Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3341
08.08.2019
година, град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание
на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2356 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 38 от ЗУЕС.
Производството е образувано по
искова молба на Етажна собственост на сграда с адрес: гр. П., *******,
представляваща *******, представлявана от П.М., срещу Н.С.А., с която е
предявен иск по чл. 422 ГПК, както и осъдителен иск за част от вземанията.
В исковата си молба ищецът твърди,
че ответницата дължи част от сумата (275 лева за периода от 01.01.2017г. до 02.12.2017г.) като единствен н.на собственика
на апартамент в етажната собственост, а част от сумата (147.60 лева и 5 лева за
периода декември 2017г.-август 2018г.) като собственик на имота.
Твърди, че задълженията за
възникнали на основание решения на ОС на ЕС. С протокол от 19.05.2015 г., ОС на
ЕС, находяща се в гр. П., ********** било взело
решение да се събира месечна такса от 10 лева на апартамент за ремонтни
дейности на общите части на ЕС и по 3 лева на живущ- месечна такса за текущи сметки
(асансъор, ток, чистачка и др.). Г-жа Н.С.А. като н.
на своята м. дължала сумата от 22 лева месечно, тъй като домакинството й се
състояло от * човека. За периода от 01.01.2017 г. до
01.06.2017 г. дължимата и неплатена сума била в размер на 132 лв.
С Протокол от 17.05.2017 г., ОС на
ЕС решило месечните такси за ремонтни дейности на общите части да се определят
на база квадратура на жилищата, като при апартамента от 65 кв. м., какъвто бил
този на ответницата, месечната сума била определена в размер на 7.40 лева. С новоопределената месечна такса за ремонтни дейности на
общите части, общото дължимо месечно плащане възлизало на 19.40 лева, считано
от 01.07.2017 г. до 31.11.2017 г., като дължимата и неплатена сума за посочения
период била в размер на 97 лева.
С посочения протокол от 17.05.2017
г., Общото събрание на ЕС е приело решение, според което всяко от жилищата с
площ от 65 кв. м. следва да плати 96 лева за извършения ремонт на покрива на
сградата. Към момента тази сума не била платена.
От месец декември 2017 г. и към
момента, поради намаляване членовете на домакинството, след с. на м. й,
месечната такса за текущи сметки (асансьор, ток, чистачка и др.) била в размер
на 9 лв. + 7.40 лв. месечно дължими такси за ремонтни дейности на общите части
на ЕС или общо в размер на 16.40 лв., считано от 01.12.2017 г. до 31.08.2018
г., като дължимата и неплатена сума за посочения период била в размер на 147.60
лева.
С Протокол от 18.07.2018 г., ОС на
ЕС е взело решение за почистване на избените помещения във входа, като е решено
да се съберат по 5 лева на жилище. Така определената от ОС сума не била
заплатена.
Било направено плащане в размер на
50 лева, с което били погасени част от задълженията за периода от месец януари
до месец юни 2017г. в общ размер от 132 лева.
С определение от 12.03.2019г.,
производството по делото е частично прекратено, като продължава по предявения установителен
иск за сумата от 147.60 лева и 5 лева за периода декември 2017г.-август
2018г. и по предявения осъдителен иск за
сумата от 275 лева за периода от 01.01.2017г. до м.
ноември 2017г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорват претенциите. Не се излагат конкретни съображения за това.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Относно
допустимостта на иска:
Производството е
допустимо по отношение на предявения установителен
иск за сумата от 147.60 лева и 5 лева за периода декември 2017г.-август 2018г. За
същите е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение в
срок. Установителният иск е предявен в преклузивния срок и подлежи на разглеждане по същество.
По същество на спора:
С решение от
19.05.2015г. ОС на ЕС прима да се събира месечна такса от 10 лева от апартамент
за ремонтни дейности (представлява вноска за фонд „РО“) и месечна такса за
текущи сметки (поддръжка и управление на общите части) 3 лева на човек при
ползване на асаньор.
На 17.05.2017 г. на
ОС на ЕС приема решение за ремонт на покрива на сградата, за който да се
използват събраните до момента средства, като е прието доплащане в размер на 96
лева за апартаментите от 65 кв.м. и 216 лева за апартаментите от 88 кв.м. Определен
е и нов размер на вноската за ремонтни дейности (реално фонд „РО“) в размер на
7.40 лева за апартаментите с площ от 65 кв.м, като е прието сумите да се
събират от 01.06.2017г.
На 18.07.2018г. ОС
на ЕС взема решение да се съдерат средства за почистването на избените
помещения. В решението не е посочена конкретна сума, но същата може да се
изведе от записаните в протокола изявления на у., която е предложила по 5 лева
на домакинство.
След това на
17.08.2019г. е прието решение да се изпрати покана на ответницата за дължимите
суми.
От представения
договор за замяна и декларация за идентичност на лице с различни имена се
установява, че М.В.А. е притежавала правото на собственост върху апартамент *,
на *етаж, *******, с адрес: гр. П., *******, с площ от 65 кв.м. След смъртта й
на **. правата и задълженията на собственика са преминали към нейната д. и единствен
н.- ответницата Н.С.А.. Последната е продала апартамента на *., съгласно
представения от същата дата нотариален акт.
От представените
книги на собствениците и показанията на с. се установява, че в апартамента е имало
общо ч.обитатели до с.на М.А. и т. обитатели след това.
При така събраните
доказателства, че установява, че ОС на ЕС е взело решения за определянето на
вноските за поддръжка и управление (текущи сметки), съгласно чл. 11, ал. 1, т.
5 ЗУЕС, за определяне на месечни вноски във фонд „РО“, записани като ремонтни
дейности, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС, за извършването на ремонт на
покрива, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „а“ ЗУЕС и за почистване на избените
помещения, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „м“ ЗУЕС.
Предмет на делото
не е оспорване на самите решения, за което съществува друг процесуален ред от
заинтересованите лица, а това дали съществуват вземания в полза на заявителя
(ищец в настоящия процес). Съдът в настоящото производство не разполага с
правомощия да проверява законосъобразността на решенията на ОС, защото за това
има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяната му- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В
тежест на ответницата е да представи доказателства за това, че е искана отмяна
по съдебен ред на взетите решения (доказва се положителният факт на подаване на
искова молба и постановеното по нея съдебно решение), като такива липсват. Поради
това за целите на настоящото производство решенията на ЕС следва да се считат за
стабилизирани и подлежащи на изпълнение.
По силата на чл. 6
ал. 1 т. 9 и т.10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общите инсталации и оборудване и вноските определени за фонд „Ремонт
и обновяване“, както и да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите
части на сградата, а изключение от правилото е предвидено в чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
Ето защо, предвид взетите от ОС на ЕС решения и установените обитатели
претенциите на ищеца се явяват доказани по основание и размер.
Неоснователна е
единствено осъдителната претенция в частта относно вноската за ремонт за медец
юни 2017г. за 01.06.2017г. Страната претендира сумата от 10 лева съгласно решението
2015г., но видно от решението от 2017г. от 01.06.2017г. за притежавания обект
се дължат 7.40 лева на месец. Предвиди горното за този обособен период
ответницата като н.на М.А., на предявеното основание дължи сумата от 122 лева,
от която след приспадането на платените 50 лева, следва да бъдат присъдени общо
72 лева.
Така осъдителната
претенция е основателна за сумата от общо 265 лева, представляваща сумата от 72
лева, сумата от 96 лева за ремонт на покрив и 97 лева за периода юли-ноември
2017г. Установителния иск е основателен в пълен
размер за сумата от 147.60 лева за периода декември 2017г.-август 2018г. и 5
лева за почистване на избени помещения.
Относно разноските:
Вземането за
разноски по заповедта е дължимо по съразмерност, като според мотивната част на
т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство
следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в
настоящото решение.
При този изход на
спора ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно на
уважената част или 48.18 за държавна такса, 337.72 лева за адв.
възн. за настоящото дело и 120.81 лева за адв. възн. за заповедното
производство.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Н.С.А.,
ЕГН **********, да заплати на Етажната
собственост на сграда с административен адрес: гр. П., *******, представлявана
от у. П. Е. М., ЕГН **********, сумата
от 265.00 лева, представляваща стойност на месечни такси за разходи за
поддръжка и управление на етажната собственост и месечни вноски за ремонтни
работи- фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2017г.
до м. ноември 2017г. и припадаща се част от сума за ремонт на покрива на
сградата, като единствен н. на М.В.А., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 265 лева до 275 лева.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните по делото, че Н.С.А.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с
административен адрес: гр. П., *******, представлявана от у. П. Е. М., ЕГН **********,
сумата от 152.60 лева, представляваща месечни такси за разходи за поддръжка и
управление на общите части на етажната собственост и месечни вноски за ремонт-
фонд „Ремонт и обновяване“ за периода месец декември 2017г.- месец август
2018г. и такса за почистване на избени помещения, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението
на 17.09.2018г. до окончателното изплащане за
която сума е била издадена Заповед №
8330 от 19.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. дело № 14890/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Н.С.А.,
ЕГН **********, да заплати на Етажната
собственост на сграда с административен адрес: гр. П., *******, представлявана
от у. П. Е. М., ЕГН **********, сумата от
506.71 лева- разноските по ч.гр.д. № 14890/2018 г. по описа на ПРС и по
гр.д. № 2356/2019г. по описа на ПРС, XIV гр.с.,
съразмерно на уважената част.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ /п./
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
М.К.