка."
В конкретният случай ответникът П. Г. Н., ЕГН **********, е подписал договор
за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилни/телефонни номера **********, не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това
си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са
породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между
цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия
и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за
длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява
момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен,
за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от
два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в
договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „Б." ЕАД и „С.Г. Г." ООД,
е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един
от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН ши ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. "
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от
ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които
7
цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представям и моля,
да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на
договор за цесия от 16.10.2018 г. „Б." ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Г." ООД е
собственик на вземането спрямо П. Г. Н., ЕГН **********, което в последствие е
било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г.Г." ООД и
„Ю." ЕООД.
Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. Самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и
стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера,
Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в
предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител
на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и
трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба представям и моля, да
приемете извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на
договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Г." ООД е прехвърлител, а „Ю." ЕООД е
собственик на вземането спрямо П. Г. Н., ЕГН **********.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „Ю." ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания.
Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да
уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в
редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина- професор А.К.-
Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор К., които приемат,че
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е
напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на
длъжника. Още повече, когато длъжникът е неизправен.
8
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Г." ООД, което дружество уведомява длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си
на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II
т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II пио. на ВКС; Решение № 78
от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II пио. на ВКС, е приета за правилна съдебната
практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към
исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на
цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът -
„С.Г. Г." ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за
уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В
чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова
пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид
факта, че П. Г. Н., ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на
„С.Г. Г." ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не
указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са
изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След
като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката е
установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно
съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението
си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия
кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в
9
доктрината. Постановени са множество съдебни актове, в мотивите на които е
възприета гореописаната теза: Решение № 50 от 07.02.201Зг. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д № 1082/2012г.; Решение № 2084 от 17.12.201 Зг. по в.гр.д. №
2581/2013г. на Окръжен съд Пловдив, IX с-в; Решение № 33 от 01.02.2013г. на
Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1048/2012г.; Решение № 480/27.11.201Зг. на ОС
Хасково по в.гр.д № 814/2013г. .Решение № 60 от 11.02.2013г. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д. № 1050/2012г.; Решение от 28.02.2009г. на Окръжен съд Плевен
по в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение № 52 от 07.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по
в.гр.д № 1069/201Зг.; Решение № У-163/20.12.201Зг. по гр.д (В) № 2196/2013 V с-в на
Окръжен съд Бургас; Решение № 343/21.11.201Зг. на Окръжен съд- Перник по гр.д №
682/2013г; Решение № 19/22.01.2014г. по в.гр.д № 893/2013г. на ОС Хасково; Решение
№ 25/20.01.2014г. по в.гр.д № 1017/2013г. на ОС Пазарджик; Решение №
92/13.02.2014г. по в.гр.д. № 988/2013г. по описа на ОС Перник.; Решение от
18.02.2014г. по в.гр.д. № 26/2014г. по описа на ОС Плевен I възз. състав.; Решение №
118/20.02.2014г. на ОС Перник по в.гр.д. № 995/201Зг ; Решение на ОС Плевен от
28.02.2014г. по в.гр.д. № 1177/2013г,. I с-в; Решение № 118/14.03.2014г. на ОС
Пазарджик по в.гр.д. № 3/2013г. IV възз. с-в; Решение от 25.02.2014г. по в.гр.д. №
70/2014г. на ОС Плевен IV с-в; Решение № 187/24.03.2014г. по в.гр.д. № 1026/201Зг. на
ОС Перник; Решение № 132/21.03.2014г. по в.гр.д. № 151/2014г. на ОС Пазарджик le-
er, Решение №111-31/27.03.2014г. по в.гр.д. № 341/2014г. по описа на ОС Бургас;
Решение № 217/10.04.2014г. по в.гр.д. № 32/2014г. по описа на ОС Перник.; Решение
от 25.04.2014г. по в.гр.д № 825/201Зг. по описа на Софийски окръжен съд; Решение №
250/02.06.2014г. по в.гр.д. № 331/2014г. по описа на ОС Пазарджик I с-в.; Решение №
268/11.06.2014г по в.гр.д № 233/2014г по описа на Софийски окръжен съд, III възз. с-в;
Решение № 279/16.06.2014г. по в.гр.д. № 287/2014г. по описа на ОС Пазарджик, III
възз. с-в; Решение по в.гр.д. № 385/2014г. по описа на ОС Благоевград; Решение по
в.гр.д. № 418/2014г. на ОС Благоевград; Решение № 435/13.10.2014г. на ОС-Пазарджик
по в.гр.д. № 509/2014г., III възз. с-в.; Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. №
683/2014г., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. №
515/2014г., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 407/02.10.2014г. по в.гр.д №
489/2014г. на ОС Пазарджик, III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д. №
1944/2014г. на ОС Пловдив, IX с-в.
В конкретния случай, длъжникът-ответник П. Г. Н., ЕГН **********, не е
изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя
правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на
наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от
ГПК.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения
10
от съда особен представител адв. Д.Г. И. от ВАК, депозира отговор на исковата
молба.
Счита, установителният иск за допустим, но неоснователен. Оспорва същия по
основание и по размер.
Становище по обстоятелствата, на които се основават исковете:
В исковата молба ищецът твърди, че ищцовото дружество предявява исковата си
претенция срещу П. Г. Н., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, БИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД. Мобилният оператор „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, неприложен по
делото.
По отношение на цесията:
Ищецът„Ю." ЕООД, ЕИК *не е представил нарочно уведомление, предхождащо
подаването на исковата молба, с което ответникът да е уведомен за извършеното
прехвърляне на задължението му по договор с „БТК" ЕАД на ищеца, което е
нарушение на разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня,
когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се
установява да е налице, а за да има цесията действие спрямо длъжника, уведомлението
за нея трябва да е достигнало до знанието на длъжника.
По отношение на твърдението, на ищеца, че длъжникът е бил уведомен за
цесията със самата искова молба, счита същото за неоснователно. В случая длъжникът
не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е
извършено надлежно по реда на чл.47 ГПК. Ето защо, тъй като ответникът не е
получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва извод, че
извършената цесия все още не е произвела спрямо него своето действие по смисъла на
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването за цесия чрез особен представител на ответника,
назначен му от съда по реда на чл.47, ал .6 ГПК, не би могло да произведе действие,
тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорно упълномощаване. В
този смисъл моли съда да приеме, че процесната цесия не е породила действие спрямо
ответника, респ. същият не дължи плащане на задълженията, произтичащи от
процесния договор, в полза на цесионера, което води до неоснователност и
недоказаност на предявения иск.
По претенцията за заплащане на неустойка
Счита същата за нищожна в съотношение на евентуалност за неоснователна.
11
Ищецът твърди, че между кредитора „Б. т. к.'" ЕАД, ЕИК: *и П. Г. Н., ЕГН
**********, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16812517001 от дата 23.10.2017г., с който абонатът е добавил за
ползване мобилен номер *, по избран тарифен план Smart М, с месечна абонаментна
такса в размер на 15.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Ищецът твърди, че ответникът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани запоследователни отчетни
месеца - за месец 06/2018г., 07/2018 г., 08/2018 г., 09/2018 г. и за месец 10/2018г. Към
всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Ищецът твърди, че едностранно е прекратил договора с ответника, но такива
данни с исковата молба не са представени.
Представена е крайна фактура за плащане №**********/01.11.2018 г., за
периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., с падеж на плащане 18.11.2018 г., с начислена
обща сума за плащане в размерна 119,44 лева, в която е включена сума от 39,96 лева
наименована КОРЕКЦИИ, ДАРЕНИЯ И УСЛУГИ ОТ ПАРТНЬОРИ.
Ищецът не претендира цената за потребените услуги, и не сочи дали същите са
платени или не, като претенцията е единствено за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 39.96 лв. (тридесет и девет
лв. и 96 ст.).
От представените по делото доказателства, не се установява съществуването и
изискуемостта на вземанията, които се твърди да са цедирани. От представените
фактури не се установява изправността на цедента по договора за мобилни услуги, а
именно, че са предоставени услугите през посочените отчетни периоди и че това е
тяхната цена. Не се установява от представените доказателства дали ответникът дължи
някакви месечни такси по договора за предходни периоди, включени в рамките на
срока на действието му. Представените по делото фактури не могат да установят факта,
че ответникът действително е ползвал услугите на оператора и то на посочените в тях
стойности, тъй като фактурите са едностранно съставени, съдържат изгодни за
представилата ги страна твърдения и няма данни да са подписани, приети или
задължението да е признато по друг начин от насрещната страна.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престара определена /глобално или в процент/ парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Тоест неустойката е
уговорена в договор клауза, чийто предмет е условното задължение за определена
престация, което става изискуемо при наличието на уговорената между страните форма
на неизпълнение. Терминът "неустойка" означава и самото задължение за определена
престация, което се поражда от съответното неизпълнение. Следователно,
12
основателността на иск при квалификацията на чл. 422 ГПК, вр. 92, ал. 1 ЗЗД, се
обуславя от предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка и неизпълнение на главното задължение. В този
смисъл е решение №78/10.07.2017 по дело №843/2016 на ВКС, ТК, I т.о. постановено
по реда на чл.290 ГПК.
Договорът за мобилни услуги е сключен от дата 23.10.2017г., а първата
неплатена фактура е с отчетен период 06.2018г. -10.2018г., следователно може да се
направи извод, че ответникът е изпълнявал задълженията си по сключения договор в
определен период преди да преустанови плащанията на месечните си задължения /по
твърдения на ищеца/. Няма представени доказателства в подкрепа на твърдението на
ищеца, че договорът е прекратен -не може да се направи извод, от коя дата, нито на кое
от множеството основания в Раздел XIII, чл.50 от Общи условия на "Б." АД е
направено прекратяването, от кого е направено и че същото е стигнало до ответника.
В този смисъл само от представената фактура не може да се направи извод, че
ответникът е неизправан страна, което е обусловило правото на „Б." ЕАД да начисли
обезщетение за неизпълнение.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
отхвърлите изцяло предявените искове, като неоснователени и недоказани.
В съдебно заседание ищецът редовно призован , не се явява. В писмена форма
процесуалния представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба. Моли за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание особения представител на ответника се явява.Поддържа
отговора на исковата молба. По съществото на спора моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Прието по делото е ч.гр.дело №8596/2021год. на Районен съд - Варна, 16-ти
състав, съдържащо договор за мобилни услуги с клиентски номер 16812517001 от
23.10.2017г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, по силата на който операторът е предоставил достъп на абоната до мобилната си
мрежа чрез предоставен мобилен номер **********, при абонаментен план с
уговорена месечна такса в размер на 15.99 лева , за срок от 24 месеца.
С фактура №**********/01.11.2018г. оператора е начислил сумата от 39.96лв.
представлява неустойка по тарифен план Smart М, последното видно от приложение
към фактура на л. 27( гръб на същата).
Представен е договор за цесия от 16.10.2018г., по силата на който „Б. т. к.“ ЕАД
прехвърля своето вземане в полза на „С.Г.Г.“ ООД.
13
Представено е уведомление от „Б. т. к.“ ЕАД, чрез пълномощникът си „С.Г.Г.“
ООД до ответника, на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД.
Представено е потвърждение за прехвърляне на вземането от Б. ЕАД, с което се
удостоверява, че задължението срещу ответницата в размер на 39.96 лева е предмет на
договор за цесия от 16.10.2018г.
Представен е договор за цесия от 01.10.2019г., по силата на който ищецът „Ю.“
ЕООД придобива от „С.Г.Г.“ ООД вземанията на последния, които са предмет на
договор за цесия от 16.10.2018г., сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД.
С приложение №1/22.10.2021г. се индивидуализира процесното вземане за сумата
39.96 лева, което е предмет на договора за цесия от 01.10.2019г.
Като писмени доказателства по делото по искане на ищеца са приети и следните
документи: месечна сметка №**********; месечна сметка №**********; месечна
сметка №**********; месечна сметка №**********; месечна сметка №**********;
общи условия на договора между Б. АД и абонатите на услуги, предоставяне чрез
обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, по
реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване, че с ответника се намират във валидно облигационно отношение, по
силата на сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил
задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените
обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си,
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на
ищеца е да установи, че процесното вземане е придобито от него по силата на договор
за цесия, съответно че цесията е съобщена на ответника.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на
телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото
облигационно правоотношение, което е оформено в договор за мобилни услуги с
клиентски № 16812517001 от 23.10.2017г., сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, по силата на който операторът е предоставил
достъп на абоната до мобилната си мрежа, чрез предоставен мобилен номер
**********, при абонаментен план с уговорена месечна такса и за срок от 24 месеца.
Посоченият договор е представен от ищеца, договорът носи подпис на ответника,
14
поради което волеизявлението, с което последния е приел условията на договора за
мобилни услуги следва да се счита за валидно. Така сключеният договор за ответника
поражда задължения, съобразно които то следва да заплаща дължимата месечна
абонамента такса за предоставения му достъп до мобилната мрежа на оператора, така и
стойността на услугите, които е изразходвал .В изпълнение на договореното между
страните, операторът ежемесечно е осъществявал отчитане на предоставените и
използвани от ответника услуги, за което обстоятелство е издавал и съответната
данъчна фактура, която е адресирана на адреса за контакт, който е посочен от абоната
при сключване на договора.
От анализа на представените по делото писмени доказателства съдът приема, че
искът се явява неоснователен. Дори съдът да приеме, че ответникът е неизправна
страна, която в рамките на уговорения в съответния договор срок не е осъществявала
заплащане на дължимите месечни абонаментни такси, съответно размера на
изразходваните от нея услуги, за ищеца в настоящото производство претендираното
право не е породено с процесните цесии, тъй като не е съществувало в полза на „Б. т.
к.“ ЕАД. Последното дружество като оператор предоставящ съобразно уговореното
достъп до телекомуникационната си мрежа, следваше да установи ,че като изправна
страна е имало право да развали и е развалило надлежно договора, каквото в
настоящото производство не беше сторено. Липсват каквито и да било доказателства
,че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е предоставила съобразно
уговореното достъп до телекомуникационната си мрежа на ответника в качеството му
на абонат, който достъп и услуги са съответно остойностени в представените по делото
фактури. Не се установява също,че ответникът е уведомен за претендираното от страна
на доставчика изпълнение за плащане.При тези съображения съдът намира, че
операторът не доказа, че е изправна страна, която за процесния период от време е
предоставил достъп до мобилната си мрежа, предоставил е мобилни услуги по вид и в
количество посочено в съответната месечна фактура, а абоната – ответник в
производството по делото не е осъществил задължението си да заплати същите,
въпреки, че е надлежно уведомен за съществуването им.
С оглед горното неаргументирано се явява позоваването на ищеца на
разпоредбите на чл.50.6 б“в“ от ОУ на договора между БТК и абонатите на услуги,
които дават възможност на оператора да развали договора при неплащане в срок на
дължимите от абоната задължения. Действително в договора от 23.10.2017г. страните
са уговорили, че в случай, че облигационното правоотношение бъде прекратено преди
края на уговорения 24 месечен срок, то операторът може да претендира неустойка в
размер на оставащите до края на договора уговорени месечни такси,но липсват
доказателства волеизявление на оператора за развалянето на договора да е достигнало
до абоната.Дори и да приемем, че ответникът е незправна страна, а доставчика на
услуги изправна,последният, за да претендира неустойка следва да е осъществил
15
потестативното си право да развали договора. Волеизявление на оператора за разваляне
на договора няма доказано да е достигнало до абоната. Ако приемем,че такова е
обективирано във фактура № фактура №**********/01.11.2018г., с която същият
предявява искане за плащане на процесната сума под формата на дължима неустойка,
то това волеизявление няма доказателства да е достигнало до ответника. При
направените с отговара на исковата молба възражения ,че процесната фактура не е
доведена до знанието на ответника, ищецът следва да опровергае същите. При липса на
доказателства от страна на ищеца, че БТК , като изправна страна по договора се е
възползвала от правото си да развали същия, упражнила е това свое потестативно
право, като е довела до знанието на ответника това свое намерение, настоящият
съдебен състав извежда извод , че така претендираното за установяване в настоящото
производство право не е възникнало в полза на БТК към момента на извършване на
първата цесия, която е от 16.10.2018год. и предхожда датата на която ищецът твърди,
че е възникнало правото на БТК да развали договора 01.11.2018год. Действително
предмет на договора за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и
произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на
прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и
такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне, но съществуващи
към датата на цедирането,каквото настоящото не е. Поради изложеното, настоящият
съдебен състав прима, че към датата на прехвърляне на вземането с договора за цесия
от 16.10.2018год. цедентът не е имал съществуващо вземане към ответника в размер от
39.96лв.С оглед на това и с договора за цесия това право не е преминало към активите
на „С.Г.Г.“ ООД. Неустойката , каквото е процесното вземане се дължи при развален
договор, така както страните изрично са уговорили в договора за мобилни услуги. Тъй
като ,,Б.“ ЕАД като страна по договора за мобилни услуги не доказа да е развалила
договора за мобилни услуги, преди цесията от 17.10.2018год. в резултат на което е
възникнало и правото да претендира неустойка, то и прехвърлянето на
несъществуващото вземане за неустойка с договора за цесия,води до извода,че не е
преминало към цесионера, който със сключването на договора за цесия да има
материално-правната легитимация да го претендира.
Вземайки предвид горното настоящият съдебен състав намира, че ищецът по
силата на процесните договори за цесия не е придобил вземане в размер от
39.96лв.,представляващо неустойка по развален договор за мобилни услуги с оглед на
което и без да обсъжда въпросите, относно уведомяването на длъжника за цесиите,
постановява решение с което отхвърля иска.
По отношение на разноските:
При изхода от делото пред настоящата инстанция за ищеца не са дължими
претендираните разноски за настоящото производство и за заповедното производство.
16
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ,,Ю." ЕООД, ЕИК *, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез:
адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: г* в качеството си на адвокатски пълномощник на
„Ю." ЕООД срещу П. Г. Н., ЕГН **********, адрес:**, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца ,сума в размер на 39.96
лв. (тридесет и девет лв. и 96 ст.) лева - представляваща неустойка по договор, за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16812517001 от
23.10.2017г., сключен между ответника и „Б. т. к.“ ЕАД в трикратен размер на
месечната такса (3х13.32лв.) за тарифен план Smart М, което вземане е прехвърлено от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД по силата на
договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Г.“ ЕАД в полза на „Ю.“ ЕООД
по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2517/16.06.2021г., постановена
по гр. дело № 8596/2021г. на ВРС, на основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.4 от
ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17