№ 1441
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501566 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Етажна собственост с адм. адрес: ***, с управител
К. Д. Ч. срещу Решение № 260250/28.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 16835/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна, LIII състав, с което на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са
отменени решения на Общото събрание на ЕС проведено на 12.11.2020 г., обективирани в
Протокол от 12.11.2020 г., както следва: 1/ За избор на управител К. Д. Ч. и контрольор Т. Д.
П.; 2/ Да се сключи договор абонаментно обслужване и поддръжка с „Акорд Алфа“ ООД; 3/
Одобряване договора за абонаментно обслужване и поддръжка, представен от „Акорд Алфа“
ООД и 4/ Приемане на правилник за вътрешния ред на сградата по предложен образец по
иск на съсобственика М. В. В., като ЕС с адм. адрес: ***, с управител К. Д. Ч. е осъдена да
заплати на въззиваемата В. сумата от 510 лева, представляваща извършени разноски пред
първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че исковата молба е
депозирана след преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Релевира се, че е опорочена
процедурата за уведомяване ответника за инициираното съдебно производство, поради
което и същият не е пропуснал срока за отговор по чл. 131 от ГПК. Твърди се, че ОС на ЕС
1
от 12.11.2020 г. е валидно свикано по инициатива на 20 % от съсобствениците и проведено,
както и надлежно е поставено съобщение за изготвения протокол, съобразно изискванията
на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС на 13.07.2022 г. Отправя се искане до съда за отмяна на изцяло на
решението на ВРС. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЕС с адм. адрес: *** в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира
отговор по така подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за
оставянето й без уважение като неоснователна.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на М. В. В. против ЕС с адм. адрес:
*** с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна решенията на Общото събрание на
ЕС проведено на 12.11.2020 г., обективирани в Протокол от 12.11.2020 г., както следва: 1/ За
избор на управител К. Д. Ч. и контрольор Т. Д. П.; 2/ Да се сключи договор абонаментно
обслужване и поддръжка с „Акорд Алфа“ ООД; 3/ Одобряване договора за абонаментно
обслужване и поддръжка, представен от „Акорд Алфа“ ООД и 4/ Приемане на правилник за
вътрешния ред на сградата по предложен образец
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника ЕС с адм.
адрес: ***.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивното жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред настоящата инстанция са представени протокол за проведено ОС на ЕС, с адм.
адрес: *** на 26.09.2022 г. и договор по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, сключен на 30.09.2022 г.
между „Акорд алфа“ ООД, гр. Варна и К. Д. Ч..
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция и пред
2
настоящата доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
Решенията на Общото събрание на етажната собственост подлежат на съдебен
контрол за законосъобразност само по реда на чл. 40 от ЗУЕС чрез предявяване на иск за
отмяната им, насочен към промяна на правното положение, възникнало по силата на
решението. Това следва от характера на иска, който е конститутивен. Специфичен е и
контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по
реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Ограничена е активната
процесуална легитимация като, като е предоставена такава само на собствениците на обекти
от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани.
Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за
съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със
срокъ - чл. 38 от ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване
съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите
решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването
на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките
на съдебното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, всеки собственик може да иска
отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като съгласно ал. 2 на същия
член, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост
в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Последната разпоредба визира в състава си, че Председателят на управителния съвет
/управителя/ в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
съобщение за изготвяне на протокола. За поставянето на съобщението се съставя протокол
на управителния съвет /управителя/ и един собственик, ползвател или обитател, в който се
посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от
провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала" и приложенията към
него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13,
ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по
чл. 13, ал. 2, какъвто не е настоящия, лицето не е посочило електронна поща или адрес в
страната, на които да се изпращат копия от протоколи, то се смята за уведомено с поставяне
3
на съобщението.
В случая, всички цитирани по - горе разпоредби са спазени. Съсобствениците се
считат уведомени за изготвянето на протокола от ОС, считано от поставянето на съобщение
за това. От приложеният по делото протокол за поставено съобщение по смисъла на чл. 16,
ал. 7 от ЗУЕС е видно, че съобщението е поставено на видно общодостъпно място на
таблото на входа на сградата в 16.00 ч. на 13.11.2020 г. От събраните по делото гласни
доказателства не се опровергава удостоверените в горния документ обстоятелства.
Ирелевантен е въпросът кое лице фактически е залепило съобщението за изготвения
протокол, достатъчно е удостоверяване на поставянето му, каквото е направено.
От всичко гореизложено следва изводът, че в процесния случай срокът по чл. 40, ал.
2 от ЗУЕС за предявяване на исковата молба е започнал да тече от датата на поставяне
съобщението за изготвянето на протокола от общото събрание - 13.11.2020 г. Срокът е
изтекъл на 14.12.2020 г. /понеделник/, като исковата молба е депозирана в Варненски
районен съд след изтичане на този срок, а именно на 29.12.2020 г. - видно от отбелязването
на регистратура. Пропускането на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС обуславя недопустимост на
исковата претенция. Като е разгледал недопустим иск, районният съд е постановил
недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено изцяло, а производството
по делото следва да бъде прекратено.
При този изход от производството на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК въззивникът има
право на сторените от него съдебноделоводни разноски в първата и въззивната инстанции,
които изрично са претендирани, поради което и въззиваемата следва да бъде осъдена да
заплати такива, както следва: в първата инстанция - 400 лева адвокатско възнаграждение за
един адвокат, изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 181 от
делото на ВРС, като възражението на ищцата с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се
явява неоснователно, доколкото предвиденият минимален размер на адвокатския хонорар,
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията й към момента на уговаряне на
възнаграждението/ е 600 лева; за въззивната инстанция на ЕС й се дължи сумата от 340 лева,
представляваща - държавна такса за обжалването – 40 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение – 300 лева, съобразно представен догогов за правна защита и съдействие на
л. 51.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260250/28.04.2022 г., постановено по гр.д. №
16835/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, LIII състав.
4
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Етажна
собственост, с адм. адрес: ***, чрез управителя К. Д. Ч., както следва: сумата от 400
/четиристотин/ лева – разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК и сумата от 340 /триста и четиридесет/ лева – разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5