РЕШЕНИЕ№ 192
гр. Враца, 16.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, І състав, в публично заседание на 25.04.2018
г., през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдия С. ДИМИТРОВА адм. дело № 826 по
описа на АдмС – Враца за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано на основание изпратена от Кметство Малорад жалба от Е.Т.Д.
*** против Отказ на Кмета на с.Малорад, обективиран в писмо изх. №1646/22.11.2017
г. за издаване на удостоверение за наследници на Ц.В.В., б.ж. на ***. В жалбата
се твърди, че отказът е незаконосъобразен, поради което се иска да бъде отменен
и кмета да бъде задължен да издаде исканото удостоверение
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.24 ЗГР.
Ответникът,
Кмета на кметство Малорад, в представен по делото писмен отговор оспорва
жалбата като недопустима, респективно и като неоснователна. Изложени са
подробни съображения във връзка с тези му твърдения.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната административна преписка. По искане на оспорващата е назначена и
съдебна експертиза.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата
е депозирана в законоустановения в чл.149, ал.1 АПК срок. Липсват доказателства
относно датата на получаване на оспорения отказ, но доколкото писмото, в което
е обективиран същият, е с изходящ номер от 22.11.2017 г., а жалбата е входирана
на 30.11.2017 г. съдът счита, че срокът е спазен. Спазени са изискванията на
закона и жалбоподателят е надлежна страна, поради което жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита, че същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
приложените към административната преписка доказателства е видно, че оспорващата
е депозирала в Кметство с.Малорад на 20.10.2017 г. Искане за издаване на удостоверение за наследници по
образец. Поискала е да ѝ бъде издадено удостоверение за наследници на Ц.В.В.,
починал на ***. Относно лицето не е посочена дата на раждането му и номер на
съставен акт за смърт. В искането е посочила известните ѝ наследници по
закон на починалото лице. Наследниците са описани с дата на раждане, родство и
дата на смърт, както и от къде са.
Във
връзка с постъпилото искане Кмета на кметство Малорад е отправил писма до
съответните служби ЕСГРАОН, чиито жители са били описаните починали наследници, като е поискал да бъдат
издадени удостоверения за наследниците им. Постъпилите отговори, заедно с
издадените удостоверения за наследници са приложени към преписката.
На
13.11.2017 г., като е констатирал нередовности на искането с писмо изх. №1629 Кмета
е определил 7-дневен срок за отстраняването им. Указано е на заявителката, че
следва да представи данни за датата на смъртта, последен адрес на който е бил
регистриран наследодателят, място на настъпване на смъртта и друга информация,
която би могла да е полезна за идентифициране на лицето. Писмото е получено от
адресата на 15.11.2017 г. и с отговор, постъпил на 17.11.2017 г., Д. е заявила,
че лицето е починало на ***, като данните за това са взети от предходно
издадено удостоверение за наследниците му, както и че е живял и починал в ***.
На
22.11.2017 г. Кмета на кметство Малорад е издал оспореното в настоящото
производство писмо, с което я е уведомил, че кметство Малорад не разполага с необходимата
информация за издаване на исканото удостоверение за наследници. Мотивирал се е,
че въпреки извършените многократно проверки в актовите книги за смърт,
съхранявани в Кметство Малорад и в Община Борован, съдържащи вписвания за
периода 1930 г. – 1960 г., както и в семейните регистри на общината, НБД
„Население“ и локална база данни „ Население“, не са открити данни за лице с
посочените имена. Доказателства за извършените справки са представени по делото.
Освен това е установено, че няма съставен акт за смърт на такова лице.
Към
преписката са приложени издавани предходни удостоверения за наследници на
същото лице от кметство Малорад, както и съдебно решение постановено по гр.д №
334/2013 г. на РС – Бяла Слатина, с което е отхвърлена молбата на оспорващата,
с която е поискала съдът да признае за установено, че дядо ѝ Ц.В.В., б.ж.
на ***, е починал на *** в *** и да се задължи общината да състави акт за
смъртта му. Това решение е потвърдено с приложено към преписката решение на
ВрОС. Приложена е и предходната административна преписка, образувана през
м.април 2017 г. по заявление на оспорващата за издаване на удостоверение за
наследници на същото лице. По нея липсва краен акт, при което съдът приема, че
е приключила с формиран мълчалив отказ. Няма данни и не се твърди същият да е
оспорван, поради което е влязъл в сила.
От
представените от ответника писмени доказателства, а именно заверени копия на
Азбучни таблици за умиранията, станали в Малорадската община, Оряховска околия
през периода 1942 – 1948 г. се установява, че няма вписано като починало такова
лице.
От
назначената по делото експертиза, вещото лице по която е извършило проверка в
Община Борован, където се съхраняват актовете за смърт, се установява, че за
периода от 1938 г. до 1942 г., както и през 1948 г. няма издаден акт за смърт
на наследодателя на оспорващата.
При
така събраните писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че
за лицето Ц.В.В., б.ж. на ***, няма съставен акт за смъртта му.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт, на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно
ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
С
оспореното писмо е отказано издаване на удостоверение за наследници на починало
лице, което представлява административна услуга по смисъла на §8 АПК и издаването му е удостоверителен
административен акт на основание чл.24, ал.2 ЗГР, с който се удостоверяват
факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място
и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за
смърт на основание чл.45 ЗГР, отразен в регистрите на
населението, съставени по реда на чл.23 и сл. ЗГР. В този смисъл този отказ
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Оспорващата е страна в производството
по издаденото на този административен акт и според заявеното от нея отказът
непосредствено засяга нейните права и законни интереси.
Съдът
счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен
орган, в рамките на предоставените му правомощия. В тази връзка неоснователни
са доводите на ответника, че предвид липсата на изрично оправомощаване по
чл.35, ал.3 ЗГР от Кмета на общината, Кмета на кметството няма качеството на длъжностно
лице по гражданско състояние, следователно не е компетентен да издава или да
отказва издаването на удостоверения за наследници. Цитираната разпоредба на
чл.35 ЗГР касае качеството на длъжностно лице по гражданско състояние. Това е
лицето, което има правомощията да съставя актове за гражданско състояние.
Наистина в хода на процеса се установи, че Кмета на Община Борован не е
възложил такива правомощия на Кмета на Кметство Малорад с изрична заповед. За
издаването на удостоверения от кметството наличието на такова оправомощаване не
е необходимо предвид разпоредбата на чл.24 ЗГР, вр. чл.2, ал.1 на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. В тези
текстове е посочено, че общинската администрация издава удостоверения въз
основа на регистъра на населението, като редът за издаване и образците на
удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба
на Министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с Министъра
на правосъдието. Това е Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., в чл.2, ал.1 на
която е определен кръгът на компетентните лица, сред които е и кметът на
кметство. Следователно, за да е компетентен да издава удостоверения за
наследници кметът на кметство не следва да е изрично оправомощаван за това от
кмета на общината, защото правомощията му в тази насока произтичат пряко от
нормативен акт. И доколкото в депозираното искане заявителката твърди, че
наследодателят е починал в ***, то именно Кмета на кметство Малорад е
компетентен да се произнесе по него.
Неоснователен
е и доводът на ответника, че искането, въз основа на което е било издадено
оспораното писмо, е било недопустимо на основание чл.27, ал.2, т.1 АПК предвид
формиран по идентично такова искане мълчалив отказ по подадено от същото лице
искане за издаване на удостоверение за наследници на същия наследодател с вх.
№517/5.04.2017 г. В действителност от приложените към преписката доказателства
се установява, че това е така, но от една страна от съдържанието на оспореното
писмо е видно, че не е налице отказ на административния орган да разгледа по
същество отправено до него искане за издаване на административен акт, доколкото
същият е провел производство. От друга страна и съгласно практиката на ВАС
наличието на влязъл в сила мълчалив отказ за извършване на подобна услуга,
постановен по предходно заявление за издаване на удостоверение за наследници,
не преклудира възможността с ново искане да се формира изричен отказ, който да
бъде оспорен пред съда.
Предвид изложеното съдът
счита, че в случая е налице изричен отказ на компетентния орган да издаде
удостоверение за наследници. Формално е спазена установената форма, като актът
е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл.59, ал.2 АПК
реквизити. При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените, обуславящи неговата отмяна. Административният
орган е предприел всички действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като е извършил необходимите справки за установяването им.
Следователно спазени са изискванията на чл.35 и чл.36 АПК. След като вследствие
на всички извършени проверки безспорно е установено, че за посочения наследодател
изобщо липсват данни в рамките не само на ***, а и на общинската администрация,
обосновано и в съответствие с материалния закон Кмета е отказал издаване на
исканото удостоверение. Удостоверение за наследници се издава от общинската
администрация при наличие на издаден акт за смърт, с който се удостоверява
факта на смъртта, и след като се извърши проверка въз основа на съдържащите се
данни в регистъра на населението, на декларираните от подателя на искането
наследници по закон на починалото лице. Следователно, материалноправна
предпоставка за издаване на исканото от жалбоподателя удостоверение за
наследници е наличието на надлежен документ, установяващ и удостоверяващ
смъртта на лицето, което е посочил като негов наследодател. Аргумент за това се
съдържа в чл.10,
ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., според който текст удостоверение
за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са
подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за
смърт. В случая безспорно е установено, че такъв не е издаден не само за
посочената от заявителката дата на смъртта, но и в един доста разширен при
проверките период от време.
Липсата
на съставен акт за смърт като официален документ с доказателствена сила за
отразените в него данни по смисъла на чл.2,
ал.2 и чл.34,
ал.2 ЗГР, както и при унищожени регистри на актове за гражданско състояние
по аргумент от чл.
38, ал.4 ЗГР, задължава заинтересованото лице първо да установи правата си
по съдебен ред, в производство по чл. 542 ГПК. От представените съдебни решения се установи, че такова производство
веднъж е проведено неуспешно.
Освен това при извършените
проверки в общинските архиви е установено, че липсват вписани каквито и да са
данни за лицето. Такива не са въведени и в електронната Национална база данни
"Население". В нито едно от представените от жалбоподателя предходни
издадени удостоверения за наследници не е посочен акт за смърт. Спорни са както
датата на смърт, така и датата на раждане на лицето, при липсата на официален
удостоверителен документ за това. Предвид изложеното, следва да бъде прието, че
за Кмета на кметство Малорад не са били налице материалноправните предпоставки
за издаване на исканото удостоверение за наследници, поради което правилно е
отказал издаването му.
Независимо
от този изход от делото съдът счита, че не следва да се произнася по въпроса за
разноските, тъй като няма релевирана претенция от ответника в тази насока,
както и доказателства за направени от него разходи за производството.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Т.Д. *** против Отказ на Кмета на с.Малорад,
обективиран в писмо изх. №1646/22.11.2017 г. за издаване на удостоверение за
наследници на Ц.В.В., б.ж. на ***.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138
от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: