Р Е Ш Е Н И Е
№376 24.11.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Граждански състав
На
двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар :Ани Цветанова
като разгледа докладваното от
съдията докладчик Дарина Костова гр.д. № 1838 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
На 20.06.2019 год. в Районен съд –Айтос е постъпила искова молба от Ю.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Елена Анастасова Димитрова-Вълканова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“№ 94, против Т.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и „Терастрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №76, ет.1, ап.4, представлявано от управителя Филип Господинов Филипов, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с посочено правно основание чл. 26 от ЗЗД, чл. 135 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК: за приемане за установено по отношение на ответниците, че договорът, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том **, рeг. № 2***, дело №*** от 2010 г., вписан с вх. рег. № 805 от **.0*.20** г. на Служба по вписванията - Айтос, акт № **, том **I, дело №***/20** г. е нищожен на някое следните основания, предявени в условията на евентуалност: привидност – абсолютна или относителна симулация, прикриваща договор за заем, противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие, липса на основание; за приемане за установено действителността на прикритата сделка – договор за заем; за приемане за установено, че ищцата е собственик по давностно владение на недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка, а именно: ателие №6 /шест/ на четвърти жилищен етаж от жилищна сграда, състояща се от сутерен, партер и четири жилищни етажа, находяща се в гр. ***, ул. „***** ******“ № *, със застроена площ от 71,84 /седемдесет и едно цяло осемдесет и четири стотни/ кв.м., състоящо се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна, антре и две тераси, при граници: север - външен зид и стълбищна клетка, изток - коридор и апартамент №1, юг - външен зид и апартамент №1, запад - външен зид, заедно с 3,693% /три цяло шестстотин деветдесет и три хилядни процента/ идеални части, равняващи се на 6,65 /шест цяло и шестдесет и пет стотни/ кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, в който е изграден, заедно с един брой избено помещение №11, находящо се в сутерена на сградата, със застроена площ 7,25 /седем цяло и двадесет и е намира в с пет/ кв.м., който имот се намира в построена по одобрен архитектурен проект масивна жилищна сграда в поземлен имот в гр. ***, представляващ урегулиран поземлен имот - УПИ VI - 189, в кв. 179, по ПУП на гр. Айтос, ул. „***** ******“ №**, с площ от 755 /седемстотин петдесет и пет/ кв.м. при граници: улица „*******“, ул. „***** ******“ и поземлени имоти №№ V-186, IX -188, VIII-190, 251 и VII-191, върху който е построена сградата. В условията на евентуалност е предявен иск за обявяване за относително недействителен спрямо ищцата на горепосочения договор. Претендира присъждане на съдебните разноски в производството, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Производството по делото пред Окръжен
съд –Бургас е образувано, след като с Определение № 883/ 21.10.2019 г. състав
на Районен съд – Айтос е прекратил производството по гр.д.№ 605/2019 г. по
описа на съда на основание чл. 118 ал. 2, вр. чл. 104, т. 4 от ГПК и е изпратил
делото за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд - Бургас.
С Определение № 186 от 17.01.2020 год. по настоящото дело е прекратено е производството по отношение на част от предявените искове, а именно по исковете за прогласяване на нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том **I, дело № ***/**** год. вх. рег. № 805 от **.0*.20** год. на Служба по вписванията – Айтос, с правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите на всички релевирани при условията на евентуалност основания, както и на предявения положителен установителен иск за собственост на процесния имот, предявен от ищцата против „Терастрой“ ООД . Определението е потвърдено с Определение № 531/04.08.2020 год., постановено по ч. гр. д. №209/2020 год. на АС-Бургас.
