Решение по дело №365/2013 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 301
Дата: 12 юли 2016 г.
Съдия: Антония Кирова Роглева
Дело: 20135300900365
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 май 2013 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ      301

 

гр.  Пловдив  12.07.2016 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД търговска  колегия, ХVІІ т.с.,  в публично заседание  на   26 май  2016 г.  в състав        

                                                              

                                                                    СЪДИЯ :        АНТОНИЯ   РОГЛЕВА

 

 

при участието на секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 365/2013  г. по описа на ПОС, намира за установено следното:

 

 Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 и 2 от ЗЗД, чл. 27 вр. чл. 30 от ЗЗД, чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 29 от ЗТР.

Ищците И.П.С. ЕГН ********** и И.  Л.С. ЕГН ********** молят да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договор за прехвърляне на дружествен дял от 20.01.2011 г., с който наследодателят им П. С. С. прехвърля 25 дружествени дяла от капилата на „ИСМА” ООД на Г.С.К., на следните основания:

- липса на съгласие от страна на продавача П. С. С.;

- липса на предвидената от закона форма;

- поради привидност на договора, прикриващ договор за паричен заем;

- поради противоречие със закона, в частност с нормата на чл. 152 от ЗЗД;

- поради накърняване на добрите нрави поради обстоятелството, че е уговорена изключителна занижена цена спрямо реалната стойност на дружествените дялове.

 При условията на евентуалност, ако исковете за прогласяване нищожност бъдат отхвърлени,  молят да се постанови решение, с което същият договор да бъде унищожен, тъй като е бил подписан под  принуда чрез възбуждане на основателен страх.

 Освен горното моли с решението:

- да се признае за установено, че ответникът Г.С.К. не е собственик на 25 дружествени дяла от капитала на „ИСМА” ООД, придобити по договора от 20.01.2011, към датата на вписване на това обстоятелство – 21.ІІІ.2013 г.;

- да се признае за установено, че ответникът Г.С.К. не е собственик на 25 дружествени дяла от капитала на „ИСМА” ООД, придобити чрез поемане на дяловете на починалия съдружник П. С., към датата на вписване на това обстоятелство – 11.ІІІ.2013 г.;

- да се признае за установено, че с вписване на Г.К. като съдружник   № 20110321095510 са вписани несъществуващи обстоятелства;

- да се признае за установено по отношение на вписването на Г.К. като едноличен собственик на капитала №  20130311130256, са вписани несъществуващи обстоятелства, както и че същото вписване е нищожно, тъй като е вписано неподлежащо на вписване обстоятелства, както и че е недопустимо, тъй като е постановено по искане на нелегитимирано лице;

- да се признае за установено, че вписването на ново седалище и адрес на управление на дружеството № 20130315132933  е недопустимо, тъй като е вписано по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, както и че със същото са вписани несъществуващи обстоятелства.

Подробни съображения са изложени в писмена защита, депозирана от процесуалния им представител адв. П. и адв. К. Претендират присъждане на разноски по представен списък на разноските.

Ответниците  Г.С.К. – ответник по исковете за нищожност  и унищожаване на договора от 20.1.11 г., както и по отрицателните установителни искове, че Г.К. не е собственик на дружествини дялове,   и „ИСМА“  ЕООД ЕИК ********* – ответник по исковете по чл. 29 от ЗТР – за установяване  вписването на несъществуващи обстоятелства по вписвания № 20110321095510,  № 20130311130256 и 20130315132933, за установяване нищожността на вписване № 20130311130256, за установяване недопустимостта на вписвания 20130311130256 и № 20130315132933, възразяват по отношение допустимостта на исковете, евентуално, молят всички предявени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Подробни съображения са изложени в писмена защита, депозирана от процесуалните им представители адв. Г. и адв. М..  

Претендират присъждане на разноски по представен списък на разноските.

/Следва да се уточни, че с определение № 2326/9.12.13 г. съдът е прекратил производството против „ИСМА“ ООД по исковете за нищожност и евентуални иск за унищожаване на договора, както и по отрицателните установителни искове, че Г.К. не е собственик на дружествените дялове на „ИСМА“ ООД. Със същото определение е прекратено производството против Г. К. по исковете с правно основание чл. 29 от ЗТР. Определението е влязло в сила. При това положение повдигнатите искания по т. 60.1 и 60.2  от  депозираната от ответниците писмената защита са безпредметни към настоящия момент./

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното

Ответното дружество „ИСМА” ЕООД е учредено  първоначално като Колективна фирма на граждани с представляващи П. С. С. и В. Ж. Ш. /решение от 11.9.90 г. по ф.д. № 7559/90 на СГС, фирмено отделение/.

С решение № 4/31.10.95 г. е вписано преобразуване в еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството - наследодателя на ищците П. С. С..

Няма спор между страните, че дружеството е развило дейности, в които основно са използвани разработени и изобретени от П. С. машини и модели за работа /за вакуумно покритие, полагане на покрития за детайли и части за копирни машини, автомобили и др., а в последствие и т.нар. чисти стаи, използвани за разработка на кардиостендове/. Няма спор относно водещата  роля на наследодателя на ищците в изграждане цялостната дейност на дружеството.

Предмет на настоящето производство е действителността на договор от  20.01.2011 г., с който П. С. С.  прехвърля половината от притежаваните от него дружествени дялове на ответника Г.С.К. по номинална стойност в размер на 2500 лв.  Ищците твърдят, че този договор е нищожен поради липса на съгласие, липса на изискуемата се от закона форма, привидност, противоречие със закона, противоречие с добрите нрави. Евентуално молят договорът да бъде унищожен поради сключването му под принуда и възбуждане на основателен страх. Във връзка с недействителността на договора за прехвърляне на дружествени дялове предявяват отрицателен установителен иск, че ответникът К. не е  собственик на 25 дружествени дяла към датата на вписване на това обстоятелство в ТР, както и че не е станал собственик на останалите 25 дружествени дяла, придобити чрез поемане на дяловете на починалия съдружник П. С., към датата на вписване на това обстоятелство в ТР. Оспорват вписванията под №  0130311130256, 20110321095510, 20130315132933 по партидата на ответното дружество по реда на чл. 29 от ЗТР.

Съдът намира, че предявените искове са допустими, по който въпроса са изложени подробни съображения в постановеното определение по чл. 374 от ГПК, които се поддържат и към настоящия момент. 

Ищците имат правен интерес от прогласяване нищожността на договора, с който техният наследодател се е разпоредил с част от притежаваните от него дружествени дялове в „ИСМА“ ЕООД, тъй като при евентуално уважаване на исковите претенции прехвърлените с договора дружествени дялове ще се считат такива, принадлежащи към наследството на лицето.

Що се отнася до исковете по чл. 29 от ЗТР, същите могат да бъдат предявени от всяко лице, което има правен интерес да установи несъществуването на вписано обстоятелство, недопустимостта или нищожността на вписването. Т.е. обстоятелството, че ищците нямат качество на съдружници в случая е ирелевантно, тъй като законът не предвижда подобно ограничение, напротив, легитимира всяко трето за дружеството лице да предяви иск по чл. 29 от ЗТР, разбира се, когато има за това правен интерес. Съдът счита, че в случая, с оглед обстоятелството, че ищците са наследници на починалия съдружник, такъв правен интерес е налице, като същият е обстоятелствено обоснован и в допълнителната искова молба.

Ищците разполагат с правен интерес и от предявяване на отрицателните  установителни искове, че Г.К. не е собственик на дружествените дялове на „Исма” ООД съответно на основание придобиване по атакувания договор от 20.1.11 г., и на основание поемане на дяловете на техния наследодател, към съответните моменти, когато са извършени съответно вписването му като съдружник и като едноличен собственик на капитала. Без значение според съда е обстоятелството, че впоследствие по партидата на дружеството са били вписани нови промени, т.е. че тези вписвания към настоящия момент не са актуални, тъй като едноличният собственик на капитала е бил променен в лицето на Н.Р., което впоследствие е заличено  след успешно продевен иск по чл. 29 от ЗТР по решение по т.д. № 360/13 г. на ПОС.

 

Съдът приема, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

І. По исковете за нищожност на договора от 20.1.11 г. /кумулативно предявени/: 

1.  Ищците твърдят, че договорът е нищожен поради липса на съгласие на  П. С./чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД/, , като в тази връзка оспорват подписа на наследодателя им под договора, твърдейки, че същият никога не е подписвал този договор и не се е съгласявал с условията му. Твърдят, че в договора не е посочено дружествените дялове от кое дружество се прехвърлят, поради което липсва съгласие относно предмета на договора.

Този иск остава изцяло недоказан. По делото липсват доказателства, от които да се мотивира извод за липса на съгласие за сключване на договора.

Във връзка с изследване автентичността на подписа на П. С., положен под договора, по делото са назначени единична и тройна графологични експертизи, които дават категорично заключение, че подписът и изписването на трите имена на лицето са изписани именно от наследодателя на ищците. Първоначалното в. л. С. категорично заявява, че не правени корекции на датата на договора, не се установяват технически подправки на договора, дописване, имитация на текст и/или подпис, насглагване или вмъкване на текст, допълнително поставяне на печата за нотариална заверка и др. Такива са изводите и по отношение на изследвания протокол от общо събрание на съдружниците от 30.12.10 г., с който е взето решение за приемане на Г.К. като съдружник, продажба на 50 % от дяловете от дотогава едноличния собственик на капитала П. С., вземане решение за начина на управление и приемане на нов дружествен договор.   

Тези изводи напълно се потвърждават и от тройната експертиза, извършено по искане на ищците от специалисти от Национален институт по криминология и криминалистика – Център за експертни криминалистични изследвания  София.   Вещите лица дават заключение, че:

- двата подписа, положени в графи „продавач“ в двата еднообразни оригинални екземпляри от договора от 20.1.11, са положени от П. С.;

- подписът, положен в графа „СЪДРУЖНИЦИ 1.“ в протокола на ОСС от 30.12.10 г., е положен от П. С.;

- ръкописният текст от изписани трите имена на наследодателя на ищците в двата оригинални екземпляра от договора от 20.1.111, е изписан от П. С.;

- не са налице следи от извършени корекции в областта на изписване на датировката в началната част на двата изследвани документа, не са налице следи от технически подправки в съдържанието /допечатване, манипулиране в областта на печата на нотариалната заверка на гърба/;

- не са установени необичайни отклонения между почерковия материал в сравнителните образци и изследваните документи, което е дало основание на експертите да направят извод, че пишещият не е бил в необичайно, стресиращо личността психо-физически състояние към момента на подписване на документите или подобно въздействие /ако е имало такова/ не е било в степен, достатъчна да се прояви в почерка на лицето.

 Т.е. оспорването автентичността на подписа на П. С., положен в договора от 20.1.11 г. /с нотариална заверка на подписите/ остава изцяло недоказано.

Липсват и каквито и да било други доказателства, от които да се приеме наличие на хипотеза по чл. 26, ал.2 от ЗЗД за липса на съгласие за продажба на дружествените дялове. Неприемлиева е тезата, че липсва съгласие по отношение предмета на договора, тъй като в него не било посочено дружествените дялове на кое дружество се продават. Съвършено ясно от текста на договора е че предмет на същия са 25 дружествени дяла от общо притежаваните 50 дяла от капитала на „ИСМА“ ЕООД.

/Що се отнася до доводите в писмената защита, изложени по този иск, че съгласието, ако е било изразено такова, е формирано под принуда и заплаха, то те са относими към предявения иск за унищожаване на договора, поради което няма да бъдат коментирани в тази част на решението/. 

2. Заявява се нищожност на договора поради  липса на изискуемата се от закона форма /чл.26, ал.2, предл. трето от ЗЗД/. Ищците считат, че липсва надлежна нотариална заверка на подписите, тъй като няма нотариална заверка на подписа на физическото лице – продавач на дяловете П. С., а подписът на същия е заверен в качеството му на представител на „ИСМА” ЕООД.

Съгласно чл. 129, ал.2 от ТЗ прехвърлянето на дружествени дялове се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър. Касае е за писмена форма за действителност, неспазването на която води до нищожност на договора.

В случая съдът счита, че няма основание да се приеме, че изискуемата от закона форма не е спазена. Налице е нотариална заверка на подписите на страните по договора – П. С. и Г.К.. Обстоятелството, че в нотариалната заверка е посочено, че подписът на П. С. се заверява в качеството му на представител на дружеството, според съда не води до извод за опорочаване на формата. Нотариалната заверка удостоверява, че подписът е положен именно от лицето П. С.. Вярно е, че следва да се прави разграничение дали определен договор е подписан от едно лице в качеството му на физическо лице или на представител на юридическо лице, тъй като тези обстоятелства определят коя е страната по договора – физическото лице или представляваното от него юридическо лице. В случая страната по договора е ясно определена в титулната му част – продавач е П. С. като физическо лице - едноличен собственик на капитала на „ИСМА“ ООД.  Налице е нотариална заверка на подписите на лицата, подписали договора,  при което изискването за форма на чл. 129, ал.2 от ТЗ е спазено.

Доводът в писмената защита, че липсва заверка на съдържанието на договора, излиза извън предмета на делото, тъй като подобно основание не е редовно въведено по спора, а освен това е ирелевантен, тъй като такова изискване не е поставено от нормата на чл. 129, ал.2 от ТЗ.

В писмената защита ищците се позовават на свидетелските показания на свид. Ш., който заявява, че самият П. С. му е споделил, че договорът не е перфектен. Тези показания нямат стойност по отношение преценката на съда за спазването на формата, изискуема от чл. 129, ал.2 от ТЗ, тъй като субективното отношение на страните по договора или на трето лица по отношение на законовата форма е без правно значение.

Мотивиран от горното съдът приема, че искът за обявяване на нищожност поради неспазена форма за действителност на договора е неоснователен и следва да се отхвърли.

3.  На следващо място се твърди, че договорът е нищожен,  тъй като е привиден и с подписването му са прикрити заемни правоотношения, по които са предоставяни парични суми от Г.К. на П. С. и дружеството „Био Плазма инженеринг“ ООД за оборотни средства и покриване на разходите за дейността. Твърди се, че са предоставени „привлечени средства“ в размер на 90 923.30 лв. през 2005 и 41 950 лв. през 2006 г., и други, които ищците не са в състояние да уточнят изчерпателно, тъй като са трети лица по сделките. Твърди се, че прехвърлянето на дялове от капитала на „ИСМА“ ООД е направено единствено като обезпечение за връщането на предоставените в заем парични суми с уговорката дяловете да бъдат прехвърлени обратно на П. С. след пълното изплащане на заема. /В този смисъл е направеното уточнение на исковата молба във връзка с дадени от съда указания за отстраняване на нередовности по молба вх. № 15711/4.6.13 г. /л. 109 и сл./.

Т.е. предявеният иск не е за установяване на абсолютна симулация, каквито доводи се съдържат в писмената защита, а за установяване на относителна симулация с правна квалификация чл. 26, ал.2, предл. пето вр. чл. 17 от ЗЗД, при което ищците следва да докажат, че страните по атакувания договор не са желали настъпването на правните последици от продажбата на дружествените дялове, а вместо това са желали правните последици на друга, прикрита сделка /договор за заем и уговорка за обезпечаване на връщането му/, като в този случай следва да се приложат правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. Следва да бъдат доказани конкретните параметри на прикритата сделка, за да е възможно произнасяне на съда по отношение на нейната действителност.

Съдът приема, че по отношение на ищците е налице хипотеза по чл. 165, ал.2, изр. второ от ГПК, при която не важи ограничението за допускане на свидетелски показания за установяване привидността на сделката само при наличие на писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Ищците са наследници на прехвърлителя П. С. и сделката е насочена срещу тях, при което привидността може да бъде доказвана и със свидетелски показания. Такива са събрани в хода на производството, като свидетелите депозират противоречиви показания:

Свид. К. Г. П., посочен от ищците,  заявява, че познава П. С. откакто се помни, били големи приятели, станал му кум, когато се оженил, като били непрекъснато в близки отношения и непрекъснато си ходили на гости. С. му споделял и за проблеми в бизнеса, вкл. че му трябвали големи суми пари за стендовете за сърца, каквито суми взел от Г.К.. Споделял му, че този човек не е с чисто досие и бил притискан да за връщането на парите. Споделял му за това в края на 2010 г. Казвал му, че под формата на плащане на наем за един склад осигурявал връщането на парите. На въпроса колко пари има да връща, С. казвал, че е малка сума. От приказките му знаел, че би притиснат, заплашен да  прехвърли 50 на сто от фирмата, но никога ни бил искал да има съдружници. Нямал нужда от помощта на К., освен от финансовата част, техническата движел самостоятелно. Свидетелят заявява, че е виждал Г. К., не е присъствал на срещи между К. и С., не знае подробности за създаването на ИСМА, не може да каже точно какво е произвеждала фирмата, освен че сочи че става въпрос за „високи технологии, барабани, нещо“, не може да каже дали С. и К. са имали други фирми.

Свид. В. Ж. Ш., посочен от ищците, заявява, че е дългогодишен приятел на П. С., от 1960 г. до неговата смърт. Бил първоначално един от съдружниците в ИСМА, за около 5 години,  като по здравословни причини прекратил участието си в дружеството, но и след това останал изключително близък със С., който от време на време му се обаждал и обсъждали някои технологични неща. През 2007 или 2008 С. го запознал с идеята си за производство на кардиостендове. По-късно му казал, че намерил един господин, който би могъл от време на време да му отпуска суми, каквито при тези разработки непрекъснато са нужни и това бил Г.К.. Казал му, че парите ще се връщат от продажбата на стендовете. Свидетелят заявява, че определени суми били връщани, но при последваща среща С. бил много обезпокоен, казал му, че този човек го притиска, иска си парите с някакви лихви, за които не били говорили, както и че отправял някакви заплахи към семейството му, че не може да се обърне към полицията, тъй като това бил човек с криминално минало, заобиколен с хора, способни на всичко. В началото на 2010 г. пак се виждали и С. му споделил, че му прехвърлил половината от фирмата като гаранция, че това което е останало, ще се плати. Свидетелят останал с впечатление, че прехвърлянето е осъществено под недопустим натиск, заплашване. Натискът бил за незабавно  връщане на парите, с някаква висока лихва, което било по-скоро в края на 2010 г. Заявява, че П. сам ръководил фирмата, не знае да му е помагал някой друг от служителите. Заявява, че в други фирми К. и С. нямат нищо общо, че не знае да са ходили семейно на ваканции. Заявява, че С. имал и сам пари да реализира проекта, но не достатъчно, не знае в какво съотношение са били парите на единия, и на другия.

Свид. Р. Л. О., посочен от ищците, заявява, че познава С. от повече от 15 години, какта и семейството му. Били в приятелски отношения, имали и бизнес отношения за известно време. Познавал и Г.К. от 2004-2006 г., тъй като му трябвали заемни средства, но не ползвал такива, тъй като условията не били изгодни за него. През 2009 г. С. споделил, че има голям проект, който ще осигури средства за всички. Свидетелят следял проекта и през 2010 г. разбрал, че е взел пари в заем от Г.К., не му е известна сума, не знае какви са условията, не знае каква е инвестицията. През септември или октомври 2010 г. пътувал заедно със С. до Пловдив, когато разбрал, че нещата във времето са се променили. Докато пътували с кола, К. звъннал на С., който включил телефона на високоговорител, казал му „Писна ми да те чакам, какви пари ми носиш?“, „Знаеш с какви възможности разполагам, с полиция и други?“ Срещата била в офиса на К., като от нея С. излязъл още по – притеснен и му казал, че има притеснения с връщането на парите и го карат да прехвърли част от фирмата. Казал, че условията на К. били добри, затова бил взел пари от него, както и че К. има възможности, връзки с всякакви личности, помолил го да се грижи за семейството му, ако се случи нещо с него. Свидетелят заявява, че тонът на К. по телефона бил безцеремонен, без страх, както и че С. никога не е имал желание да прехвърля дялове от фирмата – на въпрос защо когато купува автомобил на жена си, го купува на името на фирмата, отговарял, че тази фирма е само негова и никога няма да бъде на друг. През 2011-2012 свидетелят всеки ден возил С. до работа в Горубляне. През 2012 г. пак пътували до Пловдив, когато С. споделил, че му остава още малко да връща, за да се върне всичко в положението, в което е било. Свидетелят заявява, че връщане на суми се осъществявало чрез плащане на наем за склад в Пловдив. Не знае К. и С. да имат други общи проекти и други фирми. Заявява, че за прехвърлянето на дяловете е разбрал в деня на погребението на С., не знае кой е изготвил документите за това.          

Свид. А. М. Д., посочен от ответниците, заявява, че познава П. С. от 1984 г, а К. – от 1989 г. на професионални начала, тъй като и двамата се занимавали с вакуумна метализация, каквато била специалността и на свидетеля. Именно свидетелят запознал К. със С. през 2001 г. Решили да се направи една вакуумна апаратура и да се започне проектиране за направа на медицински изделия – стендове, като първоначално било решено да бъдат равностойни партньори, но тъй като за стендовете се изисквали много по-големи капиталовложения, свидетеля се отказал и останали в начинанието С. и К.. Образувани били две фирми, в които С. и К. били съдружници. Свидетелят заявява, че не е имало конфликти между тях; същият поддържал отношения и с двамата, като работил при К.; заявява, че финансирането на проекта за стендове се осъществявало от К.; не знае защо и как е станало прехвърлянето на дружествените дялове на ИСМА. Заявява, че за последен път е видял заедно С. и К. на 13.2.13 г., като тримата се разделили приятелски; не е чувал К. да заплашва С., като според него това било невъзможно – К. не бил човек, който да заплашва, а С. не бил човек, който да позволи заплашване; през 2006 двамата били заедно на почивка някъде в Източна Азия; след това присътвал на гости у К., където дошъл и С. със съпругата си; срещата на 13.2.13 г. била по производствени въпроси, поддържка на машини, като свидетелят присъствал през цялото време на срещата.Заявява, че К. е бил неофициален съдружник в ИСМА още от 2001 г., като С. държал всичко да минава през тази фирма, поради което двете  фирми, в които двамата били съдружници, останали неразработени. Свидетелят се занимавал с техническата част, не се е занимавал с финансовите въпроси. Заявява, че К. е давал пари за разработките, т.е.  финансирал е, но самият свидетел не е присъствал на срещи, в които да са обсъждани финансовите въпроси между тях; заявява, че К. не се е бъркал в работата на работниците, но в управлението – да, защото решенията се взимали съвместно от двамата, още от 2001 г. Свидетелят бил от 1995 до 1999 управител в ИСМА за клона в Пловдив, а понастоящем – на трудов договор при Г. К. в КОЛ ПРИНТ.

Свид. Е.Х.Д., главен счетоводител в ИСМА ООД от 1999 г., заявява,че познава С. от 1993 г., а К. – от 2004-2005 г. Шефът й П. С. представил К. като партньор, с когото имат идея да разработват вакуумна метализация и стендове. По-късно започнали такава дейност, когато били създадени фирмите ВАКУУМ ТЕХНИК и БИО ПЛАЗМА ИНЖЕНЕРИНГ. Дейностите били насочени към ИСМА, докато се разработват, за да бъдат нещата на едно място. К. бил назначен на работа в БИОПЛАЗМА ИНЖЕНЕРИНГ, а впоследствие и в ИСМА. Заявява, че освен бизнес отношения имали и лични, приятелски отношения, държали се добре един към друг, имали съвместни пътувания до Тайланд и САЩ, като С. се хвалил, че му било много приятно на тези места. Когато се внесла поточната линия за производство на стендове и катетри, фирмата на К. дала кредит на ИСМА, който бил изплащан съвсем редовно, в рамките на погасителен план. Отделно, когато били притеснени, К. давал средства, носил ги на С., като средствата били ползвани където има нужда от тях. С. се обаждал за всичко на К., макар управлението на ИСМА да било в негови ръце, за всяко решение по отношение стендове, метализация, тефлониране се обаждал на К. по телефона, казвал, че му е партньор /напр. за определяне цените на метализираните продукти, за изграждане на климатизация на т.нар. „чиста стая“, за назначаване на служители и др/. Когато ставало въпрос за селенови копирни барабани, които били първоначалното производство на ИСМА, не се обаждал на К., там никой не му се бъркал. Заявява, че без участието на К. проектът за метализация и тефлонизация е нямало да се случи, С. и К. били намерили общ език и заедно упражнявали тази дейност. С. бил много етичен и дори и да ставало нужда за формално съгласие от страна на К., му се обаждал за решения, свързани с тези дейности.  За прехвърлянето на дяловете свидетелката разбрала от самия С., който донесъл документите от Агенцията и обявил, че вече има официален съдружник. Документите били подготвени от адвокат М. М., чиито услуги били ползвани от С. и до този момент. Свидетелката не е останала с впечатление, че има нещо нередно, защото двамата от много време работили заедно, тя ги възприемала като една добра бизнес двойка. Заявява, че К. й е работодател /към момента на първия й разпит/, но от два месеца не си е получавала заплата, като не желае с нищо да накърни паметта на П. С.. Заявява, че е предала две папки на ищците и адвоката им В.П., в които се съдържат разчети за взаимоотношенията между С. и К.. Заявява, че С. е давал пари на К. с нормални документи, периодични били превеждани пари на К. за това, което се е харчило. По отношение сумата 90 923.30 лв. – „привлечени средства от г-н К.“ според едно от записванията в предадените папки свидетелката заявява, че се си спомня как тази сума е отразена в счетоводството на Биоплазма инженериг. За записванията на стр. 41 заявява, че става въпрос за общото им семейно пътуване в Тайланд, като тази справка била изпратена от счетоводителката на К., за да може С. да си плати своята част от пътуването, той държал да е спокоен, че е платил за себе си. Официално К. финансирал ИСМА от КОЛ ПРИНТ. Отделно, К. също получил заем от ИСМА в размер на 50 000 лв. по официален договор за заем. Свидетелката заявява, че дъщеря й работи в адвокатската фирма на г-н Вл. П., като била назначена със съдействието на П. С..

В хода на производството е допуснат преразпит на свидетелката Д., който е осъществен в с.з. на 9.7.15 г. /л. 1141 -1146/. При преразпита на свидетелката са поставени редица въпроси, които нямат общо с въпроса за привидността на договора, поради което няма да бъдат коментирани тук. По отношение на вече дадените показания при първоначалния разпит по същество свидетелката не ги променя. Заявява, че С. много искал да си върне заемите, за да се чувства свободен, споделял, че малко му остава да върне. По отношение придобиването на дялове от К. заявява, че това си е решение на С., който не е споделял и коментирал с нея управленските си решения, както и финансовите въпроси – лични или фирмени.  Към момента на преразпита Д. вече не изпълнявала функции на главен счетоводител на ИСМА поради пенсионирането си.

Свид.  С. Я. В., посочена от ответниците, счетоводител и изпълняващ длъжност „човешки ресурси“ за БИОПЛАЗМА ИНЖЕНЕРИНГ и ВАКУУМ ТЕХНИК, заявява, че познава К. от 2004 г., а С. – от 1994 г.; К. и С. били в близки отношения, бил назначен на работа в ИСМА през 2008 г., участвал в работата като помагал за стендовете 0- намиране на материали. Свидетелката твърди, че двамата със С. били в отлични, добри, нормални отношения; С., когато трябвало да пусне заявка за нещо, казвал, че трябва да разговаря с Ж.; дори когато свидетелката поискала увеличение на заплатата, С. й отговорил, че дори с 50 лв. не може да я вдигне, без да пита за това К.. По почти всички въпроси питал К. – за назначаване на хора, за доставки, помещение, охрана..К. бил организатор снабдяване и участвал в областта, в която е и дейността на свидетелката, когато имало нужда от материали, резервни части или нещо друго, му се обаждала, той намирал, пристигала частта и т.н. Не може да каже защо К. е станал съдружник, но има впечатления, че отношенията им са били много добри, отлични, тъй като при събирания С. казвал, че са били заедно на курорти, на пътувания и са прекарвали много добре.  

От така събраните гласни доказателства не може да се мотивира обоснован извод за наличие на хипотеза по чл. 26, ал.2, предл. пето вр. чл. 17 от ЗЗД. При относителната симулация, с какъвто иск съдът е сезиран, следва да се установи, че страните по договора са се съгласили да го изповядат по определен начин, без да имат волята да бъдат обвързани по този начин, а действителната им воля е да се обвържат чрез правните последици на прикритата сделка.

В случая показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви, като съдът намира, че не са налице условия да се кредитират изцяло и безкритично  показанията на свидетелите, посочени от ищците. Свид. П., макар да твърди, че е бил в много близки отношения с П. С. и непрекъснато е контактувал с него, заявява, че не знае  какво точно произвежда ИСМА , не може да каже дали С. и К. са имали други фирми, не е присъствал на срещи между К. и С.. Т.е. познанията му за бизнеса на С. са твърде бегли, след като дори не е в състояние да посочи какво произвежда фирмата; на свидетеля не е известно обстоятелството, че К. и С. са съдружници в други две фирми – ВАКУУМ ТЕХНИК ООД, рег. по ф. д. № 8530/-5 г. на СГС и БИО ПЛАЗМА ИНЖЕНЕРИНГ ООД, рег. По ф. № 9331/2005 на СГС, и двете впоследствие пререгистрирани в ТР, воден от АВ, на 22.2.11 г. Говори за давани заеми от К. на С., без да е в състояние да уточни за размера на сумите, времето, падежа или каквито и да било конкретни условия на сделките. Говори, че С. му споделял, че му остава да връща малка сума, като единствено сочи, че С. никога не бил искал да има съдружници. Последното обаче само по себе си не може да обуслови извод за наличие на привидност на постигнатото съглашение за прехвърляне на дружествени дялове. Показанията на свид. Ш. също са пределно общи, без да се посочва каквато и да било конкретика по отношение на твърдяните заемни правоотношения, заявява, че определени суми били връщани, но не е в състояние да посочи конкретен размер на оставащ дълг; свидетелят не знае за други съществуващи между К. и С. отношения, включително и за двете фирми, в които двамата са били съдружници, не му е известно двамата да имат други лични отношения. Свид. О. сам заявява, че е разбрал за прехвърлянето на дяловете на погребението на П. С., т.е. повече от две години след сключване на процесния договор. В показанията му се съдържа твърдение, че връщане на суми се осъществявало чрез плащане на наем за склад в гр. Пловдив, но очевидно преживе С. не е споделял със свидетеля намеренията си относно прехвърлянето на дялове, евентуално че подобна сделка е сключена, но страните по нея са желали настъпването на правните последици на друга сделка. Отделно от това, свидетелят О. е представил на дружество РАВ ТРЕЙД ЛТД, вписано в търговския регистър на Република Доминика, което е кредитор на ИСМА ЕООД със вземане от 1 800 000 щ.д.- задължение за връщане на заемна сума /по договор от 29.9.12 г./, ведно с 103 600 щ.д. договорна възнаградителна лихва за периода 29.11.12 – 24.9.13 г. и 30 120 лв. арбитражни разноски. За тези вземания е издаден изпълнителен лист по т.д. № 1326/14 г. на СГС въз основа на решение от 25.10.13 г. по вътрешно арбитражно дело № 3813 г.на АС при Съюза на арбитрите в България. Т.е. договорът, от който произтича задължението на ИСМА предхожда образуването на настоящето дело и момента на разпита на свидетеля, размерът на задължението на ИСМА към представляваното от свидетеля дружество не би могло да се определи като незначителен, но наличието му е скрито от свидетеля, напротив, същият заявява, че „няма нищо общо с ИСМА, нито чрез фирми“. Това обстоятелство само по себе си поставя под съмнение безпристрастността на свидетеля и дискредитира неговите показания. Освен това същите съдържат и сериозни вътрешни противоречия – от една страна, свидетелят заявява със сигурност, че С.  е мислел, че прехвърлянето на част от фирмата е временно, а същевременно,  че е разбрал  за това прехвърляне едва на погребението  на С., че С. не е споделял, че има съдружник във фирмата. При това положение не става ясно, след като едва на погребението на С. е разбрал за прехвърлянето на дяловете, на какво основание свидетелства за това какво е мислил С. по отношение на прехвърлянето. Всъщност свидетелят сам заявява: „връщайки се назад, виждам много неща различно, не съм знаел какви са били взаимоотношенията тогава..“, с което сам поставя под съмнение истинността на показанията си и всъщност потвърждава тезата, свидетелят пресъздава случилото се не на база непосредствени впечатления, а от някаква нова гледна точка, включвайки различен допълнителен анализ на случилото се.  

Показанията на свид. Д. и Д., както и на свид. В., напротив, са много по-конкретни и детайлни по отношение съществуващите отношения между П. С. и Г. К., като същите кореспондират и със събрани по делото писмени доказателства. Същите потвърждават наличието на бизнес отношения между двете лица, датиращи много преди сключването на процесния договор, вкл. като участието им като съдружници в дружествата ВАКУУМ ТЕХНИК и БИОПЛАЗМА ИНЖЕНЕРИНГ. Вярно е, че свидетелите имат трудовоправни отношения с ответника К. в качеството му на управител на КОЛ ПРИНТ /за свид. Д./ и на ИСМА /за свид. Д./, но по отношение на последната се установи и връзка с адвокатската кантора на пълномощника на ищците адв. В. П. –свидетелката заявява, че дъщеря й работи в тази кантора, като е била назначена със съдействието на покойния П. С.. Показанията на свидетелката демонстрираха уважение към този човек, а към момента на осъществения преразпит качеството й на главен счетоводител на ИСМА вече е отпаднало поради пенсионирането й; въпреки това по същество дадените първоначално показания по никакъв начин не бяха променени. Свидетелката е предоставила на ищците две папки, наречени „лични папки“ на С., които самите ищци представиха по делото като писмени доказателства. Показанията й са последователни, като не се констатират наличие на основание същите да бъдат дискредитирани.

От показанията на свидетелите на ответниците се установява, че К. и С. са имали и добри лични отношения, вкл. свързани с гостувания, семейни ваканционни  пътувания /пътуването до Тайланд се потвърждава и от записванията в посочените „лични папки“, представени от ищците; всъщност копие от „справка от Г.К.“ е представено още към исковата молба – л. 43, за която св. Д. твърди, че е изпратена от счетоводителя на К., за да си плати С. своята част от пътуването. Всъщност наличието на подобни отношения не се отрича категорично от свидетелите на ищците, същите единствено заявяват, че не са им известни такива отношения.

Вярно е, че и свидетелите на ответниците потвърждават наличието на финансиране, дадено от Г. К. лично или чрез фирмите му във връзка с осъществяването на проекти по стендове, метализация, тефлониране, като страните са използвали различни форми на изплащане на сумите.  Има ли обаче това отношение към спорния по делото въпрос? Според съда отговорът на този въпрос е отрицателен. По иска, с който съдът е сезиран следва да бъде проведено пълно доказване по отношение наличието на привидно съгласие за прехвърляне на дружествените дялове, което да прикрива конкретно съглашение да се обезпечени наличието на конкретно вземане по заемен договор, към определен във времето момент, между конкретни страни.    Ищците сами посочват различните способи, които според тях са били използвани за погасяване на заемни суми – плащане на наеми за складове в завишен размер, изплащане на недължими суми по трудови договори или по други договори и т.н., но всъщност всички тези въпроси биха били релевантни по делото само ако с тях се доказваше конкретно върнати суми, респ. наличие на задължение в конкретен размер, което остава неизплатени към момента на сключване на договора, респ. което задължение се обезпечава чрез привидното прехвърляне на дружествени дялове с уговорка за последващо връщане. Подобни  изводи обаче не могат да бъдат направени, при което твърдяната прикрита сделка остава изцяло недоказана.

Неотносими към спора са разпорежданията с парични средства и имущества на ИСМА, осъществени от Г. К. в качеството му на управител на дружеството, вкл. и в полза на свързани лица. Същите излизат извън предмета на спора и няма да бъдат коментирани подробно, вкл. и приетото заключение на ССЕ в тази насока. Наличието на подобно поведение по никакъв начин само по себе си не аргументира извод, че ответникът К. е изразил привидно съгласие при сключване на договора за прехвърляне на дялове и че е било налице прикрито съглашение с някакви конкретни параметри.     

Ищците навеждат и доводи в хода на производството, че продажната цена не е платена, като допълнителен аргумент за привидността на договора. На първо място, следва да се посочи, че такива доводи не са въведени надлежно с първаночалната и допълнителната искова молба. Отделно от това, обаче, разгледани по същество, съдът намира същите за неоснователни, тъй като в самия договор изрично е посочено, че сумата е платена изцяло,  и в брой, като е налице и изрична клауза, че всички взаимоотношения и плащания по прехвърлянето са уредени между страните, които декларират, че нямат претенции една към друга и за бъдеще няма да имат такива. Съдържанието на договора недвусмислено сочи, че договорът материализира изявление на страните, че продажната цена е платена напълно, в брой. Позоваването на задължителна практика на ВКС, материализирина в решение № 205 от 30.12.11 по т.д. № 654/2010 г. на ВКС, ІІ т.д., е неоснователно, тъй като коментираният казус по фактическа обстановка в това решение е съвършено различен - в решението се коментира употребата на глагола „плащам” в сегашно време /”купувачът заплаща на продавача”/, неправилно  възприета като доказателство за това, че плащането на цената е извършено в момента на подписване на предварителния договор,  без да е отчетено, че в предходната алинея същият глагол е употребен в бъдеще време – „продажната цена ще се заплати”; ВКС е направил логическото тълкуване, че посочените две клаузи сочат на единствения възможен извод, че волята на страните действително е била продажната цена на имота да бъде заплатена още в деня на подписване на процесния предварителен договор, но не и че плащането е било реално извършено.   Не е налице основание мотивите, изложени в цитираното решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, да се отнесат към настоящия правен спор, тъй като в случая съдържанието на отделните клаузи в договора поотделно и в тяхната съвкупност сочат на различна фактическа обстановка – изрично е декларирано, че вече е осъществено плащане и че страните за в бъдеще няма да имат претенции помежду си в тази връзка.  

Уговарянето на продажна цена, различна от пазарната стойност на дяловете, също само по себе си не може да бъде доказателство за привидност. Както вече се посочи, за да има привидност, следва да се установи липса на воля у страните по договора да настъпят характерните за сделката правни последици и наличие на съгласие страните да не се считат обвързани с тези последици, а доколкото се твърди наличието на прикрита сделка – да се установи прикритата сделка с нейната конкретика.

В случая няма никакво основание да се приеме, че договорът за прехвърляне на дялове прикрива някакъв вид договор за заем. Доказателства в тази насока не са налице. А и логиката сочи, че  ако се прикрива договор за заем, то този заем трябва да е даден от П. С. на Г. К., а не обратно.

Няма надлежни доказателства, от които да се приеме, че е налице конкретно прикрито съглашение за обезпечаване връщане на получени в заем суми с уговорката дружествените дялове да бъдат върнати обратно в патримониума на П. С.. Подобен извод, не може да бъде направен на база косвени индиции и разсъждения за поведението на страните по сделката преди и след сключването й. Следва да са    налице конкретни доказателства за наличие на такава воля у страните по договора, като прикритата сделка се докаже със съществените й елементи, т.е. да се докаже какво вземане се обезпечава, с конкретен размер, основание, страни, падеж и т.н. Многобройните събрани по делото доказателства сочат да е осъществявано финансиране от Г. К. лично или чрез управлявани от него фирми във връзка с проекта за стендове, метализации и т.н., както и да са връщани суми под различни форми, но липсват надлежни доказателства към момента на сключване на процесния договор както за размера на дължимите суми, така и за задълженото лице /дали това е лично П. С. или някое от дружествата, на които е бил  управител/, така и за наличието на конкретна договорка връщането на тези суми да бъде обезпечено чрез сключването на процесния договор с уговорка за обратно изкупуване.

4.  По иска за обявяване нищожност поради  противоречи на закона, в частност противоречие с нормата на чл. 152 от ЗЗД:

Искът се поддържа, като се твърди, че с договора се цели удовлетворяване на кредитора К.  по начин, различен от предвидения в закона.

Съгласно чл. 152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.

Сключеният договор за продажба на дружествени дялове като такъв по никакъв начин не може да бъде отнесен към хипотезите на чл. 152 от ЗЗД, тъй като не съдържа уговорки от вида на посочените в тази правна норма. По принцип, би могъл да се обсъжда въпросът за наличие на нищожност на посоченото основание в хипотеза на чл. 26, ал.2, предл.пето вр. чл. 17 от ЗЗД по отношение на прикрита сделка – обезпечение на задължение по заем. Съобразно посоченото по-горе наличие на прикрита сделка не се установи по делото с надлежни доказателства, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие със закона, в частност с нормата на чл. 152 от ЗЗД  и в тази хипотеза.

5.  Поддържа се иск за обявяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави, като се навеждат  твърдения, че уговорената цена за придобиване на дяловете от 2500 лв. е минимална спрямо реалната стойност на дяловете предвид активите на дружеството. Твърди се в исковата молба и в уточняваща молба, че „на цена от 2500 лв. и без никакъв друг принос или престация /като последващи инвестиции, личен труд и усилия, иновативни решения и др/ ответникът К. е придобил половината от едно дружество, което наследодателят на ищците е градил през целия си житейски път“.

 Установява се по делото безпротиворечиво, че действително стойността на дружествените дялове, придобити от Г. К. с процесния договор, е многократно по –висока от цената по договора, която е номиналната стойност на дяловете – по 100 лв. за един дял. Приетото заключение на в.л. Б. сочи, че към 31.12.2010 г. балансовата стойност на един дружествен дял от капитала на ответното дружество възлиза на 87 700 лв., а пазарната стойност – на 103 575 лв. за един дял.  

Основанието за нищожност „противоречие с добрите нрави“ се свързва с нарушаване на морални и етични неписани норми на обществения живот, което по правни последици е приравнено от законодателя на последиците от нарушаване на императивни разпоредби на закона.  Липсата на еквивалентност между престациите по договора за продажба по принцип  би могло да обуслови извод за противоречие с добрите нрави при липса на други отношения между страните по договора, които страните да са взели предвид при определяне цената на дяловете с оглед съблюдаване на принципа за договорната автономия на волята.  Ищците са основали искането си и на твърдението, че ответникът К. няма друг принос, който да е могъл да бъде зачетен /инвестиции, личен труд и усилия и т.н./, като сочат в началната част на исковата си молба, че дружествените дялове са прехвърлени на цена, равна на номиналната им стойност, на „никому неизвестно лице“. Събраните доказателства по делото обаче опровергават това им твърдение – напротив, установява се по делото, че между наследодателя на ищците и ответника К. са съществували дългогодишни  бизнес отношения, включително и под форма на участието им като съдружници в две други дружества, като същите не са се изчерпвали с предоставяне на финансиране, а С. се е допитвал и консултирал с К. по много въпроси от управленски и организационен характер, установява се съществуването и на приятелски отношения между тях на лично и семейно ниво; установява се, че наследодателят на ищците П. С. е държал всички проекти и разработки да „минават“ през дружеството ИСМА, поради което двете дружества, в които К. и С. са били съдружници, са останали сравнително неразработени;  установява се, че С. е бил волеви и почтен човек, който е „знаел какво прави“ и трудно се е поддавал на натиск, а за такъв натиск говорят единственото свидетелите, по  отношение на които се установи наличието на достатъчно обстоятелства, дискредитиращи техните показания.  Очевидно, по никакъв начин К. не би могъл да се определи като „никому неизвестно лице“, като при наличие на дългогодишни делови и лични отношения между страните не може да се отрече волята на същите да уговорят цена, различна от пазарната или балансовата стойност на дяловете, като при това положение съдът приема, че не са налице обстоятелства, които да мотивират извод за наличие на хипотеза по чл. 26, ал.,1, предл. трето от ЗЗД, при която договорът да бъде обявен за нищожен поради противоречие с добрите нрави.

ІІ. Предвид отхвърлянето на исковете за нищожност на договора, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск за унищожаване  на договора на осн. чл. 27,  вр. чл. 30 от ЗЗД поради сключването му под заплашване чрез възбуждане на основателен страх.

Твърди се в исковата молба, че ответникът К. непрекъснато е посещавал наследодателя на ищците, придружен от криминално проявени лица и е упражнявал принуда върху П. С. да му даде обезпечение, че ще си получи обратно парите. 

Тези твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Събраните свидетелски показания бяха са обсъдени подробно в т.І.3 от настоящето решение, при което не е нужен повторен подобен анализ. Съдът приема, че показанията на свидетелите, посочени от ищците са неубедителни, доколкото са едностранни и съдържат съществени вътрешни противоречия, вече подробно посочени. Освен това, дори и свидетелите на ищците, никъде не твърдят ответникът К. да е посещавал П.С., придружен с криминално проявени лица. Напротив, показанията им са в смисъл, че С. е посещавал К., като за целта е пътувал до Пловдив. Свидетелят П. говори, че когато пътувал за срещи в Пловдив, С. му се обаждал, че отива и като се връщаше; свид. О. също говори за пътуване до Пловдив, при което придружавал С. за среща с К.. Това противоречие с твърдението в исковата молба е съществено, тъй като от една страна, липсват каквито и да било доказателства за посещения на К., придружен от криминално проявени лица, от друга, липсва житейска логика, едно лице, върху което се упражнява заплашване по описания в исковата молба начин, да търси и само да осъществява срещи в друг град с лицето, за което се твърди да осъществява това заплашване. Свид. П. сам заявява, че няма непосредствени впечатления от отношенията между К. и С., не знае редица подробности от живота и дейността на П. С. въпреки че твърди наличието на непрекъснати приятелски отношения; обстоятелството. Свид. Ш. също говори неубедително: „Аз останах с впечатлението, че П. е прехвърлил фирмата поради един недопустим натиск. Някаква конкретика се съдържа в показанията на свид. О., за който обаче се установиха обстоятелства, внасящи сериозни съмнения в достоверността на показанията му /съществени вътрешни противоречия, скрита информация, че е управител на дружество – кредитор на ИСМА с вземане в сериозен размер, всички подробно посочени по-горе/.

 От събраните по делото доказателства не се доказва наличие на хипотеза по чл. 27 вр. чл. 30 от ЗЗД, при което предявеният иск за унищожаване на договора поради сключването му при заплашване чрез възбуждане на основателен страх следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

ІІІ. По предявените два  отрицателни установителни искове:

1. Ищците молят да се признае за установено, че ответникът Г.С.К. не е собственик на 25 дружествени дяла от капитала на „ИСМА” ООД, придобити по договора от 20.01.2011, към датата на вписване на това обстоятелство – 21.ІІІ.2013 г.

Тази установителна претенция на ищците се свързва единствено с предявените искове за нищожност и унищожаване на договора от 20.1.11 г., с който Г.К. придобива 25 дружествени дяла от капитала на ИСМА ООД.

Доколкото съдът приема за неоснователни тези искове, няма основание за уважаване на отрицателния установителен иск, че К. не е собственик на тези дялове на основание процесния договор към датата на вписване на това обстоятелство в ТР. 

2.  Ищците молят да се признае за установено, че ответникът Г.С.К. не е собственик на 25 дружествени дяла от капитала на „ИСМА” ООД, придобити чрез поемане на дяловете на починалия съдружник П. С., към датата на вписване на това обстоятелство – 11.ІІІ.2013 г.

Смъртта на П. С. на 28.2.13 г. е основание за прекратяване  на участието му като съдружник в „ИСМА“ ООД на осн. чл. 125, ал.1, т.1 от ТЗ.

С оглед смъртта на П. С., който е бил и единствен управител на дружеството, с протоколно решение оставащият съдружник Г.К. решава:

- да се заличи като съдружник и управител на „Исма“ООД починалия съдружник П. С.;

- записва и поема в собственост свободните вече, поради смъртта на съдружника С. 25 дружествени дяла от капитала на ИСМА ООД с номинална стойност в размер на 2500 лв., която внася по банковата сметка на дружеството;

- променя фирмата на дружеството от ИСМА ООД на ИСМА ЕООД, поради обстоятелството, че всички 50 дяла от капитала на дружеството са вече изключителна собственост на едноличния собственик на капитала Г.К.;

- избира за управител и представляващ ИСМА ЕООД Г.К.

- приема актуален учредителен акт, съдържащ всички промени

- овластява управителя да предприеме всички необходими действия за вписване на промените по партидата на дружеството в ТР. 

Ищците поддържат тезата, че Г.К. не е станал собственик на 25 дружествени дяла от капитала на ответното дружество, придобити чрез записване и поемането им след след смъртта на наследодателя им П. С., тъй като такава правна възможност не е предвидена в ТЗ, а при прекратяване на членственото правоотношение поради смърт на съдружник неговите дялове се наследяват, респ. стават собственост на наследниците и тяхното притежание може да доведе до възникване на членствено правоотношение. Считат, че няма как останалите съдружници да придобият дружествените дялове преди да са уредени имуществените последици от смрътта с наследниците на починалия съдружник.

Съдът намира така предявения иск за неоснователен поради следните съображения:

Безспорно дружествените дялове на починалия съдружник се наследяват от неговите наследници на осн. чл. 129, ал.1 от ТЗ. Това наследяване обаче не прави наследниците съдружници в дружеството с ограничена отговорност, в наследството преминават имуществените права на наследодателя, но не и личните и неимуществените такива, включително и членствените правоотношения в ООД. В случая наследниците са били и остават трети лица по отношение на дружеството, като приемането им като съдружници се подчинява на правилата за приемане на нови съдружници, т.е. за това е необходимо решение на Общото събрание на съдружниците. Наследниците не придобиват в патримониума си членствените правоотношения на своя наследодател в дружеството, респ. от компетентността на Общото събрание на съдружниците е да реши дали да ги приеме като нови съдружници или не, независимо от обстоятелството дали наследниците отговарят на изискванията за приемане на съдружник съобразно закона и дружествения договор. Т.е. Общото събрание на съдружниците не действа при условия на някаква обвързана компетентност, като има правомощие да удовлетвори или не молбата за приемане на нови съдружници по собствена преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. 

При положение, че наследниците не са приети за съдружници, за тях остава правото по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон да получат равностойността на наследените от тях дружествени дялове  въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването – за конкретния случай това е края на м. февруари 2013 г.

В горния смисъл са изложени обстойни разсъждения в решение № 161 от 11.1.2011 г. на ВКС по т.д. № 28/2010 г., І т.о., ТК, с докладчик съдия Т. К. в което изрично са разграничени наследяването на дружествения дял в ООД като имуществено право и членствените права /право на участие в управлението, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, преглеждане книжата на дружеството, на ликвидационен дял/, които не се наследяват. Изрично се сочи, че към момента на смъртта наследникът се явява приобретател на дружествените дялове на починалия съдружник, но не замества и не встъпва в членственото правоотношение на наследодателя, а би могъл да придобие качеството на съдружник на собствено основание след решение на ОСС. 

Поставя се въпросът при това положение каква следва да е съдбата на дружествените дялове вътре в дружеството и налице ли е правна  възможност оставащият съдружник да поеме дяловете на починалия съдружник. Съдът счита, че няма законово основание това му право да се отрече. Вярно е, че съдружникът има възможност да вземе решение за намаляване на капитала на осн. чл. 149 от ТЗ, но не е длъжен да стори това, като възможността за поемане на дяловете на съдружника, чието участие в дружеството е прекратено поради смърт не следва да се отрече. В случая е взето такова решение от страна на оставащия съдружник, като същият  е внесъл по банков път 2 500 лв. за покриване на освободените от съдружника С. дялове. Или  към дата 11.3.2013 г., когато е вписано заличаването на съдружника П. С., ответникът К. се легитимира като собственик на поетите дялове, които във вътрешните отношения в дружеството се явяват освободени.

Разбира се, последното по никакъв начин не отрича задължението за уреждане на имуществените отношения с наследниците на починалия съдружник на база счетоводен баланс към края на м. февруари 2013 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ТЗ.    

ІV. По исковете по чл. 29 от ЗТР, по които ответник е „ИСМА“ ЕООД :

1. Ищците молят да се признае за установено, че с вписване на Г.К. като съдружник   № 20110321095510 са вписани несъществуващи обстоятелства.

Пълната преписка по вписване 20110321095510 е приложена на л. 320- 320 от делото.

Неоснователността на този иск е пряко следствие от отхвърлянето на предявените искове за нищожност на договора от 20.1.11 г., както и на евентуалния иск за унищожаване на същия договор. Вписването на Г.К. като съдружник,   № 20110321095510, е базирано именно на придобиване на права по атакувания по делото договор.

Предвид обстоятелството, че съдът е отхвърлил изцяло предявените искове за нищожност и евентуално, за унищожаване на договора, искането да се признае за установено, че с вписването на Г.К. като съдружник са вписани несъществуващи обстоятелства, е  неоснователно и следва да се отхвърли.

 2. Претендира се да се признае за установено по отношение на вписването на Г.К. като едноличен собственик на капитала №  20130311130256, че са вписани несъществуващи обстоятелства, както и че същото вписване е нищожно, тъй като е вписано неподлежащо на вписване обстоятелства, както и че е недопустимо, тъй като е постановено по искане на нелегитимирано лице.

Преписката по вписване 20130311130256 е приложена на л. 321-346 от делото.

Ищците основават иска на вече изложените съображения за това, че К. не е придобил чрез поемане дяловете на починалия съдружник П. С., отговор на които съдът е дал в т. ІІІ.2 от настоящето решение, поради което мотивите на съда в тази насока е безпредметно да се повтарят. С посоченото вписване № 20130311130256 е осъществено заличаване на П. С. като съдружник и вписване на К. като едноличен собственик и управител на дружеството – обстоятелства, които подлежат на вписване в ТР. Наличието на неуредени имуществени отношения с наследниците на починалия съдружник съобразно нормата на чл. 125, ал.3 от ТЗ не е пречка да се извършат посочените  вписвания. С оглед отхвърлянето на исковете за нищожност и унищожаемост на договора от 20.1.16 г. няма основание да се приеме, че заявлението е подадено от нелегитимирано лице /същото е подадено от адв. М., редовно упълномощен от Г.К./.

/Що се отнася до доводите в писмената защита, че с посочения номер вписване е вписана и промяна на седалището и адреса на управление, то същите не намират опора при направена справка в ТР. Промяна в седалището и адреса на управление е вписана на  15.3.2013 г. с вписване № 20130315132933, което е предмет на последния от предявените по делото искове/. 

Предвид изложените съображения искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

3.  Претендира се  да се признае за установено, че вписването на ново седалище и адрес на управление на дружеството № 20130315132933  е недопустимо, тъй като е вписано по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, както и че със същото са вписани несъществуващи обстоятелства.

С посоченото вписване е вписана промяна в седалището и адреса на управление на дружеството – вписано е ново седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК Тракия, ул. „Асеновградско шосе“ № 1.

Вписването е осъщество по искане на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството към този момент по подадено заявление обр. А4, към което е приложено решение от 11.3.13 г., взето от Г.К., за промяна на седалището и адреса на управление. Същото е достъпно на сайта на ТР и се съдържа в преписката по заявлението. Няма основание да се приеме, че заявлението е подадено от нелегитимирано лице предвид отхвърлянето на исковете по т.І, ІІ и ІІІ от настоящето решение, нито пък че са вписани несъществуващи обстоятелства предвид взетото решение от едноличния собственик на капитала, което напълно съответства на осъщественото вписване.

По отношение на разноските:

С влязло в сила определение е прекратено производството по исковете по чл. 29 от ЗТР по отношение на ответника Г.К. като физическо лице, както и производството по останалите искове по отношение на ответното дружество ИСМА ЕООД.

С настоящето решение се отхвърлят изцяло исковете, предявени против Г.К. като физическо лице за нищожност и унищожаване на договора от 20.1.13 г., както и отрицателните установителни искове за собствеността върху дружествените дялове. Отхвърлят се и предявените искове по чл. 29 от ЗТР против ответното дружество.

С оглед горното, вкл. и предвид прекратяването на производството по определение № 2326/9.12.13 г.  /влязло в сила в тази му част/, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ответниците деловодни разноски.

Следва да се отбележи, че претенция за присъждане на разноски с оглед частичното прекратяване е направена изрично и с молба 1406/17.1.14, копие от която е връчено на адв. К. като пълномощник на ищците в открито съдебно заседание на 13.2.14 г.  Към настоящия момент съдът не се е произнесъл по тази молба, като намира, че няма пречка да стори това с настоящето решение, като предвид цялостния резултат от делото в полза на ответниците следва да се присъдят всички направени по делото разноски съобразно представения списък на разноските /л. 3083 от делото/ - 2400 лв. в полза на Г.К. и 3100 лв. – на ИСМА ЕООД.

Ето защо съдът              

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от И.П.С. ЕГН ********** и И.  Л.С. ЕГН ********** против Г.С.К. ЕГН ********** ***:

- искове за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на дружествен дял от 20.01.2011 г., с който наследодателят на ищците  П. С. С. прехвърля 25 дружествени дяла от капитала на „ИСМА” ООД на Г.С.К., на следните основания:   липса на съгласие от страна на продавача П. С. С.; - липса на предвидената от закона форма; поради привидност на договора, прикриващ договор за паричен заем; поради противоречие със закона, в частност с нормата на чл. 152 от ЗЗД;  поради накърняване на добрите нрави;

- евентуалния иск за унищожаване на същия договор на осн. чл. 27 вр. чл. 30 от ЗЗД поради сключването му при заплашване;

- отрицателния установителен иск, че ответникът Г.С.К. не е собственик на 25 дружествени дяла от капитала на „ИСМА” ООД, придобити по договора от 20.01.2011, към датата на вписване на това обстоятелство в ТР– 21.ІІІ.2013 г.;

- отрицателния установителен иск, че ответникът Г.С.К. не е собственик на 25 дружествени дяла от капитала на „ИСМА” ООД, придобити чрез поемане на дяловете на починалия съдружник П. С., към датата на вписване на това обстоятелство – 11.ІІІ.2013 г.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от И.П.С. ЕГН ********** и И.  Л.С. ЕГН ********** против  „ИСМА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4003, район Северен, ул. „Карловска“ № 47, ет.2, ап. ателие 3, искове с правно основание чл. 29 от ЗТР: 

- да се признае за установено, че с вписване на Г.К. като съдружник   № 20110321095510 са вписани несъществуващи обстоятелства;

- да се признае за установено по отношение на вписването на Г.К. като едноличен собственик на капитала №  20130311130256, са вписани несъществуващи обстоятелства, както и че същото вписване е нищожно, тъй като е вписано неподлежащо на вписване обстоятелства, както и че е недопустимо, тъй като е постановено по искане на нелегитимирано лице;

- да се признае за установено, че вписването на ново седалище и адрес на управление на дружеството № 20130315132933  е недопустимо, тъй като е вписано по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, както и че със същото са вписани несъществуващи обстоятелства.

ОСЪЖДА И.П.С. ЕГН ********** и  И.  Л.С. ЕГН ********** да заплатят на Г.С.К. ЕГН ********** *** направени по делото разноски в размер на 2400 лв.

ОСЪЖДА И.П.С. ЕГН ********** и  И.  Л.С. ЕГН ********** да заплатят на ИСМА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4003, район Северен, ул. „Карловска“ № 47, ет.2, ап. ателие 3 направени по делото разноски в размер на 3 100 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.

 

                

 

СЪДИЯ: