Решение по дело №321/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 76
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20215330200321
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Пловдив , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330200321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-013094 от
03.12.2020г., издадено от Началник група, сектор „ПП“ към ОД на МВР-
Пловдив, с което на Й. А. А. с ЕГН ********** от с.** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.140, ал.1
от ЗДвП за нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП, административно
наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл.137Е от
ЗДВП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП, както и административно
наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева за нарушение на чл.20, ал1 от
ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП.
Жалбоподателят А., в жалбата си моли съда да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява,
представлява се от адв.К., която подържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено, както и да се присъдят разноските по делото
направени от доверителя й.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище, че
жалбата е неоснователна и прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
1
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
05.06.2020г. около 13.30 часа в гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе до номер 156,
управлявал Мотопед Пиаджио ССП2М без същия да е регистриран по
надлежния ред, както и за това че бил без поставена каска и загубил контрол
над мотопеда и настъпило ПТП. В хода на съдебното следствие се установи,
че на 05.06.2020г. жалбоподателя А. отишъл в стопнаски двор находящ се в
гр.Пловдив, бул.** като с него били баща му св.А. А. и И. М..Целта била
жалбоподателя А. да закупи мотопед от находящата се там автоборса, като
св.М. разбирал от мотопеди и МПС и щял да даде мнение за закупувания
мотопед.А. си харесал Мотопед ** и решил да го пробва в двора.Когато
потеглил нямал каска и в един момент не успял да овладее мотопеда и
паднал.След падането част от Мотопеда попаднал извън стопанския
двор.Била извикана линейки и А. бил отведен в УМБАЛ Пловдив за
преглед.По-късно пристигнала полиция и ** Д. преценил, че А. с поведението
се е извършил нарушения по ЗДВП и му съставил АУАН с бл. номер
819233/05.06.2020г. за нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДВП, чл.137е от ЗДВП и
чл.20, ал.1 от ЗДВП.
Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените
доказателства по преписката, както и гласните такива изразяващи се в разпит
на св.А. А. и И. М..От тях съда достигна до извода, че А. е управлявал МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, бил е без каска и предизвикал
ПТП.
При така изложеното съда достигна до следните правна изводи.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно
от представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения
АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди
съмнение неговата идентичност.
Налице са обаче доказателства в хода на съдебното производство
досежно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДВП, че такова не е
извършено.Съгласно този текст по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.В случая мотопеда не е
управляван от път, в стопански двор, където се помещава и автокъща.Ето
защо нарушение по този текст не е извършено изобщо.Това следва от
показанията на двамата разпитани свидетели, от които е видно, че А. не е
управлявал мотопеда извън стопанския двор.
2
Що са касае до нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДВП съдът намира, че
същото не е доказано.Това, че мотопеда е паднал не означава, че причината за
това е липсата на контрол от страна на водача.Не се събраха каквито и да
доказателства, че водача е изгубил контрол над МПС.Доказателствената сила
на АУАН се оборва от факта, че актосъставителя, нито свидетеля по акта са
възпроизвели падането на мотопеда.Същевременно се събраха доказателства,
от възражението в АУАН, че е блокирала спирачка и действително е
настъпило ПТП, но това не е станало защото А. не е контролирал
мотопеда.Освен това след като е преценено, че е настъпило ПТП е следвало в
НП това поведение да се санкционира по чл.179, ал.2 от ЗДВП, а не по чл.185
от ЗДВП.
Що се касае до нарушението по чл.137 Е от ЗДВП се събраха
доказателства, че такова е извършено.На въпрос на съда дали А. е бил с каска,
свидетеля М. отговори, че не бил с каска.Независимо къде се управлява / на
път или не/ един мотоциклет или мотопед съгласно чл.137 от ЗДВП водача е
длъжен да бъде с каска.Нарушението е доказано, правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП и в тази част
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
В хода на административно наказателното производство не са
извършени съществени процесуални нарушения.Твърдяното от защитата
нарушение, че АУАН е съставен в присъствие на свидетел, който не
възпроизвел лично нарушенията съгласно трайната практика на АС-Пловдив
не се явява съществено процесуално нарушение.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по
реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. В случая адвокатското възнаграждение е малко над
минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата е 300лв, предвид
размера на интереса от 270лева.В договора за правна помощ е посочено че е
платено изцяло в брой.Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН
е направено своевременно от въззиваемата страна преди края на съдебното
заседание.Настоящото производство протече в едно съдебно заседание, не се
отличава с фактическа или правна сложност, бяха разпитани двама
свидетели.Следва да се отбележи обаче, че защитата е освен за
административно наказание глоба и за наказание лишаване от права поради
което, размера от 400лв./100лв. над минимума/ не се явява прекомерен.Тъй
като наказателното постановление следва да се отмени в едната част и
потвърди в другата ще следва да се изходи от броя на пътвърдените и
отменени санкции за да се присъдят разноски по справедливост.Тъй като НП
са отменя досежно двете нарушения, а се потвърждава в частта за едно, ще
следва да се присъдят 300лв. за разноски, тъй като и едно от отменените
нарушения включва и наказание лишаване от права. Ето защо ОД на МВР-
3
Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от
него разноски по делото в размер до 300 лева.
Предвид това Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-013094 от
03.12.2020г., издадено от Началник група, сектор „ПП“ към ОД на МВР-
Пловдив, в частта с която на Й. А. А. с ЕГН ********** от с.** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.140, ал.1
от ЗДвП за нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП и административно
наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева за нарушение на чл.20, ал1 от
ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-013094 от
03.12.2020г., издадено от Началник група, сектор „ПП“ към ОД на МВР-
Пловдив, в частта с която на Й. А. А. с ЕГН ********** от с.** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение
на чл.137Е от ЗДВП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Й. А. А. с ЕГН
********** от с.** сумата от 300 /триста/ лева за направените по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4