Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. П., 30.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав,
в публично съдебно заседание на 29.11.2019 година1 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА
гр.дело №4342
по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.233,изрч. 2-ро от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от С.Г.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адвокат Н.Д.,
съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа: ***, против Г.Л.Д.,
ЕГН **********,***, в която се твърди следното : ***се занимава с автомобилен транспорт. През 2009
г. закупил ***”, седлови влекач, с регистрационен номер ***, с номер на рама ***,
***, двигател - ***, с дата на първоначална регистрация 24.01.2002 г. Във
връзка с работата си се познавал с *** Г.Д., който има транспортна фирма ***,
като стопанисва автобаза и автоморга в гр.П..
Тъй като през последните години
икономическата конюнктура в областта на автомобилните превози на товари се
влошила и извършването на такава дейност за малките фирми в бранша станало все
по-нерентабилно, решил да преустанови тази си дейност. През 2017 г. взел
решение да замине на работа в чужбина. Споделил с *** Г.Д. тези си намерения,
както и обстоятелството, че вече няма да ползва и да работи с притежавания от
него влекач, ******с peг. номер ***. Тогава *** проявил интерес и поискал да му
предостави товарния автомобил под наем, за да може да го ползва евентуално за
свои нужди.
На 19.09.2017 г. сключили с ***
договор за наем, по силата на който му предоставил ползването на собствената си
движима вещ - влекач ***, ***с регистрационен номер ***, с номер на рама ***,
срещу годишна наемна цена в размер на 900 лв. Предал автомобила на ***, ведно с
малкия регистрационен талон. Прекратена била и регистрацията на превозното
средство в ***На основание договора за наем предал фактическата власт на
автомобила на ***.
Тъй като заминал на работа в чужбина,
потърсил *** при завръщането си в Б.през м. септември 2018 г. Тогава със ***се
срещнали с Г.Д.. При това установил, че последният без негово знание и съгласие
е разглобил автомобила, като от същия липсват множество части, агрегати и
системи. Липсваха диференциал, скоростна кутия, брони, лафети, калници.
Двигателят на камиона бил разглобен изцяло и липсвали отделни възли и детайли
от него. Шасито на камиона било нарязано, липсвали гумите и елементи от ходовата
част. В това състояние автомобилът е абсолютно негоден за ползване и за
употреба съгласно нормалното му предназначение - превоз на стоки и товари.
Въпреки очевидния факт, че от същия са демонтирани и липсват (най-вероятно са
продадени) множество части и системи, *** предложил на ищеца да си прибере „превозното средство”, което в
това състояние няма вида и характеристиките на такова. ***отказал, тъй като
автомобилът е повреден и негоден за ползване и не се връща в състоянието, в
което *** го получил от него.
Твърди се, че по този начин Г.Д.
причинил на ищеца имуществени вреди чрез увреждане на собствената му движима
вещ - влекач ***, ***с регистрационен номер ***, които оценява на 5000лв. От
страна на *** не му е заплатено обезщетение за причинените му вреди и до
настоящия момент.
Съдът е сезиран с искане
да постанови решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД да осъди *** Г.Л.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на ищеца сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди по собствената му движима вещ -
влекач ***, ***с регистрационен номер ***, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В срока за отговор е депозирано
писмено изявление от ***, в което е
изложено следното : не оспорва, че процесното МПС е в негова фактическа власт и
е разглобено на части. По отношение претендираната от ищеца сума в размер
5000лв. твърди, че следва да бъде получена от ищеца „след продажбата на
частите“, а договорът за наем е фиктивно сключен между тях, с цел ***„да
освободи лиценза на фирмата, която ползвал и важи само за пред ***В тази връзка
заявява, че реално не са сключвали договор за наем, респ. никога не са се
договаряли *** да ползва процесното МПС по предназначение и в тази връзка –
никога не му е предоставян големия талон на МПС, за да може да премине
съответния технически преглед; не е заплащан и дължимият данък. Твърди, че през
м.август 2018год. е дал на ищеца сумата от 1000лв.-на два пъти по 500лв.
Твърди, че след като ***му поискал цялата сума от 5000лв., а той обяснил, че не
може да му ги даде, ***го заплашил,че ще
пусне жалба в полицията, както и направил. Била извършена полицейска проверка
по случая.
В
о.с.з. ***се представлява от адв.Д., който поддържа иска.
В о.с.з. *** се явява и заявява, че
процесното МПС действително е в неговата
фактическа власт и понастоящем, но има уговорка с ищеца да го разпродаде на
части, поради което му дължи сумата от 4000лв. – но едва след като осъществи
продажба на същите.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно по делото е, че процесният влекач
***, ***седлови влекач, с регистрационен номер ***, с номер на рама ***, ***,
двигател - ***, е собственост на ищеца, както и че от 19.09.2017год. досега се
намира във фактическата власт на ***.
Страните
спорят досежно това дължи ли *** на ищеца сумата от 5000лв. на основание
чл.233, изрч.2-ро от ЗЗД или не; имали ли са друга уговорка, а именно посочената от *** - *** да
продава на части процесното МПС и след реализирането на съответната продажба да дава на ищеца
съответна парична сума.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира иска за изцяло основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
Процесният договор за наем /л.7 от
делото/ не е успешно оспорен от страна на ***, поради което съдът приема, че
фактическата власт, която последният
упражнява върху процесното МПС е на договорно основание- сключен ***Този извод
се обосновава и от показанията на свидетеля Д.М./***/, от които се установява, че
***е отдал под наем на *** процесното МПС, което към момента на сключване на
договора е било в състояние, годно за употреба съответна на предназначението на
вещта. Свидетелят заявява, че ***отсъствал, поради което наемът следвало да получава
той, но *** не заплатил такъв. Заявява, че не знае този договор за наем да е
бил сключен само за пред трети лица; че
камионът имал необходимите лицензи и бил годен за употреба, за разлика от
състоянието му към настоящия момент - абсолютно негодно за употреба МПС. Съдът
кредитира показанията на този свидетел, макар същият с оглед степента на
родство с ищеца да е заинтересован от изхода на делото. Показанията му обаче не
се опровергават от други, събрани в хода на делото доказателствата, а преди да
бъде разпитан, на същия е разяснена наказателната отговорност за
лъжествидетелстване. С определението по реда на чл.140 от ГПКС съдът изрично е
указал доказателствената тежест на страните, респ. че в тежест на *** е да
докаже привидност на договора /с оглед неговите твърдения в отговора/. Такива доказателства
*** не е представил, отказва се от разпита на свидетел, посочен в отговора,
като заявява, че няма подписани други документи, освен процесния договор за
наем, вкл. няма и обратно писмо. Доводите, които навежда в о.с.з. звучат от
една страна несъстоятелно, а от
друга-напълно неподкрепени с доказателства са. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ
/Л.35 и сл. от делото/ се установява, че процесното МПС към момента на огледа е
напълно разкомплектовано и напълно
негодно за движение и работа по предназначение. Рамата на камиона е
унищожена, липсват основни агрегати и работни детайли; възстановяването
му е нерентабилно; стойността на щетите е 5652,92лв. *** не е доказал вредите
по процесното МПС да се дължат на причина, за която той не отговаря.
***не е направил изменение на размера
на предявения иск, поради което и предвид
заключението на ВЛ, искът се явява изцяло основателен и доказан и следва да
бъде уважен, като се присъди претендираната сума от 5000лв., ведно със
законната лихва.
При този изход на делото
*** следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер – 980лв./за внесена държавна такса, адвокатски хонорар, експертиза
на ВЛ/. Не е представен списък на разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.233, изрч.2-ро
от ЗЗД Г.Л.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.М., ЕГН **********,***, пълномощник адвокат Н.Д., съдебен
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа: ***, сумата 5000лв., представляваща обезщетение за
вредите, причинени през време на ползуването от вещта - влекач ***, ***седлови
влекач, с регистрационен номер ***, с номер на рама ***, намираща се във
фактическата власт на *** по силата на договор за наем от 19.09.2017год., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2019год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г.Л.Д., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.М., ЕГН **********,***, пълномощник адвокат Н.Д., съдебен
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа: ***, направените по
делото разноски в общ размер 980лв.
Решението може да бъде обжалвано чрез П.ски
районен съд пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му с
въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: