№ 547 / 30.06.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1179 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Началник
сектор Пътна полиция при ОД МВР Хасково срещу Решение №314/03.11.2022г.,
постановено по АНД №931/2022г. по описа на Районен съд Хасково. Твърди се, че
решението е постановено при неправилно прилагане на закона. Напълно погрешни
били направените изводи от районния съд по отношение на това, че макар от
обективна страна да били налице елементите от състава на нарушението по чл.140
ал.1 от ЗДвП, то липсвали доказателства за това нарушението да е осъществено от
жалбоподателя виновно, което определяло същото като несъставомерно, поради
липса на субективна страна. Сочи се, че тези факти били без значение за
наличието на извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като в тази връзка
била налице и съдебна практика. Напълно погрешен бил изводът на районния съд,
че за да е извършено нарушението, било необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи
несъмнен извод, че нарушителят бил наясно с обстоятелството, че управлявания от
него автомобил е с прекратена регистрация. Иска се да бъде постановено решение за
отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното
постановление, като се претендира присъждане на разноски за юрк.възнаграждение.
Ответната страна – Я.Н.П., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба, като счита постановеното
решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира да бъдат
заплатени направените пред настоящата инстанция
разноски.
Окръжна Прокуратура Хасково считат, че
касационната жалба е неоснователна.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е
допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Хасково е отменил Наказателно постановление №22-1253-001150
от 31.08.2022г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД МВР Хасково, с което за
нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата на Я.Н.П. е било
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца. За да постанови решението си, районният съд
приел, че по делото не е спорно, че на 15.05.2022г. в гр. Хасково,
жалбоподателката Я.П. е управлявала лек автомобил Мерцедес с рег.№ *******,
който е нейна собственост и е бил с поставени регистрационни номера. МПС. Няма
спор и че от 15.02.2022г. управляваното МПС било със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съдът посочил, че формално жалбоподателката
нарушила задължението си по чл.140, ал.1 от ЗДвП, но същата не е знаела, че
управляваното от нея МПС е със служебно прекратена регистрация, защото нямало
доказателства по делото за получено уведомление по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането. Като не е знаела съставомерен елемент от обективната
действителност, то нямало как да предвиди, т.е. да формира интелектуален
компонент на вината, а оттам да формира и целево отношение към резултата. При
това положение липсвала вина и субективна страна на административното
нарушение. Според съда нарушението по чл.143, ал.10 във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП било мислимо само като умишлено, не било възможно като непредпазливо
деяние. Така въззивната инстанция приема, че след като не било налице виновно
поведение от страна на лицето относно вмененото му нарушение, то обжалваното
наказателно постановление било незаконосъбразно и поради това го отменил.
Настоящата инстанция намира решението за
валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
По делото е безспорно установено, че на
посочената в АУАН и НП дата и място, касационият ответник Я.П. е управлявала
собствения си лек автомобил Мерцедес А 160 рег.№ *******, който бил със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, като така
действително от обективна страна съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е бил осъществен. Но по делото не се доказва съставът на нарушението да е
осъществен и от субективна страна, тъй като за да е налице нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и да се наложи наказание по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, то
е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието
управляваното от него МПС не е
регистрирано по надлежния ред. В случая и при наличието на формално по своето
естество нарушение липсата на знание за който и да е от обективни признаци на
състава на нарушението изключва умисъла за извършването му. Регистрацията на
автомобила е била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574, ал.1 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. В тази хипотеза прекратяването на регистрацията на
автомобила не настъпва автоматично при несключване на застраховка ГО или при
изтичане срок да бъде сключена. Прекратяване на регистрацията се извършва
фактически от компетентно длъжностно лице след уведомяването му от ГФ, че е
налице предвидената в нормата на чл.574, ал.11 от КЗ хипотеза, и след като за
целта се извърши отбелязване в
автоматизираната информационна система. Собственикът на автомобила няма как да
знае кога ще настъпи това уведомяване или кога ще бъде прекратена регистрацията
на автомобила. Именно поради това законът е предвидил той да бъде уведомен за
извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да
знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация
осъществява състав на административно нарушение. В този смисъл е и изричното
правило на чл.18б, ал.2 от приложимата Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В
конкретния случай в представените с административнонаказателната преписка
доказателства, не са приложени такива, от които да се установи по безспорен
начин, че собственикът на МПС е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на МПС, каквото задължение се вменява на органите на реда с
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Още повече, че регистрационните табели
на автомобила са били поставени на същия и не са налице външни признаци, по
които наказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания
от него автомобил е била прекратена, както и не се установяват други фактически
действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че
последното е имало съзнание че управлява МПС с прекратена регистрация. В този смисъл е и Тълкувателно постановление
№ 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд.
Поради изложеното, настоящият касационен
състав счита, че по делото не е налице надлежно доказване на виновно поведение,
въпреки че от обективна страна деянието е осъществено. Като е достигнал до този
извод и е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, въззивният
съд е постановил решението си в съответствие със закона, поради което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед крайния извод за неоснователност
на касационната жалба на ответната страна следва да бъдат заплатени направените
по делото разноски.
Мотивиран така и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№314/03.11.2022г., постановено по АНД №931/2022г. по описа на Районен съд Хасково,
с което е отменено Наказателно постановление №22-1253-001150 от 31.08.2022г. на
Началник сектор Пътна полиция към ОД МВР Хасково, с което за нарушение по чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
Закона за движението по пътищата на Я.Н.П. е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на Я.Н.П.,
ЕГН **********, направените разноски за адв.възнаграждение в размер на 300,00
лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.