РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Сливница, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20231890100678 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 3912/08.09.2023 г. по описа на РС- гр. Сливница, подадена
от В. Л. М., ЕГН ********** и В. И. М., ЕГН **********, с която молителите заявяват, че са
съпрузи от 10.10.2010 г., но желаят бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, без да
се издирват мотивите за това, като съдът утвърди постигнатото между тях и представено по
делото споразумение по чл. 51 СК.
От брака си молителите нямат родени навършили или ненавършили пълнолетие деца.
Молителите нямат придобито по време на брака недвижимо имуществото, като
семейното жилище, находящо се в гр. Сливница, улица „И.В.” , представляващо апартамент,
е собственост на родителите на молителя В. И. М., и молителката няма претенции за
ползването му.
От представените по делото декларации за материално и гражданско състояние се
установява, че молителите не притежават недвижими имоти, дялове или акции в търговски
дружества, като притежават лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, който не е
предмет на споразумението.
Със споразумението молителите не уреждат имуществените си отношения, доколкото
по време на брака нямат придобити недвижими имоти в режим на СИО, а движимото
имущество е разделено извънсъдебно.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
1
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, като подадена от процесуално
легитимирани лица, до компетентен да се произнесе по нея съд, като е съпроводена и от
споразумение по чл. 51 СК, подписано от молителите.
Разгледана по същество молбата е основателно, доколкото страните и в
споразумението и в проведеното открито съдебно заседание заявяват своето сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. Същевременно съдът намира, че представеното
от молителите споразумение отговаря на формалните и съдържателни изисквания по чл. 51,
ал. 1 СК, а обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите нрави, като в
него са уредени всички лични и имуществени отношения по начин, изключващ бъдещи
спорове.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на
40 (четиридесет) лева, която следва да бъде заплатена от двамата молители поравно.
Воден от горното, както и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 10.10.2010 г., в гр. Сливница
между В. Л. М., ЕГН ********** и В. И. М., ЕГН ********** с Акт за сключен граждански
брак № 15 от 10.10.2010 г. от ДЛГС при Община С., обл. С., поради СЕРИОЗНО И
НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл. 51 СК, както
следва:
1. От брака няма родени деца, поради което не стои въпросът за родителските права,
издръжката, местоживеене на децата и лични контакти;
2. Съпрузите заявяват, че няма да си дължат издръжка един на друг след прекратяване на
брака;
3. Семейното жилище до раздялата, находящо се в гр. С., улица „И.В.” **,
представляващо апартамент е собственост на родителите на молителя В. И. М., ЕГН
**********, и молителката В. Л. М. няма претенции за ползването му;
4. Движимото имущество, придобито по време на брака, е разделено извънсъдебно. Не е
придобито недвижимо имущество по време на брака в режим на СИО. Съпрузите
нямат регистрирани общи фирми и нямат общи влогове и кредити;
5. След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име С.;
6. С настоящото споразумение се уреждат окончателно взаимоотношенията между
двамата съпрузи във връзка с прекратяването на брака и същите не могат да имат
претенции за в бъдеще един спрямо друг по постигнатото споразумение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните
2
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителите В. Л. М., ЕГН ********** и В.
И. М., ЕГН **********, да заплатят в полза на държавата по сметка на Районен съд –
Сливница, окончателна държавна такса в размер на по 20,00 (двадесет) лева, дължима от
всеки един от двамата молители.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3