№ 521
гр. С., 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110107428 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ФИРМА) против (ИМЕ) обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 7437,37 лева, ведно със законна лихва за забава от подаване
на исковата молба на 09.02.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща
непогасена част от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в
размер общо на 14839,74 лева и направени ликвидационни разходи в размер на 25 лева във
връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.04.2023 г. в гр. С., бул.
„(АДРЕС)“, при движение в една посока и пътна лента между застрахован при ищеца по
договор за застраховка „Каско“ лек автомобил с марка и модел ****, с рег. № ***** и
товарен автомобил с марка ****, с рег. № ***** чийто водач бил в правоотношение с
ответника по силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, и сумата в размер на 130,08 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
25.12.2023 г. до 08.02.2024 г. Направено е искане сторените от ищцовото дружество съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 06.04.2023 г. в гр. С., бул. „(АДРЕС)“,
при движение в една посока и една пътна лента е настъпило пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил с марка и модел ****, с рег. № ***** и товарен
автомобил с марка ****, с рег. № ***** за което е съставен двустранен констативен
протокол, подписан от двамата водачи, като вина за настъпване на инцидента носи водачът
на товарния автомобил, който не спрял на пешеходна пътека и реализирал ПТП със спрелия
пред него на пешеходната пътека лек автомобил. Процесуалният представител на ищеца
поддържа, че между дружеството и собственика на увредения автомобил към момента на
инцидента съществувало правоотношение по Договор за застраховка „Каско“. По подадено
от собственика на увреденото моторно превозно средство искане застрахователното
дружество определило застрахователно обезщетение в размер на 14839,74 лева, която сума
била изплатена на извършилия ремонта сервиз (ИМЕ) на 09.10.2023 г. Процесуалният
представител на страната твърди, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
1
суброгирал в правата на застрахования срещу ответното дружество, което е било в
правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има
регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разходи. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до
ответника покана за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение и сторените
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, като при съобразяване на извършеното от
ответника частично плащане, непогасената част от вземането възлиза на сумата в размер на
7437,37 лева. Направено е искане в полза на ищцовото дружество да бъде присъдена и
сумата в размер на 130,08 лева обезщетение за забава върху непогасеното вземане за
главница в размер на законната лихва за периода от 25.12.2023г. до 08.02.2024 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искове по основание и размер. С подадения отговор не са оспорени
поддържаните от ищеца твърдения за наличие на застрахователно правоотношение с водача
на товарния автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Процесуалният представител на ответното дружество оспорва описаният в исковата молба
механизъм на пътнотранспортно произшествие и обстоятелството, че водачът на товарния
автомобил има вина за настъпване на събитието. В допълнение е отбелязано, че
представеният по делото двустранен протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Процесуалният представител поддържа, че вина за настъпването на
процесното произшествие има изцяло застрахования при ищеца водач, който е управлявал
автомобила без да го контролира непрекъснато, намалил е скоростта рязко, без да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни
излишно тяхното движение. Пълномощникът на ответното дружество поддържа, че водачът
на застрахования при ищеца лек автомобил с поведението си, изразяващо се в предприето
внезапно спиране и/или намаляване на скоростта е обусловил реализирането на инцидента.
В отговора са изложени твърдения, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е
разполагал с възможност да предотврати настъпването на удара и възникването на щетите.
При условията на евентуалност е оспорена стойността на твърдените щети, както и че
щетите се намират в причинно-следствена връзка с процесното произшествие. По
изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като
сторените от ответника разноски бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ
е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на
обстоятелствата разпределени в доказателствена тежест на ищеца, както и да докаже
възражението си, че водачът на увреденото моторно превозно средство носи вина, респ. е
допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.
Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
При съобразяване на поддържаните от страните доводи и възражения, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че на 06.04.2023 г. в гр. С., бул. „(АДРЕС)“ е настъпило пътнотранспортно
2
произшествие между лек автомобил ****, с рег. № ***** и товарен автомобил марка ****, с
рег. № ***** че към момента на настъпване на пътния инцидент между ищеца и собственика
на лекия автомобил е съществувало валидно правоотношение по Договор за застраховка
„Каско“, а между ответното дружество и водача на товарния автомобил е бил сключен
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е
заплатил сумата в размер на 14839,74 лева, представляваща застрахователно обезщетение, а
ответникът извънсъдебно е заплатил на ищеца във връзка с процесната щета сумата в размер
на 7427,37 лева.
Спорните по делото въпроси се поставят върху механизма на възникване на
процесното пътнотранспортно произшествие и стойността на щетите по лек автомобил ****.
За установяване на механизма, по който е реализиран пътния инцидент по делото е
представен двустранен констативен протокол за ПТП, съставен от водачите на участвалите в
събитието автомобили, съдържащ скица на произшествието и опис на щетите. Във връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие пред ищеца е подадено уведомление за щета,
като претенцията е заведена под № 50-03000-1144/23/10.04.2023 г. На лист 29-31 от делото са
представени протоколи за оглед на процесното моторно превозно средство, а на лист 50-63
фотоалбум, онагледяващ увреждания по застрахованото при ищеца моторно превозно
средство.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на
участвалите в процесния пътен инцидент моторни превозни средства. Свидетелят В. Г. (
водач на товарен автомобил с марка ****) сочи, че произшествието възникнало на бул.
„(АДРЕС)“ от спускането от магазин (ИМЕ) към търговски център (ИМЕ) непосредствено
преди пешеходна пътека. Свидетелят сочи, че другият автомобил участник в ПТП с марка
(МАРКА) непосредствено преди катастрофата изпреварил товарния автомобил и веднага
след това рязко спрял. В. Г. разкрива, че не е имало преминаващ пешеходната пътека
пешеходец, поради което свидетелят не очаквал, че водачът на лекия автомобил ще
предприеме маневра за рязко спиране. Свидетелят сочи, че веднага активирал спирачната
уредба на товарния автомобил, но независимо от това между двете превозни средства бил
реализиран удар, като товарният автомобил с предната си част ударил задната част на лекия
автомобил. В. Г. разкрива, че уврежданията по лекия автомобил били в задната част.
Свидетелят сочи, че водачите съставили двустранен протокол за възникналото
пътнотранспортно произшествие, като В. Г. вписал в документа, тъй като мислел, че е
виновен за възникване на събитието щом се е движел зад лекия автомобил. Свидетелката С.
В. сочи, че участвала в пътнотранспортно произшествие възникнало в гр. С., бул.
„(АДРЕС)“ в посока от кв. „Драгалевци“ към търговски център (ИМЕ), като управляваният
от нея лек автомобил с марка (МАРКА) бил ударен в задната част от камион. Свидетелката
разкрива, че събитието възникнало непосредствено преди пешеходна пътека, като в близост
до обособеното място за пресичане „се завъртял“ човек, който обаче не бил „стъпил“ на
пътеката. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че свидетелката
рязко активирала спирачната уредба на моторното превозно средство. Свидетелката сочи, че
след спирането лекият автомобил бил ударен в задната си част от камиона, като в резултат
на удара върху лекия автомобил били нанесени сериозни увреждания. Свидетелката сочи, че
няма спомен непосредствено преди инцидента да е предприела маневра по изпреварване на
товарния автомобил.
От приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза, което
съдът цени като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие е поведението на двамата шофьори, като водачът на товарния автомобил не се
е движел със скорост и не е спазил безопасна дистанция, при която превозното средство ще
спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност, а водачът на лекия
автомобил е предприел рязко намаляване на скоростта, причина за което според
свидетелката С. В. бил движещ се преди пешеходната пътека пешеходец. Експертът
разяснява, че водачът на товарния автомобил е имал възможност да предотврати
3
произшествието при условие, че се е движел със скорост и дистанция, при които ще спре в
рамките на опасната зона на превозното средство при внезапно възникнала опасност, но ако
лек автомобил (МАРКА) е навлязъл пред влекача и е предприел рязко и внезапно
намаляване на скоростта, то тогава водачът на камиона не е имал възможност за
предотвратяване на удара, тъй като колата е навлязла в опасната зона за спиране на камиона.
От експертизата се установява, че от техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е
имал възможност да предотврати настъпването на произшествието ако не е задействал
спирачната уредба без да има навлизане на пешеходец върху пешеходната пътека. Съгласно
експертното заключение ако водачът на лекия автомобил не е предприел внезапно спиране
преди пешеходната пътека удар между лекия автомобил и товарния най-вероятно не би
настъпил. Вещото лице констатира, че е налице противоречие между свидетелките
показания във връзка с поведението на водачите на моторните превозни средства
непосредствено преди инцидента, като водачът на товарния автомобил сочи, че лекият
автомобил е предприел промяна в лентата на движение, като е застанал пред камиона и
внезапно е задействал спирачния апарат, а водачът на леката кола сочи, че няма спомен за
предприемане на подобна маневра. При изслушване на заключението експертът разяснява,
че ударът между двете моторни превозни средства е централен, от което следва, че при
настъпване на произшествието лек автомобил (МАРКА) вече е навлязъл в лентата за
движение на товарния автомобил. Вещото лице сочи, че ако водачът на лекия автомобил
непосредствено преди удара е „засякъл“ товарния автомобил, то ударът би бил кос.
Експертът разяснява, че от техническа гледна точка не може да бъде определен точния
момент на навлизане на лекия автомобил пред камиона, тъй като свидетелските показания
са противоречиви. Вещото лице сочи, че двете моторни превозни средства са се движели
известно време едно зад друго, но липсват обективни данни относно продължителността на
това движение. Експертът разяснява, че е възможно лекият автомобил да е навлязъл в
лентата за движение на камиона, след което внезапно да е активирал спирания механизъм.
От приетото заключение се установява, че стойността необходима за отстраняване на
повредите по лек автомобил (МАРКА) на база средни пазарни цени към момента на
възникване на произшествието възлиза на 14839,74 лева.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП, и виновно – Решение № 79 от
06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г. на ІІ ТО на ВКС, Решение № 78/10.07.2014 г., по т. д. №
1982/2013 г. на I ТО на ВКС, Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35 /2009 год. ІІ ТО на
ВКС, Решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. ІІ ТО на ВКС, Решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, Решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. №
1858/2013 г. на І ТО на ВКС и др. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на
последния не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.2 ЗЗД. От значение за определяне
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпването на вредоносното събитие, доколкото намаляване обезщетението за вреди от
деликт не може почива на предположения. Не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното
обезщетение. За да е налице т. нар. „компенсация на вини”, следва противоправното
поведение на увредения да е пряка и непосредствена (в необходимата причинно-следствена
връзка) причина за настъпване на вредоносните последици. Когато съдът преценява дали
има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредби на ЗДвП винаги трябва да се
изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на водачите
4
и възможността да възприемат дадено препятствие като опасност за движението.
Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че водачът
на увредения автомобил в нарушение на разпоредбата на 24, ал. 1 ЗДвП е предприел рязко
намаляване на скоростта без да са налице причини за това и без да се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и няма да затрудни излишно
тяхното движение. Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на двамата водачи на моторните превозни средства участвали в пътния
инцидент по категоричен начин се установява, че водачът на лек автомобил (МАРКА) е
предприел внезапно и рязко спиране, с което поведение съгласно приетото заключение по
допусната автотехническа експертиза е допринесъл за възникване на произшествието.
Водачът на лекия автомобил сочи като причина за предприетото рязко активиране на
спирачната уредба на лекия автомобил наличието на лице в близост до пешеходната пътека.
Следва да бъде отбелязано, че съгласно правилото на чл. 119, ал. 1 ЗДвП при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно транспортно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. В случая и двамата водачи с категоричност сочат, че не е имало
човек стъпил на пешеходната пътека, поради което съдът намира, че при възникване на
произшествието не са били налице обективни причини, обуславящи предприетото от водача
на лекия автомобил рязко и внезапно спиране. Предприемайки внезапно спиране на лекия
автомобил без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и няма да затрудни излишно тяхното движение, водачът на лек автомобил
(МАРКА) е допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. В
допълнение съгласно приетата по делото автотехническа експертиза ако водачът на лекия
автомобил не е предприел внезапно спиране преди пешеходната пътека удар между двете
моторни превозни средства най-вероятно не би настъпил. Във връзка с изложеното следва
да бъде отбелязано, че изявлението на водача на товарния автомобил във връзка с вината му
за настъпване на процесното произшествие, обективирано в изготвения констативен
протокол за ПТП, не изключва вината на водача на лекия автомобил. На първо място от
приетото по делото заключение се установява, че от техническа гледна точка вина за
настъпване на произшествието носят и двамата водачи, а на второ преценката дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил е технически и
правен въпрос, по който съдът следва да се произнесе при съобразяване на механизма на
възникване на произшествието и нормативната уредба, уреждаща правилата за движение по
пътищата. Предвид изложеното съдът намира, че вина за настъпване на пътния инцидент
носят и двамата водачи в равна степен, като следва да бъде отбелязано, че по делото липсват
категорични доказателства в подкрепа на поддържаната от ответника теза, че вина за
настъпване на произшествието носи изцяло водача на увредения автомобил. На първо място
не се доказва с категоричност водачът на лекия автомобил да е „засякъл“ товарния
автомобил, като го е изпреварил и навлязъл в неговата опасна зона за спиране. На следващо
място ответникът е извършил частично плащане по извънсъдебната регресна претенция на
ищцовото дружество, като е заплатил ½ част от претендираната сума, с което имплицитно е
признато наличие на вина за настъпване на произшествието и у водача на товарния
автомобил.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на
отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата
нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
5
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Съдът намира, че размерът на застрахователното обезщетение следва да бъде
определено на база средни пазарни цени към датата на инцидента, а именно сумата в размер
на 14839,74 лева. При съобразяване на обстоятелството, че водачите на двете моторни
превозни средства в равна степен са допринесли настъпване на произшествието с
извънсъдебното изплащане от страна на ответника на сумата в размер на 7427,37 лева
регресната претенция е погасена, поради което предявеният иск се явява неоснователен. При
неоснователност на иска за главница акцесорната претенция за обезщетение за забава също
се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в производството в размер общо
на 550 лева, от които 400 лева депозит за изслушване на съдебно-автотехническа
експертиза, 50 лева депозит за събиране на гласни доказателствени средства и сумата в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА0“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., пл. (АДРЕС) против (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. С., ж.к. (АДРЕС) обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на сумата в
размер на 7437,37 лева, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на
09.02.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща непогасена част от
регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер общо на
14839,74 лева и направени ликвидационни разходи в размер на 25 лева във връзка с
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.04.2023 г. в гр. С., бул. „(АДРЕС)“, при
движение в една посока и пътна лента между застрахован при ищеца по договор за
застраховка „Каско“ лек автомобил с марка и модел ****, с рег. № ***** и товарен
автомобил с марка ****, с рег. № ***** чийто водач бил в правоотношение с ответника по
силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, и сумата в размер на 130,08 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 25.12.2023 г. до 08.02.2024 г.
ОСЪЖДА (ФИРМА0“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
пл. (АДРЕС) да заплати на (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. С., ж.к. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 550 лева,
представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7