РЕШЕНИЕ № 38
10.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, търговско отделение,
в публично съдебно заседание на 04.04.2017 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ХРИСТОВ
При участието на секретаря В.Н.
Като разгледа докладваното от
Председателя Христов т.д.№ 71 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК вр.чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за сумата 51 231.85 лв., от които 47 451.99
лв. – главница за периода 21.05.2014 год. до 04.06.2015 год. и 3 779.86 лв.
периода 21.05.2014 год. до 04.06.2015 год. договорна лихва, за които суми е
издадена заповед № 1412/09.06.2015 год. за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1981/2015 год. по описа на Врачански районен съд. Претендират се сторените разноски в заповедното и настоящето
производство общо в размер на 6 687.81 лв.
Ищецът „Уникредит
Булбанк” АД гр.София,твърди в исковата молба, че на 14.12.2006 год. нейният праводател „Ейч Ви Би Банк Биохим"АД сключил с И.П.И.
(с предишно фамилно име Г.) Договор за ипотечен кредит № 169 от 14.12.2006 год.
с разрешен размер на 85 000 лева и срок за погасяване до 21.11.2026 год. С
договора за кредит солидарно с кредитополучателя се е задължил и Д.В.Г.. С
Анекс от 29.01.2008 год. и Анекс от 17.05.2010 год. към договора страните
предоговорили условията по кредита.Твърди още, че с решение № 33/27.04.2007
год. на Софийски градски съд били вписани преобразуване на „Ейч Ви Би Банк
Биохим" АД и „Банка Хеброс" АД чрез вливането им в „Булбанк" АД,
като по силата на това решение цялото тяхно имущество преминало в
„Булбанк" АД при условията на общо правоприемство. Със същото решение било
променено името на правоприемника от „Булбанк" АД на „УниКредит
Булбанк" АД. Посоченото
решение, видно от съдържанието му, било постановено по ф.д.№ 2010/1990 год. по
описа на СГС - по партидата на „Булбанк” АД. Със същото решение, съдът вписал
промяна на наименованието на „Булбанк” АД на „УниКредит Булбанк” АД,както и от
датата на вписване на посочените решения,цялото имущество на „Ейч Ви Би Банк
Биохим” АД, като съвкупност от всички негови права и задължения, включително и
по всички сключени и действащи договори, преминава върху ищеца, при условията
на общо (универсално) правоприемство.
Кредитополучателят преустановил
плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на
21.05.2014 год. като от тази дата същият е изпаднал в забава. Поради
допуснатите просрочия, а именно шест вноски за договорни лихви и главница,
дължими в периода от 21.05.2014 год. до 21.10.2014 год., на основание чл.14,
т.2 от Договора за кредит и чл.15.4 от Анекс от 17.05.2010 год. ищецът
„УниКредит Булбанк" АД едностранно обявил целият дълг за предсрочно
изискуем, считано от 20.11.2014 год., като към тази дата ползваният кредит
ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно автоматично и незабавно
изискуеми и дължими. Ищецът уведомил ответниците с нотариални покани с № 1781 и
№ 1782 по описа на нотариус Е.С., peг. № 598 от НК за обявената предсрочна изискуемост и
ги поканил доброволно да погасят задължението си в пълен размер. Нотариалните
покани били връчени съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК на 15.05.2015
год. Към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
ответниците не изплатили дължимите суми за лихви и главница по договора на
„УниКредит Булбанк" АД, което обосновавало правния интерес на банката от
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист и предвид подадени в
срок възражения, предявяването пред съда на положителния установителен иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата
51 231.85 лв., от които 47 451.99 лв. – главница за периода
21.05.2014 год. до 04.06.2015 год. и 3 779.86 лв. периода 21.05.2014 год.
до 04.06.2015 год. договорна лихва, за които суми е издадена заповед №
1412/09.06.2015 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 1981/2015 год. на Врачански районен съд, както и разноските по
заповедното и настоящето производство в общ размер на 6 122.46 лв.
С
Определение № 264 от 27.06.2016 год. на основание чл.367, ал.1 от ГПК на
ответниците по делото са изпратени преписи от исковата молба и доказателствата и
същите са предупредени за последиците визирани в разпоредбата на 238, ал.1 ГПК.
Видно от приложените към делото писмени доказателства от съдебния призовкар са
направени няколко опита да бъдат връчени съответните съобщения във връзка с
исковата молба и доказателствата към нея. Същите са търсени многократно на
посочения постоянен адрес, а в последствие и на настоящ адрес, в разписките по
които е отбелязано, че лицата не може да бъдат намерени на посочения адрес и е
залепено уведомление по реда на чл.47 ГПК. След изпълнение на процедурата по
чл.47, ал.3 и ал.4 ГПК исковата молба и доказателствата към нея са приложени по
делото и същите се считат за редовно връчени на основание чл.47, ал.5 ГПК. Същевременно ищецът е задължен да представи справка
за адресна регистрация на ответниците. Такава е представена с молба с вх.№
6836/19.08.2016 год. в съда /товарителница № 1-0006031/.
С
разпореждане от 22.08.2016 год. на съда, на актуалните съгласно справката
адреси на двамата ответници са били изпратени преписи от исковата молба и
доказателства към нея. Ответниците не са били намерени и преписите са върнати в
цялост в деловодството на съда. С Определение № 402 от 04.10.2016 год. съдът е преценил, че са налице предпоставките
за назначаване на особен представител на двамата ответници от него по това
производство съобразно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, като се е мотивирал
подробно. С Разпореждане № 390 от 12.10.2016 год. ищецът е бил уведомен за
допускане назначаването на особен представител на двамата ответници. С молба
постъпила в съда по куриер вх.№ 8613/27.10.2016 год. от „Уникредит Булбанк” АД
гр.София е представено платежно нареждане за внесен депозит за особен
представител само на ответника Д.В.Г..
С молбата е направено възражение по допустимостта на исковата претенция на
банката срещу И.П.И., ЕГН **********. Наведени са подробни съображения в
подкрепа на становището, че искът срещу нея е недопустим, с оглед влязлото в
сила Определение № 517 от 04.07.2016 год. по въззивно гр.д.№ 312/2016 год. на
ВрОС, приложено към молбата. С Определение № 443 от 07.11.2016 год. съдът е
прекратил производството по делото по отношение на ответника И.П.И.,
ЕГН ********** с адрес ***. Със същото определение Адвокатска колегия Враца е
уведомена за внесения депозит за особения представител на ответника Д.В.Г., ЕГН
********** с адрес ***, като на ВрАК е даден три дневен срок да определи
адвокат от състава на ВрАК за особен представител на ответника Д.В.Г.. С
уведомително писмо изх.№ 2290 от 10.11.2016 год. постъпило в съда с вх.№ 9090
от 10.11.2016 год. за особен представител на ответника Д.В.Г. е определен адв.М.Д..
С Определение № 464 адв.Д. е назначен за особен представител на ответника Д.Г..
С Определение № 479 от 29.11.2016 год. на особения представител на ответника Г.
е изпратен препис от исковата молба и доказателствата за изпълнение на
процедурата по чл.367, ал.1 ГПК. С отговора по
чл.367, ал.1 ГПК постъпил в съда на 07.12.2016 год., вх.№ 9814 ответникът чрез
особения си представител е заявил становище за неоснователност и недказаност на
иска като в подкрепа на това си разбиране е изложил подробни аргументи като
твърди, че доколкото
вземането произтичало от договор за ипотечен кредит, обявен за предсрочно
изискуем от ищеца, на първо място следва да се прецени как е приложена
разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК по отношение уведомяването на Д.Г. за
обстоятелството, че поради неплащане на 6 месечни вноски банката е обявила
предсрочната изискуемост на кредита по отношение на него. Отстоява се още разбирането,
че от представената към исковата молба нотариална покана до Г., не можело да се
прецени спазването на чл.47 ГПК. Поддържа, че в настоящето производство в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на вземане спрямо ответника на твърдяното основание и в твърдения размер, както
и спазването на процесуалните правила по връчване на нотариалната покана.
Становището на особения представител е, че ако ищецът не успее, предявения установителен
иск трябва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по отношение на
него. Доказателствени искания към съда
не са направени. С допълнителната искова молба, вх.№ 10301 от 28.12.2016 год.
пълномощникът на ищеца заявил, че оспорва изцяло подадения
отговор от особения представител на ответника Д.Г. като същевременно се излагат подробни
съображения в смисъл, че в обстоятелствената част на исковата молба
последователно били очертани всички правнорелевантни факти, пораждащи спорното
материално право. Бил посочен
източникът
на договорните задължения на
Д.Г. -Договор за ипотечен кредит № 169 от 14.12.2006 год., сключен с „Ейч Ви Би
Банк Биохим" АД /праводател на „УниКредит Булбанк"АД/ и Анекси към
него, по които ответникът се е задължил да отговаря като солидарен съдлъжник,
били посочени относимите към спора факти, свързани с настъпването на предсрочна
изискуемост на задълженията по
договора за кредит: просрочия на шест вноски за договорни лихви и главница,
дължими в периода от 21.05.2014 год. до 21.10.2014 год. Това представлявало
основание по чл.14, т.2 от Договора за кредит и чл.15.4 от Анекс от 17.05.2010
год. „УниКредит Булбанк" АД едностранно да обяви целият дълг за предсрочно изискуем считано от
20.11.2014 год. и уведомяването с
нотариална покана, peг.№ 1781, том 1, акт 81 на нотариус Е.С., peг. №
598 на НК, връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост.Поддържа се разбирането, че били неоснователни доводите
на особения представител на ответника, че не можело да се
прецени спазването на императива по чл.47 ГПК, тъй като представената с исковата молба нотариална покана не
била неоспорена от ответника, ползвала се с материална, обвързваща съда
доказателствена сила в частта, с която е удостоверена датата на нейното
представяне, както и обстоятелствата около нейното връчване - неколкократните
посещения, залепването на уведомление и изтичането на предвидения в закона
срок. Ищцовата страна заявява, че към исковата молба са представени писмени
доказателства, от които безспорно се установявало възникването на спорното
материално право. С допълнителната искова молба се настоява съда да допусне и
назначи поисканата с исковата молба съдебно-счетоводна експертиза и
формулираните задачи към нея. Отново е заявено разчиране за основатеност и
доказаност на исковата претенция.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на
извършената съдебно–счетоводна експертиза, намери за установено следното:
От
приложеното ч.гр.дело № 1981/2015 год. по описа на РС гр.Враца се установява,
че на основание чл.417 ГПК, съдът по искане на ищеца – кредитор е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 1412/09.06.2015 год. по чл.417 ГПК съгласно
която е разпоредил длъжникът Д.В.Г., ЕГН ***********. ВРС е уважил заявлението, като е издал срещу И.П.И.
като длъжник и срещу Д.В.Г. като солидарен длъжник Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 1412/09.06.2015 год. и
ИЛ в полза на банката-заявител за сумите: 47 451.99 лв. – главница за
периода 21.05.2014 год. до 04.06.2015 год. и 3 779.86 лв. периода
21.05.2014 год. до 04.06.2015 год. договорна лихва, законна лихва, считано от 05.06.2015
год. до изплащане на вземането, както и сумата 2 582.82 лв. - разноски по
делото. В срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът Д.Г. е депозирал възражение, че
не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят е предявил иск
относно вземането си.Съдът приема за установено по делото, че кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост е била обявена по реда на чл.60, ал.2
от Закона за кредитните институции, като правото на кредитора е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото
доказателства – нотариални покани с № 1781 и №
1782 по описа на нотариус Е.С., peг. № 598 в НК за обявената предсрочна изискуемост - и
ги поканила доброволно да погасят задължението си в пълен размер. Нотариалните
покани били връчени съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК на 15.05.2015 год.
нотариални покани за доброволно
изпълнение – уведомление до длъжника – 2 броя. Тези доказателства са приложени
и по заповедното производство.
Страните не оспорват обстоятелствата относно преобра- зуването на ТБ
“Биохим” на “Ейч Ви Би Банк Биохим” АД, както и обстоятелствата във връзка с
преобразуването в последствие на “Ейч Ви Би Банк Биохим” АД чрез вливане и
прекратяване без ликвидация в “Уникредит Булбанк” АД. Безспорно е установено,
че правата и задълженията на преобразуващото дружество са преминали върху
приемащото дружество, като цялото имущество на “Ейч Ви Би Банк Биохим” АД като
съвкупност от всички негови права и задължения, включително и по всички
сключени и действащи договори са преминали върху “Уникредит Булбанк” АД при
условията на общо (универсално) правоприемство, като “Уникредит Булбанк” АД
заместило “Ейч Ви Би Банк Биохим” АД в качеството си на негов универсален
правоприемник във всички правоотношения, по които дотогава “Ейч Ви Би Банк
Биохим” АД е било страна.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца в хода на
съдебното производство беше назначена съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението на вещото лице, се установява, че по счетоводни данни на банката,
задълженията на ответника по цитирания по-горе договор за банков кредит и
анексите към него са както следва:задължение в общ размер на 51 231.85
лв., от които 47 451.99 лв. – главница за периода 21.05.2014 год. до
04.06.2015 год. и договорна лихва в размер на 3 779.86 лв. периода
21.05.2014 год. до 04.06.2015 год. Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е изготвено задълбочено и компетентно, като експертът е отговорил
ясно и категорично на поставените от съда задачи, поради което съдът възприема
заключението на експертизата. Същото не беше оспорено и от страните по делото.
При тези данни, съдът счита, че предявеният установителен иск е основателен
и доказан и следва да бъде уважен.
В Договора
за банков кредит страните са уговорили и приели условията, при които кредитът
може да бъде обявен за предсрочно изискуем.
Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал.2 предвижда, че заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
От
обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора – отпуснал е договорения заем, сумата по който е
била усвоена от ответника. По делото се установи, че от своя страна ответникът
не е изпълнил задълженията си по договора.
Събраните по делото доказателства по безспорен начин установяват, че към 09.06.2015
год./датата на образуване на заповедното производство/, неиздължената от
ответника сума по главницата е в размер на 47 451.99 лв. (какъвто е
размерът е исковата претенция), а неиздължената сума за договорни лихви е в
размер на 3 779.86 лв. (също какъвто е размерът е исковата претенция).
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за установяване на
вземането на ищеца се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски общо в размер на 6 687.81 лв.Посочената сума представлява
направените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 1981/2015
год. по описа на РС Враца /в размер на 2 582.82 лв./ и в настоящото
производство /в размер на 4 104.99 лв./. Съгласно т.11”г” от ТР № 4 от
18.06.2014 год. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 год., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед гореизложеното Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.Г., ЕГН ********** с адрес ***, в
качеството му на солидарен длъжник по Договор
за ипотечен кредит № 169 от 14.12.2006 год. ведно с Анексите към него, ЧЕ ДЪЛЖИ на Уникредит
Булбанк” АД гр.София, със седалище и адрес на
управление: гр. София., район Възраждане., пл."Св. Неделя" № 7, ЕИК *********
сума в общ размер на 51 231.85 лв., от които 47 451.99 лв. – главница
за периода 21.05.2014 год. до 04.06.2015 год. и договорна лихва в размер на 3 779.86 лв. за
периода 21.05.2014 год. до 04.06.2015 год. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.06.2015 год. - датата на подаване на Заявлението по
чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН ********** с адрес ***, в
качеството му на солидарен длъжник по Договор
за ипотечен кредит № 169 от 14.12.2006 год. ведно с Анексите към него, ДА ЗАПЛАТИ на Уникредит
Булбанк” АД гр.София, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Възраждане, пл."Света Неделя" № 7, с ЕИК *********
направените по делото разноски общо в размер на 6 687.81 лв. (шест хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и
81 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: