Р Е Ш Е
Н И Е
№244
гр. Несебър, 18.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 665 по
описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „С.М.Т.”
ЕООД, срещу наказателно постановление № 02-0002210 от 14.05.2019г. на директора
на д. „И.п.т.”***, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лв. Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, оспорва НП като незаконосъобразно и издадено
при съществени процесуални нарушения. Сочи, че съставеният АУАН не отразява
действителното правно и фактическо положение. Развива съображения в насока, че
дружеството не е допуснало вмененото му нарушение. Обръща внимание, че между
жалбоподателя и О.е била налице облигационна връзка по силата на сключен
договор по чл. 2.. КТ. Излага, че декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ не
установява наличието на трудово правоотношение. Намира, че наказанието
неправилно е определено над минимума. С тези доводи се
иска от съда да отмени НП, алтернативно да го измени, като определи наказанието
към предвидения минимум.
Ответната страна в производството - директора на д. „И.п.т.”***, чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива
съображения в насока, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. Сочи,
че представеният договор по чл. 2.. КТ е с цел обосноваване защитната теза на
жалбоподателя. Намира нарушението за доказано. Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 16.04.2019г., около 10:50 часа, свидетелката К.Г., в
качеството й на служител в Д. „И.п.т.”***, участвала в извършването на проверка
в търговски обект – супермаркет „Д.”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, кв. „К.”
№ .., стопанисван от „С.М.Т.” ЕООД. При проверката на място в обекта бил установен св. О., който работел като
продавач-консултант – подреждал щандове в магазина. На О.била предоставена
справка, в която той попълнил, че има сключен писмен трудов договор със „С.М.Т.” ЕООД за длъжност продавач-консултант, работно време от 08:00 до
16:00 часа, почивни дни – 2, почивки в работния ден – 1 час, трудово
възнаграждение - 570 лв. При тези данни на дружеството била връчена призовка по
чл. 45, ал. 1 АПК за явяване в ДИТ Бургас и представяне на документи, сред
които трудови досиета на работещите в обекта и графици за работа. На
24.04.2019г. от управителя на дружеството били представени документи, сред
които трудов договор № 115 от 16.04.2019г. с Александър О.. Видно от договора О.постъпил
на работа като продавач-консултант в обекта на 16.04.2019г., за което се
подписал. На тази дата му бил извършен и начален инструктаж, вписан в книгата
за инструктаж по безопасност и здраве при работа. За изготвения инструктаж била
издадена и служебна бележка № 115 от 16.04.2019г. (на л. 10 от делото). О.работил
за дружеството и в предходен период на същата длъжност (през месеците февруари
и март 2019г.). От изготвена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 КТ проверяващите установили, че уведомлението за трудовия договор на О.било
регистрирано в НАП на 16.04.2019г. в 13:47 часа. С оглед
направените от проверяващите констатации те съставили протокол № ПР 1913602/24.04.2019г.
за извършена проверка. От св. Г. бил съставен и АУАН № 02-0002210 от 24.04.2019г.
срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, връчен на управителя. В
предвидения срок срещу АУАН било депозирано възражение от упълномощен
представител на дружеството, ведно с доказателства (на л. 28 – л. 37 от първоначално
образуваното АНД № 2579/2019г. по описа
на Районен съд Бургас). Във възражението се посочило, че към датата на
проверката О.не е имал качеството работник, тъй като между него и дружеството
действал договор за повишаване на професионална квалификация от 12.04.2019г.,
действал до 16.04.2019г. включително. Посочено е, че О.се намирал в обекта на
това основание. Към възражението са приложени екземпляр от договора, програма
за обучение в дружеството и протокол успешно завършване на обучението от
16.04.2019г. Възражението не било взето предвид от наказващия орган и въз
основа на АУАН било издаденото и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-0002210 от 24.04.2019г., справка
по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, призовка по чл. 45 АПК, фискален бон, трудов договор № 115 от 16.04.2019г., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, извадка от книга за интруктаж по безопасност и
здраве при работа в дружеството жалбоподател, протокол № ПР
1913602/24.04.2019г. за извършена проверка, възражение срещу АУАН, договор за
повишаване на професионалната квалификация от 12.04.2019г., програма за
обучение в дружеството и протокол успешно завършване на обучението от
16.04.2019г., пълномощно, заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ”, служебна бележка № 115/16.04.2019г., графици за месеци
март и февруари 2019г., показанията на свидетелите Г. и О.. От доказателствата
по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка.
Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира в по-голямата им част.
Съдът не кредитира в пълнота показанията на св. О.. Не може да се възприеме
изнесеното от него, че в периода 12.04.2019г. – 16.04.2019г. включително той се
намирал в търговския обект на база договор за обучение. В тази част показанията
противоречат на подписания от самия него трудов договор, в който изрично се е
подписал след твърдението, че е започнал работа по договора на 16.04.2019г.
Противоречат и на изготвената от него справка по чл. 402 КТ, в която е посочил,
че работи за дружеството на основание трудов договор, а не на основание договор
за обучение. Наред с това в показанията си О.твърди, че е започнал работа по
трудовия договор от деня след приключване на обучението (17.04.2019г.), което
също противоречи на вписаното в трудовия договор, че начален ден за започване
на работа е 16.04.2019г. Неубедителни са показанията му относно задълженията,
които е имал във връзка с договора за обучение. От тях става ясно, че
обучението му включвало придобиване на умения за подреждане на стоките и отношение
към клиентите. Не е ясно какво е наложило такова обучение, след като няма спор,
че св. О.е работил по трудов договор на същата длъжност при същия работодател и
през месеците февруари и март (около месец преди проверката). Ето защо на
практика е липсвала необходимост от подобно обучение само месец по-късно. Налага
се извод, че показанията на този свидетел във връзка с договора за обучение
противоречат на останалите доказателства по делото, вкл. и писмени такива,
носещи подписа му. Следователно в посочената част тези показания не следва да
се кредитират.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № З-0058 от
11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения и на материалния закон,
които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се касае за извършено
нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно която разпоредба работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди
да му предостави документите по ал. 1. Сред документите по
ал. 1 е копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От фактическа страна по делото се установява, че О.е бил допуснат от
работодателя си „С.М.Т.” ЕООД до работа на 16.04.2019г. в 10:50 часа. Наред с това безспорно се
установява, че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е било заверено от органите
на НАП на същата дата (16.04.2019г.), но в по-късен час - в 13:47 часа. Налага
се извод, че от фактическа страна по делото е доказано, че на посочената в НП
дата О.бил допуснат до работа и осъществявал трудови функции в процесния обект
без да му е представен един от документите по чл. 63, ал. 1 от КТ – заверено копие от уведомлението за сключен трудов
договор. Т.е. по делото се доказва формалното извършване на вмененото с
обжалваното НП нарушение. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ предвижда
задължение за работодателя в тридневен срок от сключване на трудов договор да
го регистрира в НАП. Дружеството – жалбоподател е спазило този тридневен срок,
но в случая НП е издадено не за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, а за неизпълнение
на задължението на работодателя да не допуска до работа служител преди да са му
връчени съответните документи. В законоустановения тридневен срок работодателят
следва да регистрира трудовия договор и докато тази регистрация не е
осъществена и не е връчено на служителя заверено уведомление, работодателят не
следва да допуска работника да полага труд.
Съдът приема за неоснователни основаните възражения на
жалбоподателя, че към момента на проверката О.не се е намирал в обекта на
основание трудово правоотношение. По делото се установи, че в деня на
проверката на място лицето е било установено да полага труд в обекта. В тази
връзка следва да се има предвид, че трудовото правоотношение е уреденото от
трудовото законодателство правоотношение, което възниква при и по повод
предоставянето на работна сила от работника на работодателя. Трудовите
правоотношения се различават от останалите граждански правоотношения между
страните, свързани с престирането на работна сила (напр. договорът за изработка
по см. на чл. 258 и сл. от ЗЗД) по своите елементи, уредени в трудовото
законодателство – напр. работно време и почивки, отпуски, трудово
възнаграждение. Наличието на всички тези елементи характеризира едно отношение
като трудово. В случая О.собственоръчно е попълнил декларация, в която е
отбелязал, че е работещ за дружеството жалбоподател и е отразил конкретни
елементи на трудовото правоотношение (длъжност, работно време, трудов договор,
почивни дни, почивки в работния ден, трудово възнаграждение). Наред с това
служителите на ДИТ Бургас също са възприели О.да осъществява конкретни трудови
функции по подреждане на стоки в обекта. Характеристиката на правоотношението
не се разколебава и от представения за пръв път с възражението срещу АУАН
договор за обучение. Въпросният договор е частен документ, който е задължителен
за съда единствено досежно факта, че е подписан от лицата, посочени в него, но
неговата материална доказателствена сила следва да се преценява в съвкупност с
останалите доказателства по делото. Този договор не е бил предоставен на
проверяващите при проверката на място в обекта и при проверката по документи. Наред
с това този договор противоречи на попълнената от О.към момента на проверката
справка (в която не е посочил да работи по договор за обучение). Противоречи и
на вписаното в съставения трудов договор. Договорът за обучение не кореспондира
и с обстоятелството, че О.е полагал труд в обекта на същата длъжност в предходни
периоди. На практика по делото е доказано, че О.е предоставял работна сила за
жалбоподателя и представеният договор за обучение не променя този извод.
От изложеното може да се направи извод, че към 10:50 часа на 16.04.2019г.
работодателят не е бил получил уведомление, заверено по надлежния ред, което да
връчи на работника. Ето защо дружеството безспорно е осъществило състава на
нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ. За извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ в чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер
от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя
санкция в размер на 2500 лв. При определяне на наказанието при условията на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което
следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден
размер в санкционната норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на
отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона
минимум се явява необосновано и несправедливо, поради което наложената санкция
от 2500 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл. 414, ал. 3
от КТ размер от 1500 лв. С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото. Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други
нарушения на трудовото законодателство от страна на търговеца, в достатъчна
степен ще отговори на целите на административното наказание. Този размер
отговоря и на специфичния характер на конкретното нарушение, тъй като същото е
отстранено по инициатива на самия работодател непосредствено след извършването
му.
С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта
относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се
намали от 2500 лв. на 1500 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002210 от 14.05.2019г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на „С.М.Т.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за
извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 2500 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от
2500 лв. на 1500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: