№ 11291
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110143019 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.П.И.-
Изпълнителен директор, и В.П.К.-М чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Ж.,
против „***“ АД, ЕИК ****, представлявано от Н.С., със седалище и адрес на управление
****, с която са предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за установяване по отношение на ответника, че
дължи сумата в размер на 3623,71 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка Каско на МПС, ведно със законна лихва от
14.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1104,31 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26808/2021 г., по описа на СРС, I ГО,
162-ри състав.
Ищецът излага твърдения, че на 21.08.2015 г., около 19:40 ч., па път „ПП- 1-4 к.м.
11+200“, (Варна - София) в района на с. Български извор, водачът на товарен автомобил
„Грейт Уол“, модел “Волекс Ц-10”, с per. **** навлиза в лентата за насрещно движение,
като се блъска странично в движещия се в посока Варна лек автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит Т 350“ с peг. ***, за който при ищеца имало валидно сключена застраховка
„Каско“ на МПС по полица № 0306X0130012 и период на застрахователното покритие
06.07.2015- 05.07.2016 г. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за
пострадали лица с рег. № 356р-4085 от 24.08.2015 г. Във връзка ПТП-то е образувано НОХД
№ 356/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч, по което била постановена присъда, с
която водачът на водачът на товарен автомобил „Грейт Уол“, модел “Волекс Ц-10”, с peг.
1
**** бил признат за виновен за престъпление по чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП. За процесното ПТП е образувана щета № 10315030108140, по която било определено
обезщетение в размер на 12064,01 лева, изплатено с разходен касов ордер на 14.05.2016 г., в
резултат на което ищецът встъпил в правата на увреденото лице. Поддържа, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие водачът на товарен автомобил „Грейт Уол“, модел
“Волекс Ц-10”, с per. № **** , имал сключена с ответника „***“ АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП.
Твърди, че до ответника е изпратена покана за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, получена на 29.03.2018 г., но не е постъпило плащане. В
поканата бил посочен 30-дневен срок за доброволно изпълнение, изтекъл на 29.04.2018 г.
Посочва, че на 25.05.2018 г. ищцовото дружество е получило писмо от ответника, с което
било уведомено за извършено прихващане в размер на 8455,30 лева. С оглед изложеното
предявява иск за установяване дължимостта на сумата в размер на 3623,71 лева,
представляваща остатъкът на дължимото регресно вземане след извършеното прихващане,
заедно с обезщетение за забава за периода от 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г. в размер на
1104,31 лева. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи и фотоснимки, които моли
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде изискано и
приложено към настоящото дело ч. гр. д. № 26808/2021 г., по описа на СРС, 162-ри състав.
Прави искане служебно да бъде изискан заверен препис на присъда № 2/23.01.2017 г. по
НОХД № 356/2016 г, по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч, и Решение № 189 от 06.03.2018 г.
по дело № 949/2017 г., по описа на ВКС. Прави доказателствено искане за допускане на
автотехническа експертиза. В случай на оспорване на извършеното плащане на
застрахователното обезщетение моли за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, поддържат предявения иск и
направените доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответникът „***“ АД оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че процесното вземане за главница е погасено изцяло посредством плащане
чрез извършеното волеизявление за прихващане на насрещно дължимите и изискуеми суми
по регресни щети в размер на 8455,30 лева, представляващи остойностени имуществени
вреди на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Т 350“ с peг. № **. Поддържа, че има
съпричиняване от страна на водача последния автомобил поради движение с несъобразена
спрямо пътния участък скорост и непредприемане на изискуемите по закон мерки за
предотвратяване на ПТП и вредите от същото, а именно- аварийно спиране. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца щети по автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит Т 350“ с per. № **, и механизма на ПТП. Оспорва размера на
застрахователното обезщетение, като счита същия за завишен поради несъответствие на
реално претърпените имуществени вреди с твърдените. Моли за отхвърляне на предявените
искове за главница и лихва. Претендира разноски.
С отговора са приложени писмени доказателства и фотоснимки, които ответникът
моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли на основание чл.
186 ГПК да бъде изискано и приложено по настоящото дело НОХД № 356/2016 г, по описа
на Окръжен съд- гр. Ловеч. Прави искане да бъдат допуснати допълнителни задачи, на
които да отговори вещото лице при изготвяне на СТЕ. Прави искане по чл. 190 от ГПК
2
съдът да задължи ищеца да представи приложените към исковата молба снимки в цветен
вариант.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
направените възражения и доказателствени искания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 21.08.2015 г., около 19:40 ч., на път „ПП- 1-4 к.м. 11+200“, (Варна - София) в
района на с. Български извор, водачът на товарен автомобил „Грейт Уол“, модел “Волекс Ц-
10”, с per. **** навлиза в лентата за насрещно движение, като се блъска странично в
движещия се в посока Варна лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Т 350“ с per. №
***. Като писмено доказателство по делото е приет съставеният констативен протокол за
настъпилото ПТП.
Между страните не се спори, че към датата на ПТП, л. а. марка „Форд“, модел
„Транзит Т 350“ с per. № *** има сключена валидна имуществена застраховка „Каско“ на
МПС в ЗАД „А.“, с полица № 0306X0130012 и период на застрахователното покритие
06.07.2015 - 05.07.2016 г.
На 27.08.2015 г. е депозирано заявление пред ЗАД „А. АД за изплащане на
застрахователно обезщетение. В същото е посочено, че на 21.08.2015 г., в 19:40 ч., в района
на Български извор, лек автомобил „Грейт Уол“, сребрист, навлиза в платното, в което се е
движел и удря лек автомобил марка „Форд“ отляво встрани и отпред, вследствие на което са
причинени увреждания на лявата страна и на предницата на автомобила. Въз основа на
заявлението пред застрахователя е образувана щета № 10315030108140. С доклада по
същата е прието, че стойността на причинените вреди е в размер на 12064,01 лв., като не е
спорно по делото, че на 14.05.2016г. ЗАД „А.“ АД е изплатило обезщетението за
претърпените имуществени вреди с разходен касов ордер (л. 11 по делото).
С присъда № 2 по НОХД № 356/2016 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч,
потвърдена с решение № 206 от 10.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 163/2017 г. по
описа на Апелативен съд – Велико Търново, оставено в сила с решение № 189 от 06.03.2018
г. по кас.дело № 949/2017 г. по описа на ВКС, III НО, лицето М.М., като водач на МПС -
товарен автомобил „Грейт Уол“, модел “Волекс Ц-10”, с per. **** е признат за виновен в
това, че на 21.08.2015 г. на път I - 4, Варна – София, при км.11+200 посока гр. Варна – гр.
София, при управлението на МПС - „Грейт Уол“, модел “Волекс Ц-10”, с ДК. № СА 07 81 е
нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 21, ал. 2 от ЗДП- превишил е разрешената
скорост, ограничена със знак B 26 от 60 км/ч., като се е движел с 84,92 км/ч. и по
непредпазливост е причинил смъртта на Евелин Минкова и средна телесна повреда на
Красимир Сираков, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.“Б“, пр. 1 от НК и
чл. 54 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, като на основание
чл.66 от НК е отложил изпълнението му за срок от четири години, считано от влизане в сила
на присъдата. На основание чл. 343 от НК, съдът е наложил на подсъдимия и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
3
Не е спорно между страните, че към датата на ПТП водачът на товарен автомобил
„Грейт Уол“, модел “Волекс Ц-10”, с per. **** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника.
С покана за доброволно изпълнение на регресни претенции от 21.03.2018 г., ищецът
е поканил ответника да възстанови сума в размер на 12079,01 лв. - платеното
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. В
поканата бил посочен 30-дневен срок за доброволно изпълнение. На 23.05.2018 г. с писмо,
получено от ищеца на 25.05.2018 г., ответникът уведомява ищцовото дружество, че е
одобрена и заплатена сумата от 8455,30 лв. чрез прихващане на насрещни задължения.
В съдебно заседание, проведено на 20.09.2022 г. е изслушано и прието, без да е
оспорено от страните, заключението на съдебната автотехническа експертиза. Експертът
заключава, че щетите по товарен автомобил „Форд“, модел „Транзит Т 350“ с per. № ***, се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.08.2015 г. произшествие
на Републикански път I – 4. Експертизата дава заключение, че стойността, енобходима за
възстановяване на процесния автомобил, определена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 27657,88 лв. Причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на товарен автомобил „Грейт Уол“, модел “Волекс Ц-10”, с per. **** който е
управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост – мокра настилка и остър
десен завой, загубва контрол върху управлението на автомобила, навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се товарен автомобил „Форд“,
модел „Транзит Т 350“ с per. № ***. Е момента на настъпване на удара товарният автомобил
„Форд“ се е движил със скорост 68,83 км/ч, няма и данни водачът да е задействал аварийно
спирачната система на автомобила, като вещото лице заключава, че ако водачът на
процесното МПС се е движил със скорост до 50 км/ч и е предприел своевременно ефективно
спиране вредите по превозното средство биха били по-малки. Според експертното
заключение, действителната (средната пазарна) стойност на процесния автомобил,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 16228 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният от ЗАД
„А.” АД, против „***“ АД иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 411 от КЗ за
частично основателен, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ, за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие,
плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя ищец
и собственика на увредения автомобил има сключен договор за застраховка "Каско". По
време на действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по повод
настъпилото на 21.08.2015 г. ПТП. С плащането на обезщетението, застрахователят се е
4
суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата, т.е. срещу ответника. Основанието на иска реално
не се оспорва от ответника, включително и с извънпроцесуалното му поведение – плащане
на част от сумата (8455,30 лв.) след получаването на регресната покана.
Събраните по делото доказателства еднопосочно и безспорно установяват, че на
посочената в исковата молба дата, водачът на товарен автомобил „Грейт Уол“, модел
“Волекс Ц-10”, с per. № **** е причинил увреждания по застрахования при ищеца товарен
автомобил „Форд“, модел „Транзит Т 350“ с per. № ***. По делото бе установено, че с влязла
в сила присъда № 2 по НОХД № 356/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, на основание
чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.“Б“, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК, М.М. (водачът на товарен
автомобил „Грейт Уол“ при настъпване на инцидента), е признат за виновен за извършеното
престъпление от общ характер, като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на
наказанието за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата и е лишен от
право да управлява МПС за срок от три години. По силата на изричната разпоредба на чл.
300 ГПК посоченото съдебно решение е задължително за гражданския съд относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно
посочените факти настоящият съдебен състав приема за установени от наказателния съд и в
настоящото производство.
Съдът счита, че искът е основателен за сумата от 1210,91 лв., предвид следните
съображения: Отговорността на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ е производна на тази на делинквента, т.е. застрахователят отговоря за вредите,
причинени от застрахованото лице до техния реален размер. В случая, се касае за
имуществени вреди – увредено моторно превозно средство и дължимото от застрахователя
обезщетение се равнява на реално причинените вреди. В конкретния казус е приложима
разпоредбата на чл. 390 ал. 2 от КЗ, съгласно която „тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност“. Това се потвърждава от отбелязването върху
удостоверението за регистрация част I на увредения автомобил (л. 32), както и от
заключението на САТЕ (л. 155). В този случай, обезщетението се определя от пазарната
стойност на автомобила при сравнение с други автомобили от същия вид, марка, модел, дата
на производство и т. н. Тази стойност е определена в заключението на САТЕ и възлиза на
сумата от 16228 лв., която надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение.
Налице е обаче съпричиняване на вредите, като водещо в случая при определяне
степента на съпричиняване е не количественото съотношение на допуснатите от всеки от
водачите на участвалите в пътно-транспортното произшествие МПС нарушения на
нормативно установените правила за движения, а самият механизъм на настъпване на
конкретното ПТП. За процеса, последният е установен с изслушаната и приета по делото
като неоспорена, обективно и компетентно дадена САТЕ, видно от която застрахованият
при ответното дружество водач на товарен автомобил „Грейт Уол“, модел “Волекс Ц-10”, с
per. № **** навлиза в лентата за насрещно движение поради несъобразена скорост в остър
5
десен завой на пътя и мокра настилка. Това обстоятелство е отчетено и при присъдата на
наказателния съд. От мотивите на същата, се установява, че водачът, застрахован при
ответника е първопричината за настъпване на ПТП. Единственото нарушение от страна на
водача на процесния автомобил „Форд Транзит, несвързано с виновното поведение на
водача на автомобил „Грейт Уол“, е управлението с превишена скорост. От мотивите на
присъдата на наказателния съд се извежда и че при хипотезата на движение“ с 50 км/ч,
ударът между двата автомобила е бил неизбежен, а спирането му до мястото на удара е
необходимо, но не достатъчно условие за предотвратяване на ПТП. Тъй като поведението на
застрахования при ответното дружество водач се явява първопричина за настъпване на
произшествието, същото се характеризира със значително по-висока степен на
съпричиняване при настъпване на вредоносния резултат.
Поради това следва да се уважи като справедливо и доказано възстановяването от
страна на ответното дружеството на 80% от стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 12064,01 лв., т.е. ответното дружество следва да възстанови сумата
от 9651,21 лв.
Предвид гореизложеното съдът счита, че подлежащата на възстановяване от
делинквента сума е в размер общо на 9666,21 лв., включваща застрахователно обезщетение
от 9651,21лв. или и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. От тази сума „***“ АД е
заплатило преди завеждането на иска сумата от 8455,30 лв. Следователно искът е
основателен за сумата от 1210,91 лв.
По отношение претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че същата е частично основателна - – за
сума в размер на 369,02 лв. (определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор за законната лихва) за период на забава от 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г., а за
разликата над 369.02 лв. до пълния предявен размер от 1104,31 лв. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
Съобразно изхода от делото право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са заявили претенции в тази насока.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство,
съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГК на ВКС, следва да се произнесе
и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 94,54 лв. за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение - 50 лв. По отношение на претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, съдът следва при определяне на
размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, като с оглед разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Следователно в исковото производство
направените от ищеца разноски са 889,12 лв. за държавна такса, за депозит за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение. При това положение, общият размер на разноските на
ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 1033,66 лв. (хиляда и тридесет и
6
три лева и шестдесет и шест стотинки).
С оглед частичната основателност на иска и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските направени от ищеца, съразмерно
на уважената част от иска – сумата от 345,45 лв. (триста четиридесет и пет лева и
четиридесет и пет стотинки).
В полза на ответника, съобразно изхода от спора и доказаните разходи, на основание
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК следва да се присъдят 399,48 лв. (триста деветдесет и девет
лева и четиридесет и осем стотинки) за депозит за вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД „А.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.П.И.- Изпълнителен директор, и
В.П.К.-М. срещу „***“ АД, ЕИК ****, представлявано от Н.С., със седалище и адрес на
управление ****, обективно съединени искове, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за установяване по отношение на ответника, че дължи сумата
в размер на 1210,91 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка Каско на МПС, ведно със законна лихва от 14.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 369,02 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26808/2021 г., по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 1579,93 лева до пълния предявен
размер от 4728,02 лева, или за размера от 3148,09 лева.
ОСЪЖДА ***“ АД, ЕИК ****, представлявано от Н.С., със седалище и адрес на
управление ****, да заплати на ЗАД „А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от М.П.И.- Изпълнителен директор, и В.П.К.-М на основание чл. 78, ал.
1, вр. ал. 8 от ГПК, сумата от 345,45 лева, представляваща сторените разноски в заповедното
и исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.П.И.- Изпълнителен директор, и В.П.К.-М да заплати на ***“ АД, ЕИК
****, представлявано от Н.С., със седалище и адрес на управление ****, на основание чл.
78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, сумата от 399,48 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7