№ 381
гр. Варна , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503390 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба, депозирана от „Eлектроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. В. М., срещу Решение
№ 260622/09.10.2020 г., постановено по гр.д. № 3472/2020 г. по описа на ВРС,
ХLVIІ-ми състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено, че О. Д. С., ЕГН **********, не дължи „Eлектроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, сумата в размер на 3769,98 лв., начислена
служебно и представляваща стойността на доставена и потребена
електроенергия, за периода от 14.03.2017г. до 04.12.2019г. за кл.№**********
и абонатен№**********. Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това
че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и
процесуален закон. Излага се, че са налице основание за начисляване на
допълнително количество енергия, доколкото при извършена по установен
ред техническа проверка е констатирано неправомерно неотчитане по
визуализираните регистри на реално доставено и потребено количество
енергия. Твърди, че са налице основанията по чл.55 ПИКЕЕ и във връзка и с
чл.200 ЗЗД се дължи заплащането на стойността на доставената и потребена
еленергия. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения
1
установителен иск. Претендират се и разноски. Направено е възражение за
прекомерност.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна О. Д. С., чрез адв. Цветан Диловски, с който жалбата
се оспорва. Претендират се разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124
ал.1 ГПК се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът излага в исковата молба, че е потребител на еленергия за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № *, клиентски №
**********, абонатен № **********. Посочва, че бил уведомен, че
служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка в
горепосочения обект, за която били съставени съответни документи. Въз
основа на така извършената проверка била начислена процесната сума,
дължимостта на която ищецът оспорва. Обосновава правния си интерес от
предявяване на иска с възможността да бъде прекъснато електрозахранването
в имота. Ищецът твърди, че не е ползвал начислената енергия. Оспорва
начина и методиката, по които е начислена сумата. Намира, че не е спазен
редът за извършване на проверката на средството за техническо измерване.
Посочва, че електромерът е собственост на електропреносното предприятие,
поради което последното следва да носи отговорност за неговата изправност.
Посочва, че в Общите условия за продажба на електрическа енергия не се
съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка. Позовава се на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ, съгласно който измервателните
системи следва да бъдат проверявани веднъж на всеки три месеца. Счита, че
ответното дружество не би могло да извърши корекция за период от 28
месеца назад, след като не е изпълнило това свое задължение. Счита, че за да
се извърши корекция на количеството потребена електрическа енергия,
следва да се установи неправомерно въздействие върху електромера,
осъществено от страна на потребителя и твърди, че такова не е налице в
случая. Поддържа, че са нарушени правилата, регламентирани в чл. 3, ал. 4,
чл. 11, ал. 1, чл. 19, т. 3 във вр. с чл. 29, ал. 3 и чл. 49, ал. 3 и 4 от ПИКЕЕ.
2
Оспорва служебно начисленото количество електроенергия да е реално
доставено. Счита, че наличието на невидими регистри прави СТИ негодно и
нарушава правото на потребителя да бъде информиран за консумираната от
него ел. енергия. Заявява, че ответното дружество, в качеството на оператор
на електроразпределителната мрежа не разполага с право да продава
електроенергия, респ. да издава фактури за потребена такава. Наред с това
счита, че неправилно е изчислена стойността на коригираното количество ел.
енергия. По отношение на част от сумата /за периода от 16.11.2016 г. до
14.01.2017 г./ прави възражение за погасяването ѝ по давност.
Моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 3 769,98 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на електроенергия за периода от 14.03.2017 г. до 04.12.2019 г. за
обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № *, клиентски № **********,
абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/17.02.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от „Електроразпределение Север“ АД. Ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на
процесното вземане за потребена електроенергия. Посочва, че в ПИКЕЕ не се
съдържа изискване абонатът да присъства при извършване на проверката.
Заявява, че е спазен редът за извършването , като наред със служителите на
дружеството е присъствал и един свидетел. Счита, че не е необходимо
неправомерното въздействие върху схемата на измерване да е пряк резултат
от поведение на потребителя, за да бъде ангажирана отговорността му. Тъй
като отчитането по скрит регистър е в резултат на неправомерно софтуерно
вмешателство, намира, че дружеството е изпълнило задълженията си, като е
осигурило на потребителя възможност за достъп до показанията на видимите
регистри. Поддържа, че е налице правно основание за корекцията, като се
позовава на действащите към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ,
издадени от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и конкретно – на чл. 55, ал.
1 ПИКЕЕ, която предвижда операторът на съответната мрежа служебно да
начислява количеството електрическа енергия в невизуализиран регистър,
измерено след монтажа на средството за търговско измерване.
3
Ответникът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, като
ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно.
Посочва, че на 04.12.2019 г. е извършена техническа проверка в обекта на
ищеца. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди“, РО-Русе, е осъществена намеса в тарифната
схема на електромера – в регистър 1.8.4 на електромера има показания за
потребена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена
и заплатена от абоната. На тази основа „Електроразпределение Север“ АД е
съставило становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява
точното количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на
регистър 1.8.4. Ответното дружество заявява, че процесната сума се дължи на
основание чл. 55 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на
реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър. В
условията на евентуалност се позовава на чл. 183 ЗЗД.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по
делото разноски.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните в производството, че ищецът има качеството
потребител на еленергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № *,
клиентски № **********, абонатен № **********, както и че между него и
електроразпределителното дружество е възникнало облигационно
правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през
електроразпределителните мрежи на ответното дружество до процесния обект
на потребление. Безспорно е, че процесната сума е начислена като корекция
на сметката на ищеца.
От съдържанието на представения по делото Констативен протокол №
1106129/04.12.2019 г. се установява, че на посочената дата служители на
4
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на електромер с
фабричен номер 7785574, отчитащ потреблението на електрическа енергия в
горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на един
свидетел, който е подписал протокола. В последния е отразено, че
електромерът е демонтиран, подменен с нов изправен, и е изпратен за
проверка в БИМ. Основание за подмяната не е посочено. В протокола са
отразени показания на тарифите, както следва: 1.8.1 – 003716.5 kWh и 1.8.2 –
015054.5 kWh.
От показанията на свидетеля Таня Анастасова Орозова, които съдът
кредитира в цялост като логични и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, се установява, че същата е участвала в извършване
на проверката, резултатите от която са обективирани в КП №
1106129/04.12.2019 г. Св. Орозова посочва, че при проверката установили
голяма консумация, която не се натрупвала нито по дневна, нито по нощна
тарифа на електромера, поради което същият бил подменен и изпратен в
БИМ. Тъй като с колегата не успели да намерят абоната, на проверката
присъствал свидетел.
Видно от Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 203/10.02.2020 г. на Българския институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален
отдел – Русе /л. 37-38/ е, че електромерът е предаден за експертиза в
запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 524657, придружен с
коментирания констативен протокол, с показания на тарифите: 1.8.1 –
003716.5 kWh и 1.8.2 – 015054.5 kWh. Отразено е, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, като е налице
преминала енергия през тарифа 1.8.4 – 19999.271 kWh, която не е
визуализирана на дисплея.
Изготвено е Становище за начисление на електрическа енергия от
„Електроразпределение Север“ АД от 13.02.2020 г. /л. 39/ в размер на 19999
kWh за период от 14.03.2017 г. до 04.12.2019 г., както следва: за периода от
14.03.2017 г. до 06.04.2017 г. – 482 kWh, за периода от 07.04.2017 г. до
30.06.2017 г. – 1707 kWh, за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. – 7329
kWh, за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. – 7329 kWh и за периода от
01.07.2019 г. до 04.12.2019 г. – 3152 kWh. Посочено е, че корекцията е
5
извършена на основание чл. 55 ПИКЕЕ.
Въз основа на цитираното становище е издадена Фактура №
**********/17.02.2020 г. за сумата от 3 769,98 лева. Фактурата е с получател
ответното дружество и задължено лице- ищецът.
От приложената към отговора на исковата молба справка за
потреблението за клиентски № ********** към 15.05.2020 г. се установява
количеството ел. енергия, отчетено в процесния обект за периода от
07.01.2017 г. до 06.04.2020 г. Видно от представеното извлечение за фактури
и плащания към 15.05.2020 г. /л. 45/, сумата по процесната фактура не е
заплатена.
Видно от приложеното към отговора на исковата молба уведомление,
ведно с обратна разписка, „Електроразпределение Север“ АД е изпратило на
ищeца констативния протокол от извършената проверка, както и издадената
фактура, на 17.02.2020 г.
Видно от Протокол за монтаж № М1203655/13.03.2017 г. /л. 49/,
демонтираният при горната проверка електромер е монтиран в обекта на
потребление на абоната на 13.03.2017 г. с показания по нощна тарифа -
000188 kWh и по дневна тарифа – 000503 kWh. В протокола не са отразени
показания по останалите тарифи. Същите показания са отразени и в протокол
от последваща метрологична проверка № 11099p-А-21/20.02.2017 г. /л. 50/.
Съгласно писмо от „Еллаб България“ ООД, приложено на л. 75 от делото, при
извършената от дружеството проверка на електромера са отчетени следните
показания: по тарифа 1.8.0 /сумарна/ - 691.336 kWh, по тарифа 1.8.1 – 188.270
kWh и по тарифа 1.8.2 – 503.066 kWh.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначаването
на съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице става
ясно, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2017
г., като метрологичната му годност е шест години, т.е. изтича през 2023 г.
Вещото лице посочва, че показанието от 19999 kWh, прочетено в регистър
1.8.4, не е визуализирано на дисплея на СТИ. Отчитането по този електромер
се извършва по две тарифи – съответно в регистър 1.8.2 /дневна тарифа/ и
регистър 1.8.1 /нощна тарифа/. Съгласно експертното заключение наличието
на данни, записани в регистър 1.8.4 на електромера се дължи на
6
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на същия и по-
точно – в тарифната схема. Процесното количеството електрическа енергия е
определено след софтуерно прочитане на регистър 1.8.4, който не е
визуализиран при редовен отчет. Същото е остойностено математически
точно съобразно приложимите решения на ДКЕВР. Допълнително
начисленото количество ел.енергия не е от редовен отчет. Същото не е
фактурирано и не е остойностено през отчетния период от 14.03.2017 г. до
04.12.2019 г. Изрично вещото лице посочва, че схемата на свързване на СТИ с
електрозахранващата мрежа не е променена.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Въз основа
на приобщения към писмените доказателства протокол на „Еллаб България“
ООД достига до извод, че към датата на изготвяне на последния показанията
по невизуализираните тарифи са били нулеви, тъй като сборът от вписаните
показания по дневна и нощна тарифа точно съответства на отразените
показания в сумарния регистър на електромера. Предвид обстоятелството, че
вписаните в протокола за монтаж на СТИ показания съвпадат с тези по
протокола, издаден от „Еллаб България“ ООД, счита, че и към датата на
монтажа показанията по скритите тарифи са били нулеви. Поради изложеното
изразява становище, че начисленото с оспорената фактура количеството
електроенергия е натрупано в скрития регистър след монтажа на електромера
в обекта. Уточнява, че съществува техническа възможност цялото количество
електроенергия в скрития регистър да бъде натрупано отведнъж чрез
специален софтуер.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Не е спорно в отношенията между страните, видно от изложеното в
исковата молба и в отговора, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по силата на сключения между ищеца и
ответното дружество договор за осигуряване достъп и пренос на
електрическа енергия ниско напрежение за битови нужди при общи
7
условия.
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ в редакцията си от 08.05.2018г. предвижда
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120 ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила,
чието приемане е от компетенцията на КЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на
ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от
установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа.
Съобразно изготвените констативен протокол и заключението на вещото
лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната
ел. енергия. Причината за установената липса на отчитане е резултат от
неправомерна софтуерна намеса в програмата за тарифиране на електромера,
който при монтаж е настроен да отчита консумираното количество ел.
енергия само по две тарифи.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа
енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в
ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, в сила от 04.05.2019 г. Правилата /ПИКЕЕ/ са издадени от
Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6 вр. ал. 2 от
ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани
от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и
съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ вр. чл. 2
ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. В тази връзка, посочените
разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 04.12.2019 г. –
8
след влизане в сила на новите ПИКЕЕ /04.05.2019 г./
Възраженията, наведени в исковата молба, че няма доказателства,
установяващи наличието на лицензия по отношение на въззиваемото
дружество да издава фактури и да извършва продажба на електроенергия,
съдът намира за неоснователни. Тази компетентност на
електроразпределителното дружество е предвидена в чл. 56 ал.2 ПИКЕЕ.
Макар и да не е изрично предвидена в ЗЕ, тази компетентност може да се
обоснове с цитираните в нормативния акт разпоредби. Нормата на чл.92 ЗЕ
предвижда, че страни по сделките с електрическа енергия са обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор
на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия;
доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група.
Изчерпателното изброяване включва всички предвидени по веригата
представители на енергийната система, с които крайния потребител влиза в
договорни правоотношения във връзка със снабдяването, преноса, доставката
и покупката на енергия.Всеки от различните договори се сключва между
крайния потребител и дружеството съобразно различни действащи
поднормативни актове, но възможността за това е законодателно
регламентирана. В чл. 83 ЗЕ е посочено, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
множество наредби, свързани с устройството, експлоатацията на
електрическите мрежи, правилата за управление на електроенергийната
система, правилата за управление на електроразпределителните мрежи,
правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Затова и доколкото изрично във връзка с преизчисляването на
количеството енергия при установяване на неизмерена, неправилно или
неточно измерена такава законът препраща към ПИКЕЕ, съставът приема, че
е налице предвидена компетентност на електроразпределителното дружество
9
да измерва и преизчислява количествата енергия, когато има измерена такава
по невизуализирания регистър. Няма спор, че електроразпределителното
дружество е собственик именно на електроразпределителната мрежа, по която
се осъществява преноса и доставката на енергия до крайни потребител.
Следователно и за първото възниква както задължението по чл.89 ЗЕ да
разпределя електрическата енергия, да отговаря за непрекъснатото й подаване
и за измерването на преминаващата по мрежата електрическа енергия, така и
правото, предвидено в чл.55 и 56 ПИКЕЕ да преизчислява допълнително
количество енергия.
Цитираната норма на чл. 55 ал.1 ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в
които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът
на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Съобразно цитираната норма доказателствената тежест е за ответника
да установи измерено в невизуализирания регистър количество енергия,
констатирано с изготвен по реда на чл.49 ПИКЕЕ протокол, което количество
е натрупано след монтажа на СТИ, както и извършена метрологична проверка
на СТИ, която установява също горния факт.
В настоящия казус, дружеството-оператор в съответствие с разпоредбата
на чл. 49 ал. 3 от ПИККЕ е съставил констативен протокол, обективиращ
резултата от извършената проверка на 04.12.2019 г., доколкото същият е
подписан от двама служители на търговското дружество и от един свидетел.
Изпълнена е и хипотезата на ал. 4 от цитираната разпоредба, като препис от
протокола е изпратен на адреса на потребление.
Видно от констативния протокол, електромерът е демонтиран и
пломбиран, като е изпратен в БИМ за метрологичен контрол. Срокът по ал.5
от чл.49 ПИКЕЕ е спазен. В резултат на проверката е съставен констативен
протокол № 203/10.02.2020 г. по описа на БИМ-Русе.
По изложените по–горе съображения съставът приема, че
констативният протокол е редовен от външна страна.
Както вече се коментира, предпоставката за преизчисляване на
10
количествата енергия, доставени на абоната, е установяването посредством
констативния протокол, както и този за метрологична проверка, че е налице
измерено количество в невизуализирания регистър след монтажа на СТИ.
Тълкуването на сочената разпоредба, макар и неясно формулирана, налага
извода, че количеството енергия следва да е натрупано след монтажа на СТИ
на обекта на потребление. Тълкуване в обратния смисъл би довело до
неоснователно разместване на имуществени блага, доколкото следващ
потребител би заплатил енергия, която не е потребил. Затова и следва да се
установи, че периода през който е натрупано измереното количество енергия
в невизуализирания регистър, е следхождащ монтажа на СТИ. В настоящото
производство това обстоятелство не се установи. Видно от протокола за
монтаж на процесното СТИ с фабричен номер 7785574 е, че същото е
монтирано на обекта на 13.03.2017г. На протокола за монтаж са отбелязани
показанията на СТИ по двете тарифи – дневна и нощна. Видно е, че същите са
били с нулеви показатели. Показания по тарифи 1.8.3 и 1.8.4 не са
отбелязани, като горното обаче не обуславя извод, че такива не са били
налични. Извод, че показанията по тарифи 1.8.3 и 1.8.4 са били нулеви към
13.03.2017г. не може да бъде направен и от заключението на вещото лице.
Това е така, тъй като изводът на вещото лице се основава на установеното от
Протоколи от последваща метрологична проверка на СТИ, изготвено от
"ЕЛЛАБ „България“, в които е било извършено отбелязване на измерените
показания по тарифи 1.8.0, 1.8.1 и 1.82 на дата 20.02.2017г. Приложените
протоколи са оспорени от ищеца с твърдения за липса на компетентност на
извършилите проверката лица, както с твърдения за неустановеност на
софтуера, с който е извършено разчитането на данните. Протоколът е частен
свидетелстващ документ, поради което и при оспорване, тежестта за
установяване на верността на съдържанието му, пада върху представилата го
страна. В производството не са представени от електроразпределителното
дружество нито лиценз за извършване на метрологични експертизи, адресат
на който да е „ЕЛЛАБ България“, нито данни посредством какъв софтуер е
извършено прочитането на електромера. Затова и съставът приема, че
приложената доказателство не следва да бъде кредитирано. Дискредитиран е
и почиващият на изключения от доказателствения материал протокол от
20.02.2017г. извод на вещото лице, че показанията по сумарния регистър при
монтажа на СТИ са били сбор от показанията по тарифата за дневна и нощна
11
енергия и опосреденият извод, че респективно показанията по тарифа 1.8.4
също са били нулеви.
Наред с това, наличността на преминала енергия по тарифи 1 и 2
изключва възможността СТИ да е монтирано ново на обекта, за да бъде
направен извод, че и процесната тарифа 4 също е била нулева. Напротив, СТИ
е било монтирано с налични показания по дневна и нощна тарифа и липсват
ангажирани доказателства какви са били показанията по сумарната тарифа-
1.8.0. Липсват и доказателства, че СТИ е от такъв тип, при който преминалата
и през невизуализираните тарифи енергия се отбелязва на сумарната тарифа.
Вещото лице не е дало заключение в такъв смисъл. Предвид това и остава
вероятна възможността по невизуализирания регистър също да е имало
натрупано количество енергия. Като се има предвид отговора на въпроса,
даден от вещото лице в о.с.з., че е възможно наведнъж да бъде въведено
показанието по невизуализираната тарифа, съдът стига до извод, че
установяването на периода, през който е преминало през СТИ начисленото
количество енергия, не е установен по безспорен начин от ответното
дружество. Съждението на вещото лице, че такова начисляване може да бъде
извършено само посредством софтуер, изготвен от хакери, т.е. от
правонарушители, не е аргументирано, доколкото вещото лице не обосновава
откъде е направило подобен извод. Този извод не е бил и предмет на
поставената задача, нито пък е съобразен с компетенциите на вещото лице.
Като се съобрази гореизложеното, а именно установеното, че не може
да се направи категоричен извод кога е започнало отчитането по
невизуализираните регистри, както и в кой часови диапазон е ставало
преразпределението, съставът приема, че не се установява измереното в
невизуализирания регистър количество енергия да е преминало през СТИ
след монтажа му, респективно че е било реално потребено именно от ищеца.
Затова и предявените отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на
електроразпределителното дружество сумата от 3 769,98 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.03.2017 г. до
04.12.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № *, клиентски №
**********, абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/17.02.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е основателен и
12
следва да бъде уважен.
Наведеното допълнително основание в отговора на исковата молба, че
ако не се установи наличието на основанието по чл.55 ПИКЕЕ, то е налице
приложение на нормата на чл.183 ЗЗД, съдът намира, че не се установи. В
случая не се твърди в отговора сключен между страните договор за продажба
на електрическа енергия. В отговора на исковата молба, ответното дружество
не се позовава на сключен такъв, нито твърди да е страна по него, за да
претендира плащане на цената по договора. Твърдението за наличие на
потребена, но незплатена енергия, преминала по собствената на
енергоразпределителното дружество мрежа, е такова за наличие на
отклонение от сключения между ищеца и „Енерго Про Продажби“ ЕАД
договор за продажба на еленергия, за което отклонение е предварително
уговорен способ за обезщетяване- а именно преизчисляване на измереното
количество електроенергия. Затова и възражението по чл.183 ЗЗД, че
заплащането се дължи като цена по договор за продажба енергия е
неоснователно, доколкото ответното дружество не твърди, а и не доказа да е
страна по такъв договор.
Възражението е неоснователно. Предявеният отрицателен иск следва да бъде
уважен. Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260622/09.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 3472/2020 г. по описа на ВРС, ХLVIІ-ми състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г, да заплати на О. Д. С., ЕГН **********, гр. Варна, ул.
„****“ № *, сума в размер на 500 /петстотин лева/, представляваща
направени пред настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско
13
възнаграждение на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14