Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на
четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИМИРА И.
мл.с.СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 268 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
24.08.2018г. по гр.д. № 25318 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 88-ми състав „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, пл. „*******е осъдено да заплати на „И.С.И.”ЕООД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** и със съдебен адрес:*** сумите, както следва: на
основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл.
86 от ЗЗД сумата от 5314,30лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2017г., до
изплащането й, представляващи платена без основание сума за възнаградителна лихва по договор за
банков кредит № 977/21.04.2006г.; сумата от 3355,54лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2017г., до изплащането й,
представляващи платена без основание до
03.05.2016г. сума за главница по договор за банков кредит №
977/21.04.2006г.; на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 1717,70лв.,
представляващи разноски по делото, като неоснователен
е отхвърлен иска с правно основание на чл.
55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1056,24лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 25.04.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание
сума за наказателна лихва за забава
за периода от 01.01.2015г. до
03.05.2016г. по договор за банков кредит № 977/21.04.2006г., като „И.С.И.”ЕООД е осъдено да заплати на „У.Б.”АД на основание на чл. 78, ал. 3
от ГПК съдебни разноски от 128,70лв.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх. № 5177429/02.11.2018г. от ищеца И.С.И.”ЕООД, ЕИК *******в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че
уговореният лихвен процент бил 6,88%, а начисляван от банката бил 8,80%,
установено било че внасяните от ищеца суми били достатъчни, за да погасят
задълженията за главница и възнаградителна лихва при уговорения процент от
6,88% и така било установено че основание за начисляване на наказателна лихва
за забава не съществува. Причината за начисляване на наказателна лихва било
едностранното увеличение на годишния процент на възнаградителната лихва, което
било без основание. Нищожни като неравноправни и противоречащи на морала били
клаузите по договора за наказателната лихва в частта за дължимост на такава
върху неизплатения остатък от главницата и възнаградителната лихва, тази
нищожност следвала и от кумулирането на няколко неустойки за забава, отделно размер
на уговореното обезщетение бил необосновано висок. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за
възнаграждение за адвокат.
Въззиваемият ответник по исковете У.Б.“ АД, ЕИК ******* е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението на районния съд в тази част било
правилно. Начислената наказателна лихва била само за главница, а не за
възнаградителна лихва и правилно било кредитирано заключението по счетоводната експертиза в
тази част. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията
на насрещната страна за разноски за възнаграждение за адвокат.
2. въззивна жалба вх.№ 5147663/21.09.2018г. от ответника по исковете - У.Б.“ АД, ЕИК ******* в
частта, в която исковете са уважени.
Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Неоснователно
било отхвърлено искането му за отвод на съдебния състав, който като
кредитополучател по договор с ответника и евентуално с право на идентични
искове срещу ответника не бил безпристрастен. Посочило е, че договор за кредит
бил сключен на 21.04.2006г. и Законът за защита на потребителите не бил приложим,
клаузите за лихви били валидни. Посочило
е, че искането на ищеца от 03.05.2016г. за предсрочно прекратяване на договора
и съгласието на ответника със същото било постигане на съглашение за промяна на
договора за кредит, с плащането на сумите по така постигнато съглашение се
установявало съществуване на основание за същото. В случая ищецът имал право да
се откаже от договора за кредит при едностранно увеличение на лихвата, поради
което и клаузите за лихвите по договора не били нищожни. Неправилно било и решението по иска за
връщена на платена главница, като защото неправилно било решението за по иска
за връщане на платени лихви. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за възнаграждение за
адвокат.
Въззиваемият-ищец
И.С.И.”ЕООД, ЕИК *******в
предоставения срок е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението в тази част било правилно, постановено от
съдебен състав, за който основание за отвод не съществували. Искането за
предсрочно погасяване на задълженията от кредитополучателя Н.С.-М.не можело да
се цени като съгласие с начислените суми, то не съдържало изявление в този
смисъл, а и не сочело конкретни суми, посоченият представител на банката не бил
положил подпис върху искането и съгласие по това искане страните не са
постигнали. Такъв подпис не бил положен
и върху извлечението по договора към този момент, поради което и допълнително
споразумение за изменение на договора за кредит не било сключено. Предсрочното
погасяване на задълженията по договора не съдържало съгласие за изменение на
лихвения процент, защото не съдържа реквизити за допълнително споразумение по
договора. Отделно с такова допълнително споразумение не можело да се узакони
получаването на суми, начислени по нищожни клаузи. Те не можело да се санират
поради тежкия им порок. Клаузите за
възнаградителната и за наказателната лихва били нищожни като неравноправни и
противоречащи на морала. Разпоредбата на чл. 41, ал.1 от ЗКНИП не била
приложима, защото договорът бил прекратен преди влизане в сила на този закон. Претендирало
е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за
разноски за възнаграждение за адвокат.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2008670/25.04.2017г.,
изпратена по пощата на 24.04.2017г., изменена
на 05.06.2018г. на И.С.И.”ЕООД,
ЕИК *******срещу „У.Б.“ АД, ЕИК *******
, с която е поискало от съда на основание на
чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати
сумите, както следва: сумата от
5314,30лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
25.04.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание за периода
от 25.04.2012г. до 03.05.2016г. сума за възнаградителна лихва по договор за
банков кредит № 977/21.04.2006г.; сумата от 3355,54лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2017г., до изплащането й,
представляващи платена без основание до
03.05.2016г. сума за главница по договор за банков кредит №
977/21.04.2006г.; сумата от 1056,24лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2017г., до
изплащането й, представляващи платена без основание сума за наказателна лихва за забава за периода
от 01.01.2015г. до 03.05.2016г. по
договор за банков кредит № 977/21.04.2006г., като му се присъдят и разноските
по делото. Навело е твърдения, че на 21.04.2006г. Н.С.-М.сключила с ответника
договор за ипотечен банков кредит, банката й предоставила сумата от 90 000лв. така
кредитополучателят следвало да върне предоставена сума и да заплати уговорена
възнаградителна лихва на ежемесечни анюитетни вноски. Тази възнаградителна
лихва била в определяем размер от базовия лихвен процент който към сключването
на договора бил 3,22% и надбавка от 3,66, тосет общо 6,88%. Банката на
28.12.2009г. едностранно увеличила базовия лихвен процент на 8,80% по нищожна
клауза позволяваща такава едностранна промяна и в следствие на това увеличение
кредитополучателят платил процесните суми без да има основание за същото.
Клаузите по чл. 11 от договора създавали неравновесие в правното положение на
страните, те противоречали на разпоредбите на Закона за защита на потребителите,
а и на чл. 26 от ЗЗД, поради което и били нищожни. При сключването на договора
не били предоставени писмена информация за метода на изчисляване на лихвения
процент, така били нарушение чл. 39 от Закона за банките (отм) и чл. 58, ал.1
от закона за кредитните институции. Клаузите предвиждали само възможност за
повишение на лихвения процент което било допълнително основание да се приеме,
че са нищожни. Вземането на кредитополучателя срещу кредитодателя ищецът придобил по договор за цесия от
13.04.2017г. Предсрочното погасяване на задълженията нямало характер на
изменение на договора , а и не било възможно саниране на нищожни клаузи, поради
което и не било от естество да обоснове
съществуване на основание за плащане на сумите.
Ответникът - У.Б.“
АД, ЕИК *******, в предоставения му срок е оспорило исковете. Клаузите за
лихвата в договора не били неравноправни, защото кредитополучател имал право да
се откаже от договора, а и завишението на цената не било значително.
Действително на 03.05.2016г. предсрочно били погасени задълженията за главница
от 22537,54лв. и за лихва от 44,07лв., като за периода от 15.04.2012г. до
03.05.2016г. начислена възнаградителна лихва била 8,80%, съответно наказателни
лихви били 13,80%. Този размер бил определен съобразно постигнати съглашения по
договора по валидни клаузи. Плащането на
сумите на 03.05.2016г. било на основание на постигнато съглашение между
страните за същото и основание за това плащане съществувало. Клаузите по това
допълнително споразумение, което представлявало съгласието за него , били
индивидуално уговорени, сочели конкретни размери на задълженията. Приложим бил Закона за защита на
потребителите и правилата за търговия (отм). Отделно чл. 41 от ЗКНИП от 2016.
Позволявал предсрочното погасяване на задълженията по ипотечните кредити.
Последната разпоредба имала обратно действие и била приложима за договора.
Претендирал е разноски.
С молба от 29.11.2017г. ответникът е отвод на съдебния
състав , който имал договор за кредит с ответника и доколкото потенциално
разполага със същите искове, то бил пристрастен.
С определение от 10.04.2018г. съдебният състав на
районния съд е отхвърли искането за отвод, като е посочил, че към момента няма
договорни правоотношения с ответника, не са налице основания по чл. 22 от ГПК.
По делото е приет неоспорен от страните договор за цесия от 13.04.2017г., носещ подписи,
положени за страните по него, съгласно който на 13.04.2017г. Н.С.-М., ЕГН **********
е прехвърлила на И.С.И.”ЕООД вземанията си към У.Б.”АД по договор за кредит №
997/21.04.2006г. за платени без основание суми по този договор в общ размер от
12497,31лв., от които 7403,53лв. възнаградителна лихва от 25.03.2012г. до
03.05.2016г.; 4037,54лв. главница платена към 03.05.2016г.; 1056,24лв. наказателна
лихва за забава за периода от 01.01.2015г. до 03.05.2016г.
По делото са приети неоспорен от страните договор за
банков кредит № 997/21.04.2016г., носещ подписи, положени за страните по него
съгласно който на 21.04.2006г. ответникът се е съгласил да предостави на Н.С.-М.ипотечен
банков кредит в размер на 90 000лв. срещу задължение на Н.С.да върне
сумата и да заплати възнаградителна лихва на равни месечни анюитетни
вноски за периода от 21.04.2016г. до 25.04.2031г. с падеж 25-то число на
месеца, като за обезпечение на задълженията на ищеца ще се сключи договор за
ипотека върху апартамент № 4, гр. София, бул. „******. съгласно чл. 8.2. от договора
кредитополучателят може да погаси предсрочно задълженията си след писмено
уведомяване на кредитодателя. Съгласно чл. 4 от договора възнаградителната
лихва към сключване на договора е 6,88%, от които 3,66% са надбавка , а 3,22%
са базов лихвен процент на банката, наказателната лихва за забава на плащането
на възнаградителна лихва е с 2 пункта по-висока от възнаградителната лихва;
наказателната лихва за забава на плащането на главницата е 5 пункта по-висока
от възнаградителната лихва. Съгласно чл. 11 от условията по договора базовия
лихвен процент се определя от банката и той може да бъде променян от нея
едностранно по време на действието на договора. Съгласно чл. 11.2 от договора
при забава на плащанията на главницата цялата неиздължена падежирала главница,
както и непадежирала част от главницата
се олихвяват с наказателна лихва за забава, такива са съглашенията и за
възнаградителната лихва.
По делото са приети неоспорени от страните извлечения
от протоколи от заседания на УС на банката от 14.10.2008г., 22.10.2008г., 31.10.2008г., 26.02.2009г.,
01.04.2009г., 05.06.2009г., съгласно които на 14.10.2008г. УС на банката е
взела решение базовия лихвен процент да е с два компонента, единият е
съответния договорен лихвен индекс, а другият е премия , зависеща от стойността
на кредитния ресурс. Надбавката към базовия лихвен процент е фиксирана и тя отчита
финансовото състояние на клиента, вида, срока, обезпеченията на кредита,
кредитоспособността на клиента и кредитния риск, за кредити в лева са взети решения за повишаване на
базисния лихвен процент, както следва: на 22.10.2008г. е взето решение за увеличение
със 100 базисни пункта, на 01.04.2009г. е взето решение считано от 01.04.2009г.
премията като компонент на базовия лихвен процент по кредити в лева да се повиши с 1%, на 05.06.2009г. е взето
решение премията да се повиши със 100 базисни пункта.
По делото са прието извлечение от протокол от
21.10.2010г- на Комисията за защита на потребителите, съгласно който Комисията за защита на
потребителите е указала на ответника, че клаузите на чл. 11.1.2., 11.1.3.,
чл.11.1.4. от типовата бланка за договор
за банков кредит са неравноправни в частта за възможността на банката да
променя едностранно лихвата с възможност само да се повишава, ако изрично не е
посочен начин по който се формира базовия лихвен процент.
По делото е прието извлечение от сметки на банката към
04.01.2013г. по договора за кредит, съгласно което към 31.12.2012г. неплатена
главница е 73 106,53лв., като считано от 01.01.2013г. дължими вноски са от
по 134,37лв. за главница и от по 536,11лв. за възнаградителна лихва.
По делото е прието
искане, носещо подпис за автора му, съгласно което на 03.05.2016г.
кредитополучателят Н.С.е поискала
промяна на параметри по договора за кредит чрез пълно предсрочно погасяване на
задълженията по него.
Приет е документ, озаглавен „информация за сметка”,
съгласно която на 03.05.2016г. кредитополучателят С.е платила на банката
22 537,54лв. и 44,07лв., отнесени от банката съответно за погасяване на
главница и на лихва по договора за кредит.
С приетите по делото основно и допълнително заключения
по съдебно счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документите
по делото и проверка при ответника е посочило, че платената по договора възнаградителна лихва за периода от 25.04.2012г. до 03.05.2017г. е
в размер на 24902,01лв., но ако тя се изчисли при посочения при сключване на
договора лихвен процент от 6,88% , без
да се съобразят предсрочните погасявания, то дължима би била за този период
лихва от 21344,90лв. и така разликата между двете суми била 3 557,11лв. При
отчитане на месечните плащания, но и на предсрочните погасявания на задължения
по договора и при лихва от 6,88% за целия период на договора, то към
25.04.2012г. неплатена главница била 74 146,85лв., като за периода от
25.04.2012г. до 03.05.2016г. възнаградителна
лихва върху тази сума била в размер на 19 043,00лв. при 6,88% лихва, а
платена била 24357лв., разлика била 5314,30лв.
Посочило е, че за периода от 01.01.2015г. до 03.05.2016г. платена сума като наказателна лихва върху главница и
възнаградителна лихва била в размер на 1070,33лв.
По договора общо били платени суми, като
ако се приеме, че договорната лихва през целия период е 6,88%, то плащанията са
погасили задълженията изцяло за главница ако се съобразят предсрочните
погасявания на 29.02.2016г. и на 03.05.2016г. Ако тези предсрочни плащания от 2016г. не се
съобразят, то тогава направените от ищеца месечни плащания по договора за
процесия период не са били достатъчни
да погасят месечните задължения по
договора за кредит и то в размерите им, изчислени при лихва от 6,88% по първоначалния
погасителен план. Наказателните лихви били начислени и платени за периода от
26.01.2015г. до 27.04.2016г. , тя била начислена както върху просрочена
главница така и върху непадежирала такава в размери съответно от 13,80% за падежирала просрочена главница както и 2%
за непадежирали задължения. Посочило е, че от сумата от 1070,33лв. платената
наказателна лихва върху просрочена
главница била 20,04лв. при лихва от
13,80% за периода от януари 2015г. до 27.04.2016г. , същевременно начислена и
платена наказателна лихва от по 2% върху
върху остатъчни непадежирали
задължения била 1049,99лв. Посочило е, че ако се приеме, че лихва за
целия период е 6,88% то за периода от 25.04.2012г. до 03.05.2016г. остатъчен
размер на главница би бил
70 530,79лв., а платена за периода от 25.04.2012г. до 03.05.2016г. била
74272,66лв. и разлика между двете суми била 3741,87лв. По договора имало две предсрочни погасявания – на
29.02.2016г. била платена 44630лв. главница и на 03.05.2016г. била платена
22537,54лв. главница. Вещото лице е посочило, че в договора между страните не
се сочела формула за определяне на базовия лихвен процент. Посочило е, че по
първоначалния погасителен план за периода от 25.07.2007г. до 03.05.2016г.
дължима главница била 88224,61лв., а възнаградителна лихва била
58 556,49лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
Неоснователни
са доводите на ответника по исковете, че съдебния състав на районния съд е бил
пристрастен и това опорочавало решението. По делото не е установено съдебния състав
да е в отношения със страна по делото, които да се отразяват на
безпристрастността на районния съд и доводи на ответника по исковете в обратния
смисъл са неоснователни. Договорни правоотношения, които не се отклоняват
от условията, които банката предлага на
неограничен кръг потребители, не са от естество да обосноват извод за
пристрастност на съдебния състав.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 99 вр. с чл. 55, ал.1 пр. 1 вр. с
чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД – за връщане на платени без основание суми,
вземане за което ищецът е придобил по договор за цесия.
За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца по делото е да установи, че кредитополучателят е платил
процесните суми на ответника , че клаузите за едностранна промяна на
лихвата от банката са нищожни и така но основание за плащането на процесните суми към момента на
извършване на плащането, не е съществувало. Следва да докаже и че е придобил
вземанията с договор за цесия, сключен с кредитополучателя. При така
депозирания отговор в тежест на ответника е да докаже, че основанието на
което е извършено плащането, е
съществувало към момента на престацията.
Ответникът при така депозиран отговор следва да докаже
съществуване на основанието за плащане на процесните суми към момента на
плащането.
По делото не се спори, а и от приетите по делото
неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че на 21.04.2006г.
между Н.С.и У.Б.”АД е възникнало валидно правоотношение по договор за банков
кредит, за която е уговорено да е обезпечен с ипотека, ответникът е предоставил
на С.кредит в размер на общо 90 000лв. при годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент, който към сключване на договора е 3,22% и надбавка от 3,66, като кредита е следвало да се погаси на равни месечни
анюитетни вноски за периода от 21.04.2006г. до 25.04.2031г. с падеж 25-то число
на месеца.
По иска за
връщане на надплатена възнаградителна лихва:
Съдът приема,
че договорения размер на лихвения процент от общо 6,88% годишно валидно
уговорения между страните лихвен процент за целия период на договора. Клаузите
на чл. 11 от договора за едностранна промяна на лихвения процент от банката
чрез увеличението му съдът приема за нищожни поради противоречие с добрите
нрави като създаващи неравновесие в отношенията между страните. Нищожна е предвидената
възможност банката едностранно да променя лихвата въз основа на непредвидено в самия договор основание или дори и да е
уговорено, то да не е свързано с
обективни обстоятелства, или дори и да са посочени методът на изчисление на съответния лихвен процент не съдържа конкретна
и ясно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти-пазарни
индекси и индикатори. За да се приеме такава клауза за валидна то следва да има
постигнато съглашение за конкретна
формула за определянето на възнаграждението за кредитодателя, доколкото
това е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит. Клауза, която не сочи ясно кога и как ще се
променя възнаградителната лихва не може
да обоснове добросъвестност на кредитодателя.
В случая приетите по делото писмени доказателства не
установяват постигнато съглашение между страните по договора за кредит за ясна
формула за определяне на възнаградителната лихва, поради което и съдът приема,
че клаузите по договора, позволяващи на
банката едностранно да променя лихвата са нищожни.
При така възприето съдът приема, че в случая кредитополучателят
е дължал заплащане на ответника на възнаградителна лихва в размер на 6,88% годишно.
По делото се установи от прието заключение по счетоводната експертиза, че
платената възнаградителна лихва за
периода от 25.04.2012г. до 03.05.2016г. е 24357лв., а дължима при лихвен
процент от 6,88% е била 19043лв., поради което и съдът приема, че сумата от 5314,30лв. е платена от
кредитополучателя без основание и така за него е възникнало валидно възникнало
вземане към банката за връщане на тази сума на основание на чл. 55, ал.1, пр.1
от ЗЗД. Съдът изцяло кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза
като вярно и задълбочено, неопровергано от другите събрани по делото
доказателства, неоспорено от страните. По делото се установи от приетия договор за цесия, че
кредитополучателят Н.С.е прехвърлила на 13.04.2017г. на ищеца вземането си към
банката за плащане на тази сума, поради което и доколкото по делото не е установено погасяване на това вземане, то съдът
приема, че правилно районният съд е уважил иска за тази сума и за лихва върху
него от подаване на исковата молба.
По иска за
връщане на надплатена наказателна лихва за забава:
Съдът приема, че страните по договора са уговорили
валидно клауза за неустойка като наказателна лихва за забава на плащането на
задълженията за главница в размер на 11,88
% - размер на възнаградителна лихва от 6,88% увеличен с 5 пункта. Клаузата
в договора уговаряща едностранна промяна на тази лихва в резултат от
едностранно увеличение от банката на възнаградителната лихва съдът приема за
нищожна по съображения, изложени по-горе. Съдът приема за установено по делото,
че за периода от 26.01.2015г. до 03.05.2016г. кредитополучателят е бил изпаднал
в забава на плащането на падежирали
задължения по договора, определени при договорена възнаградителна лихва от 6,88%. За този извод съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице, посочило изрично, че ако не се съобразят
предсрочните погасявания на задълженията по договора от 2016г., то месечните
плащания по договора от кредитополучателя не
са били достатъчни, за да погасят задълженията по първоначалния погасителен
план по договора. Изводът си вещото лице
е обосновало със собствени изчисления при съобразяване на първоначалния
погасителен план и направени от кредитополучателя плащания. С оглед
гореизложеното съдът приема, че по делото е установено, че кредитополучателят е
изпаднал в забава за този период за плащане на падежирала главница по договора.
При така установеното и като съобрази заключението на вещото лице и на
основание на чл. 162 от ГПК съдът приема, че дължима наказателна лихва за този
период е в размер на 13,79лв. Вещото лице е посочило, че начислена и
платена наказателна лихва върху просрочена главница е 20,04лв. Тази
сума, обаче, е определена при лихвен процент от 13,80%, тоест лихвен процент
определен след едностранното увеличение на същия от банката и което увеличение съдът прие, че е
без основание. Страните са валидно обвързани от съглашение за лихва за забава в
размер на 11,88% , поради което и съдът приема, че основание за плащане на
наказателна лихва е съществувало само за сумата от 13,79лв. С оглед гореизложеното
съдът приема, че платена наказателна
лихва за забава върху просрочена главница за процесния период в размер на 6,25лв. е без основание.
Съдът приема че не е съществувало основание за
начисление на наказателна лихва за
забава в размер на 1049,99лв.,
платена от кредитополучателя по договора. Тази сума се установява от прието по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира
като неопровергано от другите доказателства по делото, че е начислена върху непадежирали задължения по договора, главница.
Съдът приема за нищожна е клаузата по
чл. 11.2. от договора, уговаряща при забава на плащане на падежирали вноски
да се дължи лихва за забава освен върху
просрочени задължения и върху непадежирала
част от главница . Тази клауза уговаря неустойка за забава. За да е валидна
клаузата за неустойка тя съгласно чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД следва да не
противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми , на които законът е придал правно значение. Те са общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за неустойка
съдът следи служебно. Справедливостта е едни от тези принципи и той закриля
всеки признат от закона интерес. Условията за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от присъщите й функции- обезпечителна, обезщетителна, санкционна.
Нищожна ще е онази клауза за неустойка, която преценено към момента на
сключване на договора е с единствена цел, излизаща извън типичните й функции.
(В този смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.
№ 1/2009г.). В случая уговорената клауза за неустойка , определена като % върху
част от главница, която не е с настъпил падеж е неустойка зазабава поради неточно изпълнение на друга част от задължението
(просрочие на друга част от главница). Това съглашение съдът приема, че не отговаря на нито една от типичните функции
на неустойката, поради което и съдът приема, че то е нищожна. Да се дължи
неустойка за забава на изпълнение на едно задължение, размер на която неустойка
да е определяма с оглед на размер на друго задължение, като размерите на двете
задължения са съ значително различни размери съдът приема, че не съответства на
добрите нрави. Връзка между вредите от забавата на падежиралото задължение и
размер на непадежирало задължение няма. Отделно, в случая за забавеното плащане
на падежиралата главница е уговорена друга неустойка за забава в чл. 4 от
договора и допълнително уговаряне на друга неустойка за същото неизпълнение
съдът приема, че е съобразено с добрите нрави. Уговорената в чл. 11.2. от
договора неустойка за забава е само със санкционен характер и същото води до
нищожността й. При така възприето съдът приема, че сумата от 1049,99лв.. е платена от
кредитополучателя без основание и така за него е възникнало валидно възникнало
вземане към банката за връщане на тази сума на основание на чл. 55, ал.1, пр.1
от ЗЗД.
По делото се
установи от приетия договор за цесия, че кредитополучателят Н.С.е прехвърлила
на 13.04.2017г. на ищеца вземането си към банката за плащане на тази сума,
поради което и доколкото по делото не е
установено погасяване на това вземане, то съдът приема, че иск за сумата от 1056,24лв. ( ( 6,25+1049,99лв.) е основателен, неправилно районният
съд е отхвърли исковете за тази сума и в тази част решението на СРС следва да
се отмени, като следва да се постанови друго, с което иск бъде уважен, като се
присъди и лихва от подаване на исковата
молба.
По иска за
връщане на надплатена главница:
Възраженията във въззивната жалба срещу решението на
СРС по този иск са обосновани с неправилност на решението в частта за валидността
на клаузите за възможността за банката да промени едностранно лихвата по
договора за кредит. Не са наведени други оплаквания, поради което и като
съобрази ограниченията на чл. 269 от ГПК
и липсата на оплаквания в изводите на СРС за фактите, както и че районният съд не е допуснал
нарушение на императивна материално правна норма при обосноваване на изводите
си , като съобрази и разрешаването на спора пред въззивния съд по валидността
на клаузите за едностранна промяна на лихвите и за дължимостта на процесните
суми, платени като възнаградителна и като наказателна лихва, то съдът приема,
че решението на СРС по този иск е правилно. По делото се установи, че платена по договора главница за периода от 25.04.2012г. до 03.05.2016г. е в размер на 74 272,66лв.,
но за този период дължима такава е била с 3741,81лв.
по-малко, поради което и доколкото по делото не е установено от ответника
друго основание за дължимост на тази сума от кредитополучателя, то съдът приема, че платеното от 3741,81лв. е
било без основание и за кредитополучателя е възникнало валидно възникнало
вземане към банката за връщане на тази сума на основание на чл. 55, ал.1, пр.1
от ЗЗД. Съдът изцяло кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза
като вярно и задълбочено, неопровергано от другите събрани по делото доказателства,
неоспорено от страните. По делото се
установи от приетия договор за цесия, че кредитополучателят Н.С.е прехвърлила
на 13.04.2017г. на ищеца вземането си към банката за плащане на тази сума,
поради което и доколкото по делото не е установено
погасяване на това вземане, то съдът приема, че правилно районният съд е уважил
иска за тази сума и за лихва върху него от подаване на исковата молба.
Неоснователни са доводите на ответника по исковете, че
с предсрочното погасяване на сумите, направено доброволно по искане от
кредитополучателя през 2016г. било постигнато съглашение между страните за
дължимост на тези суми и така основание за плащането им се установявало по
делото. Приетото по делото искане от
03.05.2016г. от кредитополучателя да
погаси предсрочно задълженията по договора за кредит е едностранно негово
изявление, то не съдържа признание на дължимост на сумите и съдът приема, че
същото не е от естество да обоснове извод, че страните са се споразумели, че
платеното на 03.05.2016г. като главница от 22537,54лв. и възнаградителна лихва
от 44,07лв. е по съглашение между страните, което е годно да служи за валидно основание за плащането. Следва да се
посочи, че платено по нищожни клаузи не може да бъде признато за платено на
годно основание дори и в последствие да е постигнато съглашение, с което се
потвърждава валидността на задълженията, възникнали на основание на такива
клаузи. Това е така, защото нищожността на клаузите по договора е техен порок,
който не може да бъде саниран с потвърждаването им от страните в последствие.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва
да се постави в
тежест на ответника и решението на СРС в частта, в която в тежест на ищеца са поставени разноски следва да се отмени.
На ищеца следва да се присъдят разноски в
производството, както следва: пред СРС в
размер на още 215,60лв. като за този извод, съдът съобрази извода на
районния съд по възражението за прекомерност на претенцията на ищеца за
разноски за адвокат срещу което не е подадено своевременно оплакване по
предвидения в ГПК ред.За производство пред СГС на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна
такса от 25лв. и възнаграждение за
адвокат от 1100лв. Възражението на
ответника по исковете за прекомерност на същото е основателно за горницата над
1100лв. до претендирания размер от 1500лв. За този извод съдът съобрази цената
на исковете и предвиденото по Наредба № 1/2004г. минималното възнаграждение е от
816,30лв., както и сложността на делото пред въззивната инстанция , която съдът
приема, че не предпоставя поставяне в тежест на ответника отговорност за
разноски за адвокат над 1100лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
от 24.08.2018г. по гр.д. № 25318 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 88-ми състав в частта, с която
са отхвърлени като неоснователни исковете на „И.С.И.”ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** и
със съдебен адрес: адв. Р.И.,*** срещу „У.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******с
правно основание чл. 99 вр. с чл. 55,
ал.1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от
1056,24лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
25.04.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание сума за наказателна лихва за забава за периода
от 01.01.2015г. до 03.05.2016г. по
договор за банков кредит № 977/21.04.2006г., вземане за което са прехвърлени от
Н.С.-М.-М., ЕГН ********** на „И.С.И.”ЕООД с договор за цесия от 13.04.2017г.;
както и в частта, с която „И.С.И.”ЕООД
е осъдено да заплати на „У.Б.”АД на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски от 128,70лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА У.Б.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******да заплати на „И.С.И.”ЕООД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** и със съдебен адрес: адв. Р.И.,*** на основание на чл. 99 вр. с чл.
55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1056,24лв. (хиляда петдесет и шест лева и 0,24лв), ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 25.04.2017г., до
изплащането й, представляващи платена без основание сума за наказателна лихва за забава за периода
от 01.01.2015г. до 03.05.2016г. по
договор за банков кредит № 977/21.04.2006г., вземане за което е прехвърлено от Н.С.-М.-М.,
ЕГН ********** на „И.С.И.”ЕООД с договор за цесия от 13.04.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 24.08.2018г. по гр.д. № 25318 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 88-ми състав в частта, с която „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, пл. „*******е осъдено да заплати на „И.С.И.”ЕООД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** и със съдебен адрес:*** сумите, както следва: на
основание на чл. 99 вр. с чл. 55, ал.1,
пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от
5314,30лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
25.04.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание сума за възнаградителна лихва за периода от
25.04.2012г. до 03.05.2016г. по договор за банков кредит № 977/21.04.2006г.;
сумата от 3 355,54лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 25.04.2017г., до изплащането й, представляващи платена без
основание до 03.05.2016г. сума за главница по договор за банков кредит №
977/21.04.2006г., вземания за които суми са прехвърлени от Н.С.-М.-М., ЕГН **********
на „И.С.И.”ЕООД с договор за цесия от 13.04.2017г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
1717,70лв., представляващи съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„*******да заплати на„И.С.И.”ЕООД,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен адрес: адв. Р.И.,***
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 1340,60лв(хиляда
триста и четиридесет лева и 0,60лв), представляващи съдебни разноски по делото пред
Софийски градски съд и Софийски районен съд.
Решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.