В производството продължава по следните предявени искове: положителен установителен иск за собственост с правно основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК, относно придобиване на правото на собственост от ищцата върху процесния имот чрез давностно владение, начиная от 17.03.2009 год. против Т.Г.Г. до датата на подаване на исковата молба и при условията на евентуалност - иск по чл. 135 от ЗЗД по отношение на „Терастрой“ООД и Т.Г.Г. за прогласяване на относителна недействителност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците, обективиран в нотариален акт № **, том **I, дело № ***/**** год. вх.рег.№*** от **.0*.20** год. на Служба по вписванията – Айтос по отношение на ищцата.
Ищцата твърди, че на **.0*.20** г.
ответниците сключили договор за покупко-продажба, по силата на който първият
ответник Г. е придобил от „Терастрой“
ООД правото на собственост върху процесния имот за сумата от 18 000 лв.
Нотариалният акт бил изповядан повече от година след като ищцата сключила с
втория ответник предварителен договор за същия имот, а през 2011 г. изплатила
изцяло договорената цена от 48 000 лв. Твърди се още, че ищцата
многократно канила втория ответник да сключат окончателен договор, но последният
отлагал с аргументи, че сградата не била снабдена с акт 16. През 2018 г. след
издаване на акт 16 и след направена справка в службата по вписванията ищцата
узнала, че „Терастрой“ ООД продало процесния имот въпреки подписания
предварителен договор и платената към този момент първа вноска от цената.
Ищцата твърди, че е провела
многобройни разговори с двамата ответници, които пред свидетели заявили, че
продажната цена не била платена, нито получена, а сделката била фиктивна с цел
заобикаляне на закона, за да избегне изнасянето му на публична продан за
удовлетворяване вземанията на кредиторите на „Терастрой“ ООД, включително и на
ищцата. Сделката била сключена поради финансовите затруднения на дружеството и
нуждата му от средства за завършване на сградата. Твърди се, че ответниците се
сговорили да сключат симулативна сделка, цената по която да не бъде плащана, а
в замяна първият ответник да изтегли кредит, обезпечен с процесния имот, и
предостави средствата на дружеството с цел довършване на строежа. Поради
натрупаните дългове и образуваните изпълнителни дела дружеството ответник
получило отказ от всички банки и не могло да осигури нужните средства. Със
симулативната сделка страните преследвали две цели – да избегнат
удовлетворяване на кредиторите от процесния имот и същевременно да получат
кредитни средства за довършване на сградата, за което спомогнало чистото
кредитно досие на първия ответник, който вписал ипотека веднага след фиктивното
придобиване на имота. Първият ответник лично и чрез дружеството си „Г.“ ЕООД
получил кредитни средства в размер на 20 000 евро, които следвало да
предаде на „Терастрой“ ООД с уговорка последното дружество да изплаща кредита,
а при пълното му погасяване да придобие обратно имота. Първият ответник обаче
предал на втория само 10 000 евро, поради което се уговорили да изплащат
кредита по равно. След като първият ответник престанал да плаща вноските по
кредита, след известно време същото сторил и вторият ответник, като поискал
собствеността върху имота да бъде прехвърлена на ищцата, но ответникът Г.
отказал да върне имота. В крайна сметка
кредитът бил погасен от „Терастрой“ ООД.
Уговорено било прехвърлянето на
имота да е само „фиктивно“, за да бъде изтеглен кредит и продажбата да е
„валидна“ само докато трае погасяването му. Правният си интерес ищцата
обосновава и със заведения срещу нея ревандикационен иск. Твърди се още, че на
10.05.2019 г. първият ответник завел срещу ищцата ревандикационен иск за
процесния имот, както и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването
на имота. За да направи отказ от иска и да ѝ прехвърли собствеността
върху процесния имот, Г. поискал от Ю.М. сумата от 23 000 лв., която сума
не представлявала продажна цена, а била формирана от 20 000 лв.
неизплатени дългове на „Терастрой“ ООД и 3 000 лв. съдебно-деловодни
разноски.
Твърди се още, че ищцата владее
процесния имот от 17.03.2009 г. – деня на подписване на първия от двата
предварителни договори и плащането на
първата вноска от продажната цена в размер на 1000 лв. Владението било
предадено на ищцата от дружеството-продавач, като имотът е бил на етап груб
строеж. Ищцата вложила значителни финансови средства за довършителни работи и
да го направи годен за живеене. Владението ѝ продължило повече от 10
години, през които направила много подобрения, включително и два ремонта, както
и два ремонта на покрива на сградата поради появили се течове. Позовава се на
5-годишно давностно владение, а в условията на евентуалност – 10-годишно, което
продължило непрекъснато, явно, несмущавано и безспорно. Твърди се още, че
ищцата държала имота като свой по силата на предварителния договор, като още в
деня на сключването му 17.03.2009 г. поставила врата с ключалка, а по-късно
закупила и оставила строителни материали за довършването му. По-късно заживяла
в него, където родила двете си деца през 2012 и 2014 г. Ищцата не само
заплатила продажната цена, но и инвестирала над 40 000 лв. за подобрения и
запазване на имота, предвид което предявява установителен иск за собственост по
давностно владение срещу двамата ответници.
В условията на евентуалност
предявява иск по чл. 135 от ЗЗД за прогласяване на процесната сделка за
относително недействителна спрямо ищцата. Твърди се, че вторият ответник е
длъжник на ищцата, като вземането ѝ произтича от предварителния договор
за покупко-продажба от 2009 г. и анекса към него от 2011 г., и заплатената цена
в размер на 48 000 лв. С нотариалното прехвърляне на имота през 2010 г.
вторият ответник намалил имуществото си, с което увредил интересите на ищцата и
поставил в опасност удовлетворяването на вземането ѝ. Твърди знание за
увреждането и у първия ответник, тъй като при сключването на увреждащата сделка
ищцата вече е живеела в имота, а Г. не платил продажната цена, като се сговорил
фиктивно с втория ответник.
Поради гореизложеното за нея се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Ответникът Т.Г. чрез процесуалния си
представител оспорва предявените искове по допустимост и основание. Излага
подробни съображения по неоснователността на исковите претенции. Счита, че
предварителният договор е недействителен поради липса на годен обект, тъй като
до завършване на сградата в груб строеж, липсва самостоятелен обект. Сочи, че
по делото не е представено обратно писмо, необходимо за разкриване на симулацията,
а представената вноска бележка за погасяване на кредит с вносител трето за
делото лице – „Ганев“ ЕООД не представлява начало на писмено доказателство по
смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. Посочва, че в нотариалния акт са обективирани
изявления на продавача и купувача, че са съгласни с покупко-продажбата и цената
е заплатена в брой, а ограничението за разплащанията в брой е въведено след
сключването на сделката. Освен това, към датата на сключване на нотариалния
акт, ищцата няма качеството кредитор, на която и да е от страните по него, тъй
като по първия предварителен договор плащане няма, а вторият е сключен много
след процесната сделка.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност на претенцията по чл. 135 от ЗЗД, като счита, че
давностният срок тече от увреждащото действие, т.е. от сключване на нотариалния
акт – **.0*.20** г. и е изтекъл на 19.04.2015 г.
Счита иска за придобиване на имота
по давност за неоснователен. Сочи, че при едно от посещенията си в Айтос,
ответникът при опит да влезе в жилището си установил, че в него са се настанили
други лица. По случая била образувана преписка № 3119/2018 г. на РП-Айтос.
Ищцата била разпитвана в качеството на свидетел, но представила единствено
предварителния договор от 2011 г., което будело съмнение дали договора от 2009
г. не е съставен за целите на настоящия процес с оглед възможността за
придобиване на имота с десетгодишна давност. Счита, че не е възможно ищцата да
е владяла имота от 17.03.2009 г., тъй като акт образец 14 за приемане на
конструкцията на сградата е от 10.11.2009 г., т.е. преди това е липсвал обект,
в сградата не е имало нито ВиК, нито ел.инсталация. Акт образец 15 за
установяване годността за приемане на строежа е с дата 02.11.2017 г., а акт
образец 16 за въвеждане в експлоатация на строежа е от 06.12.2018 г. Счита, че
до 2018 г. обектът е представлявал строителна площадка и е невъзможно ищцата да
го е владяла.
Излага съображения за липсата на
вещно-прехвърлителен ефект на предварителния договор и анализира двата,
представени с исковата молба. Сочи, че в договора от 2009 г. е уговорен краен
срок за сключване на окончателен договор – 2 месеца след издаването на акт 16,
но не по-късно от 31.12.2014 г. Предвид това счита, че договорът от 2009 г. е
прекратен, тъй като към акт образец 16 е издаден през 2018 г. В договора от
2011 г. липсва срок за сключване на окончателен договор, но счита, че същият
може да бъде изведен от чл. 4, ал. 5 – след издаване на акт 16. Предаването на
владението съгласно договора от 2009 г. става при подписване на договора, което
ответникът счита за невъзможно предвид липсата на акт 14 към този момент. В
договора от 2011 г. е записано, че владението се предава след издаване на акт
16 в деня на подписване на окончателния договор и до колкото в исковата молба
се твърди, че договорът от 2011 г. е анекс към договора от 2009 г., то счита че
клаузата е предоговорена. Последното от своя страна изключва придобиване право
на собственост върху имота с десетгодишна давност. Заявява, че ищцата по
никакъв начин не е демонстрирала пред първия ответник волята си да владее
имота, по отношение на който е вписан нотариален акт от 19.10.2010 г. Позовава
се на чл. 113 от ЗС.
Представя и ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът „Тератур“ООД не представя
отговор на исковата молба, но в хода на производството признава предявените
искове. В последно съдебно заседание се явява управителят на ответното
дружество Филип Филипов, като потвърждава изявлението се признание на иска,
като посочва изрично, че признава и всички твърдения по фактите, съдържащи се в
исковата молба. Посочва, че е предал владението на имота на ищцата при
подписване на договора през 2009 год., като не посочва дата на подписване, че
цената му е изплатена изцяло от ищцата, както и че сключената сделка с
ответника Т.Г. е целяла да се получи заем от банка, с които средства да бъде
довършена сградата , в която се намира процесния имот, след което имотът е
следвало да бъде обратно прехвърлен на „Терастрой“ ООД, след което да бъде
сключен окончателен договор с ищцата. Заявява, че строителните книжа във връзка
с изграждането на сградата , в която се
намира имота са неверни и не отразяват степента на завършеност към датите, на
които са съставени, като в действителност още преди да получи строително
разрешение са били приключили изкопните работи и заливането на основите на
сградата. Подробно обяснява взаимоотношенията си с другия ответник по повод на
процесния имот, за които твръди, че към момента на атакуваната сделка са били
приятелски, но към момента са силно влошени.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявените
искове и липсват процесуални пречки за разглеждане на същите, счита че
предявените искове са допустими.
Съдът, като взе пред вид становищата
на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени при условие на евентуалност следните искове : иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК от Ю.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Елена Анастасова Димитрова-Вълканова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“№ 94, против Т.Г.Г., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата е придобила чрез давностно владение започнало на 17.03.2009 год. следния недвижим имот : ателие №6 /шест/ на четвърти жилищен етаж от жилищна сграда, състояща се от сутерен, партер и четири жилищни етажа, находяща се в гр. Айтос, ул. „***** ******“ № *, със застроена площ от 71,84 /седемдесет и едно цяло осемдесет и четири стотни/ кв.м., състоящо се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна, антре и две тераси, при граници: север - външен зид и стълбищна клетка, изток - коридор и апартамент №1, юг - външен зид и апартамент №1, запад - външен зид, заедно с 3,693% /три цяло шестстотин деветдесет и три хилядни процента/ идеални части, равняващи се на 6,65 /шест цяло и шестдесет и пет стотни/ кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, в който е изграден, заедно с един брой избено помещение №11, находящо се в сутерена на сградата, със застроена площ 7,25 /седем цяло и двадесет и е намира в с пет/ кв.м., който имот се намира в построена по одобрен архитектурен проект масивна жилищна сграда в поземлен имот в гр. Айтос, представляващ урегулиран поземлен имот - УПИ VI - 189, в кв. 179, по ПУП на гр. Айтос, ул. „***** ******“ №**, с площ от 755 /седемстотин петдесет и пет/ кв.м. при граници: улица „*******“, ул. „***** ******“ и поземлени имоти №№ V-186, IX -188, VIII-190, 251 и VII-191, върху който е построена сградата и при условие на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД , от Ю.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Елена Анастасова Димитрова-Вълканова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“№ 94, против Т.Г.Г., ЕГН **********,*** и „Терастрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №76, ет.1, ап.4, представлявано от управителя Филип Господинов Филипов, за прогласяване за относително недействителен по отношение на ищцата сключения от ответниците договор, обективиран в нотариален акт за продажба на описания по-горе недвижим имот № ***, том **, рeг. № 2***, дело №*** от 2010 г., вписан с вх. рег. № 805 от **.0*.20** г. на Служба по вписванията - Айтос, акт № **, том **I, дело №***/20** г. Претендира присъждане на съдебните разноски в производството, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
По делото са представени два
предварителни договора, сключени между ищцата и ответника „Терастрой“ООД ,
първият с дата 17.03.2009 год., вторият е с дата 28.03.2011 год. Двата договора
са сключени като предварителни договори за покупко продажба на един и същи
обект – процесното ателие. Цената, уговорена в първия договор е в размер на
48000 лв. , като в договора се съдържа изявление, че 1000 лв. са платени при
подписването му. С оглед направеното изрично изявление на представителят на продавача
по двата договора, съдът ги приема за автентични, както и приема за доказано,
че дължимите по двата договора суми са своевременно изплатени от ищцата на
ответника „Терастрой“ООД. Косвени доказателства за същото са представените
частни договори за заем и дарение от родителите и брата на ищцата, подкрепени
от събраните гласни доказателства, както и представените и неоспорени писмени
доказателства за получените от ищцата банкови кредити.
По отношение на етапите на изграждане на сградата , съдът кредитера заключението на вещото лице инж. Чанкинова , което почива на приетите по делото писмени доказателства – актове по чл.7 от Наредба №3/2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, включително страоително разрешение, удостоверение за въвеждане в експлоатация №29/06.12.2018 год., разрешение за строеж №92/14.10.2008 год., актове за приемане на извършените строително-монтажни работи по нива и елементи на строителната конструкция, актове за установяване на всички видове строително-монтажни работи подлежащи на закриване, акт за приемане на конструкцията /Акт обр.15/ от 10.11.2009 год. Съдът намира, че въпреки откритото производство по оспорване на верността на съдържанието и датата на част от горните писмени доказателства, по делото не са представени писмени доказателства , които да създават съмнение в истинността на оспорените доказателства. Касае се за официални свидетелстващи документи, чието оспорване с гласни доказателства е недопустимо. В тази връзка съдът не кредитира признанията на управителя на „Терастрой“ ООД, че строителните книжа не са създавани в съответствие с действителното положение и етапи на строежа, защото те не са подкрепени от нито едно писмено доказателство. Напротив , видно от поредността и датите на съставяне на всеки от актовете те следват логично за строителството и в обичаен за същото хронологичен ред, което се констатира и от вещото лице. Не на последно място, съдът отчита, че от събраните гласни доказателство, на свидетелите на ищцата се установява, че тя е започнала да обитава имота едва през 2011 год. , което е индиция, че към датата на сключване на първия предварителен договор имотът не е годен за живеене , дори да е било възможно да се монтира врата , както твърди братът на ищцата. Горното е от значение за установяване към коя дата сградата, в която се намира имотът е построена в „груб строеж“. Съдът приема , че това е станало на 10.11.2009 год. - датата, на която е съставен акт обр. 14 - констативен акт за приемане на конструкцията. Константната съдебна практика е, че завършването на сградата на етап „груб строеж“ се установява с протоколи на общинската администрация или с актовете по цитираната по-горе Наредба № 3/2003 год., изключение се допуска за строежи, при които този етап е достигнат преди влизане в сила на ЗУТ, когато установяването на груб строеж, завършен преди влизане в сила на ЗУТ, може да става с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, в този смисъл Решение № 277 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 259/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева. С оглед на горното съдът счита, че следва да приеме за достоверно установеното в писмените доказателства по отношение на този факт, а именно, че сградата е завършена в етап „груб строеж“ на 10.11.2009 год.
По отношение на иска по чл.124, ал.1 от ГПК, съдът намира
същия за неоснователен със следните мотиви :
Ищцата твръди, че е придобила владението на процесния имот по давност, като е установила давностно владение на 17.03.2009 год. Твръди също, че е добросъвестен владелец. Въпреки, че в писмената защита се посочва, че е възможно да се владее и право на строеж, а не единствено правото на собственост , в исковата молба, както и до приключване на устните състезания няма твърдение за владение на право на строеж, не са правени доказателствени искания в тази посока, не са посочени такива фактически основания на иска , нито е налице такъв петитум. С оглед на горното , съдът приема , че се иска установяване на право на собственост върху недвижим имот – жилищу, придобит чрез давностно владение . За да се установи владение над недвижим имот жилище , същото следва да бъде годен обект на право на собственост. За да бъде налице функционално и пространствено обособен обект, годен да осъществява предназначението си - в случая жилище, е необходимо цялата сграда, в която този обект се намира да бъде довършена най-малкото в "груб строеж" или "до карабина". Поради това, за да се извършват правно валидни сделки на разпореждане с отделни обекти от сградата, същата следва като цяло да е завършена в груб строеж./ в този смисъл Решение № 98 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 291/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска/. В настоящият случай , това означава, че независимо кога ищцата е с убеждението, че владее имота, не е възможно да упражни фактическа власт върху негоден обект, а такъв е налице от 10.11.2009 год. Следователно не е възможно да е изтекъл десетгодишен давностен срок до датата на подаване на исковата молба 20.06.2019 год. Не е основателен доводът на ищцата, че следва да придобие с кратката давност , защото няма основание да се приеме, че ищцата е добросъвестен владелец , дори само въз основа на собствените й твърдения. Ищцата твръди, че е получила владението на имота на основание предварителния договор между нея и „Терастрой“ООД, сключен на 17.03.2009 год. Предварителен договор не е годно основание да направи ищцата собственик, защото няма вещно-правно действие по дефиниция, поради което не е необходимо да се изследват останалите предпоставки за наличие на добросъвестно владение по чл.70, ал.1 от ЗС. Обстоятелството, че владеещият на основание предварителен договор е приравнен към добросъвестния владелец по отношение на правата по чл. 71 и чл.72 от ЗС не води до приравняване на владението на добросъвестно такова.
Поради гореизложеното и като
прецени, че не са налице предпоставките по чл.79 от ЗС , а именно ищцата да е
владяла имота явно, спокойно и непрекъснато в продължение на десет години,
съдът приема , че същата не е придобила собствеността по силата на давностно
владение, поради което положителния установителен иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения при
условие на евентуалност иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, съдът намира
същия за неоснователен със следните съображения.
Предпоставки
за допустимост на иска по чл.135 от ЗЗД
е наличието на правен интерес у ищеца , който интерес се обуславя от
качеството му на кредитор. Не е необходимо ищецът да докаже при условията на
главно и пълно доказване ликвидността и изискуемостта на вземането си , за да е
налице правен интерес от предявяване на павловия иск. Следователно , доколкото
не е установено с влязло в сила решение, че ищцата не е кредитор , съдът намира
, че са налице достатъчно основния за да приеме , че е налице правен интерес.
Предпоставки
за основателност на павловия иск са : ищецът да е кредитор на ответника, с
вземане , което да е предхождащо по време датата на сделката, чиято относителна
недействителност се претендира, сделката да е валидна, т.е. да е породила
правно действие, да не са налице пороци, водещи до нейната недействителност,
сделката да е увредила интересите на кредитора и страните по нея да се знаели
за увреждането.
От
изложените по-горе доводи по отношение на вземането на кредитора , може да се
направи извод за наличие на това качество у ищцата.
Втората и третата предпоставки също са налице – от представените доказателства се установява , че продажбата е следвала по време сключването на предварителен договор с ищцата, от което са породени имуществените й права. Не се спори и по обстоятелството , че имотът , продадени от първия ответник , е бил негова собственост към датата на продажбата.
По
отношение на увреждането на кредитора , съдът намира , че същото е налице със
следните аргументи : независимо дали ищцата би избрала да сключи окончателен
договор или би решила да развали предварителния договор и да поиска връщане на
даденото, продажбата е правно действие, представляващо отчуждаване при което длъжникът – първи
ответник едностранно е отчуждил недвижим
имот, като същият е излязъл от неговото имущество и е станал част от имуществото на втория ответник. С извършването на
продажбата, длъжникът е намалил собствените си ликвидни активи и по този начин
е намалил обезпечението на кредиторите си , включително на ищцата. Актът на
продажба на движимо и недвижимо имущество намалява значително възможността за
удовлетворяване на кредитора на длъжника, особено с оглед на обстоятелството ,
че цената не е платена или не е платена изцяло по признанието на едната от
страните по сделката , направено в последното открито съдебно заседание по
делото.
По
отношение на знанието на увреждането , съдът намира , че същото е налице със
следните аргументи : Управителят на ответното дружество и ответникът Г. са физически лица, които са се познавали и
купувачът е знаел за задълженията на продавача към ищцата, както и че се очаква
от него да не плаща цена, а след усвояването и погасяването на заема да
прехвърли обратно собствеността на имота. Това следва от изричното признание на
иска , както и на горните фактически твърдения от управителя на продавача по
сделката „Терастрой“ ООД – Филип
Филипов.
Правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, е материално преобразуващо право, а искът, с който се упражнява, е конститутивен. Целта му е да запази от намаляване длъжниковото имущество и да го приготви за принудително изпълнение, като върне спрямо кредитора отчуждения с увреждащата го сделка имот в патримонуима на длъжника. Затова този иск е вид обезпечение. Спрямо обезпечения по реда на чл. 135 ЗЗД кредитор имотът се запазва в имуществото на длъжника във вида и положението, в които е бил при сключване на увреждащата сделка. Спрямо кредитора - ищец длъжникът се поставя в положението преди сделката. Между сключилите я страни и за всички други лица сделката е действителна.
Въпреки
всичко гореизложено, съдът следва да отхвърли предявеният иск поради
основателността на направеното възражение за погасителна давност по отношение
на правото на ищцата да предяви иска по чл. 135 от ЗЗД.
Предявеният
иск е конститутивен и с него е упражнено потестативно право на ищцата. Това
право се погасява с общата петгодишна давност. Началният момент на давностния
срок е моментът , в който правото е могло да бъде упражнено/ в този смисъл
Определение № 105 от 13.02.2018 год. по гр.д.№3629/2018 год. на ВКС докладчик
съдията Боян Цонев/. Възражението за погасяване по давност на потестативното
право по чл.135 от ЗЗД е направено с отговора на исковата молба и се поддържа в
хода на производството. Видно от датата на нотариалния акт , атакуваната сделка
е сключена на **.0*.20** год. Сделката е своевременно вписана, като на
03.05.2010 год. е вписана ипотека върху същия имот, а на 18.03.2014 год. е
вписана възбрана върху имота, следователно ищцата е имала възможност да узнае
за сделката и да предяви правата си пред съд. Моментът, от който ищцата е могла
да упражни правото си е денят на вписване на сделката, следователно до датата
на предявяване на иска е изминал период
по-дълъг от пет години. Неоснователно е твръдението на ищцата за прекъсване на
давностния срок поради признанието на страните по сделката. Посочените от нея
писмени доказателства удостоверяват признание от страна на „Терастрой“ ООД, че
тя е изправна страна по предварителния договор и че е надлежно заплатила
сумата, посочена като цена по договора. Не е налице признание на правото на
ищцата да иска прогласяване на сделката между двамата ответници за относително
недействителна като увреждаща по отношение на нея. Дори направеното признание
от страна на управителя на „Терастрой“ООД следва по време възражението за
изтекла давност, поради което не може да породи ефект на прекъсване на
давностния срок, защото позоваването на изтекла давност е вече направено и е
породило действие.
С оглед на
гореизложеното , съдът следва да отхвърли и предявения при условие на
евентуалност иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
С оглед отхвърлянето на предявените искове, съдът намира, че направените от ответника Т.Г. разноски, доказани в размер на 3600лв. следва да бъдат понесени от ищцата . Съдът намира за неоснователно оспорването на размера на адвокатското възнаграждение, с оглед на сложността на спора и обема на извършената работа.
Мотивиран
от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Чанкинова, против Т.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК , да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата е придобила чрез давностно владение, започнало на 17.03.2009 год., следния недвижим имот : ателие № 6 /шест/ на четвърти жилищен етаж от жилищна сграда, състояща се от сутерен, партер и четири жилищни етажа, находяща се в гр. Айтос, ул. „***** ******“ № *, със застроена площ от 71,84 /седемдесет и едно цяло осемдесет и четири стотни/ кв.м., състоящо се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна, антре и две тераси, при граници: север - външен зид и стълбищна клетка, изток - коридор и апартамент №1, юг - външен зид и апартамент №1, запад - външен зид, заедно с 3,693% /три цяло шестстотин деветдесет и три хилядни процента/ идеални части, равняващи се на 6,65 /шест цяло и шестдесет и пет стотни/ кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, в който е изграден, заедно с един брой избено помещение №11, находящо се в сутерена на сградата, със застроена площ 7,25 /седем цяло и двадесет и е намира в с пет/ кв.м., който имот се намира в построена по одобрен архитектурен проект масивна жилищна сграда в поземлен имот в гр. Айтос, представляващ урегулиран поземлен имот - УПИ VI - 189, в кв. 179, по ПУП на гр. Айтос, ул. „***** ******“ №**, с площ от 755 /седемстотин петдесет и пет/ кв.м. при граници: улица „*******“, ул. „***** ******“ и поземлени имоти №№ V-186, IX -188, VIII-190, 251 и VII-191, върху който е построена сградата и предявения при условие на евентуалност от Ю.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Елена Анастасова Димитрова-Вълканова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“№ 94, против Т.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и „Терастрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №76, ет.1, ап.4, представлявано от управителя Филип Господинов Филипов, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителен по отношение на ищцата сключения от ответниците договор, обективиран в нотариален акт за продажба на описания по-горе недвижим имот № ***, том **, рeг. № 2***, дело №*** от 2010 г., вписан с вх. рег. № 805 от **.0*.20** г. на Служба по вписванията - Айтос, акт № **, том **I, дело №***/20** г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ю.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Елена Анастасова Димитрова-Вълканова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Шейново“№ 94, да заплати на Т.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** разноски в размер на 3600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд - Бургас
СЪДИЯ: