№ 60
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20225001000060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на с чл.274 и сл. ГПК, във вр.с чл.220, изр.
второ от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна частна жалба от ЗАД „Б.“, ЕИК ***
/ответник по предявен осъдителен иск по чл.432 ал.1 от КЗ/, против
определение №261695/12.11.2021г., постановено по т.д. №75/2021г. по описа
на окръжен съд Пловдив, в частта, с която е оставено без уважение искането
на ответника за привличане на трето лице помагач на негова страна ДП „Н.“.
Жалбоподателят въвежда оплакване за неправилност на определението в
обжалваната част по съображения за необоснованост на изградения от
първоинстанционния съд правен извод за липса на правен интерес от
привличането на трето лице - помагач. Иска се отмяна на обжалваното
определение и да бъде постановено друго, с което, като трето лице помагач да
бъде конституирано ДП „Н.“.
Насрещната страна – ищците в първоинстанционното производство –
З.Г. и Е.Г., в представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК, оспорват
изцяло същата.
Като се запозна с приложените към делото доказателства,
Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в
срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и
насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Разгледана по
1
същество, същата е основателна по следните съображения:
Определение №261695/12.11.2021г., по т.д. №75/2021г. по описа на
окръжен съд Пловдив, е постановено по реда на чл.374 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени
осъдителни искове по чл.432 ал.1 от КЗ от З.Г. и Е.Г. срещу ЗАД „Б.“.
Претендира се застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на съпруг и баща на ищците – М. Г.. Съгласно
обстоятелствената част на исковата молба М. Г. е починал при ПТП,
пътувайки в лек автомобил, чиито водач в района на ЖП прелез е нарушил
правилата за движение по пътищата и е реализирал ПТП с влак.
С депозирания отговор по реда на чл.367 от ГПК и съгласно чл.367 ал.4
от ГПК, ответникът по делото ЗАД „Б.“ АД, е упражнил правото си по чл.367
ал.4 във вр. с чл.219 ал.1 от ГПК – за привличане на трето лице – помагач по
делото – ДП „Н.“. В отговора се съдържат съображения за необходимост от
привличане на трето лице помагач, основани на твърдения, че процесният
пътен инцидент е настъпил и смъртта на пострадалия е причинена при
условията на независимо съизвършителство, както от застрахования водач,
така и от служител, на когото от страна на ДП „Н.“ /ДП „Н.“/ е възложена
дейност по трудов договор прелезопазач.
За да остави искането за привличане на трети лице помагач без
уважение, окръжният съд е приел, че за основателността на исковата
претенция е ирелеванто поведението на трето лице, за което се твърди, че
също е причинило смъртта на наследодателя на ищците при условията на
независимо съизвършителство с водача на автомобила, като не е извършило
възложена му работа на прелезопазач, която работа му е възложена по трудов
договор с ДП „Н. съответно неговото поведение - дали същото е
противоправно и виновно и дали в причинно - следствена връзка от него е
настъпила смъртта на наследодателя на ищците, не е предмет на делото. В
тази връзка е направен извод, че ответникът няма правен интерес от
привличането на ДП „Н.“ /в качеството му на работодател на прелезопазача/,
доколкото и изложените твърдения за независимо съизвършителство между
водача на застрахования автомобил и прелезопазача не обуславят регресна
отоворност на прелезопазача, респективно неговия работодател към
ответното застрахователно дружество.
2
Този извод на първоинстанционния съд е неправилен.
Привличането на трето лице може да стане при наличието на правен
интерес за страната, която иска привличането. Интересът се изразява в това,
че решението на съда ще има установтелно действие в отношенията на
третото лице и противната страна и още в това, че установеното в мотивите
на решението ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със
страната, която би поискала привличането. Съгласно чл.9 от Закона за
железопътния транспорт Национална компания „Ж.“ е със статут на държавно
предприятие по чл.62 ал.3 от ТЗ, юридическо лице, което е основен управител
на железопътната инфраструктура, управлява предоставеното й имущество -
публична и частна държавна собственост. В искането си за привличане на ДП
„Н.“ ответникът ясно е очертал правният си интерес от това процесуално
действие: „В случая, доколкото вредата е получена в хипотезата на чл.53 от
ЗЗД, се поражда потестативната възможност за ангажиране на последващата
отговорност на всеки от съдлъжниците, то за ответника се поражда правен
интерес от привличане на подпомагаща страна в лицето на ДП „Н.“, което
предприятие носи отговорността по силата на чл.49 от ЗЗД и чиято
отговорност евентуално след това ще ангажира в рамките на последващ
процес“. Следователно ответникът не аргументира правния си интерес с
института на реграсната отговорност, както неправилно е приел
първоинстанционният съд, а с института на солидарната отговорност. И
доколкото е налице съвпадение на насрещните изявления на страните, че
инцидентът е настъпил при сблъсък на лекия автомобил, в който е пътувал
пострадалият с влак, то несъмнено за ответника е налице правен интерес
решението на съда да има установтелно действие в отношенията с третото
лице и установеното в мотивите на решението да бъде задължително за
третото лице в отношенията му със страната, която е поискала привличането.
Правният интерес от привличане на трето лице помагач се извежда от
фактите, които евентуално следва да бъдат установени в решаващите мотиви
на съответното съдебно решение, предвид тяхната обвързваща сила по
отношение на третото лице помагач и привличащата го страна.
По изложените съображения частната жалба се явява основателна, а
постановеното определение по чл.374 от ГПК, в частта, съдържаща
произнасяне по искането за привличане на трето лице – помагач, като
3
неправилно, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде
постановено друго, с което искането по чл.219 от ГПК да бъде уважено.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №261695/12.11.2021г., постановено по т.д.
№75/2021г. по описа на окръжен съд Пловдив, в частта, с която е оставено без
уважение искането на ответника - ЗАД „Б.“ АД за привличане на трето лице
помагач на негова страна ДП „Н.“, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Конституира ДП „Н.“, гр. С., като трето лице помагач на страната на
ответника – ЗАД „Б.“ АД.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4