Р Е Ш Е Н И Е № 106
18.01.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7482/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й.А.Н., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 16-1030-004901/27.06.2016 г., издадено от Н.А.Н.Д., началник сектор
към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 638, ал.
3 от Кодекса за застраховането (Обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г., доп.) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин)
лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка,
описана в НП, но твърди неправилно да е била оценена степента на обществена
опасност на деянието и същото да представлява маловажен случай на
административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа наведените с жалбата
възражения.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
71119/23.11.2018 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по налагане на наказанието да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Й.А.Н., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 06.11.2018
г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 13.11.2018 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 24.03.2016 г. около 16:10 ч. в гр. Пловдив, на ул.
„Л.“ до № * жалбоподателят Й.А.Н. управлявал лек автомобил „Ситроен АХ“ с рег.
№ *****, който бил собственост на св. В.Д.Д., ЕГН: **********. По това време на
посочения пътен участък св. З.Г.П. – п. и. към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, изпълнявал служебните си задължения по контрол за безопасност на
движението, при което спрял за проверка жалбоподателя. В хода на проверката св.
П. установил, че жалбоподателят Н. нямал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от него автомобил.
За така констатираното нарушение св. П. съставил в присъствието на свидетел Акт
за установяване на административно нарушение с бл. № 438788 от 24.03.2016 г.
против жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От Справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ от базата данни на Гаранционен фонд (лист 6 от делото) се
установява, че за МПС с рег. № ***** не е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към дата 24.03.2016 г.
Застраховка „Гражданска отговорност“ е била сключена на 10.07.2015 г. в 17:48
часа с начало на покритие 18:47 часа на същата дата и край на покритие 23:59
часа на 09.07.2016 г., но застрахователният договор е бил прекратен, считано от 25.10.2015 г.
От Справка от АИС-КАТ за собственици на ППС с рег. № *****
се изяснява, че към 24.03.2016 г. собственик на лек автомобил „Ситроен АХ“ с
рег. № ***** е бил свидетелят В.Д.Д..
По делото като свидетел е разпитан и актосъставителят З.Г.П.,
който изцяло поддържа констатациите си по съставения АУАН.
От показанията на св. В.Д.Д. се установява, че той е
собственик на процесния лек автомобил „Ситроен АХ“ с рег. № *****, както и че
към датата на съставяне на АУАН за автомобила не е имало действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Свидетелят изяснява,
че е имал намерение да бракува автомобила, но не го е бил спрял от движение, а
в изпълнение на намерението си е поръчал на жалбоподателя Н. да закара
превозното средство при търговец, изкупуващ стари автомобили. Посочва, че преди
това автомобилът е бил паркиран на паркинг срещу затвора и продължително време
не е бил управляван от никого. Съдът дава вяра на показанията на св. Д., които
намира за вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени. Показанията му се
подкрепят и от събраните и проверени по делото писмени доказателства.
От Заповед с рег. № З-6095/03.10.2012 г. на Директор
на ОД на МВР – Пловдив се установява, че наказателното постановление е издадено
от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална
и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича от
разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено
е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка макар да липса възражение срещу
компетентността на наказващия орган съдът намира за необходимо да отбележи, че
макар упълномощителната заповед от Директора на ОД на МВР да е от 2012 г., а Кодексът
за застраховането да е приет през 2015 г., поради което е налице цифровото
несъответствие между текстовете на двата кодекса, то с думи ясно е посочено за
какво точно се оправомощават посочените подчинени длъжности лица на Директора,
което видно от заповедта се отнася и за издаването на НП за нарушения по чл. 638,
ал. 3 от КЗ. В този смисъл е и трайната съдебна практика (така Решение № 1873
от 06.11.2017 г. по к.а.н.д. № 1859/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 209 от 01.02.2018 г. по к.а.н.д. № 3068/2017 г. на Административен съд –
Пловдив).
От обективна страна съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателствени материали се доказа жалбоподателят Н. да е
извършил нарушението, за което е бил наказан с обжалваното наказателно
постановление. На първо място доказа се както от показанията на разпитаните по
делото свидетели П. и Д., а така и от твърденията в самата жалба, че именно Н.
е управлявал процесния лек автомобил към момента на проверката от
актосъставителя. Същевременно собственик на автомобила, установено от
постъпилата справка от АИС-КАТ, както и от показанията на св. Д., е бил именно
последният – В.Д.Д.. Следователно жалбоподателят се явява годен субект
административното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ като лице, което не е
собственик, но управлява чуждо моторно превозно средство. Доказа се наличието и
на следващия съставомерен признак от обективна страна – липса на сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във връзка с използването на лекия автомобил „Ситроен АХ“ с
рег. № ***** към датата на проверката. Такъв договор е бил сключил на
10.07.2015 г. с начала дата на покритие 18:47 часа на 10.07.2015 г. и крайна
дата на покритие 23:59 часа на 09.07.2016 г. Този договор е бил прекратен,
считано от 00:00 часа на 25.10.2015 г. Не се установява последващо сключване на
договор за задължителната застраховка. Следователно към момента на проверката –
около 16:10 часа на 24.03.2016 г. жалбоподателят е нямал сключен и действащ
застрахователен договор. Прекратяването действието на сключения на 10.07.2015
г. договор безспорно се приравнява по последици на липсата на такъв. Това е
така, тъй като от датата на прекратяването занапред застрахователят престава да
носи застрахователния риск, което може да доведе до препятстване възможността
за евентуално имуществено удовлетворение на трети, пострадали от ПТП, лица.
Именно в това се изразява обществената опасност на нарушението. С
прекратяването на застрахователния договор правното му действие е отпаднало
занапред, поради което не е имало сключен договор, който да е бил действащ към
момента на проверката, с което пък е доказана съставомерността на деянието от
обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено виновно и
при форма на вината непредпазливост. Не се установи жалбоподателят да е бил
формирал съзнание за липсата на сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на извършване на
нарушението, но същевременно той е могъл и е бил длъжен да го направи.
Задължението да се увери за наличието на задължителната застраховка преди да
пристъпи към управлението на чуждия автомобил произтича от разпоредбата на чл.
638, ал. 3 от КЗ. Не е имало и обективна пречка той да се снабди с тази
информация, например от собственика, който му е поръчал да превози автомобила.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, каквото предвиждане не е направено по отношение на
нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, поради което деянието е съставомерно и от
субективна страна, а извършването на нарушението от жалбоподателя Н. е доказано
по делото.
Основното възражение на жалбоподателя обаче не е срещу
наличието на признаците от обективната и субективна страна от състава на
нарушението, а срещу неправилното приложение на правилата за маловажен случай
по чл. 28 от ЗАНН. При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът обаче
намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай,
трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност. Веднага следва да се посочи, че
макар от деянието да не са настъпили вредни последици, това не е обстоятелство, обосноваващо
такъв по-нисък интензитет на обществената опасност. Нарушението, за
извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално. Законодателят е
предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се
реализира след самия факт на извършване на деянието, без да е предвидил
необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. Същевременно
нарушението е и на поставяне в опасност, която опасност в случая е била
съществуваща към извършването на деянието, а именно опасността от препятстване
на възможността за евентуално имуществено удовлетворение на трети лица,
пострадали от ПТП. Както се посочи, само с поставянето на другите участници в
движението в такава опасност, деянието вече е разкрило типичната си степен на
обществена опасност и това, че конкретни вреди не са настъпили за никое лице,
не обосновава само по себе си маловажен случай. Настоящият съдебен състав
категорично не споделя практиката при констатация за формално нарушение, което
е първо по ред, то автоматично да се приравнява на маловажен случай, тъй като
това би означавало винаги да отпада административнонаказателната отговорност за
виновно извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за
нарушителя, което не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че
административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 от ЗАНН. Още
повече, че в случая се установява, че при извършване на процесното деяние
жалбоподателят е осъществил още две отделни административни нарушения (по чл.
70, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП), установени в хода на същата
проверка и санкционирани с НП № 16-1030-004917/27.06.2016 г., влязло в сила.
Поради това не може да се приеме, че личната степен на обществена опасност на
жалбоподателя е по-ниска спрямо обикновените хипотези на правонарушители по
разглеждания състав. Същият е демонстрирал трайно неглижиране на задълженията
си като водач на МПС и по този начин особено съществено е нарушил установения
ред на държавно управление в сферата на движението по пътищата. Основното
смекчаващо обстоятелство, чиято относителна тежест се твърди в жалбата да е
била неправилно отчетена от наказващия орган, е, че автомобилът на практика не
бил управляван преди процесния случай, а когато бил спрян за проверка, бил
транспортиран към пункт за бракуване на автомобили. На първо място тук трябва
да се има предвид, че жалбоподателят е наказан за това, че като водач управлява
автомобил, за който няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а не за това, че като собственик
не е сключил такава застраховка. При нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй
като деецът е лице, управляващо чуждо МПС, случаите, при които се касае за
еднократно управление на чужд автомобил, по никакъв начин не се явяват
изолирани или нетипични за състава на нарушението. Напротив, законодателят
изрично е предвидил, че такова поведение също е обществено опасно. Поради това
обстоятелството, че жалбоподателят не бил управлявал друг път процесния
автомобил не води до маловажност на случая. Относно твърденията, че преди този
случай превозното средство не било управлявано, то по делото се доказа, че към
момента на извършване на деянието автомобилът не е бил спрян от движение по
искане на собственика, каквато възможност законът допуска щом същият е нямало
да бъде използван и в който случай задължението за сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“ би отпаднало. Не на последно по значение място съдът
намира, че изпълнението на така наложеното наказание е необходимо и за
постигане на възпитателните и предупредителни цели на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Видно от начина на извършване на деянието, жалбоподателят го е
осъществил, проявявайки немарливост и незаинтересованост към това дали
автомобилът има сключена задължителна застраховка или не. Съдът счита, че чрез
налагането на наказанието то би постигнало търсеното превъзпитателно
въздействие и в случай на последващо попадане на жалбоподателя в подобна
ситуация, той не би пристъпил към управление на чуждо МПС без да се увери, че
за него има сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Противното би създало чувство за безнаказаност и не особена значимост на
защитаваните обществени отношения, с което по никакъв начин не би се
съдействало за предупредителното въздействие на наказанието и за
предотвратяването на бъдещи противоправни прояви.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав
приема, че жалбоподателят Н. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е бил
наказан с обжалваното наказателно постановление. Правилно е определена и
приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 638, ал. 3, от КЗ административнонаказващият орган е наложил на нарушителя административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Видът и размерът на приложимото в
случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът
не констатира допуснато нарушение при определяне на наказанието, поради което
обжалваното наказателно постановление трябва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
16-1030-004901/27.06.2016 г., издадено от Н.А.Н.Д., началник сектор към ОДМВР -
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Й.А.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание глоба в
размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